Решение по дело №2320/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1764
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20227050702320
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№_________/________________,гр.Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, IX-ти тричленен състав, в публично заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател:   Борислав Милачков      

Членове: 1.   М.Иванова-Даскалова

  2.  Станислава Стоева

 

при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2320 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на РД„Автомобилна администрация“–Варна против Решение №1134/20.08.2022гг. на Районен съд – Варна по АНД №2236/2022г., с което е отменено НП №23-0000076/ 10.02.2022г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на основание чл.91г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози на „Пасат 2018“ЕООД -гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.34, т.6  вр. чл.18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.

В жалбата депозирана от пълномощник на директора на РД се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно отразил фактическата обстановка и приложил неправилно материалния закон. Подробно се излагат доводите за това и се претендира отмяна на Решението на ВРС и постановяване на ново, с което НП да бъде потвърдено и на ИА“АА“ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна с искане за прилагане на чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Ответникът „Пасат 2018“ЕООД-гр.Варна чрез процесуален представител депозира писмен отговор за неоснователност на касационната жалба. Счита за основателна преценката на РС за неяснота и противоречие в описанието на нарушението и приложената като правно основание разпоредба от ЗАвтП в НП. Твърди се правилно приложение на материалния закон от РС, който обективно оценил фактическата обстановка. Моли решението на РС да бъде потвърдено. В писмено допълнение към отговора се изтъква настъпилата законодателна промяна в Наредба №36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /накратко Наредба №36/2006г. и привеждането й в съответствие с Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО, с което се въвежда безсрочност на удостоверенията за психологическа годност.

 

 

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на Районния съд да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 НПК.

ВРС е постановил валидно и допустимо решение.

РС е бил сезиран с жалба срещу НП  №23-0000076/ 10.02.2022г., с което на основание чл.91г, ал.1, предл.1 от Закона за автомобилните превози на „Пасат 2018“ЕООД -гр.Варна е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.34, т.6  вр. чл.18, ал.1, т.4 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ за това, че на 21.06.2021г.  в  гр. Варна като регистриран превозвач притежаващ удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници, дружеството е извършило таксиметрова дейност с таксиметров автомобил марка „Дачия“ с рег. № В***НХ, управляван от водача Г.И.Й, който не е притежавал валидно  удостоверение за психологическа годност, тъй като притежаваното удостоверение №507044 е било валидно до 27.09.2021г., а следващото удостоверение №713781 е издадено на 01.10.2021г.

РС преценил АУАН и НП като издадени от компетентните органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и с изискуемото съдържание в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. РС намерил чл.28 от ЗАНН за неприложим за случая. Въпреки, че отхвърлил част от оплаквания във въззивната жалба като неоснователни, РС постановил отмяна на НП като незаконосъобразно заради извода, че има несъответствие между словесно описание на нарушението – посочения като нарушен закон и правното основание за ангажиране на имуществената отговорност на дружеството. Въззивният съд установил, че в обстоятелствената част на акта и на НП е посочено, че отговорността на дружеството се ангажира за това, че е „извършил таксиметрова дейност“ с конкретизирания автомобил, което е обвинение за осъществено от юридическото лице деяние чрез действие, а приложената административно-наказателна разпоредба - чл. 96г ал.1 от ЗАвП възвежда като нарушение деяние осъществено чрез бездействие, чрез допускане да се извърши превоза от водач без валидно удостоверение за психологическа годност. В резултат на това противоречие, РС преценил, че е било ограничено правото на защита на наказаното лице, като му е предявено обвинение за неясно и двусмислено описано нарушение. Това е обосновало извода на съда, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено в хода на съдебното производство и води до отмяна на НП.

Касационният състав намира този извод на РС, че НП е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено за съобразен с действащата сега редакция на Наредба №36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Към момента на издаване на НП и на Решението на ВРС съгласно чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г. удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок от една година.

След изменението обнародвано в ДВ бр.84 от 2022г., което е в сила от 21.10.2022г. текста на чл.8, ал.2 е :“Удостоверението за психологическа годност е безсрочно.“, т.е. е валидно, до обезсилването му, което е предвидено в новата редакция на чл.8 ал.7 от Наредба №36/2006г., съгласно която : Лице, за което е възникнало основание по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 или 7, подлежи на съответното психологическо изследване, а притежаваното от него удостоверение за психологическа годност се обезсилва чрез отбелязването на това обстоятелство в специализирания програмен продукт.

В случая следва да се приложи новата редакция на чл.8, ал.2 от Наредба №23/2006г., тъй като страните не са спорили по данните в приетата с преписката писмена справка от регистъра на психологическите изследвания, която е посочена в обстоятелствената част на НП, че водачът Г.И.Й е имал издадено удостоверение за психологическа годност на с 3-годишен срок на валидност до 27.09.2021г. и следващото му удостоверение е било издадено на 01.10.2021г. При тези данни щом той е водач, който е бил изследван и са му издавани удостоверения за психологическа годност, предвид последната редакция на чл.8, ал.2 от Наредба №6/2006г., издаденото му удостоверение е безсрочно. Налице е хипотезата предвидена в чл.3, ал.2 от ЗАНН тъй като в хода на производството по оспорването на НП №23-0000076/10.02.2022г. издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна след образуване на касационното дело е последвало това изменение на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г., което е по-благоприятен закон както за водача, така и за санкционираното дружество-превозвач, което му е възложило управлението на таксиметровия автомобил. С оглед влязлата в сила на 21.10.2022г. изменение на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006г. с което издадените удостоверения за психологическа годност на водачите от документи със срок на валидност по силата на закона стават безсрочни, в резултат на приложението на този по-благоприятен закон, процесното НП за нарушение по чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП се явява незаконосъобразно, което е основание за неговата отмяна.

Тъй като този извод кореспондира с крайния извод на РС в атакуваното Решение №1134/20.08.2022гг., то не подлежи на отмяна и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, претенцията на ответника за разноски е неоснователна, а такива на касатора не се дължат, поради липсата на заявена от него такава претенция.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1134/20.08.2022гг. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 2236/2022г.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.