№ 36
гр. Варна, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана К.
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Кристиана К. Гражданско дело №
20223110110459 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е от И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.“Н.Й.В.“ №19, вх.7, ет.1,
ап.1 срещу „Е.С. АД, ЕИК ............ иск с правно основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 6700лева /след допуснато изменение по реда на
чл.214 ГПК в о.с.з./, представляваща обезщетението за онова, с което ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил вследствие на ползване от ответника в периода 01.08.2018г.–
01.08.2020г. на собствен на ищеца трафопост с идентификатор № ............. и с площ от
4кв.м., находящ се на административен адрес гр.Р., м-ст „К.Ч.“ в ПИ с идентификатор №
.......... от който трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
- 04.08.2022г. до окончателното заплащане на тази сума.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че е собственик на сграда за енергопроизводство – трансформаторен пост с
идентификатор № ............. и с площ от 4кв.м., находяща се в гр.Р., м-ст „К.Ч.“ и изградена в
ПИ с идентификатор № .......... за което е съставен НА № 83/01.08.2018г. Трафопоста бил
мачтов тип с наименование МТП „П.“, монтиран на железорешътчен стълб 20KV. В
постройката, която се намирала в имота имало монтирано табло ниско напрежение на
трафопоста. Сочи, че в периода 01.08.2018г.– 01.08.2020г. съоръжението било ползвано от
ответника като трафопост, от който се захранват и други потребители извън сградата.
Твърди, че ответникът е бил поканен да изкупи трафопоста, но към настоящият момент
отношенията между страните не били уредени. Твърди, че от придобиване на имота
ответникът ползва съоръжението без основание, за което съответно дължи обезщетение,
чийто размер определя за периода на сумата от 24000лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния
енергиен обект, като твърди, че праводателите му също не са били собственици, поради
наличие на законова забрана за това. Сочи, че трафопостът е бил изграден през 80 - те
години на миналия век, като през този период енергийните обекти са могли да бъдат
1
единствено държавна собственост при действието на Закона за електростопанството /обн.
ДВ бр.95/12.12.1975г., в сила от 01.07.1976г., отм. бр.64/16.07.1999г./ При наличието на
императивна законова забрана и без разрешение на Асоциация „Енергетика“ за прехвърляне
на обекта ищецът не е могъл да придобие процесния енергиен обект, както и неговите
праводатели физически лица. Сочи, че при действието на ЗЕЕЕ трафопостът представлява
„енергиен обект“ и е могъл да бъде придобит само от енергийно предприятие, извършващо
дейност в енергетиката въз основа на лицензия, каквато ответникът притежава. В същото
време ищецът не бил установил качеството си на собственик върху вещта, доколкото и
праводателите му не са били нейни собственици поради законовата забрана. В евентуалност
оспорва обстоятелството, че ищецът е собственик на ел. съоръженията в имота. На следващо
място твърди, че не е налице покана, обосноваваща основателност на претенцията. Съгласно
§4 т.4 от ДР на ЗЕ, в случай че сделка не е осъществена или няма обоснован отказ по чл.4,
енергийното предприятие в срок до 3м. след покана на собствениците е длъжно да плаща
наем по методика, опредеЛ. от комисия, в зависимост от типа и мощността на
съоръжението. В настоящия случай до ответникът не била отправяна покана от лице,
собственик на трафопоста. Твърди, че не са ангажирани доказателства за разходи, които
ищецът е направил във връзка с процесната вещ. Оспорва претенцията и по размер.
Претендира сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В предоставения на ответника срок,
същият ангажира писмена защита, в която излага становище по същество на спора.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и съобразно приложимия закон, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Фактическият състав на
твърдяното право, възлага в доказателствената тежест на ищеца установяване на
правопораждащите го предпоставки, а именно, че е собственик на въведеното придобивно
основание на трафопост с идентификатор № ............. и с площ от 4кв.м., ползван от
ответника, държейки собствени ел. съоръжения в него в заявения период, наличие на
обогатяване на ответника в претендирания размер, което да е във връзка и за сметка
обедняване на ищеца. Установяването им, възлага в тежест на ответника да докаже своите
правоизключващи възражения, вкл. че упражнява фактическа власт върху трафопоста на
годно основание.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК, между страните е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ответникът ползва процесния трафопост, посредством
експлоатиране на намиращите се в него ел. съоръжения;
За установяване правото на собственост на ищеца са ангажирани писмени
доказателства - НА за собственост № 125, том І, рег. № 513, дело № 69/07.02.2012г. на
нотариус рег. № 629 на НК и НА за покупко – продажба на недвижим имот № 83, том V,
рег. № 8579/01.08.2018г. на нотариус рег. № 629 на НК.
С писмена покана, получена от ответника на 18.05.2022г., последният е бил поканен
от ищеца да присъедини всичките си клиенти към електроразпределителната мрежа чрез
други негови съоръжения, респ. МТП.
По делото липсва представен документ за отправена покана за изкупуване на
помещението от ответника и до такова не се е стигнало, нито пък са наведени твърдения в
този смисъл.
За установяване на релевантните за спора факти и размер на дължимото обезщетение
по делото бе изслушано заключение на в.л. Н. В. и Л. Т., което като компетентно дадено и
неоспорено от страните, съдът кредитира в цялост. От заключението на в.л. се изяснява, че
въздушен трафопост „П." е монтиран на железо - решетъчен стълб, а в сградата с
2
идентификатор ............. се намира табло НН (ниско напрежение). Там са монтирани
прекъсвачи ниско напрежение, които са главни за табло НН и за клонове А и Б. Монтирани
са електромери за клон А и клон Б и съответната комутационна апаратура. Електромерите се
явяват главни, а измерването на консумацията на електроенергия на обектите се
осъществява с междинни електромери. За електромерите на клон А и клон Б има открити
партиди. На клон В има изградена мрежа Н.Н. и присъединени обекти на клиенти.
Съоръженията работят. Мачтовият трафопост е построен и въведен в експлоатация през
1986г. със Заповед №23/07.07.1986г. Експертите са установили още, че първите
присъединявания към трафопоста са през 2006г. Процесната сграда и съоръженията към нея
(трафопоста) се използват „Е.С." АД за преобразуване, пренос и снабдяване електроенергия
за периода от 01.08.2018 г. до 01.08.2020г. Дължимото обезщетение за ползването на ел.
съоръженията при спазване Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия,
прието от КЕВР, в.л. за определи за процесния период в размер на сумата от общо 4300лева,
а средният пазарен наем на за ползвания трафопост в размер на сумата от 2400лева.
Съгласно допълнителното заключение, изготвено от в.л. Л. Т., цената на дължимото
обезщетение, вкл. единствено цената на уредбите и съоръженията до които се предоставя
достъп за процесния период, е в размер на сумата от общо 3724лева, а средният пазарен
наем за ползвания трафопост в размер на сумата от 2049лева.
При така установените факти по делото, спорът между страните се заключава до това
дали в полза на ответника е възниквало право по силата на закона и въз основа на което
същият не дължи заплащане на обезщетение затова, че ползва собствен на ищеца трафопост,
в който са разположени съоръжения за преобразуване на ел.енергия в ниско напрежение и
пренос до други потребители.
Безспорно е, че ищецът е собственик на трафопост с идентификатор № ............. и с
площ от 4кв.м. Няма спор, че намиращите се в него съоръжения са собственост на ответното
дружество. От заключението на в.л. се обаче се установи, че въздушен трафопост „П." е
монтиран на железо - решетъчен стълб, а в сградата с идентификатор ............. се намира
единствено табло НН (ниско напрежение). Трафопостът е вещ представляваща съвкупност
от сграда и оборудване, като сградата има обслужваща функция спрямо оборудването и
поради това тя е подчинена на правния режим приложим за съоръжението. Нито
помещението, нито оборудването по естеството и предназначението си не представляват
„трафопост" по отделно, а само заедно. Горното следва от разпоредбата на §1, т. 41. от ДР
на Закона за енергетиката (ЗЕ обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003г.). По делото бяха събрани
доказателства, че мачтов трафопост (МТП) „П." с мощност 160 Kva е монтиран на
железорешетъчен (ЖР) стълб, т.е. извън имота на ищеца. В мачтовия трафопост е монтиран
трансформатор, в който се осъществява преобразуването на електроенергия от ниво средно
напрежение в ниво ниско напрежение. Само и единствено МТП П., монтиран на стълб
извън имота на ищеца, представлява енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ДР на ЗЕ, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия с опредеЛ. мощност, съхранение на електрическа енергия, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите
или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ. В сградата с идентификатор
............. са монтирани единствено прекъсвачи ниско напрежение (НН). Предвид на
гореизложеното процесната сграда не отговаря на изискванията на закона предвидени за
„площадков енергиен обект" по см. на ЗЕ, респ. невъзможно би било тя да се ползва като
такъв.
Отделно от горното, в случая следва да бъдат съобразени и разпоредбите на Закона за
електростопанството /ДВ бр.71/27.03.1948г., отм. от 01.07.1976г./ и следващите го Закон за
3
електростопанството /ДВ бр.95/12.12.1975г. отм. ДВ бр. 64/16.07.1999г./, Закона за
енергетиката и енергийната ефективност / ДВ бр. 64/16.07.1999г., отм. ДВ
бр.18/05.03.2004г./, Закон за енергийната ефективност /ДВ бр.18/05.03.2004г., отм. ДВ бр.
98/14.11.2008г./, като актуалната уредба се намира в Закона за енергетиката. При действието
на първите два закона в областта на енергетиката всички енергийни обекти са били
държавна собственост. С приемането на ЗЕЕЕ /1999г./, в пар.1, т.17 е дадено легално
определение на понятието "енергиен обект", а именно обект, в който или посредством,
който се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия, добив или
съхранение на природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на
електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и
съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ, както и
неговите спомагателни мрежи и съоръжения, без сградните инсталации на потребителите. В
пар.1, т.19 от сега действащия ЗЕ е дадено определение на понятието електрическа уредба,
като съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне,
преобразуване и разпределение на електрическа енергия. От ангажираните по делото
доказателства несъмнено се установява, че трафопостът има статут на енергиен обект. В чл.
60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /1999г./ е предвидено, че около енергийните обекти възникват сервитутни
зони, което настъпва по силата на закона по отношение на съществуващите обекти към
момента на влизане в сила на закона, какъвто несъмнено е настоящият обект. И по силата на
пар. 26, ал.1 ЗЕ, тези сервитутни зони се запазват. Т.е те са действали и са били налични към
момента на придобиване на собствеността върху сградата от страна на ищеца. Съгласно пар.
7 от ПЗР на ЗЕЕЕ /отм./ обезщетения на собствениците на земя, върху която съществуват
сервитутни зони по чл. 60, ал. 2, т. 1 към момента на влизането в сила на този закон не се
дължат, т.е касае се за заварените от закона сервитутни права /в този смисъл и решение №
440/23.12.2011г. по гр.д. № 1605/2010г. на ВКС, ІV ГО, докладчик съдията Владимир
Йорданов, решение № 47/02.04.2013г. по гр.д. № 217/2012г. на ВКС, ІV ГО, докладчик
съдията Борислав Белазелков/.
След като е налице възникнал по силата на закона сервитут, то ищецът е длъжен на
търпи наличието на трафопоста в имота си, като единствено в това отношение - ЗЕЕЕ
/16.07.1999г., отм./, пар. 67 ал.9 ПЗР, ЗЕ /2003г., отм./ и ЗЕЕ /2004г., отм./, пар. 4 ПЗР на сега
действащия ЗЕ, са уредили възможността за прехвърляне притежавания енергиен обект на
съответното енергийно предприятие и съответно неговото задължение да го изкупи, което
следва да бъде сторено в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон.
При това положение следва да се приеме, че не са налице предпоставките на
неоснователното обогатяване, доколкото е налице законово основание ответното дружество
да държи енергиен обект в собствен на ищеца имота, поради което и последният не дължи
обезщетение за това.
Ето защо, исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърЛ..
При този изход на спора, направените от ответника разноски следва да се понесат от
ищеца. Съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, претенцията е за разноски за депозит за
в.л. от общо 625лева и юк. възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя
юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер на 360лева. Така, общо в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в общ размер от 985лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.“Н.Й.В.“ №19,
вх.7, ет.1, ап.1 срещу „Е.С. АД, ЕИК ............ за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 6700лева, представляваща обезщетението за онова, с което ищецът е обеднял, а
ответникът се е обогатил вследствие на ползване от ответника в периода 01.08.2018г.–
01.08.2020г. на собствен на ищеца трафопост с идентификатор № ............. и с площ от
4кв.м., находящ се на административен адрес гр.Р., м-ст „К.Ч.“ в ПИ с идентификатор №
.......... от който трафопост се захранват с електроенергия и други потребители, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
- 04.08.2022г. до окончателното заплащане на тази сума., на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН **********, с адрес гр. Р., ул.“Н.Й.В.“ №19, вх.7, ет.1, ап.1
да заплати на „Е.С. АД, ЕИК ............ сумата от 985лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в производството пред ВРС, на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5