Р Е Ш
Е Н И Е
№
Етрополе, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕТРОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТОМИР
ЦВЕТАНОВ
при секретаря -
Климентина Чикова, като разгледа докладваното от съдия Цветомир Цветанов гражданско дело № 101 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено
и се намира във фазата по извършване на делбата.
С Решение № 260012 от
01.10.2021 година по настоящето гражданско дело, е допусната съдебна делба между Т.М.Ф., Д.В.П., Г.В.П., Ю.В.П.-С.,
М.Г.П. /К./ и М.Г.Я., на недвижим имот, находящ се в с.Л., общ.Е., обл.С.,
представляващ дворно място-имот пл. №108 /сто и осем/, за което по плана на
селото е отреден УПИ V-108 /пети за имот пл.№108/, в кв.10, с урегулирана площ от
895 /осемстотин деветдесет и пет/ кв. метра, с неуредени сметки по регулация,
заедно с построените в имота двуетажна къща, стопански сгради, лятна кухня и
гараж, при граници : улица, УПИ IV-107, река „С.р.“, УПИ XIV-109 и УПИ II-109, при квоти – 8/16 ид. ч. за Т.М.Ф.,
2/16 ид. ч. за Д.В.П., 2/16 ид. ч. за Г.В.П., 2/16 ид.ч. Ю.В.П.-С., 1/16 ид. ч.
за М.Г.П. /К./ и 1/16 ид. ч. за М.Г.Я..
Решението е обжалвано
пред СОС, като с Решение №251/ 01.07.2022 год. по в. гр. д. №20221800500083 по
описа за 2022 год. на Софийски окръжен съд, първоинстанционното решение частично
е отменено в частта, в която е допусната делба на „лятна кухня“, като в
останалата обжалвана част е потвърдено.
В първото по делото
съдебно заседание във втората фаза на делбата е прието за разглеждане искане по
чл.346 от ГПК по сметки на ищцата Ф., чрез адв.Д. срещу ответниците за заплащане
на сумата от 9 000 лева, от които 4 000 лева за ремонта на два комина и
половината от покрива на жилищната сграда и 5 000 лева за поддръжка на
дворното място в продължение на 25 години.
Ответниците Д.П. и Ю.П.-Стоилкова,
редовно призовани не се явяват и не се представляват, като не вземат становище
по делото.
Ответникът Г.В.П., чрез
особения си представител адв.В.Х.-Б. прави възражение за погасени по давност
претенции за извършени подобрения.
Ответниците М.П. и М.Я.,
чрез адв. Г. Д. не вземат становище по втората фаза на делбата.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, доводите на страните, по реда на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От показанията св. С. Я.
Я., който е зет на ищцата Т.Ф. се установява, че същия познава имота от около
20 години, като за последен път е ходил преди около 7-8 години. Преди години ищцата
се оплакала, че е паднал един комин на покрива. С няколко работника направили
частичен ремонт на покрива, като сменяли греди, които били изгнили, пренаредили
керемиди, а счупените сменяли с нови. Купили тухли, за да иззидат разрушените
два комина. Сочи, че откакто е зет на ищцата, последната си е живяла в П., а не
в с.Л.. Установява, че ищцата плащала на различни хора, за да поддържат двора,
като косели тревата и го поддържали.
От заключението на вещото лице инж. П.В.П. по назначената по делото Съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и
възприето изцяло от съда, се
установява, че допуснатия до делба недвижим имот и постройките в него са неподеляеми.
Вещото лице заключава още, че пазарната стойност на поземления имот е
22 240 лева; на жилищната сграда 26 740 лева; на гаража е 1 440
лева; на стопанската сграда е 2 130 лева. Вещото лице е оценило и обект
лятна кухня с пазарна стойност 2 010 лева, като е определил обща стойност
на всички оценявани имоти от 54 560 лева. Тъй като по отношение на лятната
кухня с пазарна стойност 2 010 лева не е допусната делба, следва да бъде
намалена и общата пазарна стойност на всички имоти със сумата 2 010 лева,
или същата е 52 550 лева.
Вещото лице е
оценило подобренията на обща стойност 7 430 лева, от които ремонт на 57
кв.м. от покрива – 4 514.40 лева; на 2 бр. комини - 831.60 лева и за
целогодишно почистване на имота 2 080 лева.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Производството
по делото е във втората фаза по извършване на делбата, като съдът следва да се
произнесе по реда на чл.348 от ГПК относно поделяемостта на допуснатия до делба
недвижим имот и иска по чл.346 от ГПК.
По иска с
правно основание чл.348 ГПК.
Съдът намери, че допуснатия до
делба недвижим имот ще следва да
бъде поделен между съделителите чрез изнасянето му на публична продан,
съобразно разпоредбата на чл.348
от ГПК, тъй като от него не могат да се съставят реални дялове за всеки от
съделителите.
Получената от проданта сума ще
следва да се разпредели между съделителите с оглед на техните дялове, които са 8/16 ид. ч.
за Т.М.Ф., 2/16 ид. ч. за Д.В.П., 2/16 ид. ч. за Г.В.П., 2/16 ид.ч. Ю.В.П.-С.,
1/16 ид. ч. за М.Г.П. /К./ и 1/16 ид. ч. за М.Г.Я..
По иска с правно
основание чл.346 ГПК.
Установи се по безспорен
начин от показанията на разпитания свидетел С.Я.Я., че познава имота от около
20 години, през което време ищцата е извършила разходи за целогодишната
поддръжка на двора, както и за частичен ремонт на покрива и изграждане на два
разрушени комина. Показанията на този свидетел, които съдът кредитира изцяло
въпреки, че е зет на ищцата, не бяха оспорени от другите съделители. Съдът
намира същите за необходими, относими и свързани с поддръжката на имота. Съдът
намира за неоснователно възражението на особения представител адв. Б., че
претенциите по реда на чл.346 от ГПК са погасени по давност. Съдът намира, че в
случая приложение намира разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД съгласно която давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в случая това е момента на подаване на
исковата молба.
Претендираната
обща сума от ищцата Т.Ф. е в размер на 9 000 лева, като заключението на
вещото лице е, че стойността на извършените подобрения е в размер на 7 430
лева, като за горницата над тази сума исковата претенция ще следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
С оглед на горното
ответниците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата, съобразно
делбените им квоти на основание чл.346 от ГПК суми, както следва : Д.В.П. сума
в размер на 928.75 лева, Г.В.П. – 928.75 лева, Ю.В.П.-С.– 928.75 лева, М.Г.П.
/К./ - 464.37 лева и М.Г.Я. – 464.37 лева.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Преценявайки изхода на делото и
стойността на дяловете, всеки от
съделителите, следва да бъде осъден да заплати държавна такса както следва : Т.М.Ф. –
1 051.00 лева; Д.В.П. – 262.75 лева; Г.В.П. – 262.75 лева; Ю.В.П.-С. –
262.75 лева; М.Г.П. /К./ - 131.38 лева и М.Г.Я. – 131.38 лева.
На основание чл.71 ал.1 ГПК във вр. с чл.1
от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки един
от
ответниците следва
да бъде осъден да заплати държавна такса по уважената претенция по сметки на
ищцата в размер на по 50.00 лева.
Претенции за
присъждане на разноски не са правени, поради което и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН НЕДВИЖИМ
ИМОТ, находящ се в с.Л., общ.Е., обл.С., представляващ дворно
място-имот пл. №108 /сто и осем/, за което по плана на селото е отреден УПИ V-108 /пети за имот пл.№108/,
в кв.10, с урегулирана площ от 895 /осемстотин деветдесет и пет/ кв. метра, с
неуредени сметки по регулация, заедно с построените в имота двуетажна къща,
стопански сгради и гараж, при граници : улица, УПИ IV-107, река „С.“, УПИ XIV-109 и УПИ II-109, при първоначална цена 52 550.00 /петдесет и две хиляди петстотин и
петдесет лева/.
ПОЛУЧЕНАТА след проданта сума да се раздели между страните както следва : 8/16 ид. ч. за Т.М.Ф.,
2/16 ид. ч. за Д.В.П., 2/16 ид. ч. за Г.В.П., 2/16 ид.ч. Ю.В.П.-С., 1/16 ид. ч.
за М.Г.П. /К./ и 1/16 ид. ч. за М.Г.Я..
ОСЪЖДА Д.В.П.,***, да
заплати на Т.М.Ф.,*** сумата в размер на 928.75 лева, по иска с правно
основание чл.346 от ГПК за извършени разходи за подобрения в недвижимия имот.
ОСЪЖДА Г.В.П.,***, да
заплати на Т.М.Ф.,*** сумата в размер на 928.75 лева, по иска с правно
основание чл.346 от ГПК за извършени разходи за подобрения в недвижимия имот,
предмет на делба.
ОСЪЖДА Ю.В.П.-*** да
заплати на Т.М.Ф.,*** сумата в размер на 928.75 лева, по иска с правно
основание чл.346 от ГПК за извършени разходи за подобрения в недвижимия имот.
ОСЪЖДА М.Г. *** да
заплати на Т.М.Ф.,*** сумата в размер на 464.37 лева, по иска с правно
основание чл.346 от ГПК за извършени разходи за подобрения в недвижимия имот.
ОСЪЖДА М.Г.Я.,*** да
заплати на Т.М.Ф.,*** сумата в размер на 464.37 лева, по иска с правно
основание чл.346 от ГПК за извършени разходи за подобрения в недвижимия имот.
ОСЪЖДА Т.М.Ф.,*** да заплати на държавата държавна такса в размер на 1 051 /хиляда
петдесет и един лева/ лева,
вносима по сметката на районен съд
гр.Етрополе.
ОСЪЖДА Д.В.П.,*** да заплати на държавата държавна такса в размер на 312.75 /триста и
дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, вносима
по сметката на районен съд гр.Етрополе.
ОСЪЖДА Г.В.П.,*** да заплати на държавата държавна такса в размер на 312.75 /триста и
дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, вносима
по сметката на районен съд гр.Етрополе.
ОСЪЖДА Ю.В.П.-*** да заплати на държавата държавна такса в размер на 312.75 /триста и
дванадесет лева и седемдесет и пет стотинки/, вносима
по сметката на районен съд гр.Етрополе.
ОСЪЖДА М.Г. *** да заплати на държавата държавна такса в размер на 181.38 /сто осемдесет и
един лева и тридесет и осем стотинки/, вносима по сметката на
районен съд гр.Етрополе.
ОСЪЖДА М.Г.Я.,*** да заплати на държавата държавна такса в размер на 181.38 /сто осемдесет и
един лева и тридесет и осем стотинки/, вносима по сметката на
районен съд гр.Етрополе.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните за постановяването му
пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: