Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр.
Перник, 06.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, първи касационен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО И.
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е.В.*** и с участието на прокурор А.А-** от Окръжна
прокуратура – П.**, като разгледа докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД №
269 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на В.С.С., ЕГН **********, чрез адв. Н.И., САК, срещу Решение № 591 от 04.11.2022 г., постановено
по АНД № 836 по описа за 2022 на Районен съд – П.**.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К № 2942016, издаден от ОД на МВР – П.**, с който на
жалбоподателя В.С.С., на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 600 (шестстотин) лв.
Недоволен от решението на
районния съд, касационният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен
акт. Твърди, че не е установено по безспорен начин В.С. да е управлявала
процесния автомобил на посочената в ЕФ дата. Искането към касационния съд е да
отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени
електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – П.**. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба не се представлява.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – П.** като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 14.08.2019 г. в 10:44 часа в гр. П.**, кв. ***, по път I-6, в посока към
гр. Р.***, при ограничение от 50 км/ч валидно за населено място и отчетен
толеранс от -3 км/ч в полза на водача, се движело МПС л.а „***“ регистрационен
номер ***. В района на км. 75 на посочения път /след Кметството/, с преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, № 11743d0, се извършвало измерване на скоростта на
преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим, като СПУКС било
насочено към гр. С.*** и обхващало приближаващите се ППС. Разрешената скорост
на движение била 50/км/ч., съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В 10. 44 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил, движейки се в посока към гр. Р.***.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-6567/15.08.2019 г.
/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата/. При обработка на заснетите
нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от
91 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 94 км/ч на
допустимата грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се
установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на ФЛ – В.С.С., поради което на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП
срещу нея бил издаден електронен фиш, серия К, № 2942016, с който на основание
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й била наложена
глоба 600 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на
жалбоподателката на 13.05.2022 г. Същата не подала декларация по чл. 189, ал. 5
от ЗДвП или възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано
отхвърляне на доводите на наказаното
лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което на
извършителя му е наложено предвиденото за това нарушение в чл. 182, ал. 1, т. 5
от ЗДвП административно наказание – „глоба“ в размер на 600 лв.
Решението е правилно.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане
на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на настоящия касатор. Пред
първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа на
данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от
изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място, ясно
видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за
въведените ограничения. Представен е попълнен протокол за използване на АТСС и
доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Спазени са
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните
работи, регламентираща контрола с мобилни и стационарни автоматизирани
технически средства и системи. Доказаното по делото управление на МПС в
населено място със скорост от 91 км/ч (изчислена след приспаднат в полза на
водача толеранс от 3 км/ч), при ограничение от 50 км/ч., валидно за населено
място, т. е. с превишение от 41 км/ч, покрива административнонаказателния
състав на чл. 182, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1 на ЗДвП.
За извършването на това
административно нарушение в санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е предвидено налагане на административно наказание "глоба", с
фиксиран размер – 600 лв.
Неоснователно е оплакването в
касационната жалба, поддържано и пред въззивния съд, че по делото не е
безспорно установено санкционираното лице да е управлявало процесния автомобил
на посочената дата. Видно от справката от ЦБД автомобилът е собственост на ФЛ
В.С.С.. включително към процесната дата. В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е
предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който
собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал
от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДП, поради което и правилно е бил
санкциониран с издадения електронен фиш. Установената от закона презумпция,
че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на
нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена.Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. В тази връзка, липсва законово
изискване статичното изображение във вид на снимков материал, заснето от АТСС
за контрол на правилата за движение по пътищата, да позволява индивидуализиране
(идентифициране) на водача.
По същество извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в несъобразяване на
избраната от водача на автомобила скорост с въведеното със закона ограничение.
То осъществява фактическият състав на посочената в електронния фиш законова норма
на чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и е основание за реализирането на
административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е
правилно определено и не са налице основания за неговото изменение.
Като е достигнал до същите правни
изводи първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва
да бъде оставен в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, I касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 591 от 04.11.2022 г., постановено
по АНД № 836 по описа за 2022 на Районен съд – П.***.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/