Р Е Ш
Е Н И Е №
260919
гр. Пловдив,18.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично
заседание на първи март,
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
при секретар Пенка Георгиева,като
разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
2825/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна и частна жалбr,подадени
от А.И.К.,ЕГН-**-3156023 и Д.М.К.,ЕГН-********** чрез пълномощника им адв.Н.А..
С въззивната жалба се атакува решение 1293/13.12.20г.,постановено по
гр.д.№ 16214/18г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният
от А.И.К. и Д.М.К. иск против Г.В.К.,Р.В.К. и В.Г.К. за
признаване за установено между страните,че ищците са собственици на реална част
с площ от 36,32 кв.м.,заснета в УПИ IX-517 от
кв.64 по плана на с.Я.,общ.Родопи,обл.Пловдив,при
граници: от двете страни улица,от запад-УПИ VIII-516
и УПИ X-518,заключена
между изградената ограда и т.1,2 и 5,щрихована,по скица № 6 към СТЕ,и предаване
на владението върху процесната част.
В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност и необоснованост на решението по изложени
в жалбата съображения,иска се неговата
отмяна и постановяване на друго,с което да се уважи предявеният иск за
собственост.Претендират се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите Г.В.К.,ЕГН-**********, Р.В.К.,ЕГН-**********
и В.Г.К.,ЕГН-**********
изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.
А.И.К. и Д.М.К. обжалват и определение от 20.09.20г.,постановено по същото дело,с което в
производство по чл.248 от ГПК е изменено решение № 1293/13.12.20г.в
частта относно разноските,като са
осъдени А. и Д. К. да заплатят на Г.,Р. и В. К. сумата от 2586,20лв.разноски пред първата инстанция на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК.В частната жалба се
посочва,че определението е неправилно,като вместо сумата от 2586,20лв.К. дължат сумата от 1686,20лв.,в
който смисъл се иска да се измени размера на разноските.
Постъпил е отговор
от въззиваемите по частната жалба Г.,Р. и В. К. със становище за неоснователност
на същата.Претендират разноски по частната жалба.
Въззивната и
частната жалби са подадени от надлежна
страна,която има правен интерес да ги обжалва,поради което и двете са
допустими.
При разглеждането
на въззивната жалба по същество ПОС намира за установено следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от ЗС от А.И.К. и Д.М.К. против Г.В.К.,Р.В.К. и В.Г.К..
Ищците
твърдят,че са собственици в режим на СИО на основание договор за покупко-продажба,обективиран в НА №
163/04.12.2003г.,на дворно място,съставляващо УПИ IX-517 от кв.64 по
плана на с.Я.,общ.Родопи,обл.Пловдив,описано в исковата молба,а
ответниците били собственици на
съседния УПИ VIII-516.Ответниците изградили ограда по границата на двата
имота,която не минавала по имотната граница,а навлизала в имота на ищците.Това
било направено в противоречие с влязло в сила решение на Окръжен съд-Пловдив,постановено
по гр.д.№ 452/1990г.,по силата на което още към 1990г. била изменена дворищната
регулация между УПИ VIII-516 и парцел IX-517,като по този начин била променена дворищната регулация от 1988г.С
изграждането на процесната ограда ответниците навлезли в дворното място на ищците,поради което се иска същите
да бъдат осъдени да предадат владението върху държаната от тях без правно
основание част от дворното място,съставляващо УПИ IX-517 от кв.64 по
плана на с.Я. с площ от около 45-46 кв.м.,разположена по западната граница на
собственото на ищците дворно място,заключена между изградената ограда и
действителната регулационна граница на имотите.
Ответниците К.
твърдят,че черпят права от тези на А. Г.К.,който бил и собственик на имот 314
от кв.36 по обезсиления план на селото от 1944г.Посочват,че през 1974г.между А.
К. и тогавашните собственици на съседния имот IV-316 било
постигнато съгласие за изменение на дворищната регулация по реда на чл.93 от
ППЗТСУ(отм.),за което било подписано заявление с нотариална заверка на
подписите от 23.01.74г.Въз основа на него била издадена Заповед №
53/31.01.74г.за изменение на дворищните регулационни линии между парцели IV-316,V-311 и VIII-314 от кв.36 по тогава
действащия план на с.Я..Тази заповед имала незабавно действие,поради което
границите на имотите били оградени и завладени от А. К.,а след това-и от
неговите наследници.През 1980г. била изградена ограда между процесните
имоти,призната за законна с решение на ПАдмС.Ответниците твърдят,че от
1974г.техният праводател А. К. и неговите наследници владеят необезпокоявано
претендираната от ищците част до края на 2008г.Ищците закупили през 2003г.имот
пл.№ 517,за който бил отреден УПИ-IX от кв.64,съответстващ на имот пл.№ 311 по обезсиления план от
1944г.,от който била предадена част към имота на ответниците съгласно
цитираната Заповед № 53/31.01.74г.с незабавно приложена регулация.Със Заповед №
212/26.04.77г.бил одобрен действащия регулационен план,съгласно който бившият
парцел VIII-314 бил заснет като имот 516,бившият парцел V-311 бил заснет като
имот 6.516,а бившият парцел IV-25-като имот 515,за който са отредени
съответно парцели VIII-516,парцел IX-517 и създаден парцел VII-515 от новия кв.64.Ответниците посочват,че ищците
закупили имота през 2003г. със съществуващата още от 1980г.ограда.Твърдят,че са
собственици на процесните 45-46 кв.м.въз основа на Заповед № 53/31.01.74г.за
изменение на дворищнорегулационните линии.При условия на евентуалност,ако се
приеме от съда,че ответниците не са собственици на процесното място,правят
възражение,че са го придобили по давност.
Първоинстанционният
съд е описал подробно и правилно фактическата обстановка,поради което не е
необходимо да се преповтаря,а касаещо същата на осн.чл.272 от ГПК въззивният
съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.
Районният съд е
очертал като основен въпрос по делото кой е собственик на процесната част от
дворното място,проследил е регулационния
статут,коментирал е съдебното решение на
ПдОС от 31.05.91г.,постановено по гр.д.№ 452/1990г.,СТЕ и останалите събрани писмени
и гласни доказателства, и е стигнал до извод,че процесната реална част попада
по регулационен план в имота на ищците.Въпреки това е отхвърлил исковете
по наведеното при условията на
евентуалност възражение на ответниците за придобивна давност,което намерил за
основателно.
Настоящата
инстанция споделя изводите на районният съд,че процесната реална част от
дворното място попада в имота на ищците по регулационния план.
Що се касае обаче до
правните изводи на районния съд за основателност на направеното от ответниците
възражение за придобивна
давност,въззивният съд ги намира за неправилни.
На първо място
неоснователни са доводите във въззивната жалба за процесуална недопустимост да
се разгледа направеното възражение за давност,тъй като и двете водени от
ответниците дела-гр.д.№ 1203/09г.,и гр.д.№ 15825/11г. са прекратени от съда по
предявените от тях искове за собственост за същата реална част поради
направения от тях отказ от иска,доколкото исковете и по двете цитирани гр.дела,по които е постановено прекратяването
им,основават претенциите си на твърдения за придобивна давност на същата тази
реална част от дв.място.Не може да се приеме тезата на жалбоподателите,че възражението
на ответниците за давност е преклудирано именно по посочените две предходни гр.дела.Това е така,тъй като
делото,по което е направен отказа от иска е образувано по установителен
иск,докато настоящото дело е по осъдителен ревандикационен иск,двете дела са
различни и не може да се приеме,че е налице процесуална преклузия на възражението
за придобивна давност.
От друга страна
обаче са основателни доводите на жалбоподателите,че ищците не са могли да
придобият процесната част от дв.място по давност предвид
законовата уредба както към момента на началния момент на твърдяното
владение,така и до сега.Към началния момент на давността действащ е бил
ЗТСУ(отм.),като с чл.59 от същия е въведена изрична законова забрана за
придобиване по давност на реални части
от дворищнорегулационни парцели.Единствено с разпоредбата на чл.181,ал.1 от
ЗТСУ се е предвиждало запазване на действието на изтеклата до влизане на закона
придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни
парцели,но само при определени условия-ако частите,предмет на владението,и
останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели по
правилата,действали досега,или съгласно този закон и правилника за неговото
приложение,каквито предпоставки в случая не са налице.Сега действащият ЗУТ също
не предвижда възможност за придобиване на реални части от съседни урегулирани
имоти,освен при определени условия (чл.200 от ЗУТ),които в случая също не са
налице.
С оглед на
изложеното настоящата инстанция
намира,че неправилно ПдРС е отхвърлил предявения ревандикационен
иск,като е приел за основателно направеното от ответниците възражение за
придобиването на процесната реална част от 32,32 кв.м.от дв.място според СТЕ по
давност.
Искът като
основателен следва да се уважи,като се признае за установено по отношение на
ответниците К.,че ищците К. са собственици на реална част с площ от 32,32 кв.м., заснета в УПИ IX-517 от кв.64 по плана на с.Я.,общ.Родопи,обл.Пловдив и се
осъдят ответниците да предадат на ищците владението върху тази част от имота.
При този изход на
делото разноските са в тежест на ответниците,като на същите не се дължат
такива.Това налага отмяната на решението и в частта му за разноските,изменена с
атакуваното с частната жалба определение,което прави безпредметно разглеждането
на частната жалба,тъй като и определението от 20.09.20г.следва да се отмени.
Следва да се
осъдят ответниците и настоящи въззиваеми
да заплатят на ищците-жалбоподатели направените от тях разноски пред двете
инстанции.За първата инстанция разноските са в общ размер на
996лв.съгл.представения списък на разноските за ДТ,вещи лица и
адв.възнаграждение в размер на 600лв.съобр.представен ДПЗС.За въззивната
инстанция жалбоподателите са направили разноски в размер на 635лв.,от които
35лв.за ДТ и 600лв.за адв.възнаграждение съгласно представен ДПЗС,или общия
размер на разноските,които въззиваемите следва да заплатят на жалбоподателите,
е 1631лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 1293/13.12.20г.,постановено по гр.д.№ 16214/18г.по описа на
ПдРС,10-ти гр.с.,с което е отхвърлен предявеният от А.И.К.,ЕГН-********** и Д.М.К.,ЕГН-********** иск с правно основание чл.108 от ЗС против
Г.В.К.,ЕГН-**********,Р.В.К.,ЕГН-********** и В.Г.К.,ЕГН-********** за
признаване за установено в отношенията между страните,че ищците са собственици
на реална част с площ от 36,32 кв.м.,заснета в УПИ IX-517 от
кв.64 по плана на с.Я.,общ.Родопи,обл.Пловдив,при граници: от двете страни
улица,от запад-УПИ VIII-516 и УПИ
X-518,заключена между изградената ограда и т.1,2 и 5,щрихована,по скица № 6
към СТЕ,и предаване на владението върху процесната част,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.В.К.,ЕГН-**********,Р.В.К.,ЕГН-**********
и В.Г.К.,ЕГН-**********,че А.И.К.,ЕГН-********** и Д.М.К.,ЕГН-********** са собственици на реална част с площ от 36,32
кв.м.,заснета в УПИ IX-517 от кв.64 по плана на с.Я.,общ.Родопи,обл.Пловдив,при
граници: от двете страни улица,от запад-УПИ VIII-516 и УПИ X-518,заключена между
изградената ограда и т.1,2 и 5,щрихована,по скица № 6 към СТЕ,която е
неразделна част от настоящото решение,и ОСЪЖДА
Г.В.К.,ЕГН-**********,Р.В.К.,ЕГН-********** и В.Г.К.,ЕГН-********** да предадат
на А.И.К.,ЕГН-********** и Д.М.К.,ЕГН-**********
владението върху тази реална част.
ОТМЕНЯ определение от
20.09.20г.,постановено по гр.д.№ 16214 по описа на ПдРС,10-ти гр.с.в
производство по чл.248 от ГПК
ОСЪЖДА Г.В.К.,ЕГН-**********,Р.В.К.,ЕГН-**********
и В.Г.К.,ЕГН-********** да заплатят на А.И.К.,ЕГН-********** и Д.М.К.,ЕГН-********** сумата от 1631лв.съдебни разноски пред двете инстанции за
ДТ,вещи лица и адв.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Подписи скица????!!!!