Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 11753 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 380210 от 05.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 71039/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 40
състав, са отхвърлени предявените от Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40, чрез пълномощника адв. В.И., срещу „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от сключен между страните договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г., и осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
получена без правно основание сума в размер на 2557,46 швейцарски франка,
представляваща недължимо платени лихви за периода от 05.10.2012 г. до
05.12.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от
15.08.2008 г. поради неправомерно увеличение на размера на лихвата от ответника
въз основа на нищожни клаузи от договора, даващи право на банката едностранно
да променя лихвения процент, и 5245,53 швейцарски франка, частично предявена
претенция от общо претендирани 19538,99 швейцарски франка, представляваща
недължимо платени суми за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г. по договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41375 от 15.08.2008 г. въз основа на
нищожни клаузи от договора, обвързващи валутата по договора към швейцарския
франк, вследствие на курсовите разлики, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.12.2016 г. до окончателното им изплащане. С решението са
осъдени на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Д.И.Т. и Р.Я.Т. да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, разноски по делото в размер на 700 лева.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба от Д.И.Т. и Р.Я.Т., чрез адв. В.И., като са изложени съображения за неправилност,
необоснованост, като същото било постановено при съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила. Въззивникът посочва, че първоинстанционният съд бил извършил редица
процесуални нарушения, изразяващи се в непълен и неточен доклад, неизясняване
на спорните обстоятелства,недопускане на доказтелствени искания от страна на
ищците, незачитане на сила на присъдено нещо по влезели в сила решения, като
нарушени били принципите на чл. 9 и чл. 10 от ГПК при нарушени материални и
процесуални права на страната, като приетите доказателства не били обсъдени в
тяхната цялост. Посочва се, че решението било необосновано, тъй като
убеждението на съда било създадено въз основа на нецялостна преценка на всички съществуващи
доказателства, както и въз основан на заключения основани на логически и
фактологични грешки и на субективни предположения, а не на събраните
доказателства. Решението било постановено при непопълнена доказателства маса,
което довело до неизясненост на казуса. Твърде се, че решението било
постановено при противоречие на материалния закон и несъобразяване на константната
съдебна практика, в т. ч. и с практиката на съда на ЕС. Пред въззивния съд
процесуалният представител на страните поддържа въззивната жалба и претендира
разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна срещу „Ю.Б.“ АД,
чрез юрк. Б.К.изразява становище по жалбата в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата
за неоснователна. Посочва, че не били налице нарушения свързани с приетите по делото факти,
като не били налице твърдените нарушения свързани с изясняването на спорните
обстоятелства по делото, като се прави под евентуалност възражение за
прихващане по реда на чл. 103 от ГПК до размера на по-малката сума между сумата
от 2531.33 шв. ф. дължими от банката на ищците и сумата от 1239.59 шв. ф.,
дължими от ищците на банката. Не била нарушена силата на присъдено нещо по гр.
д. № 45519/2012, по описа на СРС, 118 състав, доколкото настоящото дело било с
различен предмет, а именно прогласяване на нищожност на клаузите по чл. 6, ал.
2 и чл. 23, ал. 1 от договора, които не били предмет на разглеждане по
предходното дело, като съдът правилно достигнал до извода, че посочените клаузи
не били нищожни. Не били нарушени правата на въззивниците п чл. 9 и чл. 10 от ГПК. Пред въззивния съд процесуалният представител на
страната поддържа отговора на въззивната жалба, претендира разноски и
прави възражение за прекомерност на адвокатското вънаграждение на насрещната
страна.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата на Д.И.Т. и Р.Я.Т. е подадена
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС, 40 състав, решение за валидно, а по отношение на
допустимостта и правилността и във връзка с изложените твърдения във въззивната
жалба настоящият състав намира следното:
Предявена e искова молба от Д.И.Т. и Р.Я.Т.
срещу „Ю.Б.“ АД, с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на чл. 6, ал.2, и чл. 23 от сключен между страните договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г., както и осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получена без
правно основание сума в размер на 1265.72 швейцарски франка, представляваща
недължимо платени лихви за периода от 05.10.2012 г. до 05.12.2016 г. по договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г. поради
неправомерно увеличение на размера на лихвата от ответника въз основа на
нищожни клаузи от договора, даващи право на банката едностранно да променя
лихвения процент, и 5245.53 швейцарски франка, частично предявена претенция от
общо претендирани 19538.99 швейцарски франка, представляваща недължимо платени
суми за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г. по договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г. въз основа на нищожни
клаузи от договора, обвързващи валутата по договора към швейцарския франк,
вследствие на курсовите разлики, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 05.12.2016 г. до окончателното им изплащане.
Със заявление с вх. № 5088319 от
08.06.2017 г. процесуалният представител на ищците на основание чл. 233 от ГПК
е направил частичен отказ за сумата от 1291.74 швейцарски франка от предявения
на основание чл. 55, ал .1 от ЗЗД иск за осъждане на ответника за заплащане на
сумата от 2557.46 швейцарски франка, представляваща невъзстановената разлика в
лихвите в анюитетни вноски и заплатените без основание завишени такива в
периода 05.10.2012 г. -05.12.2016 г. С определение от 05.12.2017 г. постановено
по гр. д. № 71039/2016 г., по описа на СРС, 40 състав е допуснато изменение на
предявения иск за връщане на недължимо платените лихви по договор за кредит,
като същият да се счита предявен за сумата от 1265.72 швейцарски франка за
периода 05.10.2012 г. -05.12.2016 г., като е прекратено производството по
делото за разликата до пълния предявен размер от 2557.46 швейцарски франка,
поради отказ от предявения иск. С постановеното решение № 380210 от 05.04.2018
г., постановено по гр. д. № 71039/2016 г., по описа на Софийски районен съд,
ГО, 40 състав съдът е разгледал иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
получена без правно основание сума в размер на 2557,46 швейцарски франка,
представляваща недължимо платени лихви за периода от 05.10.2012 г. до
05.12.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от
15.08.2008 г. поради неправомерно увеличение на размера на лихвата от ответника
въз основа на нищожни клаузи от договора, даващи право на банката едностранно
да променя лихвения процент. Настоящият въззивен състав намира, че съгласно разпоредбата
на чл. 233 ГПК се урежда възможността, страната инициирала исковия процес, във
всяко положение на делото, да направи отказ от иска си – изцяло или частично. В
конкретния случай е налице надлежен отказ от иска за сумата от 1291.74
швейцарски франка, който отказ десезира съда от разглеждане на спора в
посочения размер, поради което правилно е било прекратено производството от
страна на районния съд в посочения размер. В същото време обаче при произнасяне
на първоинстанционното решение районният съд не е взел предвид обстоятелството,
че с оглед постановеното от него определение от 05.12.2017 г. постановено по
гр. д. № 71039/2016 г., по описа на СРС, 40 състав е допуснато изменение на
предявения иск за връщане на недължимо платените лихви по договор за кредит,
като същият да се счита предявен за сумата от 1265.72 швейцарски франка за
периода 05.10.2012 г. -05.12.2016 г., а производството в останалата част е
прекратено. С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено по предявения иск по чл. иск с правно основание чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за връщане на получена без правно основание за сумата над 1265.72
швейцарски франка, представляваща недължимо платени лихви за периода от
05.10.2012 г. до 05.12.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 41375 от 15.08.2008 г. поради неправомерно увеличение на размера на
лихвата от ответника въз основа на нищожни клаузи от договора, даващи право на
банката едностранно да променя лихвения процент.
Безспорно е по делото, че на 15.08.2008
г.делото е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от,
между „Ю.Б.“ АД / с предишно наименование „Ю. И Е.Д.Б.“ АД/ и Д.И.Т. и Р.Я.Т.
като кредитополучатели, съгласно който банката представя на кредитополучателите
кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 60000 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на „Ю. И Е.Д.Б.“
АД в деня на усвояване на кредита, като кредитополучателят се задължил да върне
кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 420 месеца, на месечни вноски,
включващи главница и лихва. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният
кредит се усвоявал по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя и се ползвал от него при условията на ал. 4 и 5 – усвоеният
кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутирал служебно от
банката в евро по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в
деня на усвояването /кредитополучателят давал своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощавал банката служебно да извършва тези действия/, като за
превалутирането кредитополучателят не дължал на банката определените съгласно Тарифата
за условията, лихвите, таксите и комисионните, които банката прилага при
операциите си, такси и комисионни. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора е
предвидено, че погасяването на кредита се извършвало във валутата, в която
същият бил разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главница и/или лихвата по кредита
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в
банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във
валутата на кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези
средства в швейцарски франкове по курс „продава“ на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за
швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на
настоящият договор давал своето неотменимо и безусловно съгласи и оправомощавал
банката. Съгласно чл. 4 от договора кредитополучателят заплаща на банката
следните такси: 1. такса за управление – 1.5 % върху размера на разрешения
кредит еднократно, платима при първото усвояване на кредита; 2. Комисионна за
управление на кредита, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната
погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на
плащането, спрямо месечната погасителна вноска в размер на 0.03 % и 3.
административна такса от 50 лв., като с чл. 12 банката си запазва правото по
време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите,
таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 21. Съгласно чл. 21 от договора,
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се
съгласявал да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата
на превалутирането Тарифа на банката, като се съгласявал в тези случаи банката
да превалутира кредита в евро/лева по обявения курс „купува“ на банката за
швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по
реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. Дефиниция на
понятието „превалутиране“ е дадено в чл. 22 от договора, като то се определя
като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при
което трябва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута
на кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл. 23, ал. 1 е предвидено,
че кредитополучателят декларирал, че бил запознат и съгласен с обстоятелството,
че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарски
франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора,
може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаван на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. В ал. 2 е предвидено, че кредитополучателят декларирал, че изцяло бил
запознат и разбирал икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от договора и бил съгласен с настъпването им.
Представено е приложение № 1 към договор
за банков кредит HL 41375 от 15.08.2008 г., сключено на 04.09.2008 г., в което
е посочено, че датата на усвояване на кредита по смисъла на договора е
05.09.2008 г., като към датата на усвояване на кредита, приложимия курс
„купува“ за швейцарски франк на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД към евро е 1.6372827, като
определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредит от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от договора е
98297 швейцарски франка.
За обезпечаване изпълнението на
задълженията по горепосочения договор ищецът учредил в полза на банката
договорна ипотека върху недвижим имот – видно от нотариален акт № 131 от
28.08.2008 г., т.ІV, рег.№ 5662, дело № 719/2008 г. на нотариус К.А.,
с рег.№ 472 на НК.
Представено е искане за жилищно
ипотечен кредит HL 41375 от 30.06.2008 г. от Д.И.Т., съгласно което се иска
отпускането на сумата от 60000 евро, като жилищен кредит с плаваща лихва.
Представено е и искане от 04.09.2008 г. за превалутиране на сума във връзка с
жилищен кредит HL 41375 от Д.И.Т., с което се иска са бъде откупена сумата от
98236.96 швейцарски франка срещу евро по курс 1.6372827.
От представеното по делото решение № I-118-134 от 05.01.2015 г. постановено по гр. № 45519/2012 по описа на СРС,
118 състав са признати за нищожни като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3,
т. 10 и т. 12 от ЗЗП, по иск с правно основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл.
