РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 15.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***
при секретаря Г.Н. като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 7913 по описа за 2016 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана искова молба от А.К.Г. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, в качеството си на майка и законен представител на
децата *** П. ЕГН ********** и на *** П. ЕГН ********** срещу В.Р.П., ЕГН **********
с адрес ***, с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр. чл.142, ал.1, вр. чл.143, ал. 2 СК: за предоставяне упражняването на родителските
права по отношение на децата *** П. ЕГН ********** и на *** П. ЕГН **********
на майка им; за определяне на местоживеенето на децата; за определяне на режим на лични отношения с баща им; за осъждане
на ответника да заплаща в полза на всяко
дете месечна издръжка в размер на 115 лв. месечно, считано от дата на депозиране
на исковата молба.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищцата твърди, че с ответника са
живели на съпружески начала от ноември 2008 г. до ноември 2013 г, от което съжителство
имат родени две деца. Сочи, че след раждането на второто дете се разделили с
ответника и тя се прибрала в Република България от Кралство Испания, където
дотогава са живели и заживява при своята майка в гр. Плевен. Излага, че през
месец април 2015 г. е наела тристаен апартамент в гр. Плевен, където и
понастоящем живее с двете деца. Твърди, че от раздялата си с ответника той не
се е интересувал от децата, от тяхната издръжка и отглеждане. Сочи, че до
датата на предявяване на исковата молба бащата е дал общо 200 лева за синовете
си, а баба им по бащина линия е давала на няколко пъти суми общо в размер на
250 евро. Излага, че ответникът на няколко пъти й е телефонирал и се е
интересувал от децата. Описва случай, при който са имали уговорка бащата да
дойде да вземе по – голямото дете, но така и не се е явил. Сочи, че през
последните 3-4 години ответникът е вземал голямото дете три - четири пъти, а
малкото дете е виждал 4 -5 пъти в присъствието на ищцата. Излага, че ответникът
й заявявал, че бащата на по – малкото дете е друг, а не той. Твърди, че към
момента на подаване на исковата молба е била безработна и е регистрирала като
търсеща работа в Дирекция „Бюро по труда“ – Плевен. Сочи, че доколкото й е
известно ответникът към настоящия момент живее в гр. Павликени, със своя баща.
Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове и да й присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищцата, чрез
процесуалния си представител моли съда да уважи предявените искове.
В
дадения от съда срок по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си
право да предяви иск.
В
проведеното по делото о.с.з. предоставя на съда да реши как да се произнесе по
предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетите по делото
удостоверения за раждания на децата *** П. ЕГН ********** и *** П. ЕГН ********** се установява, че техни
родители са А.К.Г. и В.Р.П..
Установява се от приложените по
делото служебни бележки, че детето *** П. посещава детска градина „Гергана“ гр.
Плевен, а детето *** П. е ученик във втори клас в ОУ „Д-р Петър Берон“ гр.
Плевен. Представено е и доказателство, че на детето *** е платена детската
градина за месец септември 2016 г. в размер на 45,00 лева.
Видно е от представената служебна
бележка с изх. № АК-416/24.10.2016 г.,
издадено от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Плевен, че към 24.10.2016 г. ищцата е
безработна. От представената в проведеното по делото о.с.з. служебна бележка,
издадена от „Палома ЕС“ ЕООД се установява, че ищцата е назначена по трудово
договор от 17.11.2016 г. на длъжост „сервитьор“ с брутно трудово възнаграждение
в размер на 730 лева.
Установява се от представения по
делото трудово договор от ответника, че
същият работи като „мияч – превозни средства в ЕТ „***“, на четири часов
работен ден и със заплата в размер на 170 лева.
Видно е от представения по делото договор за
наем от 01.04.2015 г. е, че ищцата е наела апартамент, находящ се в ***, с
месечен наем в размер на 200 лева.
В представения по делото Социален
доклад от ДСП гр. Плевен се сочи: че в
жилището на майката децата имат обособена стая; че в грижите за децата ищцата е
подпомагана от своята майка; че предвид състава на домакинството им, възрастта
на децата и организацията им на живот безспорно майката е субектът, който
гарантира трайно усещане за сигурност, закрила, утеха и подкрепа на децата; че
при проучването не се е събрала информация за претенции на бащата по повод на
обгрижването на децата, нито за негово устойчиво във времето, трайно косвено
участие. Въз основа на направените констатации се прави извод, че за
качественото обслужване на потребностите на двете подрастващи деца се очаква и
се дължи участие от страна на двамата родители, ако не пряко / в дейностите/,
то поне косвено в създаването на условия, в обезпечаването им: за ежедневни,
специфични, системни и периодични /сезонни/, за обучение, образование,
транспорт, облекло, обувки и т.н.
В проведеното по делото о.с.з.
изготвилия социалния доклад социален работник Е. *** обяснява, че при
извършената анкета се е срещнала само с по- малкото дете, тъй като баткото не
бил в къщи. Разказва, че по малкото – дете е привързано към майка си и
непрекъснато търси контакт с нея. Сочи, че по време на беседата са разглеждали
албуми със снимки, но, че детето не е реагирало по никакъв начин на снимката на
баща си. Прави констатация, че бащата не е фактор в живота на детето, което е
последица от невиждането му.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите *** и ***.
Свидетелката *** свидетелства, че
познава ищцата от три години, тъй като са съседки. Разказва, че се виждат всеки
ден и, че й помага с каквото може. Описва, че познава майка й, брат й и
свекървата й, с която са говорили по скайпа. Твърди, че бащата на децата го
вижда за първи път. Обяснява, че за децата се грижи майка им, като същите са
много добре облечени и нахранени. Сочи, че и, че тя лично също й помага в
грижите за децата. Излага, че свекърва й й изпраща пари както и, че не знае
бащата да е давал пари за децата. Разказва за случай през лятото когато бащата
е дошъл да се види с децата си. Свидетелства, че не е чула децата да се
интересуват от баща си.
Свидетелят *** разказва, че
познава ищцата покрай неговата приятелка. Свидетелства, че с приятелката си
често ходят на гости на ищцата. Сочи, че когато са били у тях е установил, че
майката е загрижена за децата си, които винаги са облечени и нахранени. Твърди,
че не познава бащата, както и, че децата никога не са питали за него.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.127, ал.2, вр. с
чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по предявената искова молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение
и материалните възможности.
Не е спорно по делото, че децата се
отглеждат и възпитават от майката, която полага ежедневните грижи за тях с
помощта на членовете на разширеното си семейство. Установи се, че децата са
силно привързани към майка си, чувстват се добре в дома, в който се отглеждат,
където има всички необходими условия за тяхното пребиваване. Като съобрази
всички тези фактори и с оглед пасивното поведение на бащата при отглеждането на
децата, съдът намира, че родителските права по отношение на *** и *** следва да
бъдат предоставени за упражняване на майката, като при нея бъде определено и
местоживеенето им с оглед предметните предели на правомощията на съда, визирани
в нормата на чл.127, ал.2 СК.
По режима на лични контакти:
Съдът като взе предвид възрастта, на която са
децата, както и техния пол счита, че с оглед правилното и хармонично им
развитие е необходимо същите да общуват пълноценно със своя баща, да не губят
връзка с него, както и същия да участва пълноценно в тяхното отглеждане. В този
смисъл следва да се определи обичаен режим на лични отношения, който да е в
интерес на децата. С оглед на изложеното съдът счита, че режимът на лични
отношения посочен в исковата молба е целесъобразен, поради което следва да бъде
определен както следва : всяка
първа и трета събота и неделя на месеца
от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с преспиване както и 20 дни от лятото,
които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката.
По отношение на издръжката:
Съгласно чл. 143, ал.
2 от СК родителите дължат издръжка независимо дали са работоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката
се определя от нуждите на децата и възможностите на родителя, който я дължи. Алинея втора
на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. В настоящия случай децата безспорно се нуждаят от средства за издръжка - за храна, облекло,
лекарства и т.н. Съдът при определяне размера на дължимата
издръжка следва да съобрази именно нуждите на ненавършилите пълнолетие деца, като
с оглед нормативните разпоредби присъди издръжка в границите за покриване на
минимално определените нормативно нужди на децата. Съдът счита, че с оглед правилното им отглеждане и хармоничното им развитие
и възпитание, децата се нуждаят от средства за покриване на ежедневни
нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите с оглед обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването.
Не е спорно и се установява от изготвения по делото
социален доклад, че децата се отглеждат изцяло от майката, която полага
непосредствени грижи за тях. От друга страна бащата е в трудоспособна възраст и
няма данни по делото за него да са налице обстоятелства, които обективно да
препятстват полагането на труд за повече от четири часа на ден. Не са
представени и доказателства същият да дава или дължи издръжка на други лица. Поради
изложеното съдът счита, че фактът, че бащата работи на четири часа и получава
възнаграждение под минималната работна заплата в страната не го освобождава от
задължението да заплаща издръжка на своите деца.
Отчитайки горните обстоятелства, безусловността на
задължението за издръжка, съдът счита,
че дължимата издръжка следва е размер от по 115 лева за всяко дете и същата да се
заплаща от бащата В.Р.П..С оглед на горните изводи, искът за заплащане на
издръжка занапред следва да бъде уважени в размери от по 115 лева за всяко дете,
считано
от датата на предявяване на исковата молба -25.10.2016 г., с
падеж от първо до пето число на месеца, до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса върху присъдената издръжка за
бъдеще време в размер на 4% върху тригодишните платежи, по арг. за противното
от чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищеца разноски в настоящето производство в размер на 330 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на децата *** П. ЕГН ********** и на *** П. ЕГН ********** на тяхната майка - А.К.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
като определя и местоживеенето
на децата да е при майка им на адрес в ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В.Р.П., ЕГН **********
с адрес *** с децата *** П. ЕГН ********** и *** П. ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя,
с преспиване както и 20 дни от лятото, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплаща в полза на децата *** П. ЕГН ********** и *** П. ЕГН ********** месечна издръжка в размер от по 115 лева /сто и петнадесет лева/ за всяко дете, чрез тяхната майка А.К.Г. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, считано
от датата на
предявяване на исковата молба - 25.10.2016 г., с падеж от първо до пето число на месеца, до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** с адрес ***
заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 331.20лв /триста
тридесет и едни лева и двадесет стотинки/, на основание чл.78, ал.6 ГПК, вр. с чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА В.Р.П., ЕГН ********** с адрес ***
заплати на А.К.Г. ЕГН **********, с постоянен адрес ***
сума в размер на 330.00лв /триста и тридесет
лева /, представляващи сторените по делото разносоки, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: