№ 477
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001000318 по описа за 2021 година
при секретаря Елеонора Михайлова, като разгледа докладваното от
съдия Кръстева т.д. № 318 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Д.“ АД, ЕИК ********* срещу
решение № 260 040/ 08.12.2020 г. по т. д. № 169/ 2019 г. по описа на СОС, ТО,
5 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на ищеца „Ню
фийд къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата
над 29 408, 82 лв. до сумата от 36 969, 80 лв., представляваща незаплатена
цена /главница/ по фактури с № № 1925/ 16.01.2018 г. и 2128/ 20.07.2018 г. за
доставен соев шрот.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде
отменено.
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, с които, като се е
позовал на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ГПК, съдът е достигнал до правния
1
извод, че дължимата по исковете сума възлиза на 36 969, 80 лв., защото с
изплатените от ответника суми, следва да се погасят първо разноските, после
лихвите и накрая главницата.
Поддържа, че с осчетоводяването от ищеца на изплатената сума от 24
хил. лв., като плащане по главницата по двете фактури № 1924 и № 1925,
същият е приел извършеното от длъжника плащане по начина по който,
последният е посочил изрично в платежните нареждания. По делото не били
представени доказателства, за изразено несъгласие с избора на длъжника, кое
задължение погасява, като позоваването на кредитора на разпоредбата на чл.
76, ал. 2 ЗЗД било едва с исковата молба.
Въззиваемата страна „Ню фийд къмпани“ ЕООД оспорва жалбата и
моли решението да бъде потвърдено.
Твърди, че за да не бъде приложено правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
преведените от ответника суми, следвало да покриват задълженията за
главници и лихви и по двете от процесните фактури, а това в случая не било
така. Затова, счита, че съдът правилно е приложил даденото с Тълкувателно
решение № 3/ 27.03.2019 г. на ОСГТК по т. д. № 3/ 2017 г. на ВКС,
разрешение и обжалвания съдебен акт, следва да бъде потвърден.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК и
от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Съдът въз основа на поддържаните от страните твърдения и при
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори, а и от доказателствата се установява, че за извършени от
ищеца три отделни доставки на суровини за ответника, са издадени фактури с
№ № 1924/ 15.01.2018 г., за главница в размер на 18 102, 96 лв., № 1925/
16.01.2018 г. за сумата от 21 513, 60 лв. и № 2128/ 20.07.2018 г. за сумата в
размер на 23 824, 60 лв.
Ищецът твърди, че до датата на исковата молба 02.07.2019 г. по фактура
2
№ 1924 са извършени частични плащания, както следва: на 28.12.2018 г. е
платена сумата от 2 031, 82 лв., след което на 22.01.2019 г., 12.02.2019 г.,
16.04.2019 г. и 09.05.2019 г. са платени суми от по 2000 лв., вследствие на
което остатъка на задължението възлиза в размер на сумата от 8 071, 14 лв.
Ответникът оспорва тази сума, като твърди, че остатъка по фактура №
1924 е в размер на 8000 лв., защото първата сума, преведена на 28.12.2018 г.
не е в размер на 2 031, 82 лв., а е 2 102, 96 лв.
След образуване на производството, ответникът е извършил две
плащания, а именно: на 08.08.2019 г. е превел сумата от 20 000 лв., като в
преводно нареждане, като основание за превода са посочени задълженията по
фактури с № 1924 и по фактура № 1925 с обозначението „1 – 1924, 1925“ и на
04.10.2019 г. е превел сумата от 4000 лв. с обозначението в платежното
нареждане „1 – 1925“.
Според изложените в ССЕ констатации, ответника е заплатил на
28.12.2018 г. сума в размер на 2 102, 96 лв., като с нея ищецът е погасил
частично до 2 102, 96 лв. задължението по фактура № 1924.
Плащането от ответника на 08.08.2019 г. в размер на 20 000 лв., ищеца
осчетоводил по счетоводна сметка 411 – клиенти по партида на „Д.“ АД, като
е закрил неплатен остатък от 71, 14 лв. по фактура № 1834/ 22.11.2017 г.,
закрил е неплатен остатък от 10 000 лв. по фактура № 1924 към 08.08.2019
г. и частично е закрил задължение от 9 928, 86 лв. по фактура № 1925, в
резултат на което по последната е останал остатък от 11 584, 74 лв.
Плащането на 04.10.2019 г. в размер на 4000 лв., ищецът е осчетоводил
по счетоводна сметка 411, като е закрил частично задължение от 4 000 лв. по
фактура № 1925, в резултат на което е останал неплатен остатък по тази
фактура от 7 584, 74 лв.
Съобразявайки частичните погашения на ответника на задължението по
фактура № 1924 и при неплатен остатък от 8000 лв. след тези плащания,
вещото лице е изчислило, че към 02.07.2019 г. общия размер на лихвата за
забава възлиза на сумата от 2 277,86 лв.
Лихвата за забава върху сумата от 21 513, 60 лв. по фактура 1925 за
3
периода от 01.02.2018 г. до 02.07.2019 г. е 3 089, 59 лв., а по фактура 2128
върху сумата от 23 824, 08 лв. за периода от 24.07.2018 г. до 02.07.2019 г. е
2 276, 52 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви, което от тях погасява. Според приетото с т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/ 27.03.2019 г. по т. д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на
ВКС, точното изпълнение на задължението включва погасяване на
главницата и на определените по договора или начислени до деня на
плащането законни лихви. При предложено от длъжника изпълнение със
забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие
лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга
погасява, но този избор не е обвързващ кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение, да откаже да приеме изпълнението,
ако няма интерес от частично плащане или да извърши погасяването по реда
на чл.76, ал. 2 ЗЗД.
Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или
някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, длъжникът може да заяви, кое задължение погасява по реда на чл.
76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло
посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към
този дълг, изборът обвързва кредитора и той не може да се позове на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД
От заключението на ССЕ става ясно, че на 28.12.2018 г. е направен от
ответника превод за сумата от 2 102, 96 лв., с която ищецът е закрил в
счетоводните си регистри единствено част от задължението по фактура №
1924, а не и задължението по фактура № 1834 за сумата от 71. 14 лв. Сборът
от тази сума с останалите четири плащания по 2000 лв., формира остатък по
фактура № 1924 от 8000 лв., а не 8 071, 14 лв., както поддържа ищеца.
С превода от 08.08.2019 г. по който е получил сумата от 20 000 лв.,
4
ищецът, вместо да погаси със същата посочените от ответника задължения по
фактура № 1924 и фактура № 1925, неправилно е отнесъл част от сумата в
размер на 74, 14 лв. за погасяване на задължението по фактура № 1834.
Относно задължението по фактура № 1924, кредиторът е бил обвързан от
избора на длъжника, тъй като сумата е била достатъчна да покрие както
главницата към тази дата от 8000 лв., така и мораторна лихва, чийто размер
върху сумата от 8000 лв. за периода от 09.05.2019 г. до 07.08.2019 г. съдът
изчисли, че е 202, 22 лв. или общо към 07.08.2019 г. мораторната лихва за
погасяване на задължението по тази фактура е в размер на 2 357, 86 лв. Взети
заедно, задълженията за главница и лихва по фактура № 1924 са общо 10 257,
86 лв. и с направеното плащане от 20 000 лв. същите са изцяло заплатени, при
което кредиторът не може да се позовава на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
По отношение на плащането по фактура № 1925, макар и остатъка от
преведената сума, а именно, сумата от 9 742, 14 лв. да не е достатъчен за
пълния размер на задължението за главница и мораторна лихва, то след като
кредиторът не е възразил на длъжника, а напротив, надлежно е осчетоводил
получената сума именно като погасяване на част от главницата по това
задължение /така както е посочено от длъжника в платежното нареждане/, то
това е израз на заявлението на кредитора, че приема частично изпълнение и
това заявление го обвързва. Счетоводното отразяване на постъпилите
частични плащания, съобразно заключението на ССЕ, довели до частично
закриване на счетоводната партида – сметка 411 „вземания от Д.“ АД“ до
сумата от 9 928, 28 лв., представлява приета от кредитора престация от
длъжника и това е напълно в синхрон с позицията в ТР № 3/ 2019 г. Веднъж
дал израз, че е приел частичното плащане, кредиторът не може да заличи
правните му последици, както е сторил в случая с предявяването на исковете,
неглижирайки отразените в счетоводните регистри плащания.
