№ 450
гр. Пловдив , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330202465 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20-1030-
015002/07.01.2021г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“ към
ОД на МВР-Пловдив, с което на С. И. К. с ЕГН *** от гр.Пловдив е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104А от ЗДВП и
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДВП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят К., оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се явява
лично и излага доводи по същество защо следва да се отмени наказателното
постановление.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив не изпраща представител и
взема становище по жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като в
случай на прекомерност моли възнаграждението да бъде намалено.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2020г. около 21.30 часа в гр.Пловдив на ул.Гладстон до номер
1
20, жалбоподателя К., управлявал лек автомобил л.а. Фолксваген Поло с рег.
номер ***.При управление на автомобила К. използвал мобилния си телефон
като го държал в едната си ръка, а с другата ръка държал волана на
автомобила и на няколко пъти поглеждал в екрана на телефона, защото се
ориентирал по навигацията.В този момент К. не бил сложил обезопасителния
колан с който автомобила бил оборудван.Това поведение на К. било
възприето от полицесйкия служител И.Г..Последния преценил, че с
действията си К. извършва нарушение по ЗДВП и спрял автомобила за
проверка.След като установил самоличността на водача Г. преценил, че са
извършени нарушения е по чл.104А и чл.137А, ал.1 от ЗДВП и на място
съставил на К. АУАН с бл. номер 915700 от 10.12.2020г.Акта бил на място
предявен на К., който го подписал без да са вписани възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения и е издадено процесното наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие не бе разпитан полицейският служител
Г., тъй като не се спори по фактическата обстановка.От съставения АУАН,
справка за водач нарушител и 2 броя оправомощителни заповеди съдът
възприе горната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
Съдът изцяло възприема описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка и намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира, като
необорени от жалбоподателя.
В случая липсват кредитирани от съда доказателства, които да
опровергават отразените в АУАН констатации.Установената по делото
фактическа обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на
извършени нарушения, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от
анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното
постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното
2
положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в
съответствие с материалния закон.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че
жалбоподателката е извършила виновно административното нарушение по чл.
104а от ЗДвП. Доказа се по делото, че от обективна страна на описаните в НП
време и място жалбоподателя е използвал мобилен телефон по време на
управление на превозното средство.Това обстоятелство не се и оспорва от
него. Следователно той е имал правното качество "водач" по смисъла на § 6,
т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, поради което е годен субект на
административното нарушение, за което е наказан. Така в обективната
действителност са се осъществили всички факти от хипотезата на правната
норма по чл. 104а от ЗДвП и за жалбоподателката е възникнало задължението
да съобразява поведението си с разписаното правило за поведение. Доказа се
по делото, че по време на управлението на МПС жалбоподателя е държал
мобилен телефон в ръката си, като си е служил с него, като не е използвала
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете.В
случая следва да се отбележи, че такова устройство обективно и не
съществува, тъй като жалбоподателя не е говорил по телефона, а го използвал
за другите му функции. Именно с това поведение на жалбоподателя от
обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на нарушението
по чл. 104а от ЗДвП. Нарушението е формално и е било довършено с
осъществяването на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на конкретен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателя е
формирал в съзнанието си представа относно проявлението в обективната
действителност на всички признаци от състава на нарушението – съзнавал е,
че управлява моторно превозно средство, като боравейки с уредите му за
управление, е привел същото в движение и се е придвижвал по платното за
движение, съзнавал е и че по време на движение използва мобилен телефон,
но без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на
ръцете. Въпреки формираното съзнание за тези обстоятелства той е
пристъпил към осъществяване на деянието.
Дори да се приеме за доказано, че жалбоподателя не е провеждал
3
телефонен разговор, докато е управлявал моторно превозно средство то
самият той навежда факта, че е използвал навигацията на телефона, тоест
гледал е в неговия екран. В тази връзка изпълнителното деяние на
нарушението по чл. 104а от ЗДвП е използване на мобилен телефон по време
на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете. Използването като форма на
изпълнителното деяние се осъществява винаги чрез действие, но може да
приеме различни проявни форми на поведение от страна на водача.Щом
конкретно извършеното действие с мобилния телефон създава опасност от
разсейване на водача и отвличане на вниманието му от задължението да
наблюдава пътната обстановка, то съдът намира, че е налице съставомерно
използване на мобилен телефон, тъй като се поставят в опасност от
увреждане защитаваните обществени отношения по безопасното
осъществяване на транспортната дейност. Следователно нарушението може
да бъде извършено и чрез други действия освен осъществяването на
телефонно повикване или разговор, особено като се имат впредвид
възможностите на съвременните телефони за сърфиране в интернет,
разглеждане на съобщения със снимки изпратени по вайбър и др. Деянието би
било съставомерно и ако се пишат съобщения или използват други
приложения на мобилния телефон, включително използване на картата за
навигация.Няма пречка един водач да използва тази карта за улеснение, но
той следва да преустанови движение, да прегледа телефона и мястото на
което са намира и да продължи движение след като се ориентира в
местонахождението си.
Същевременно не се обори твърдението, че жалбоподателя е без
поставен колан, което е негово задължение съгласно чл.137А, ал.1 от
ЗДВП.Правилно е било квалифицирано това нарушение на водача и е
приложена и правилната санкционна норма.
Съдът не счита, че са налице основания приложение на чл.28а от
ЗАНН за маловажност на нарушението, макар и такова искане да не се прави
от жалбоподателя.На първо място случаят по нищо не се отличава от
останалите такива с идентична фактическа обстановка.Управляван е лек
автомобил в градски условия от правоспособно лице, извършени са
едновременно две нарушения, като жалбоподателя има наложени и други
наказания по ЗДВП.Ето защо съдът прецени, че не са налице основания за
4
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид това и на основание 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Обжалвано е Наказателно постановление №20-
1030-015002/07.01.2021г., издадено от Началник Група с-р „Пътна полиция“
към ОД на МВР-Пловдив, с което на С. И. К. с ЕГН *** от гр.Пловдив е
наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева
на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП за нарушение на чл.104А от ЗДВП и
административно наказание "Глоба" в размер на 50/петдесет/ лева на
основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДВП за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДВП.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред Административния съд на гр. Пловдив в 14 - дневен срок
от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5