№ 8817
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110147013 по
описа за 2022 година
Предявени са при условията на евентуално съединяване искове от Д. П. Б. срещу
„К.И.с“ ООД за признаване за установено, че клаузата за неустойка в чл. 8 от Договор за
паричен заем № 607609/17.09.2019 г. е нищожна, както следва: с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност поради неравноправност; с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона; с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
607609/17.09.2019 г., по силата на който получил в заем сумата от 1000 лв., дължима на 12
вноски, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. Сочи, че съгласно чл. 8 е
следвало да заплати неустойка в размер на 930,58 лв. за непредоставяне в тридневен срок от
подписване на договора на обезпечение съгласно представения погасителен план. Намира
посочената клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като се касае за
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, която е стандартна и
бланкетна, а не индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е необосновано висока.
На следващо място счита, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.
22 ЗПК поради посочване размера на ГПР единствено като процент, а не като точна
стойност, вкл. с ясно разписана методика на образуването му. Счита, че посоченият ГПР не
съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща търговска практика и е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща ГПР до пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че е налице и заобикаляне на
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е
нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави поради противоречие с
1
принципите за справедливост и добросъвестност. Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник. Счита, че неустойката за
неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите функции и цели
единствено кредиторът да се обогати неоснователно за сметка на длъжника. На основание
чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД счита клаузата за възнаградителна лихва за
нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на същата е
изключително завишен, надвишаващ трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. Ищецът твърди, че
не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която
процесният договор следва да съдържа условията за издължаване, вкл. погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. На
следващо място посочва, че е сключил договора за паричен заем при крайна нужда, с оглед
породилата се за него необходимост от финансови средства за задоволяване нуждите на
семейството му. Твърди, че процесният договор е сключен при явно неизгодни условия,
поради несъответствието и несъразмерността в стойността на насрещните престации.
Извън срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата
молба, с оглед на което същият има характера на становище. Заявява, че не е процесуално
легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като през 01.2021 г. е прехвърлил
процесните вземания по договора за паричен заем на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕАД, за което ищецът бил надлежно уведомен. Твърди, че размерът на
неустойката е предварително определен още при сключването на договора за заем, като по
този начин ищецът е бил запознат с размера на последиците при неизпълнение на
задължението си да предостави обезпечение в тридневен срок. Излага, че с подписване на
договора за паричен заем ищецът е декларирал съгласието си с обективираното в него,
включително с дължимите от него суми за главница, лихви и неустойки. По отношение на
процесната клауза за неустойка счита, че същата е израз на свободата на договаряне между
страните и автономията на волята на частните субекти. Твърди, че клаузата за неустойка е
индивидуално уговорена с кредитополучателя при съобразяване на конкретни параметри
като вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на
погасителните вноски. Евентуално при приемане на процесната клауза за нищожна навежда
доводи, че това не води до недействителност на целия договор, тъй като последният
съответства на изискванията на чл. 10 ЗПК и не е в противоречие с тях. Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следното: сключването между страните на Договор
за паричен заем № 607609/17.09.2019 г. с посоченото съдържание, по който ответникът му е
предоставил в заем сумата от 1000 лв.; твърдяната неравноправност на неустоечната клауза;
2
твърдяното заобикаляне на закона; твърдяното накърняване на добрите нрави. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидна неустоечна клауза
по чл. 8 от договора, че клаузата е индивидуално уговорена, както и че вземането е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД по силата на сключен
договор за цесия, за което ищецът е бил уведомен.
Видно от представения Договор за паричен заем № 607609 от 17.09.2019 г. "К.И.с"
ООД като заемодател е отпуснало в заем на Д. П. Б. като заемател сумата от 1000 лева при
месечен лихвен процент от 3,330%, ГПР от 48,156%. Видно от приложения към договора
погасителен план дължимите суми следва да бъдат върнати на 12 вноски с падежи в периода
16.10.2019 г. – 16.09.2020 г. Съгласно чл. 6 от договора страните са уговорили договорът да
бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на определени условия, както и с още едно
обезпечение – ипотека или особен залог върху движимо имущество или банкова гаранция
или ценна книга. Съгласно чл. 8 от договора с подписването на договора заемателят
декларира, че му е известно и се счита уведомен, че в случай че не предостави договореното
в чл. 6 в 3-дневен срок от сключването на договора или предоставеното обезпечение не
отговаря на посочените условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
930,58 лева с начин на разсрочено плащане, която е начислена на заемателя, видно от
представения погасителен план.
Най-напред следва да се обсъди направеното от ответника възражение, че не е
процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск, тъй като през 01.2021 г. е
прехвърлил процесните вземания на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД,
за което ищецът бил уведомен. В доклада по делото съдът е разпределил в доказателствена
тежест на ответника да установи твърдяното от него обстоятелство, че вземането е
прехвърлено на трето лице по силата на сключен договор за цесия, за което ищецът е бил
уведомен. Въпреки това по настоящото производство ответникът не представи никакви
доказателства в подкрепа на това си твърдение с оглед посоченото в чл. 154, ал. 1 ГПК,
поради което съдът приема, че не е доказано, че такъв договор е бил сключен и титуляр на
процесното вземане продължава да бъде ответникът, поради което и същият е надлежно
легитимирана страна да отговаря по предявените искове.
Ищецът има качеството на потребител по смисъла на §13, т. 1 ЗЗП на предоставяните
от ответника финансови услуги, съответно същият има качеството на търговец по § 13, т. 2
ЗЗП. В отношенията им са приложими всички правни норми, установяващи специална
защита на потребителите, като твърдение в обратна насока би било неоснователно.
Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при
зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП.
Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните
характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на ЕС,
установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на
обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като
страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване
3
на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие
„потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е
всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице,
което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с
търговец е потребител, е даден в редица решения на СЕС. Според него потребителят е
винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели
удовлетворяване на свои лични потребности, както е в настоящия случай.
Процесната клауза от договора, предвиждаща заплащане на неустойка за недадено
обезпечение (чл. 8) съдът намира за нищожна. Оценката на платежоспособността на
кандидат-заемателя е на риск и отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл.
16, ал. 1 ЗПК, според която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя и ако е необходимо извършва справка в ЦКР или в
друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на
потребителите. В конкретния случай с договора рискът за кредитора от неизпълнение на
собственото му задължение за проверка и съблюдаване на съответна дисциплина с цел
неотпускане на необезпечени кредити се прехвърля по недопустим начин на заемателя-
потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да провери платежоспособността на
длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска обезпечение и едва след като то стане факт да
отпусне кредита. Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщите обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като
предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на обезпечение)
не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се превръща в
инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за длъжника
възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не може да се приеме,
че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална неплатежоспособност на
длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този риск зависи само от кредитора,
който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши съответната оценка, като или не отпусне
кредита, или го отпусне при достатъчно да гарантира изпълнението му обезпечение. С
въвеждането на чл. 8 от договора фактически се създава допълнително обезщетение за
кредитора при неизпълнение на договора, което противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, повеляваща, че при забава на заемателя-потребител кредиторът има право да получи
само лихва върху неплатената част от задължението. Налице е както противоречие с
нормите на закона, така и въведен с договора механизъм за неговото заобикаляне, поради
което клаузата за неустойка по чл. 8 от договора е нищожна поради нейната
неравноправност и неустойка не се дължи на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
4
Изложеното е достатъчно за извод, че процесната сума не се дължи и че предявеният
иск е основателен на първото от предявените основания – нищожност поради
неравноправност на клаузата неустойка. Следва да се обърне внимание, че
недействителността на клаузата за неустойка не влече след себе си нищожност на целия
договор.
С оглед на изложеното предявения иск е основателен на първото от посочените
основания и следва да бъде уважен, като бъдат оставени без разглеждане останалите
предявени искове в условията на евентуалност.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който е заплатила 50 лева
държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед чл. 7,
ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА поради неравноправност клаузата на чл. 8 от Договор
за паричен заем № 607609 от 17.09.2019 г. по предявения от Д. П. Б., ЕГН **********,
срещу "К.И.с" ООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Д. П. Б., ЕГН **********, срещу
"К.И.с" ООД, ЕИК *********, евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 2 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона и иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА "К.И.с" ООД, ЕИК *********, да заплати на Д. П. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5