Ето защо, като се прибави към сумата от 9 742, 17 лв., сумата от 74, 14
лв., неправилно отнесена за погасяване на задължението по фактура № 1834,
то със сумата от 9 816, 31 лв., следва да бъде погасено частично задължението
по фактура № 1925, като след датата 08.08.2019 г., остатъка по тази фактура е
в размер на 11 697, 29 лв.
По идентични с изложените по – горе съображения, със заплатената от
5
длъжника на 04.10.2019 г. сума от 4000 лв., следва да бъде намалено
задължението по фактура № 1925, при което крайните параметри на същото
възлизат на сумата от 7 697, 29 лв. Длъжникът изрично е посочил в
платежното нареждане, че със сумата от 4000 лв., погасява задължението си
по фактура № 1925, затова и макар, че е недостатъчна да погаси цялото
задължение, включващо главница и лихви, то след като кредиторът е приел
изпълнението в този вид и е закрил частично по счетоводната партида –
сметка 411 „вземания от Д.“ АД“ задължението по фактура № 1925, то това
обвързва ищеца и същият не може едва в хода на настоящия процес, да
претендира разпределението й по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В обобщение на изложеното, размера на задължението за главница по
процесните три фактури възлиза общо на сумата от 31 521, 37 лв. и до тази
сума, иска за главници следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част, потвърдено. В останалата част,
над сумата от 31 521, 37 лв. до уважения от СОС размер на от 36 969,80 лв.,
решението следва да бъде отменено, а иска, отхвърлен.
По направените пред САС разноски:
При този изход на спора и изчислени по компенсация „Д.“ АД следва да
заплати на „Ню фийд къмпани“ ЕООД общо разноски в размер на 5 681, 71
лв., от които разноски за производството пред СОС в размер на 4 987, 28 лв.
/5 250,44 лв. – 263, 16 лв./ и за производството пред САС в размер на 694, 43
лв. /804, 67 лв. – 110, 25 лв./, като в разноските на въззивника, съдът е отчел
само заплатената държавна такса, тъй като доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение не са представени.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
6
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260 040/ 08.12.2020 г. по т. д. № 169/ 2019 г. по
описа на СОС, ТО, 5 състав, в частта, в която „Д.“ АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Ню фийд къмпани“ ЕООД , ЕИК ********* на
основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата над 31 521, 37 лв., до сумата от 36 969, 80
лв., представляваща незаплатена цена /главница/ по фактури с № №
10000011925/16.01.2018 г. и № **********/20.07.2018 г. за доставен соев
шрот, както и в частта за разноските и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню Фийд къмпани“ ЕООД, ЕИК
********* срещу „Д.“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ за сумата над 31 521, 37 лв., до сумата от 36 969, 80 лв.,
представляваща незаплатена цена /главница/ по фактури с № №
10000011925/16.01.2018 г. и № **********/20.07.2018 г. за доставен соев
шрот.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Д.“ АД, ЕИК ********* да заплати на „Ню фийд
къмпани“ ЕООД, ЕИК ********* разноски общо за двете съдебни
инстанции в размер на 5 681, 71 лв
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8