Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Иванка Панчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 821 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „А. К. П. З.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т. против Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 1359,96 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата; 131,53 лева - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/; 888,51 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 184,31 лева - обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищцовото дружество е цесионер по Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., като по силата на Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към този Рамков договор са му прехвърлени вземанията на „И. А. М.” АД, ЕИК ********* по сключен между него и ответника Д.Г.Д. Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г.. По силата на Договора за паричен заем, ответникът получил такъв в размер на 2000,00 лева срещу задължението да го върне, съобразно условията на договора, в размера от 2294,60 лева, ведно с договорна лихва, платими на 20 седмични погасителни вноски, всяка от по 114,73 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва. Ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояването на заема, да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на това задължение, ще дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни от датата на сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. На това основание се претендира неустойка в размер на 888,51 лева. По обсъждания договор ответникът е извършил плащания в общ размер на 1362,00 лева. Срокът на договора за заем е изтекъл на 19.07.2018 г. - падеж на последната погасителна вноска като неиздължените суми по договора възлизат на претендираните по делото суми -главница, договорна лихва, неустойка и обезщетение за забава.
По силата на цитирания Договор за цесия вземанията срещу ответника били прехвърлени в полза на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за дължимите вземания по ч. гр. д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и по повод указанията на съда, ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба не съдържа данни ответникът да е уведомен за извършената цесия на вземанията, като ищецът претендира Уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника, заедно с преписа към исковата молба и доказателствата към нея.
Претендира за присъждане на направените разноски, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 350,00 лева.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването не се явява закон или процесуален
представител за ищцовото дружество.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител адв. К.П.-Г. *** представя писмен отговор, в който счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Сочи, че до подаването на исковата молба ответникът Д. не е бил уведомен от стария кредитор „И. А. М." АД, нито от ищцовото дружество в качеството му на нов кредитор за извършената цесия, както и че с връчването на исковата молба в качеството й на особен представител на уведомлението за извършената цесия, ответникът не може да се счита да надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. В подкрепа на възраженията си излага подробни доводи и цитира съдебна практика като в заключение счита, че в полза на ищцовото дружество не са възникнали претендираните вземания. Изтъква съображения, поради които счита уговорената в чл.4, ал.2 от Договора за заем неустойка за необосновано висока, сключена в условията на неравнопоставеност по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради противоречие на закона- чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, а също така и поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът се представлява от адвокат К.П.-Г., която моли съда да отхвърли исковата претенция съобразно изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия по делото като писмено доказателство договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г. се установява, че между „И. А. М.“ АД в качеството си на кредитор /заемодател/ и ответника Д.Г.Д. в качеството си на заемател, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което заемодателят е предал в собственост на ответника сумата от 2000 лева, определена като заемна сума, като последният се задължил да я върне при следните условия – размер на погасителна вноска – 114,73 лева; срок на заема 20 четиринадесетдневки; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %; лихвен процент на ден – 0,10 %. Общият размер на всички плащания е в размер на 2294,60 лева, годишен процент на разходите на заема – 40.68 % - чл.2 от договора за заем, като условията за издължаване на получения заем – броят, периодичността и датите на плащане на всяка вноска са посочени в погасителния план/приложение № 1, неразделна част от настоящия договор, който погасителен план заемодателят декларирал, че е получил с подписването на договора. В чл.3 е посочено, че с подписването на договора, страните се съгласяват да се рефинансира текущ заем на заемателя, като след извършване на прихващането, заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по договора, като договорът има сила на разписка. В чл.4 е определено задължение на ответника в тридневен срок, считано от датата на сключването му да предостави едно от изброените обезпечения, като в ал.2 на същия член, в случай на неизпълнение на това задължение е уговорена неустойка в размер на 1402,20 лева, която да се заплати от ответника разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сумата от 70,12 лева. В договора е посочен постоянен и настоящ адрес ***, както и мобилен номер.
По делото е приет и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.01.2017 г. сключен между И. А. М.“АД в качеството си на продавач и „Агенция за контрол на просрочените вземания“ ООД в качеството си на купувач. В договора страните са уговорили условията, при които продавачът ще прехвърля на купувача вземанията произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, като тези вземания ще се индивидуализират в Приложение № 1, което ще е неразделна част от договора. Следващите вземания ще се индивидуализират от страните в ново Приложение № 1, което ще става неразделна част от договора. За целите на рамковия договор всяко поредно Приложение № 1 ще има значението на допълнително споразумение към него, изменящо го съответно. Продавачът се задължил от негово име да изпрати писмени уведомления до длъжниците за цесията - чл.4.5.
От Приложение №1/03.06.2019 г. към договора за цесия се установява, че първоначалният кредитор прехвърля на купувача, т.е. ищеца определени вземания, като по ред № 292 е процесното вземане, което е индивидуализирано с кредит № 3054214, имена на длъжника – Д.Г.Д., ЕГН **********, дата на договор – 09.10.2017 г., отпусната главница 2000 лева, общо дължимо по кредита – 2527,53 лева, остатък на дължимата главница към дата на засичане /03.06.2019 г./ - 1359,96 лева, договорна лихва 131,53 лева, неустойка 888,51 лева. Приложението е подписано от страните.
С приетото по делото като писмено доказателство от първоинстанционния съд потвърждение, ищецът е потвърдил на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и на основание чл.4.4 от договора за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., извършена цесия на всички вземания, цедирани от „И. А. М.“ АД на „А. К. П. З.“ ЕООД индивидуализирани в Приложение № 1/06.06.2019 г., представляващо неразделна част от Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г..
От приложеното по делото Уведомление до Д.Г.Д. се установява, че първоначалният кредитор „И. А. М.“ АД, чрез ищеца „А. К. П. З.“ ЕООД е изпратил уведомителното писмо до ответника, в което е посочено, че на основание Приложение №1/03.06.2019 г. към сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.01.2017 г. кредитор на вземането му е „А. К. П. З.“ ЕООД. Няма данни, дали същото е получено от ответника.
По делото е приложено и пълномощно, с което Кирил Крумов Михайлов в качеството си на изпълнителен директор на „И. А. М.“ АД е упълномощил „А. К. П. З.“ ЕООД, т.е. настоящия ищец, да уведоми от името на „И. А. М.“ АД, всички длъжници, по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключен договор за кредит, които дружеството е цедирало, съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен на 30.01.2017 г. между двете страни.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 2242/07.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3964/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, срещу Д.Г.Д., да заплати на кредитора „А. К. П. З.“ ЕООД сумата от 1359,96 лева главница до погасяване на паричния заем; договорна лихва в размер на 131,53 лева за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 888,51 лева; законна лихва в размер на 184,31 лева за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г., законна лихва от подаване на заявлението в районен съд – 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както разноски по делото за държавна такса в размер на 51,29 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.9 от ЗПК, във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД - предявени искове за установяване на парично вземане, произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящото производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед, респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи че между ответника и „И. А. М.” АД е сключен Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., по силата на който на Д. е предоставен паричен заем в размер на 2000,00 лева, размера на вземането по пера и изискуемостта на задълженията по договора поради настъпилия краен срок на същия, както и че вземането му е прехвърлено с Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., за което ответникът е уведомен; наличието на валидно уговорена неустоeчна клауза. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало облигационно правоотношение между ответника Д.Д. и "И. А. М." АД. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от договор за паричен заем и приложенията към него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело № 3964/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка, от която е видно, че „И. А. М. АД е отпуснало паричен заем на ответника в размер на 2000 лева, която сума кредитополучателят е усвоил на 09.10.2017 г., като част от нея е послужила за рефинансирането на текущо задължение към кредитора. Съдът приема, че на ответника Д. е била предоставена заемната сума. Последното не се й оспорва от ответната страна. Установи се, че заемодателят е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил изцяло задълженията си за връщане на заетата парична сума за главница в претендирания размер от 1359,96 лева главница, 131,53 лева договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г.. Няма данни и възражения по делото от ответника, сищият да е изпълнил тези си задължения, както няма и възражения от него насочени към оспорването на техния размер, поради което същият дължи на ищеца заплащането на претендираните главница и договорна лихва по процесния договор за заем.
По отношение на възражението на ответната страна, че до подаването на исковата молба ответникът Д. не е бил уведомен от стария кредитор „И. А. М." АД, нито от ищцовото дружество в качеството му на нов кредитор за извършената цесия, както и че с връчването на исковата молба в качеството й на особен представител на уведомлението за извършената цесия, ответникът не може да се счита да надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
Предмет на договора за цесия е прехвърлянето на вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора и да е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права, вкл. и паричните вземания). За да породи действие спрямо длъжника цесията следва да му бъде съобщена от цедента. В този смисъл с нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД законодателят императивно е задължил предишният кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Тази законова уредба произтича от факта, че длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди да бъде уведомен за извършеното прехвърляне, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера.
С решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл по реда на чл. 290 от ГПК, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, както е било извършено и от ищеца по настоящето дело. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235, ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника (в този смисъл е и решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., на ВКС, ІІ т. о.).
Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.
При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2072/2015 г., I т. о., ТК.
На основание чл.47, ал.6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл.47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др. се застъпва становище, че кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл.50 ЗННД, във вр. с чл.47, ал.1-5 ГПК - отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство.
Предвид изложеното се налага цялостен извод, относно приложеното към исковата молба Уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, че връчването му на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
Не на последно място по значение следва да бъде посочено, че в съдебната практика по чл.99 ал.3 и 4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.
По отношение на възражението касаещо претендираната неустойка, съдът намира същото за основателно. С чл.4, ал.2 от договора за паричен е начислена неустойка за неизпълнение задължението на заемателя в тридневен срок за представяне на обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция. Размерът на неустойката е фиксиран на 1402,20 лева, което представлява 70,11 % от размера на главницата по кредита. Такова съотношение в размерите на главното задължение по договора и задължението за неустойка определя категорично размера на неустойката като прекомерен в сравнение с вредите от неизпълнение, които обезпечава. Клаузата за неустойка в договора чл.4, съгласно която заемодателят първо предава заемната сума на заемателя, а последният има след това само три дена да даде обезпечение, след което настъпва неизпълнение на договорно задължение и неустойката започва да се начислява разсрочено към вноските по погасителния план, разкрива природата на тази договорна неустойка като една допълнителна лихва, допълнителна цена на отпуснатия паричен заем, увеличаваща годишния процент на разходите по заема много повече от посоченото в договора 40,68 %, поради което районният съд счита, че неустойката по чл.4, ал.2 от договора за паричен заем е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Затова и предвид постановките на т.4 ТР № 1/2009 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС съдът намира, че тази клауза е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Ето защо претендираното от ищеца вземане за сумата от 888,51 лева - неустойка по чл.4, ал.2 от договора, не се дължи от ответника.
Съдът с оглед уважаването на предявения иск досежно дължимата главница по процесния договор, намира за основателна и претенцията за обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в претендирания и неоспорен от страните размер от 184,31 лева за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г..
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК „В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 Закона за правната помощ“. Въз основа на законовата делегация по чл.37, ал.1 ЗПП по въпроса за заплащането на правната помощ е приета Наредба за заплащането на правната помощ /Наредбата/. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата „за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.. В конкретния случай процесуалният представител на ищцовото дружество е претендирало възнаграждение в размер от 350 лева, като е посочило основание за определяне на размера му чл.13, т.2 и чл.25, ал.1 от Наредбата. Съдът счита, че чл.13, т.2 от Наредбата не е приложим в конкретния случай, тъй като процесуалният представител е извършил цялостно процесуално представителство, а не както е посочено в чл.13, т.2 от Наредбата „за подготовка на документи за завеждане на дело, като е определено и съответното възнаграждение в размер от 15 до 50 лева“ и правната норма, по която следва да се определи възнаграждението в настоящия случай е чл.25, ал.1 от Наредбата. След като претендира възнаграждение в максимален размер от 300 лева на основание чл.25, ал.1 Наредбата и не е налице възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът намира, че искането му следва да бъде уважено в размер от 300 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът Д.Д. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски сторени в настоящото производство и в заповедното производство съразмерно на уважената част на исковата претенция, възлизащи в общ размер от 525,65 лева, от които 98,87 лева сторени разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 426,78 лева сторени разноски в исковото производство за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски, но такива не се претендират.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК по отношение на Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „А. К. П. З.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т., за сумата от 1359,96 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 131,53 лева - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г. /падеж на последната погасителна вноска/, както и сумата в размер на 184,31 лева - обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2242/07.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
ОТХВЪРЛЯ предявения „А. К. П. З.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т., по реда на чл.422 ГПК иск за признаване на установено по отношение на Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца и 888,51 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2242/07.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Д.Г.Д., с ЕГН ********** *** ЗАПЛАТИ на „А. К. П. З.” ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И. Ц. К. и Я. Б. Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т., сумата в размер от 525,65 лева, от които 98,87 лева сторени разноски в заповедното производство и сумата в размер на 426,78 лева сторени разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: