№ 120
гр. Русе , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Денка Т. Веселинова
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520200129 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Логистик Давид Драйв ЕООД със седалище гр.Русе, против НП №
38- 0002303 от 11.12.2020 г. на Директор РД „АА” Русе, с което за административно
нарушение по чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр, е наложено на посоченото законово основание
административно наказание- имуществена санкция в размер на 3000 лева.Жалбоподателят
моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не
взема становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 13.11.2020 г., в гр.Русе, от РД „Автомобилна администрация” била извършена
комплексна проверка на жалбоподателя в качеството му на транспортно предприятие,
притежаващо лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари. При
тази проверка са направени констатации, че предприятието е допуснало осъществяване на
превоз от водач Раду Мариан, чужд гражданин, който бил назначен по трудов договор №
0013/29.09.2020 г., без да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла
на Наредбата.По така установеното бил съставен акт за нарушение № 280760 от 13.11.2020
г., сочещ осъществено такова по чл.7 а ал.ІІ пр.3 от ЗАвПр.Актът е предявен на
представляващ дружеството и лично връчен.Въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление, като наказващият орган е преквалифицирал нарушението.
В производството пред въззивния съд се развиват доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения поради липса на задължителни реквизити, както и за неправилно
1
приложение на закона.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- оправомощителна заповед, АУАН № 280760, пълномощно,
трудов договор, документи на водача, показанията на св.Д.- актосъставител, които в
същността си потвърждават направените констатации, намерили отражение в акта.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице. притежаващо процесуална легитимация, е
допустима.Разгледана по същество, е основателна.
Няма спор, че акта за нарушение, както и издаденото наказателно постановление
следва да съдържат описание на обстоятелствата на нарушението.Видно от съдържанието на
акта, посочено е, че жалбоподателят в качеството си на превозвач, е допуснал
осъществяването на превоз на товари и е назначил по трудов договор лице като водач, който
не отговаря на изискванията за психологическа годност, регламентирани в Наредбата по
чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП.
Съгласно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗАвПр, превоз на товари е превоз с моторно
превозно средство, осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с
моторни превозни средства, консруирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсови, направени във връзка с превоза.
При така посоченото, очевидно е, че за да се приеме осъществен превоз на товари, е
следвало да се констатира конкретна дейност от такова естество.Назначаването на трудов
договор на лице не може да се приравни на такава дейност. В смисъла на изложеното,
основателно е възражението, че не е посочена датата на нарушението, тъй като единствените
цитирани такива са датата на извършване на комплексната проверка, която може да се
определи като дата на установяване на нарушение, и датата на сключване на трудов договор
между превозвача и водача.При положение, че възникването на ТПО не е превоз по смисъла
на закона, не може да се изведе като дата на нарушение датата на подписване на договора.
На следващо място, налице е неправилно приложение на закона и от гледна точка на
правната квалификация на твърдяното нарушение, и от гледна точка на наложеното
наказание.Нормата на чл.96 г ал.І пр.1 от ЗАвПр предвижда санкция за онзи, който назначи
на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със
закона, с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.Тази
норма е препращаща и следва да бъде посочена привръзката й, още повече, след като в
обстоятелствената част на постановлението се твърди, че е налице нарушение на подзаконов
нормативен акт.Наказващият орган като първа инстанция по същество е следвало да посочи
нормата от наредбата, която е нарушена, ако приема, че неправомерните действия са в тази
хипотеза /каквито индиции има/.От друга страна, неправилното приложение на закона е
свързано и с наложеното административно наказание.Санкционната разпоредба предвижда
наказването на виновен субект за нарушение на закона или актовете по приложението
му.Наредбата, издавана на основание чл.152 ал.І т.2 от ЗДвП, не е акт по приложение на
ЗАвПр.
С тези мотиви съдът намира обжалваното постановление за необосновано и
незаконосъобразно, и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ НП № 38- 0002303 от 11.12.2020 г. на Директор РД „АА“ Русе, с което на
Логистик Дейвид Драйв ЕООД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление
гр.Русе, ул.“Ц.независимост“ 16, ет.2, офис 9, на основание чл.96 г ал.1 пр.2 от ЗАвПр, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3