143 и 144 от ЗЗП, предявен от Д.И.Т. и Р.Я.Т. против „Ю.Б.“ АД на следните
клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от
15.08.2008 г.: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12. На основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е осъден ответникът да заплати на ищците сумата от 3141.92
швейцарски франка, представляваща платената без правно основание
възнаградителна лихва по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
41375 в периода 05.11.2008 г. до 05.09.2012 г. до окончателното ѝ
заплащане, като е отхвърлен искът за разликата над сумата от 3141.92 швейцарски
франка до предявения размер от 3841 швейцарски франка, като неоснователен. С
решението е отхвърлен предявения иск срещу ответника за заплащането на сумата
от 443.31 швейцарски франка, представляващи обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи, като неоснователен. Представено е и решение от 10.08.2016 г.,
постановено по гр., д. № 10267/2015 г. по описа на СГС, II-А въззивен състав, с което е отменено решение № I-118-134
от 05.01.2015 г. постановено по гр. № 45519/2012 по описа на СРС, 118 състав в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД, за разликата
над сумата от 3141.92 швейцарски франка до пълния предявен размер от 3841
швейцарски франка, платена без основание възнаградителна лихва по договор за
кредит за покупка на недвижим имот №HL 41375/15.08.2008 г. за периода от
05.11.2008 г. до 05.09.2012 г., като първоинстанционното решение е потвърдено в
останалите си обжалвани части.
Представена изготвена от ответника
промяна на условия по ипотечен кредит - Д.И.Т., HL 41375, съгласно която
промяна считано от 05.10.2016 г. годишен лихвен процент в размер на 6 %,
фиксиран за целия остатъчен период до 05.09.2043 г. /съгласно договора за
кредит/. По сметка на кредитополучателя да бъде преведена сума в размер на
2531.33 швейцарски франка, като: със сумата от в размер на 1291.74 швейцарски
франка представляваща разликата между настоящият размер на редовната главница
към 05.10.2016 г. и салдото по редовната главница към 05.10.2016 г., съгласно
първоначалния погасителен план, банката щяла да намали задължението по кредита,
като остатъкът от сумата в размер на 1239.59 швейцарски франка щял да остане на
разполагаемост по сметката.
По делото е представен и погасителни
план по процесния кредит, като е видно, че месечните вноски от месец 12.2016 г.
до края на кредитния период са в размер на 560.14
По делото е била приета съдебно-счетоводна
експертиза изготвена от вещото лице П.Д.. Съгласно заключението кредитът се
погасявал при ГПП=БЛП+1% надбавка. Размерът на която била уговорена по
първоначалния погасителен план при годишен лихвен процент 6 % е 23492.29
швейцарски франка, а в действително внесената сума за договорна лихва е
26615.36 швейцарски франка, като била надплатена сумата от 3123.07 швейцарски
франка. Размерът на главницата, която е следвало да бъде платена по
първоначалния погасител план е 5074.71 швейцарски франка, а действително заплатената
сума била 4487.93 швейцарски франка ,като размерът на претендираната от ищеца
лихва за забава върху заплатените над първоначалния план суми за периода от
датата на плащането до завеждането на исковата молба бил 690.05 швейцарски
франка. Вещото лице посочва, че за процесния период размерът на заплатените от
ищците суми по кредита били в размер на 16180.10 швейцарски франка, като за
част от заплатената сума в размер на 7 швейцарски франка се установявали
курсови разлики тъй като кредитополучателите са внасяли по разплащателните
сметки левови суми, които били превалутирани по актуалния курс на банката в
швейцарски франка, а за останалата част от 16160 швейцарски франка нямало
курсови разлики, тъй като кредитополучателите били внасяли по разплащателната сметка
директно сумите в швейцарски франка. Вещото лице е посочило, че на 28.10.2016
г. по сметка на Д.Т. била възстановена от страна на банката сумата от 2531.33
швейцарски франка. Съгласно експертизата във връзка с гр. д .№ 45519/2012 по
описа на СРС бил издаден изпълнителен лист, като било образувано изп. д. №
20168380406359 по описа на ЧСИ М.Б., като на 05.10.2016 г. и на 07.10.2016 г.
ответникът бил заплатил дължимите сума по изпълнителното дело към Р.Т. и ЧСИ Б..
По делото е била приета и повторна
съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещо лице Л.Б.. Вещото лице посочва,
че недължимо платената разлика между договорените и реално заплатените лихви в
месечните вноски по кредита в периода 27.09.2012-05.12.2016 г. били в размер на
3123.15 швейцарски франка, като размерът на дължимите и надплатени такси за
същия период бил 14.18 швейцарски франка. Мораторните лихви върху датата на
извършване на плащане на всяка вноска до предявяване на иска върху недължимо платените
лихви били 830.57 швейцарски франка и
върху недължими платените такси 3.55 швейцарски франка. Съгласно експертизата
ищецът бил погасявал кредита като е внасял суми по своята банкова сметка ***,
като за някой суми бил внасял суми в лева срещу които закупувал швейцарски
франка по курса на банката „продава“ за швейцарски франка в деня на внасянето,
като размерът на курсовата разлика от тези сделки, изразяващи се в текущо
платена сума в лева и сумата, която бил дължал при плащане по курса към датата
на сключване на договора. Вещото лице посочва, че в случай, че се приемело, че
кредитът е следвало да се погасява в евро и при което внесените суми в
швейцарски франка се превалутират в евро по курс продава за швейцарския франк
на банката към датата на всяка вноска, то евровата равностойност на направените
от ищеца вноски по кредита за процесния период възлиза на 3623.80 евро с левова
равностойност 7087.55 лв. Вещото лице е посочило, че банката била възстановила
две суми общо в размер на 6372.2 швейцарски франка с равностойност 5844.53
евро, които не били приспаднати от посочените суми /които суми били извършени
плащания във връзка с предходното дело между страните/. Вещото лице е посочило,
че на 28.10.2016 г. банката била възстановила по сметка на ищеца сумата от
2531.33 швейцарски франка, като с част от тази сума била погасена главница в
размер на 1291.74 швейцарски франка, а остатъкът от 1239.59 бил наличен по сметката на ищеца. Съгласно експертизата от
26.10.2016 г. банката прилагала годишен лихвен процент по кредита в размер на
6%, какъвто е бил към датата на подписване на договора, като след 26.10.2016 г.
