Решение по дело №1438/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Кюстендил, 27.01.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Чавдар Тодоров

         при секретаря Зоя Равенска, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр.д. № 1438 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по искова молба депозирана от „Топлофикация Перник“ АД против С.Н.Ц..

В исковата молба се сочи, че в производство, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против настоящия ответник, била издадена  заповед за изпълнение за сумите, предмет и на настоящите искове, но по указания на заповедния съд по реда на чл. 415 от ГПК и в срока по закон е предявена настоящата претенция за установяване на съществуването им.

Твърди се, че между страните по делото съществувала облигационна връзка във връзка с доставка на топлинна енергия в имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин, бл.46, вх.Ж, ап.161, при публично известни Общи условия. Ищцовото дружество изпълнило задълженията си да достави топлинна енергия до обект на ответника, но той не заплатил дължимите за това суми в срок. Поради това следвало да заплати и лихва за забава.

Претендира се признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има задължения към ищеца в размер на 737.58 лева главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“/46/Ж/161, лихва за забава на месечните плащания в размер на 79.25 лева за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението  до окончателното изплащане на сумата за които суми в производството по ч.гр.д. № 575/2019 г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който изцяло са оспорени предявените искове.

По делото се установи следната фактическа обстанвока:

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 575/2019г. на КРС по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по силата на която ответникът следва да заплати сумите 737.58 лева главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“/46/Ж/161, лихва за забава на месечните плащания в размер на 79.25 лева за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски – 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.
Тя била връчена на длъжника на 20.05.2019 г., като на 28.05.2019 г. е депозирано възражение по реда на чл. 414 от ГПК, а в едномесечния срок от съобщаването – на 11.07.2019 г., подадено по поща на 10.07.2019г., заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищеца, в което се сочи, че в регистрите на доставчика за адрес гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ /46/Ж/161 е открита партида на името на ответника с абонатен номер **********.

Приложена е и молба за закриване на партида от 18.03.1999 г.

 

 

 

 

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадената в заповедно производство заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

За съдържанието на понятието „потребител” е налице практика на ВКС  - Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г. на ВКС, ТК, І ГО; Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г. на ВКС, ГО, ІV ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др. Съгласно разясненията, дадени с цитираната практика, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. /чл.153 ЗЕ/. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В този смисъл, сочещ на обвързващото решение на мнозинството в етажната собственост, са и мотивите на ТР № 2/25.05.2017г. по т.д. № 2/2016г. ОСГТК на ВКС.   

 

 

В т.см. е и чл. 3, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.

          

 

 

 

От изложеното се налага извод, че качеството на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. 

В случая не е бил спорен размерът на вземането и начинът, по който е било формирано, но ответната страна е поддържала категорично, че не е собственик на имота в процесния период. В т.см. ищецът не е ангажирал доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест за това, а според нормите на процесуалния закон недоказаният факт се счита за неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.Не е индиция в за това и представеното извлечение, с характер на частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни за издателя му факти. Доколкото е неподписано от него същото не притежава формалната доказателствена сила за обстоятелството, инкорпорираното в него удостоверително изявление да е направено именно от субекта, сочен като негов издател.

По делото не се установява изобщо дали ответникът е притежавала и/или владяла процесното жилище, респ. на какво основание. Не е представена молба за откриване на партида, каквато възможност е предвидена в чл. 62 от Общите условия за доставка на топлинна енергия за битови нужди на територията на гр. Перник. Приобщения документ – молба за закриване на партида от 18.03.1999 г. не е такъв, още повече, че той бе оспорен от ответника с твърдение, че задраскания и дописан текст не е положен от нея и целта на молбата е била закриване на партида, а не откриване.По делото не са събрани други доказателства за качеството на потребител. Не е представен договор по чл. 138, ал.1 от ЗЕ, нито предхождащото го решение на общото събрание на собствениците или на титулярите на вещно право на ползване за етажна собственост, в съответствие с чл. 133, ал. 2 ЗЕ. При това положение съдът намира, че отсъства както законово, така и договорно основание за ангажиране отговорността на ответника за плащане на цената за доставената топлинна енергия до жилище в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“ /46/Ж/161.

При горните съображения претенцията се възприема за неоснователна и недоказана и като такава ще бъде оставена без уважение.

При този изход на делото неоснователна е и акцесорната претенция за установяване на вземането за лихва за забава.

При горните изводи и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски в размер на 300 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, представен в първото по делото заседание.Ответникът дължи и разноски в размер на изплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д.№ № 575/2019г. в същия размер от 300 лв.

Водим от горното, съдът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                          Р Е Ш И :

Отхвърля предявените от  „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303, кв. Мошино, ТЕЦ Република, искове по чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че С.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, има задължения към ищеца в размер на737.58 лева главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, ул. „Юрий Гагарин“/46/Ж/161, лихва за забава на месечните плащания в размер на 79.25 лева за периода от 09.07.2017 г. до 18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението-01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата за които суми в производството по ч.гр.д. № 575/2019 г. на КРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.Ц. деловодни разноски в размер на 300 лв., както и сторените такива в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 575/2019 г. на КРС в размер на 300 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: