МОТИВИ
към Присъда по НОХД №
3404/2017 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е
повдигнала обвинение спрямо подсъдимия И.Х.З.
за престъпление по чл.343В ал.2 от НК
за това, че на 17.05.2017 г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдив в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с
Наказателно постановление № 16-0333-000838/13.11.2016 г., влязло в сила на
16.12.2016 г., издадено от Началник на РУ на МВР - Стамболийски към ОДМВР
Пловдив, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Пежо 405“ с
рег. № ******, без съответно свидетелство за управление.
По
делото не е предявен и няма приет за съвместно разглеждане граждански иск.
Съдебното
следствие се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК.
Прокурорът
поддържа обвинението спрямо подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна
квалификация на деянието. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му
наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде
търпяно ефективно при първоначален общ режим.
Служебният
защитник на подсъдимия оспорва извършеното от подзащитния му като състав на
престъпление по чл.343В ал.2 от НК, като заявява довод за действия на
подзащитния й при условията на крайна необходимост по см. на чл.13 от НК. Моли
съда да оправдае подсъдимия.
Подсъдимият
И.Х.З. се явява в съдебно заседание,
признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Моли съда да го оневини с аргумент за липса на умисъл
при извършването на престъплението.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото по отделно и в тяхната съвкупност, за да се произнесе, прие за
установено следното:
Подсъдимият И.Х.З. е роден
на *** ***, ул. „*****“ № *, б., български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.Х.З. до настоящият момент е осъждан четири пъти.
Първото му осъждане е с определение по НОХД № 1023/1999 г. по описа на РС
Пловдив, влязло в сила на 12.04.2000 г., с което е бил признат за виновен за
извършени на 07.05.1992 г. и на 28.10.1992 г. престъпления съответно по чл.195
ал.1 т.4 и т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.2 ал.1 от НК и по чл.195
ал.1 т.5 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.2 ал.1 от НК, и за които му е било наложено
едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Следващото му осъждане е с определение
по НОХД № 588/2001 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 09.07.2001 г., с
което за извършено през есента на 1996 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.5
вр. чл.194 ал.1 от НК на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на една година, изпълнението на което е било отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
С присъда по НОХД № 7826/2011 г. по
описа на РС Пловдив, влязла в сила на 24.04.2012 г. подсъдимият И.З. е бил
признат за виновен за извършено на 21.02.2011 г. престъпление по чл.345 от НК,
освободен е бил на основание чл.78А от НК от наказателна отговорност и му е
било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
С присъда по НОХД № 5797/2012 г. по
описа на РС Пловдив, влязла в сила на 19.10.2012 г., З. е бил признат за
виновен за извършено в периода от 27.03.2012 г. до 10.04.2012 г. престъпление
по чл.343В ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 /продължавано престъпление с включени в
състава на същото две деяния/ от НК и му е било наложено наказание лишаване от
свобода в размер на четири месеца, изпълнението на което е било отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.
Пак за престъпление по чл.343В ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 /продължавано престъпление с включени в състава на същото
три деяния/ от НК, но извършено за периода от 12.08.2013 г. до 09.09.2013 г. –
в изпитателния срок на предходното осъждане, подсъдимият бил осъден – с
определение по НОХД № 133/2014 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на
28.02.2014 г. Наказанието, което е било наложено с това определение е било
пробация с пробационни мерки по чл.42А ал.2 т.1 и т.2 от НК – за срок от две
години и шест месеца, и по чл.42А ал.2 т.6 от НК – безвъзмезден труд в полза на
обществото по 120 часа годишно за срок от две години. Това наказание пробация З.
е изтърпял на 19.09.2016 г.
Подсъдимият И.Х.З. *** е неправоспособен водач на моторни превозни
средства, но можел да управлява такива.
С
наказателно постановление № 16-0333-000838/13.11.2016 г. на Началника на РУП
Стамболийски при ОДМВР Пловдив на И.З. било наложено на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушение по
чл.150 от ЗДВП за това, че на 01.11.2016 г. управлявал моторно превозно
средство – „Форд Транзит” с рег. № ******, без да е правоспособен водач на МПС.
Това наказателно постановление било връчено лично на нарушителя на 08.12.2016
г., не било обжалвано и влязло в сила на 16.12.2016 г. Управлението на МПС на
01.11.2016 г. било осъществено от подсъдимия след като вече спрямо него е имало
две осъждания за извършени престъпления с правна квалификация по чл.343В ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
На 17.05.2017 г. свидетелите В. И. Х. и
Т. Н. М. – п. с. към РУП Стамболийски, изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул на територията на с. Куртово Конаре обл. Пловдивска за времето
от 8.30 ч. до 17.30 ч. по утвърден график от началника на РУП. Те осъществявали
контрол по безопасност на движението с патрулен автомобил с рег. № *******.
Около
12.10 ч. на ул. „Първа“ в с. Куртово Конаре св. М. констатирал движещо се по
пътното платно моторно превозно средство –лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ****,
и чрез подаване на сигнал със стоп-палка към водача му указал да преустанови
движение и да спре в дясно от пътя, за да извърши проверка. При спирането на
автомобила пред № 175 на улицата полицейските служители се приближили,
легитимирали се пред водача, след което поискали неговите документи и тези за
автомобила - документ за самоличност,
свидетелство за управление на моторно превозно средство, свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство, за проверка. Полицаите установили
самоличността на водача, а именно, че това е подсъдимият И.Х.З. ***. Въпреки че
бил осъждан на два пъти за управление на МПС като неправоспособен – с присъдата по НОХД № 5797/2012 г. и с
определението по НОХД № 133/2014 г., и наказван и впоследствие пак по
административен ред отново за управление на МПС без да притежава нужната
правоспособност – с НП № 16-0333-000838/13.11.2016 г., И.З. отново се качил на
автомобил и управлявал такъв – лекият автомобил „Пежо 405“ с рег. № ******,
който бил собственост на свидетеля Г. Б. А. от с. Ново село. Причината да управлява този
път МПС – то била, че искал да откара собственика на автомобила до гр. Кричим
за оказване на медицинска помощ след като имал болка в корема. Подсъдимият
казал пред полицаите, че не може да представи свидетелство за управление на
моторно превозно средство, тъй като не притежавал такова.
З.
***, където му бил съставен акт – АУАН № 913752/17.05.2017 г., в който акт били
вписани обстоятелствата на приетото за осъществено нарушение на правилата за
движение – по чл.150 от ЗДВП – управление на МПС без да е правоспособен.
Подсъдимият подписал акта като в полето за обяснения и възражения вписал, че
няма такива. Спрямо З. било започнато настоящото наказателно производство – при
условията на чл.356 ал.3 от НПК с първо действие по разследването разпит на
свидетел.
Така
възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
въз основа на: самопризнанието на подс. З., дадено в хода на съдебното
следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, частично от обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция, от
показанията на свидетелите В. И. Х., Т.
Н. М. и Г. Б. А., дадени в хода на досъдебното производство в разпит
пред разследващ орган и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, справка
за нарушител/водач, копия на АУАН, на свидетелство за регистрация на МПС част
ІІ, на НП, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,
справка за съдимост, справка за лице, характеристична справка.
Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия З., извън ползваното на основание чл.372
ал.4 от НПК самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, дадени в хода на съдебното следствие при проведения разпит на
лицето, които се свеждат до изложени причини да се управлява лекия автомобил от
подсъдимия и до здравословно състояние на родители /като непротиворечащи на други
гласни и писмени доказателства по делото/, с изключение на обясненията в
частта, в която се сочи за време на извършване на признатото инкриминирано
деяние да е било около 14.00 часа. Казаното от подсъдимия в обясненията му само
в тази им част – за часа да било около 14.00 ч., противоречи на самия признат
факт, изложен в обвинителния акт – случилото се да е около 12.10 ч., а и се
опровергава от останалите гласни и писмени доказателства от досъдебното
производство, ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК. Според
вписаното в АУАН времето на управление на автомобила от З. е около 12.10 часа,
в показанията на свидетелите Х. и М., дадени в хода на досъдебното производство
в разпит пред разследващ орган и ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК, също се сочи като време 12.10 часа на 17.05.2017 г., а и видно от
протокола за разпит на св. М. /л.4 от досъдебното производство/, който разпит
на свидетел е първото действие по разследването започнато при условията на
чл.356 ал.3 от НПК, е с начален час 13.00 ч. и краен час 13.20 ч. – т. е. няма
как управлението на МПС от подсъдимия да е така както казва той в кратките си
допълнителни към самопризнанието обяснения при положение, че в сочения от него
час вече е бил проведен разпит на свидетел по започнало досъдебно производство.
Съдът
ползва като достоверни показанията на свидетелите Х., М. и А., дадени в хода на
досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание
чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични, взаимодопълващи се,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.
При така приетата за установена и
изложена фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият И.Х.З. с действията
си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343 В ал.2 от НК, тъй като на 17.05.2017 г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдивска
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление – с
Наказателно постановление № 16-0333-000838/13.11.2016 г., влязло в сила на
16.12.2016 г., издадено от Началник на РУ на МВР Стамболийски към ОДМВР
Пловдив, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 405“ с
рег. № ******, без съответно свидетелство за управление.
От обективна страна подсъдимият З. към
17.05.2017 г. не е бил правоспособен водач на моторно превозно средство – нямал
е свидетелство за правоуправление и никога не е придобивал такова. Бил е
наказван по административен ред с наказание глоба за шофиране без съответно
свидетелство за правоуправление – № 16-0333-000838/13.11.2016 г., влязло в сила
на 16.12.2016 г., издадено от Началник на РУ на МВР Стамболийски към ОДМВР
Пловдив, и въпреки това на 17.05.2017 г. в с. Куртово Конаре обл. Пловдивска –
на ул. „Първа“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо
405“ с рег. № ******, без свидетелство за правоуправление на МПС. От датата на
влизане в сила на наказателно постановление № 16-0333-000838/13.11.2016 г., с
което подсъдимият е бил наказан по административен ред – 16.12.2016 г., до
датата на извършване на престъплението 17.05.2017 г. включително, не е бил
изтекъл срок по – дълъг от една година – т. е. управлявал е МПС – то в
едногодишния срок на наказването му.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили обществено –
опасни последици. Съдът не споделя заявеното от подсъдимия, че не бил действал
умишлено при управлението на лекия автомобил като неправоспособен. Самото
управление на лекия автомобил от З. и липсата на надлежната правоспособност за
управление на МПС не се оспорва от лицето, признава се от него, както се и
признава и административното му наказване с НП пак за управление на МПС като
неправосопособен водач. Причината, поради която И.З. се е качил в автомобила „Пежо
405“ с рег. № ****, който автомобил е бил собственост на свидетеля Г. А. – а
именно – за откарване на собственика на колата до лекар в гр. Кричим за
оказване на медицинска помощ, заради болки в корема, се преценя от съда като
обстоятелство, което би могло да смекчи наказателната отговорност спрямо
подсъдимия, но не и да изключи умисъла и то пряк такъв от извършването на
престъплението по чл.343В ал.2 от НК. Самият подсъдим освен, че е наказван
многократно за нарушаване на правилата за движение по пътищата по
административен ред – според отразеното в справката за нарушител/водач л.5 и
л.6 от досъдебното производство, е и съден на два пъти за същото престъпление –
по чл.343В ал.2 от НК – с присъдата по
НОХД № 5797/2012 г. и с определението по НОХД № 133/2014 г., а и е
търпял и наказание пробация с пробационни мерки по чл.42А ал.2 т.1, т.2 и т.6 от НК – по последното му осъждане – с
изтърпяно наказание на 19.09.2016 г. Това сочи според настоящата инстанция, че
подсъдимият З. при предприетата му проява в обеда на 17.05.2017 г. е бил наясно
с осъществяването на всички елементи от обективната страна на състава на това
престъпление, с неговите обществено – опасни последици, които като целени
такива са и настъпили.
Несъстоятелен
е според съда и доводът на защитата за действия на подсъдимия при условията на
крайна необходимост по см. на чл.13 ал.1 от НК – изключваща обществената
опасност на самото деяние като осъществяващо състава на престъплението по
чл.343В ал.2 от НК. Съгласно чл.13 ал.1 от НК „Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна
необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или
на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е
могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко
значителни от предотвратените.”. Узнаването
за болките в областта на корема на съселянина му от Ново село не са изправили
подсъдимия пред едностранен избор на поведение, а и събраните доказателства в
наказателното производство не сочат, че предприетото от З. управление на лекия
автомобил на А. за откарване до доктор първо до здравната служба в Ново село, а
след това до гр. Кричим, е било животоспасяващо за собственика на автомобила.
Пострадалият е можел да потърси медицинска помощ и на място чрез сигнал лично
от него, от неговата съпруга или дори от самия подсъдим чрез спешно телефонно
повикване на екип на Спешна медицинска помощ, можело е да бъде потърсено и
друго лице за откарването на пострадалия до лекар. В случая според съда са
съществували други възможности /други правомерни начини/ за преодоляване
опасността за застрашаващото здраве на св. А. и обективното състояние на
почувствалия коремна болка свидетел не е налагало като единствено възможно за
спасяване здравето на заболелия поведение на извършване на престъпно управление
на МПС от неправоспособния и наказван подсъдим И.З..
При така приетото за извършено
престъпление от страна на подсъдимия И.Х.З. и определената правна квалификация
на деянието – по чл.343 В ал.2 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58А от НК, което
задължение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното
производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по Глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото наказание за престъплението
по чл.343 В ал.2 от НК е лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и двеста лева. Разпоредбата пък на чл.58А ал.1 от НК
предвижда привилегия за подсъдимия за намаляване на наказанието лишаване от
свобода с една трета след определянето му съобразно разпоредбите на Общата част
на НК. Съдът счете, че от една страна са налице като смекчаващи отговорността
обстоятелства желанието за оказване на помощ на болно лице, полагане на грижи
за възрастни и болни родители, а от друга – като отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства – наличието на предходни осъждания за извършени престъпления
от общ характер, две от които са пак за престъпления по чл.343В ал.2 от НК,
както и множество наказвания по административен ред за нарушения на правилата
за движение по пътищата като водач на пътни превозни средства. Направеното
признание на вина от З. се прие от съдебния състав по – скоро формално, само
като преценена от подсъдимия и защитника му необходима предпоставка за
възползването от възможността за получаване на привилегия при определяне и
налагане на следващото се наказание при провеждане на съдебното следствие по
реда на Глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. С оглед на така
отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, следвайки и
желанието за постигане на целта на наказанието, което следва да се определи на
подсъдимия И.З., което да бъде съответно на обществената опасност и на дееца, и
на деянието, според съдебния състав е лишаване от свобода в минимално
предвидения за престъплението размер, а именно една година. Доколкото както се
и посочи по – горе това наказание следва да се намали с една трета съобразно
нормата на чл.58А ал.1 от НК, то и съдебният състав редуцира размера на
наказанието и с настоящата си присъда осъди подсъдимия на лишаване от свобода в
размер на осем месеца. Кумулативно предвиденото на лишаването от свобода
наказание глоба съдът също прецени, че следва да бъде в минимално предвидения
му размер – от 500 лв., като тук се съобрази и това, че подсъдимият не е
трудово ангажиран, респ. няма постоянни трудови доходи, с които да задоволява
необходимостта от собствената си и тази на родителите си издръжка. Съобразно
ал.5 на чл.58А от НК съдът не би могъл да приложи привилегията за намаляване на
наказанието с една трета при предвидено наказание по чл.37 ал.1 т.4 от НК
глоба. Това наложено наказание – като съвкупност от наказание лишаване от
свобода в размер на осем месеца и глоба в размер на 500 лева е според съда
законо – и целесъобразно.
Така наложеното на подсъдимия И.Х.З.
наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца съдът постанови с
присъдата си лицето да изтърпи при първоначален общ режим на основание чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Направените по делото разноски – само за
служебен защитник на подсъдимия З., не могат да бъдат присъдени към настоящия
процесуален етап, тъй като размерът им се определя от НБПП, а не от съда.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.