О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1556
Град Пловдив, 30 юли 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като
разгледа административно дело № 1676 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Образувано е по молба от 10.04.2019 г. на процесуалния
представител на дружеството-жалбоподател за допълване на постановеното по
делото определение в частта на разноските, като се присъди също заплатеното
адвокатско възнаграждение. Счита, че съгласно ЗА писмената форма на договора за
правна защита не е задължителна, а по делото са представени писмено пълномощно,
фактура и ПКО, доказващ реалното заплащане в брой на възнаграждението, чийто
размер е съобразен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ответникът не взема становище по молбата.
Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248,
ал.1 ГПК и от страна по делото, представила списък на разноските съгласно чл.80 ГПК (л.28 от делото), поради което е допустима.
При постановяване
на определение № 1165 от 10.06.2019 г. настоящият съдебен състав се е съобразил
с
тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, т.1, според която: „Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.“
В настоящия случай липсва договор за правна
помощ и противно на застъпеното от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател становище съдът намира, че писмената форма на този
договор е задължителна форма за доказване както на възникналите между страните
облигационни отношения, така и на размера на договореното адвокатско
възнаграждение и начина на неговото плащане. В случая липсва доказателство за
договорения начин на плащане, доколкото съгласно цитираното тълкувателно
решение именно договорът за правна
помощ има характера на разписка и доказателство за плащането в брой. В
тълкувателното си решение ВКС не е посочил други начини за доказване на
плащането в брой.
Цитираната от процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател съдебна практика не е задължителна за настоящия състав
(цитираното решение на ВКС е постановено преди постановяването на
тълкувателното решение) и няма да бъде коментирана.
Предвид изложеното съдът намира, че искането
за допълване на постановеното определение в частта на разноските е неоснователно
и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено. Затова и на основание чл.248 ГПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането от 10.04.2019 г. на
процесуалния представител на „Агростар 2016“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на
управление: с. Първенец, община Родопи, област Пловдив, ул. „Родопи“ № 2,
представлявано от управителя А.З.Ч., за допълване на постановеното по делото
определение № 1165 от 10.06.2019 г. в частта на разноските.
Определението е окончателно.
Административен съдия: