О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ ________
08.04.2019
г., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав на осми април
през две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
секретар: ГАЛИНА АВРАМОВА
прокурор: ПОЛЯ МИТКОВА
като изслуша докладваното от съдия АНАСТАСОВ
ЧН д. № 150 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.161, ал.2 от Закона за здравето.
С протоколно определение от 29.03.2019 г., постановено по
ЧНД № 105/2019 г. по описа на Троянския районен съд, втори състав на ТРС е отменил протоколно определение от
11.03.2019 г. по същото дело в частта, с която съдът е допуснал единична
съдебно-психиатрична експертиза и е допуснал назначаването на тройна
съдебно-психиатрична експертиза при стационарен режим, която да отговори на
поставените в посоченото определение въпроси, като вещите лица бъдат посочени
от Началника на Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Георги Странски”
гр.Плевен. Определил е срок за изготвяне
на заключението по допуснатата тройна съдебно-психиатрична експертиза до
11.04.2019 година.
Срещу цитираното протоколно
определение е постъпила частна жалба от Т.В.К., ЕГН **********,***, чрез адв. П.П. от ЛАК, в която сочи, че
считат определението за незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че ТРС е приел искането на РП - Троян за
допускане на тройна съдебнопсихиатрична експертиза, като се е позовал само и
единствено на становището на експерта, комуто е била възложена единичната
експертиза, лекар от ППК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски" Плевен. Излага,
че в своето становище, експертът твърди, че поради недостатъчното време и
липсата на информация за подекспертния, не е в състояние да извърши допуснатата
от съда експертиза. Счита, че действително не е било налично достатъчно време
за извършване на експертизата - 3 (три) дни до заседанието на съда, но това е
могло да бъде преодоляно, като вещото лице е следвало да поиска от съда
удължаване на срока за изготвяне на заключение, като в този случаи съдът, в
закрито заседание е имал процесуалната възможност да определи по-дълъг срок за
изготвяне на заключението. Изтъква, че другото обстоятелство, на което се
позовава експерта, за да обоснове невъзможността за изготвяне на експертизата,
е липсата на данни за подекспертния, излага съображения в тази връзка. Сочи, че
до днешна дата на подзащитния му К., са извършени 4 или 5 съдебно-психиатрични
експертизи, отговарящи на едни и същи въпроси, и даващи идентични заключения,
като всички тези експертизи са били единични, т.е. налице е една фактическа
възможност от извършването на пълна и всеобхватна експертиза от един експерт.
Твърди, че така изнесеното в становището на д-р И.И.В., не се обосновава по
ясен и категоричен начин нуждата от извършване на тройна съдебно-психиатрична
експертиза. Счита, че такава експертиза би била нужна едва когато първата,
единична, експертиза не е пълна или неточна или се установят пороци, които не
могат да бъдат отстранени. Сочи, че подзащитният му К. е наясно със
заболяването си, то не е химера за него или за лекарите експерти, и има желание
за лечение, доброволно, което беше изразено и в съдебното заседание по делото.
Счита, че от изложеното до тук може обосновано да се
предположи, че има ясно смесване на факти и обстоятелства - от една страна ЗЗ предвижда,
да бъде назначена експертиза, която да отговори на определени въпроси и да
установи, дали лицето изобщо страда от психично заболяване и поради
заболяването си може ли да извърши престъпление, което представлява опасност за
близките, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Сочи,
че от друга страна, д-р И.В. и д-р В.А., подчертават за обстойно изследване и
назначаване на лечение адекватно на състоянието на Т.К., като съдът е възприел
второто становище, което говори за провеждане на лечение, но не е отчел факта,
че лечението се провежда едва след като е налице влязъл в сила съдебен акт, с
който лицето е настанено за лечение, а не преди това. Твърди, че в този смисъл
задачата на допуснатата и назначена експертиза е да даде заключение по
поставените с протоколно определение от 11.03.2019 г. въпроси, към единичната
съдебно-психиатрична експертиза, като едва след постановяване на своето
заключение и съдебния акт, би било редно да се говори за назначено лечение. Счита,
че на посочените въпроси би следвала да отговори единичната експертиза, така
както е назначена с определение на ТРС от 11.03.2019 г. и 20.03.2019 г., като
тройна експертиза би била необходима едва когато подекспертния е в особено
тежко здраве или неговия клиничен случай е особено сложен и предполага знанията
на повече от един експерт.
В заключение
моли съда след като вземе предвид наведените доводи и приложените по делото доказателства, да отмени
обжалваното протоколно-определение, като неправилно,
необосновано и постановено при съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят
Т.В.К. и защитникът му адв. П., редовно
призовани не се явяват, като не сочат уважителна причина за това.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Ловеч, прокурор Поля Миткова дава становище за неоснователност на
жалбата като предлага на настоящия състав да я остави без уважение.
Съдът, като съобрази
постъпилата частна жалба, становището на страните в процеса и приложените към делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено следното:
ЧНД № 105/2019 г. по описа на Троянския районен съд е било
образувано по искане на Районна прокуратура – Троян на основание чл.156 и
чл.157 от ЗЗ, с искане при установяване на обстоятелствата по чл.155 от ЗЗ
съдът да постанови решение, с което Т.В.К., ЕГН **********,*** да бъде настанен на задължително лечение
в ДПБ – Ловеч.
С протоколно определение от 11.03.2019 г. Троянският РС в
производство по реда на чл.159, ал.1 от ЗЗ е допуснал назначаването на
съдебно-психиатрична експертиза, със следните въпроси : 1. Налице ли са
обстоятелствата по чл. 155 във връзка чл. 146 от 33 по отношение на Т.В.К.? 2.
Страда ли лицето от психично заболяване и нужда е ли се от провеждане на
лечение? 3. Може ли Т.К. да извърши престъпление, поради заболяването си, което
да представлява опасност за близките му, за околните, за обществото и за самия
себе си? 4. При какъв режим да бъде проведено лечение, ако лицето се нуждае от
такова, а именно стационарен или амбулаторен и за какъв срок? 5. Дали агресията
на Т.К. е само спрямо неговите съседи от блока на вх. „Г” или към други хора от
обществото? Била е определена стационарна форма на провеждане на експертизата,
като изготвянето й е било възложено на вещо лице, което бъде определено от
Директора на ДПБ – Ловеч.
С писмо вх. № 1626/19.03.2019 г., съдът е бил уведомен, че
по обективни причини Директорът на ДПБ – Ловеч не е в състояние да извърши
освидетелстването, както и да определи вещо лице - психиатър от ДПБ – Ловеч,
което да извърши посочената експертиза.
С определение № 73/20.03.2019 г. е било изменено
протоколното определение от 11.03.2019 г., в частта му, с която е постановено
вещото лице по делото да бъде лекар - психиатър от ДПБ гр.Ловеч, посочен от
Директора на ДПБ – Ловеч и е постановено вещото лице да бъде посочено от
началника на Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Д-р Георги Странски"
Плевен.
Със заявление вх. № 1856/29.03.2019 г., съдът е бил сезиран
от д-р И.В. - Началник отделение за „Остри психотични разстройства”
към ППК при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски" гр.Плевен да се видоизмени първоначално
назначената единична съдебно-психиатрична експертиза в тройна
съдебно-психиатрична, тъй като за
уточняване на психиатрична диагноза в стационарни условия е необходимо клинично
наблюдение, в което са ангажирани повече от един психиатър и най-вече
диагностичният процес не е едноличен процес. Предвид отказа на К. да бъде
ангажиран в съдебно-психиатрична експертиза в стационарна форма, е поискано разпореждане
на съда за довеждането му в лечебното заведение от органите на реда по
местоживеенето му.
Съобразявайки горецитираното заявление, с протоколно
определение от 29.03.2019 г., ТРС е отменил протоколно определение от 11.03.2019 г. по същото
дело в частта, с която съдът е допуснал единична съдебно-психиатрична
експертиза и е допуснал назначаването на тройна съдебно-психиатрична експертиза
при стационарен режим, която да отговори на поставените в посоченото
определение въпроси, като вещите лица бъдат посочени от Началника на ППК към
УМБАЛ „Георги Странски” гр.Плевен.
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.159, ал.1 от ЗЗ, съдът назначава съдебно-психиатрична експертиза, в
случаите когато установи, че е налице някое от обстоятелствата по чл.155 от ЗЗ /заболяване, поради което лицето може да
извърши престъпление, опасно за близките му, за околните, за обществото или пък
застрашаващо здравето им/. Първостепенният съд е преценил наличието на
предпоставки за това и е назначил експертиза. В конкретния случай защитата
обжалва състава на допуснатата експертиза, като възразява тя да е колективна
/тройна/, а държи да бъде единична.
Компетентен
да избере вещо лице е органът, решил въпроса за назначаването на експертизата,
като преценката обхваща на първо място въпроса на колко експерти следва да се
възложи експертизата – един или повече, като това е изцяло суверенно право на
органа, в настоящия случай на ТРС. Не са допуснати нарушения при определяне на
вещите лица, като съдът е спазил разпоредбите на Глава 22 от Закона за съдебната власт /чл.396
– 398/ и на Раздел ІІІ от Глава 14 от НПК, даващи му право да използва вещо
лице от списъците на други съдебни райони, а при необходимост да назначи за вещо лице специалист, който не
е включен в съответния списък. В конкретния случай съдът е съобразил и
чл.5 Наредба № 16 от 13.05.2005 г. за съдебно-психиатричните
експертизи за задължително настаняване и лечение на лице с психични разстройства,
според който : „Съдебно-психиатрична експертиза за задължително настаняване и
лечение на лице с психични разстройства се извършва от лекар с призната
специалност по психиатрия”, като е възложил на началника на Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Д-р
Георги Странски" Плевен да опрели за вещи лице по делото лекари –
психиатри от съответното здравно заведение, което в действителност е било
сторено.
Настоящият
състав не приема доводите на жалбоподателя, че до момента на подзащитния му К., са били извършени 4 или 5
съдебно-психиатрични експертизи, отговарящи на едни и същи въпроси, и даващи
идентични заключения, като всички тези експертизи са били единични. Както беше
посочено по-горе изцяло в компетентността на решаващия съд е да определи
състава на експертизата. Възражението, че до момента жалбоподателят К. е бил
освидетелстван няколко пъти е неотносимо, тъй като съдът във всеки конкретния
случай е длъжен да действа съгласно разпоредбите на чл.159, ал.1
от Закона за здравето.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.161, ал.2 от Закона за здравето,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
29.03.2019 г., постановено по ЧНД № 105/2019 г. по описа на Троянския районен
съд, втори състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.