Определение по дело №1097/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            /15.07.2019г.

гр.  Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Мая Недкова

Иванка Дрингова

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 1097 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 26620/11.04.2019г. по описа на ВРС от „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Янош Хуняди“ № 5, чрез пълномощника му ада. А.Б. от ВАК, срещу определение № 4411/02.04.2019г. по ч.гр.д. № 18497/2018г. по описа на ВРС L-ти състав, с което е обезсилена заповед № 9436 от 18.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските, както и е оставена без уважение молба на частния въззивник за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповед № 9436 от 18.12.2018г.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно, като изразява несъгласие с извода на съда за липса на предпоставките за издаване на изпълнителен лист за разноските по издадената заповед за изпълнение. Намира, че е налице надлежно плащане на задълженията за главница и лихви след образуване на заповедното производство, независимо дали същото е сторено лично от длъжника или трето лице. Отправеното искане е да се отмени определението в обжалваните му части .

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Р.И.Б., ЕГН **********,***, чрез адв. И.Б., е депозирала отговор на частната жалба, в който излага становище за нейната неоснователност. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави без уважение частната жалба и за присъждане на направените разноски в производството.

Образувано е и по частна жалба вх. № 34644/15.05.2019г. по описа на ВРС от „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД срещу определение № 5776/07.05.2019г. по ч.гр.д. № 18497/2018г. по описа на ВРС, L-ти състав, с което частният въззивник е осъден да заплати на Р.И.Б. сумата от 177,16 лв., представляваща сторените в заповедното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и необосновано. Намира за грешен извода на съда, че подаването на бланкетно възражение по утвърден образец, представлява осъществено процесуално представителство на длъжника в заповедното производство. Счита за неприложима разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1/2014г. В евентуалност намира, че следва да се приложи по аналогия чл.6, т.5 от същия нормативен акт. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК насрещната страна Р.И.Б. не е депозирала отговор на частната жалба.

Частните жалби са подадени от надлежна страна и законоустановените срокове, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За да се произнесе съдът установи следното от фактическа и правна страна:

Ч.гр.д. № 18497/2018г. по описа на ВРС, L-ти състав е образувано по заявление на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, което е уважено, като в полза на заявителя е издадена заповед № 9436 от 18.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Р.И.Б. за заплащане на сума в общ размер от 1775,81 лв., както и за сторените в производството разноски в общ размер от 335,52 лв. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът, чрез адв. И.Б., е депозирал възражение срещу заповедта, поради което на заявителя е указана възможността в едномесечен срок от уведомяването да предяви установителен иск за вземането си. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е депозирал молба, в която е изложил, че след издаване на заповедта за изпълнение по сметката му е постъпила претендираната сума за главница и лихви, но не и за присъдените разноски. Заявява, че поради извършеното изпълнение на вземането е отпаднал интересът му от предявяване на установителен иск. Отправя искане за издаване на изпълнителен иск за разноските, като се позовава на ТР № 4/2014 на ССГТК на ВКС. Към молбата е представено извлечение от сметка на заявителя, от което се установява, че на 01.02.2019г. по същата е постъпила сумата от 1775 лв. Като вносител е посочен Владимир Иванов Б., а основание за плащане – задължение по партиден № 20703 до 10.18г.

С определение № 4411/02.04.2019г. първоинстанционният съд е обезсилил изцяло заповед № 9436 от 18.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като е приел, че в предоставения срок заявителят не е представил доказателства за предявен установителен иск за вземането си. Със същото определение е оставена без уважение молба на заявителя за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповедното производство, като е намерил, че търсената сума не е платена на заявителя от длъжника, а от трето лице.

С определение № 5776/07.05.2019г. първоинстанционният съд е допълнил предходното си определение като е осъдил заявителя да заплати на длъжника сумата от 177,16 лв., представляваща сторените в заповедното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В определението е изложено становище за приложимост на чл.7, ал.7 от Наредба №1/2014г. при определяне на възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство. 

Съобразно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ако заявителят не представи доказателства да е предявил специалния установителен иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок от уведомяването за подаденото възражение от длъжника, съдът следва да обезсили издадената заповед за изпълнение. За да се избегне посочената последица е необходимо наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки – своевременно предявяване на положителен установителен иск пред компетентния съд и представяне на писмени доказателства за това пред заповедния съд.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в т.10в от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение, в периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде направено в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Конкретният случай попада изцяло в разгледаната от ВКС хипотеза. Постъпилата по сметката на кредитора сума съвпада изцяло /основание, размер и период/ с вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Действително, като вносител на сумата е посочено трето лице, а не длъжника, но това обстоятелство е ирелеватно досежно отправеното искане. Всяко трето лице може да изпълни чуждо задължение и кредиторът не може да откаже да го приеме. Кредиторът приема плащането, като да е извършено от длъжника, поради което за него вече не съществува правен интерес от провеждането на установителен иск за съществуването на вземането му, което вече е удовлетворено. Без значение са причините за изпълнението от третото лице и какви са вътрешните отношения на същото с длъжника. От друга страна, плащането е извършено след подаване на заявлението, тоест длъжникът е станал причина за образуването на заповедното производство, респ. за направените разноски от заявителя. Ето защо същите следва да бъдат репарирани от длъжника. След като последният не е заплатил доброволно и разноските по издадената заповед, то на заявителя следва да се издаде изпълнителен лист за тях. Ето защо на обезсилване подлежи заповедта за изпълнение само в частта на вземането на кредитора, доколкото в срока по чл.415 от ГПК кредиторът не е предявил иска, но не и в частта за разноските.

Като е обезсилил заповедта за изпълнение в частта за разноските и е оставил искането на заявителя за издаването на изпълнителен лист за присъдените в производството разноски, първоинстанционният съд се произнесъл незаконосъобразно, поради което определение № 4411/02.04.2019г. в тези му части следва да бъде отменено и да се разпореди издаването на искания изпълнителен лист, който следва да се издаде от районния съд.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в т.12 от ТР № 4/2014 на ОСГТК на ВКС, образувано по подадено заявление на кредитора дело приключва с издаването на заповедта за изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното производство, като връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК, издаване на изпълнителен лист са следствие на издадения от съда акт. Заповедното производство има едностранен характер и съдът се произнася по всички искания с подаденото пред него заявление - в това число и за разноските, със заповедта за изпълнение, с който акт приключва производството по делото. Съгласно чл.413, ал.2 от ГПК, заповедта за изпълнение подлежи на обжалване в частта за разноските, респ. възможността за допълване и изменение на актове, постановени в заповедното производство в частта им за разноските приключва към този момент. Изменение и допълване по реда в ГПК е допустимо само за заповедта за изпълнение.

Приложената от районния съд разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е неотносима към настоящия казус. Същата е приложима при определяне възнаграждението на процесуалните представители на молителите по едностранни производства, но не и на тези на длъжника.

На следващо място, следва да се съобрази, че съгласно цитираното тълкувателно решение отговорността за направените разноски в заповедното производство се решава окончателно в исковия процес по установителния иск. Обезсилването на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК е само последица от непредявяването на установителния иск в срок и не представлява акт по смисъла на чл.81 от ГПК, който да приключва производството по делото.

Дори и да не се сподели изложеното становище, то следва да се посочи, че в случая не е налице нито една от хипотезите на чл.78 от ГПК. Поради липсата на проведено състезателно производство, то неприложими са първата и третата алинея на цитираната разпоредба. Не би могла да се приложи и чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установява, че длъжникът е оспорил вземането на кредитора с депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а плащането е извършено след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Тоест не са налице предпоставките за възлагане на разноските в тежест на заявителя, тъй като длъжникът е станал причина за образуване на производството и е оспорил вземането на кредитора.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира искането на длъжника за присъждане на разноски в заповедното производство за неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Като се е произнесъл в противния смисъл, първоинстанционният съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение № 4411/02.04.2019г. по ч.гр.д. № 18497/2018г. по описа на ВРС, L-ти състав, с което е обезсилена заповед № 9436 от 18.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в частта за разноските, както и е оставена без уважение молба на частния въззивник за издаване на изпълнителен лист за разноските по заповед № 9436 от 18.12.2018г. и вместо него постановява:

РАЗПОРЕЖДА да се издаде в полза на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Янош Хуняди“ № 5, изпълнителен лист срещу Р.И.Б. за сумата от 335,52 лв. /триста тридесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, съгласно диспозитива на заповед № 9436 от 18.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на осн. чл.404, ал.1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС, L-ти състав за изпълнение на дадените с настоящото определение указания.

ОТМЕНЯ определение № 5776/07.05.2019г. по ч.гр.д. № 18497/2018г. по описа на ВРС, L-ти състав, с което е допълнено определение № 4411/02.04.2019г., като „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.И.Б. сумата от 177,16 лв., представляваща сторените в заповедното производство съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р.И.Б. за допълване на определение № 4411/02.04.2019г., на осн. чл.248 от ГПК.

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.