банката изчислявала вноските, съобразно първоначалния погасителен план. Вещото
лице посочва, че с преводно нареждане от 07.10.2016 г. ответникът бил заплатил
по банкова сметка *** Р.Т. сумата от 5409.18 швейцарски франка на основание изп.
д. № 20168380406359, която е била посочена в поканата за доброволно изпълнение,
а с преводно нареждане от 05.10.2016 г. ответникът бил заплатил по сметка на
ЧСИ М.Б. сумата от 8487.36 лв. с основание изп. д. № 20168380406359, като с
платените суми били погасени задълженията по издадения изпълнителен лист
издаден по гр. д. № 45519/2012 СРС. Съгласно експертизата при отпускането на
кредита банката дебитирала счетоводна сметка 2271-„Заеми на граждани и
домакинства за покупка и строеж на жилища“ с партида на името на ищеца и валута
в швейцарски франкове. Тази сметка се дебитира със сумата на отпуснатия заем в
размер на 98237 швейцарски франка и се кредитира счетоводна сметка
1815-„Разплащателни сметки на граждани и домакинства във валута“ по партида на
ищеца и неговата банкова сметка ***, като превалутираното било извършено с
последващи операции като е дебитирана сметката на ищеца в швейцарски франкове и
е кредитирана сметката на ищеца в евро. Съгласно експертизата размерът на
заплатените в повече, поради увеличение на лихвата, за периода от 05.10.2012 г.
до 05.10.2016 г. възлизал на 2531.20 швейцарски франка.
Пред въззивния съд е приета
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещо лице Л.Б.,
съгласно която към датата на усвояване на кредита 04.09.2008 г. кроскурса CHF/EUR е 1.637282 швейцарски франка за 1 евро, като при
този валутен курс сумата от 98237 швейцарски франка представлявала 60000.05
евро. Съгласно експертизата .при съпоставка на погасителния план в евро за
кредит от 60000 евро при първоначално договорени и платени суми, преизчислени в
евро по кроскурс CHF/EUR, се установява разлика, ,
представляваща надплатени суми за периода 05.09.2008 г. - 05.12.2016 г. в размер на 17133.56 евро /включваща надплатени
месечни вноски в размер на 16521.98 евро и такси 611.58 евро/, която сума е платена сума без
основание. Вещото лице посочва, че
ако се изчислят установените в евро разлики по същия курс – в CHF техният размер е 20263.33 швейцарски франка от които 19548.22 швейцарски
франка месечни вноски и 715.11 швейцарски франка. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че при обощаване на курсовите разлики съгласно
приложението към експертизата за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г.
курсовите разлики от месечни вноски били в размер на 5248.85 швейцарски франка
и от такси 197.20 швейцарски франка.
Според ищците банката е получила без
основание сумата от 5245,53 швейцарски франка, частично предявена претенция от
общо претендирани 19538,99 швейцарски франка, представляваща надплатена сума
поради валутна разлика между швейцарския франк и еврото за периода за периода
от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г.; сумата от 1265.72 швейцарски франка,
представляваща надплатена сума в резултат от едностранното увеличение на
лихвения процент от банката за периода от 05.10.2012 г. до 05.12.2016 г. Ищците
се позовават на изначална липса на основание на банката да получи описаните
суми, която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното
обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на
посочената норма изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т.е., когато още при самото получаване, липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
(типичен случай е получаването на нещо въз основа на нищожен акт). Освен това
основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност,
но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Ищците обосновава тезата си за
нищожност на процесните клаузи на разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, 10 и 12
ЗЗП. Освен че дадената от страна квалификация на спорното право не обвързва
съда, следва да се посочи, че в разглеждания случай въззивният съд дължи
служебна проверка на валидността на клаузите, тъй като се касае за императивни
материалноправни разпоредби, които трябва да бъдат приложени, като при необходимост
да промени, в зависимост от установените факти, квалификацията на правното
основание, изложено
В разглеждания случай е установено по
делото, а и не се спори, че между страните е бил сключен договор за банков
кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – чл. 432 ТЗ.
Спазено е изискването на чл. 430, ал. 3 ТЗ за сключването на договора в писмена
форма за действителност. За банката – кредитор няма друго задължение освен да
отпусне уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателите имат няколко насрещни задължения, а именно: да върнат
главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използват кредита по
предназначение; да дадат на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да дадат обезпечение.
Първият спорен между страните въпрос
по същество във въззивното производство е свързан с валидността на оспорените
клаузи.
В тази връзка, на първо място,
настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателите Д.И.Т. и Р.Я.Т. са
физически лица, на които с процесния договор е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на
това ищците имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Според настоящия съдебен състав
клаузите от договора, по отношение на които ищците твърдят неравноправност, а
именно – чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, не се
явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са
част от стандартни, изготвени предварително и типови договори за кредит на
банката и кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Отделно от това следва да се посочи, че по делото липсват данни включването на
спорните клаузи в договора да е в резултат на изричното им предварително
обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното съдържание, а
доказателствената тежест в тази насока е била на банката с оглед правилото на
чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Поради това настоящият съдебен състав намира, че ищците
могат да се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП, който в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Кредитополучателят /потребителят/ е в
положението на по-слаба страна в отношенията си с банката, както от гледна
точка на позицията му в преговорите, така и на степента на информираност –
положение, което го принуждава да се съгласява с установените предварително от
банката условия, без да може да повлияе на съдържанието им. Клаузите на
договорите за банкови /ипотечни/ кредити не следва да нарушават основни
принципи, в т. ч. и този на равнопоставеност, на който се основават отношенията
между банката и потребителя, както и императивни разпоредби на закона.
Законът за кредитните институции
/ЗКИ/, при действието на който е сключен процесния договор, въвежда редица
задължения на кредитните институции в процеса на отпускане на банкови кредити с
оглед защита правата и задълженията на длъжниците. Съгласно нормата на чл. 58
ЗКИ, при отпускане на кредити банката задължително предоставя безплатно и в
писмена форма на клиентите си своите условия по кредите, които съдържат
най-малко данни за общите разходи по кредита /такси, комисионни и други
разходи, пряко свързани с договора за кредит/ и за обективните критерии, въз
основа на които тези разходи могат да се изменят; лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита.
Освен че при осъществяване на банкова
дейност ответникът трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да
гарантира надеждна и сигурна банкова система и защита на интересите на
клиентите си, по силата на чл. 147, ал. 1 ЗЗП клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като при неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение
императивната норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение
относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за
потребителя начин.
В задължителното за националните
юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело
С-472/10, е прието, че „националната юрисдикция“ следва да прецени с оглед на
чл. 3, параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза,
съдържаща се в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или
доставчик едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга
разходи, без обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да
посочва основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка
посочената юрисдикция трябва по-специално да проведи дали, предвид съдържащите
се в ОУД с потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид
националното законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли
да допълват предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на
промяна на свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и
разбираем начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят
договора. Всяко „основателно съображение“ по смисъла на горепосоченото решение
представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните
по договора, което е било уговорено или установено преди сключване на
потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата.
Настоящият въззивен състав приема, че
оспорената клауза на чл. 23, ал. 1, преценена с оглед естеството, общата
структура и останалите клаузи на процесния договор /в т. ч. останалите оспорени
от ищеца клаузи, както и чл. 6, ал. 2/, както и на правния и фактически
контекст, в който тя се вписва, попада в обхвата на понятието „основен предмет
на договора“ по смисъла на чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13, а няма само
декларативен характер, тъй като основните престации по договора за кредит са
свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорената за предоставяне
и възстановяване валута.
В клаузите на чл. 2, ал. 1 – ал. 4 и
чл. 6, ал 2 от договора е посочен механизъм на двойно превалутиране. Валутата
на получения от ищеца кредит е евро, като не е посочено каква точно е
равностойността във швейцарски франкове на 60000 евро. Неясната равностойност в
швейцарски франкове на 60000 евро е била преведена по блокирана сметка, открита
на името на ищеца /чл. 2, ал. 1 от договора/, но той не е усвоил кредита от
тази сметка, а от друга и то в евро, открита на негово име съгласно чл. 2, ал. 4
от договора – по който банката е превела превалутираната служебно сума по
кредита по курса си швейцарски франк/евро към деня на отпускане на кредита в
евро. Това се установява и от приложените на л. 216 и л. 217 от
първоинстанционното дело искане за усвояване на суми по кредит и искане за
превалутиране на сума във връзка с жилищен кредит. Условие за използването на
посочената като предоставена в швейцарски франкове сума е задължителното ѝ
служебно превалутиране в евро. От друга страна при внасяне на погасителните
вноски във валута, различна от швейцарски франкове, също е договорено служебно
превалутиране по кръстосани курсове /в договора е предвидена възможност за
погасяване в лева или евро – чл. 6, ал. 2/. Същевременно по отношение на
валутните курсове липсва каквото и да било съглашение между страните.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора
погасяването на кредита следва да се извършва във валутата, в която той е
разрешен и усвоен – швейцарски франкове, а същевременно е установено въз основа
на заключението на констативно-съобразителната част на повторната
съдебно-счетоводната експертиза, че курсът на швейцарския франк спрямо
евро/лева се е покачил. Поради установеното в чл. 6, ал. 2 от договора
задължение за погасяване на кредита на вноски в швейцарски франкове, като
същевременно при неосигуряване на дължимата сума за вноските в швейцарски
франкове по сметката в швейцарски франкове /която е блокирана/, банката
извършва служебно превалутиране на наличните средства в евро по сметките на
кредитополучателя, на практика ищецът е погасявал кредита на вноски в
швейцарски франкове след превалутирането им от евро. Курсът, по който се е
извършвало това превалутиране, е бил определян от банката към деня на
съответното плащане и е бил неизвестен за кредитополучателите. Доколкото е
установено, че този курс се е покачвал, то за една и съща по размер вноска в
швейцарски франкове кредитополучателят е внасял през исковия период по-голяма
сума в евро, респ. правил е по-големи разходи, за да погасява месечните вноски
в уговорената валута.
В задължителното за националните
юрисдикции Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело
С-186/16, е прието, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се
тълкува в смисъл, че изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и
разбираем език предполага, че при договорите за кредити финансовите институции
трябва да представят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие.
Това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде
погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от
потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по
отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да
установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в
която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения.
Необходимата за това проверка следва да се извърши от националния съд. Член 3,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че преценката за
неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо
момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички
обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този
момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение.
Националната юрисдикция трябва да направи оценка относно наличието на евентуална
значителна неравнопоставеност по смисъла на посочената разпоредба с оглед на
всички обстоятелства по делото и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката,
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута. В т. 49 от посоченото решение, е
прието също така, че по отношение на кредитите в чуждестранна валута
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра
информираност и благоразумие, и следва да включва като минимум влиянието върху
вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата
членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя,
както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент, а в т. 50 – че
банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове
и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,
по-специално, когато потребителят-кредитополучателят не получава доходите си в
тази валута. Аналогични съображения са изложени
в решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване, по дело
C-119/17.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че в частност потребителите /ищци/ са поели съществен риск, без да са били уведомени от банката за всички
обстоятелства, които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото
задължение, като им позволят включително и да изчислят общите разходи по кредита /последните по
принцип подлежат на предварително оповестяване съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1
ЗКИ/. Следователно равновесието между правата и задълженията на банката и
потребителите е било значително
нарушено във вреда на последните, което съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП обуславя
неравноправност на клаузите, които го позволява.
Уговарянето на превалутиране при усвояването и внасянето на суми в друга валута съответства на възприетото от потребителя, че пазарният продукт, който му се предлага – договор за кредит в швейцарски франкове, е по-изгоден. Швейцарският франк е една от основните световни валути, устойчива на глобални сътресения и инфлация, поради което избирайки кредит в тази валута и механизма на превалутирането потребителят, който цели да получи кредит в евро на изгодна цена, остава с убеждението, че по този начин ще му бъдат гарантирани нисък лихвен процент и съответно ниски разходи по кредита. Същевременно банката неслучайно избира да предостави кредит в евро с изискване задълженията да се изплатят в швейцарски франкове, доколкото предвид ресурса и капацитета, с които разполага като професионалист в областта /дългогодишна информация и специалисти, запознати с движението в дългосрочен план на котировките на швейцарския франк и притежаващи необходимите познания, за да прогнозират мащабите на валутния риск/, има основание и задължение да предполага промяна в тенденциите на валутния пазар, в т. ч., че през криза цената на тази валута ще се покачва, като едновременно с това установява за себе си в договора гаранции и предпазни клаузи, изключващи възможността да понесе евентуални неблагоприятни последици от промени в курса на швейцарския франк – задължението на банката е на фиксирана стойност в евро и не се влияе от курса на швейцарския франк – чл. 1, ал. 2 от договора, превалутирането е по търговския курс на банката, а не по официален курс или при прилагане на други обективни критерии и нещо повече установено е правото й на автоматична промяна на годишния лихвен процент при увеличаване на БЛП /зависим от курса на швейцарския франк/, без да е уговорена реципрочна промяна при намаляването му, като въззивният съд съобразява и това, че сделката с валутен риск по дефиниция е рискова и спекулативна и създава предпоставка за облагодетелстване на търговеца за сметка на потребителя. В разглеждания случай видно от клаузите на процесния договор, за кредитополучателя не е предвидена възможност да се освободи от тежестта на задължението за превалутиране, респ. поемането на валутния риск с равностойна отстъпка.
Настоящият съдебен състав намира, че въведената с Директива 93/13 система на защита на потребителя, като по-слаба страна, предполага разширително тълкуване на изискването за прозрачност на договорните клаузи, което означава, че в договора задължително трябва да бъде изложен точният механизъм за конвертиране на чуждестранната валута, посочен в съответната клауза, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, за да може потребителят да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. Освен това, с оглед особеностите на метода на конвертиране на чуждестранната валута, следва да бъде определено дали с оглед всички елементи на релевираните факти, включително публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл не само да установи съществуването на разлика, която обикновено се наблюдава на пазара на ценни книжа между обменния курс продава и обменния курс купува на чуждестранна валута, но и да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс продава при изчисляването на погасителните вноски, които той в крайна сметка ще дължи, и следователно общата себестойност на сключения заем/кредит – в посочения смисъл са постановените Решение на СЕС по дело С-26/13 и Решение на СЕС по дело С-96/14.
С оглед на това, за да постъпи справедливо с клиента си, при положение, че се уговаря превалутиране на поискан кредит във валута, различна от търсената от кредитополучателя, в момент на исторически ниски нива на швейцарския франк и тенденции за устойчиво повишаване на курса му, които ще продължат, банката е следвало да му разясни, че избраният от него кредитен продукт е изгоден не по принцип, а само докато курсът на швейцарския франк не се променя, както и че кредитополучателят няма контрол над него, поради което кредитирането в тази валута е високо рисково за лице, което получава доходите си в друга валута и че то по необходимост ще понася курсовата разлика от превалутирането. Следвало е също така банката да обяви ясно и прозрачно конкретния размер на кредита в швейцарски франкове, факторите, които определят курса, по който ще се извършва превалутирането, размерът на месечните погасителни вноски в швейцарски франкове, колко лева/евро трябва да заплати кредитополучателя за погасяване на получената по кредита сума. В тази насока следва да се отбележи също така че добросъвестността и обичайната банкова практика изискват преди сключване на договор за кредит и двете страни да съобразят дали доходите на кредитополучателя са достатъчни да изплаща кредита и да посреща финансовите си нужди.
Действително разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от процесния договор да е разбираема от формална и граматическа гледна точка, същата не съдържа предварително оповестяване на валутния риск, породен от възможността за значително повишаване на разходите по обслужване на кредита, поради курсови разлики, а обективира единствено формалната декларация на кредитополучателя, че е запознат с възможността промяната в курсовете на швейцарски франк към евро/лева и превалутирането да доведат до повишаване на размера на погасителните вноски по кредита, изразени в евро/лева и съгласието му да понесе риска от колебанията на валутния пазар и всички вреди /включително пропуснати ползи/. Данни за предоставянето на подробна информация на ищците за горепосочените обстоятелства от страна на банката, чиято е била доказателствената тежест, не са ангажирани по делото.
С оглед на гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че клаузите за превалутиране, в т. ч. и клаузата на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от процесния договор, с която във вреда на потребителите е прехвърлен валутния риск, водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитната сделка по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 19 ЗЗП, поради което се явяват нищожни – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Съдържанието на тези клаузи не може да бъде подведено към конкретно описаните фактически състави в разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, но изброяването не е изчерпателно и законът позволява на съда да квалифицира като неравноправно договорено всяко съдържание, включено в договор, съставен от една от страните без индивидуално обсъждане, което причинява дисбаланс в правата и задълженията.
Също така следва да бъде посочено, че въпреки принципното положение, че съдът следва да се въздържа от изменение на неравноправните клаузи с цел да отстрани порока /Решение на СЕС по дело С-618/10/, в случаите, когато отричането на валидността на неравноправните клаузи би довело до невъзможност за изпълнение на договора, националният съд следва да може да замести въпросните неприложими клаузи с друга диспозитивна уредба от националното право, така че да бъде възстановено равновесието между правата и задълженията на страните при съхраняване на действието на договора като цяло. Доколкото в разглеждания случай отричането на действието на целия процесен договор би било по-неблагоприятно за потребителите/ищци, тъй като те биха изгубили възможността да връщат разсрочено кредита, а при липса на достатъчно спестявания биха били заплашени от загуба на ипотекирания имот, ако банката отправи веднага искане за реституция на даденото по договора. А и съхраняването на срочния договор без валутен риск и без възможност за увеличаване на размера на годишната лихва, респ. таксите по кредита, съответства на предвиденото право на съда да тълкува съмнителните клаузи по благоприятен за потребителя начин – чл. 147, ал. 2 ЗЗП, във връзка с всички останали клаузи на договора, като вземе предвид вида на стоката и услугата – чл. 145, ал. 1 ЗЗП. Основният предмет на кредитиране е съхранен в съдържанието на процесния договор, без счетените за неравноправни клаузи от него, доколкото са ясни общият размер на главницата, ползвана от кредитополучателя – 60000 евро, крайният срок на ползване и първоначално уговореният размер на възнаградителната лихва – 6 %.
При това положение и като съобрази заключението на
вещото лице, съгласно което ищците реално не са усвоявали швейцарски франкове,
а отпуснатата сума е била на тяхно разположение в евро след служебно извършено
превалутиране, както и че по силата на чл. 6, ал. 2 погасяването на кредита
следва да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен, която на
практика е евро, настоящият съдебен състав намира, че за да не бъде възлаган
кредитният риск от превалутирането върху потребителите, следва да се изхожда от
разбирането, че те са дължали връщане на отпуснатата сума в евро. Съгласно
изчисленията на вещото лице по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза при
съпоставка на погасителния план в евро за кредит от 60000 евро при първоначално
договорени и платени суми, преизчислени в евро по кроскурс CHF/EUR, се установява разлика, представляваща надплатени
суми за периода 05.09.2008 г. - 05.12.2016 г. в размер на
17133.56 евро /включваща надплатени месечни вноски в размер на 16521.98 евро и
такси 611.58 евро/, която сума
е платена сума без
основание. Вещото лице посочва, че
ако се изчислят установените в евро разлики по същия курс – в CHF техният размер е 20263.33 швейцарски франка от които 19548.22 швейцарски
франка месечни вноски и 715.11 швейцарски франка. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че при обощаване на курсовите разлики съгласно
приложението към експертизата за процесния период от 05.12.2011 г. до
05.12.2013 г. курсовите разлики от месечни вноски били в размер на 5248.85
швейцарски франка и от такси 197.20 швейцарски франка. С оглед на
гореизложеното, доколкото искът по чл. 55, ал. 1, предл 1 от ЗЗД е предявен
като частичен за сумата от 5245.53 швейцарски франка от общо претендирани 19538.99
швейцарски франка, представляваща надплатена сума поради валутна разлика между
швейцарския франк и еврото за периода за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013
г., то предявения иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По отношение на предявения иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1265.72 швейцарски
франка, представляваща надплатена сума в резултат от едностранното увеличение
на лихвения процент от банката за периода от 05.10.2012 г. до 05.12.2016 г., то
същият се явява неоснователен. От представеното по делото решение № I-118-134
от 05.01.2015 г. постановено по гр. № 45519/2012 по описа на СРС, 118 състав са
признати за нищожни като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12
от ЗЗП, по иск с правно основание чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 и 144 от
ЗЗП, предявен от Д.И.Т. и Р.Я.Т. против „Ю.Б.“ АД на клаузи от договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г. отнасящи се до
механизма на определяне размера на лихвата, а именно чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал.
5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12. Като решението в тази си част е било потвърдено с решение
от 10.08.2016 г., постановено по гр., д. № 10267/2015 г. по описа на СГС, II-А
въззивен състав, с което е отменено решение № I-118-134 от 05.01.2015 г.
постановено по гр. № 45519/2012 по описа на СРС, 118 състав, поради което с
оглед на разпоредбата на чл. 297 от ГПК така постановеното решение е
задължително за настоящият състав, поради което въпросът за нищожността на
посочените разпоредби е вече решен със сила на присъдено нещо. Съгласно
приетата по делото повторна съдебно-счетоводна експертиза размерът на
заплатените в повече, поради увеличение на лихвата, за периода от 05.10.2012 г.
до 05.10.2016 г. възлизал на 2531.20 швейцарски франка. По делото не се спори,
че по силата на изготвена от ответника „Промяна на условия по ипотечен кредит -
Д.И.Т., HL 41375“, считано от 05.10.2016 г. се определя годишен лихвен процент
в размер на 6 %, фиксиран за целия остатъчен период до 05.09.2043 г. /съгласно
договора за кредит/, като по сметка на кредитиполучателя следвало да бъде
преведена сума в размер на 2531.33 швейцарски франка, като: със сумата от в
размер на 1291.74 швейцарски франка представляваща разликата между настоящият
размер на редовната главница към 05.10.2016 г. и салдото по редовната главница
към 05.10.2016 г., съгласно първоначалния погасителен план, банката щяла да
намали задължението по кредита, като остатъкът от сумата в размер на 1239.59
швейцарски франка щял да остане на разполагаемост по сметката. Така посоченото
обстоятелство се установяват и от приетите по делото първоначална
съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице П.Д., съгласно която на 28.10.2016
г. по сметка на Д.Т. била възстановена от страна на банката сумата от 2531.33
швейцарски франка и от повторната експертиза на вещото лице Л. П., който
посочва, че на 28.10.2016 г. банката била възстановила по сметка на ищеца
сумата от 2531.33 швейцарски франка, като с част от тази сума била погасена
главница в размер на 1291.74 швейцарски франка, а остатъкът от 1239.59 бил
наличен по сметката на ищеца. Още повече, че във връзка с осъщественото плащане
и ищците посредством заявление с вх. № 5088319 от 08.06.2017 г. на основание
чл. 233 от ГПК са направили частичен отказ за сумата от 1291.74 швейцарски
франка от предявения на основание чл. 55, ал .1 от ЗЗД иск за осъждане на
ответника за заплащане на сумата от 2557.46 швейцарски франка. Настоящият
въззивен състав намира, че доколкото от събраните по делото доказателства се
установява, че дължимите надплатени лихви за процесния период са в размер на
2531.20 швейцарски франка, а ответникът преди завеждането на исковата молба на
28.10.2016 г. е възстановил на ищците сумата в общ размер на от 2531.33
швейцарски франка, то претенцията на ищците в размер на 1265.72 швейцарски
франка се явява неоснователна.
С оглед на гореизложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която са
отхвърлени исковете искове с правно
основание чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/ вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, че клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от
сключен между страните договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375
от 15.08.2008 г. са нищожни, в частта, в която е отхвърлен искът искове с правно
основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 5245,53 швейцарски франка, частично предявена претенция от общо
претендирани 19538,99 швейцарски франка, представляваща недължимо платени суми
за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г. по договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 41375 от 15.08.2008 г. въз основа на нищожни клаузи от
договора, обвързващи валутата по договора към швейцарския франк, вследствие на
курсовите разлики, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
05.12.2016 г. до окончателното им изплащане. Решението следва да бъде отменено
и в частта, в която ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски над
сумата от 229.42 лв. до присъдения размер от 700 лв.
При този изход на спора с оглед
частичната основателност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
въззивниците следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски, като се претендират сумите от 298.56 лв. за платена държавна такса,
200.8 лв. депозит за вещо лице и 3068. лв. за платено адвокатско
възнаграждение. Настоящият състав намира за
основателно възражението на въззиваемия за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения намалява същото до 1500 лв., като съобразно уважената част на
въззивната жалба на въззивниците следва да бъде присъдена сумата от 1008.36 лв. С оглед частичната неоснователност на въззивната
жалба на въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде присъдена сумата от 32.77 лв., представляваща направените разноски
пред въззивната инстанция. С оглед частичната основателност на исковата молба
на въззивниците- ищци на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат част от
сторените разноски пред СРС, като се претендират сумите от 690.99 лв. за платен
държавна такса, 550.8 лв. депозити за вещи лица и 3107.87 лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Ответникът в отговора на исковата молба своевременно
е релевирал възражение за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което настоящият състав на основание чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява
същото до 2190.94 лв., като съобразно уважената част на исковете на въззивниците- ищци следва
да бъде
присъдена сумата от 1444.77 лв.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 380210 от 05.04.2018 г., постановено по гр. д. № 71039/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав в частта по отношение на предявения иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който се иска „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да бъде осъден да заплати на Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40 за сумата над 1265.72 швейцарски франка до размера от 2557,46 швейцарски франка, представляваща недължимо платени лихви за периода от 05.10.2012 г. до 05.12.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г. поради неправомерно увеличение на размера на лихвата от ответника въз основа на нищожни клаузи от договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който се иска „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да бъде осъден да заплати на Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40 за сумата над 1265.72 швейцарски франка до размера от 2557,46 швейцарски франка, представляваща недължимо платени лихви за периода от 05.10.2012 г. до 05.12.2016 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г. поради неправомерно увеличение на размера на лихвата от ответника въз основа на нищожни клаузи от договора, даващи право на банката едностранно да променя лихвения процент.
ОТМЕНЯ решение № 380210 от 05.04.2018 г., постановено по гр.
д. № 71039/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40, чрез пълномощника
адв. В.И., срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от сключен между страните договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL 41375 от 15.08.2008 г. , в частта, в която е отхвърлен предявения от Д.И.Т. и Р.Я.Т. срещу „Ю.Б.“
АД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на получена без
правно основание сума в размер на 5245,53 швейцарски франка, частично предявена
претенция от общо претендирани 19538,99 швейцарски франка, представляваща
недължимо платени суми за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г. по договор
за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41375 от 15.08.2008 г. въз основа на
нищожни клаузи от договора, обвързващи валутата по договора към швейцарския
франк, вследствие на курсовите разлики, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 05.12.2016 г. до окончателното им изплащане, както и в частта, в която на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски за
сумата над 229.42 лв. до присъдения
размер от 700 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
НИЩОЖНИ като противоречащи на закона - чл. 143,
т.3, т. 10 и
т.12 от Закона за защита на потребителите във. вр. с чл. 26, ал.1 от ЗЗД на следните
клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41375 от
15.08.2008 г., сключен от една страна от Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40, чрез пълномощника адв. В.И. -
кредитополучател, и от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, като кредитодател, а именно:
Чл. 6, ал. 2 „Погасяването на кредита се извършва във
валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главница и/или лихвата по кредита КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е осигурил дължимата
сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в
лева или евро по своите сметки в БАНКАТА, погасяването на кредита може
да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
„продава“ на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за швейцарски франк към лева/евро, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
с подписването на настоящият договор дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава БАНКАТА“.
Чл. 23, ал. 1 „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарски франк към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 21 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаван на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит“.
Ал. 2 „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал.2 и чл. 21-23 от този договор и е съгласен с настъпването им.“
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати в условията на солидарност на Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40 по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 5245,53 швейцарски франка, частично предявена претенция от общо претендирани 19538,99 швейцарски франка, представляваща недължимо платени суми за периода от 05.12.2011 г. до 05.12.2013 г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 41375 от 15.08.2008 г. въз основа на нищожни клаузи от договора, обвързващи валутата по договора към швейцарския франк, вследствие на курсовите разлики, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.12.2016 г. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 380210 от 05.04.2018 г., постановено по гр. д. № 71039/2016 г., по описа на
Софийски районен съд, ГО, 40 състав в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1008.36 лв. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40 да заплатят на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 32.77 лв.. съдебни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.И.Т., ЕГН ********** и Р.Я.Т., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-40, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1444.77 лв. съдебни разноски пред СРС.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.