Р Е Ш
Е Н И Е
№149
гр.Бургас,
13.11.2018
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД наказателно отделение, в открито съдебно
заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН СТОЙКОВ
ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар:
РУМЯНА АНЧЕВА
Прокурор:
ВЕЛИЧКА КОСТОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Попова ВНОХ дело № 647 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С присъда № 107 от 26.06.2018 г.,
постановена по н.о.х.д.№ 2770/2018 г., Бургаският районен съд признал С.Ч.Н. с
ЕГН ********** за виновен в това, че на 12.06.2018 г. в жилище, находящо се в
гр.Бургас, ул.“А.З.“ № **, ет.*, ап.*, без надлежно разрешително съгласно чл.30
и чл.73, ал.1 от ЗКНВП и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл.30 от ЗКНВП, вр. чл.73, ал.1 ЗКНВП, държал
високорисково наркотично вещество по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и ал.2 вр.
Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, а именно – коноп /канабис, марихуана/, с общо нетно тегло
14,966 грама на обща стойност 89.80 лв., като случаят е маловажен –
престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, предл.второ, т.1 предл.първо от НК,
поради което и на основание чл.78а НК го освободил от наказателна отговорност и
му наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв., като го
оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3,
предл.второ, т.1 предл.първо от НК. На основание чл.354а, ал.6 вр. чл.53, ал.2,
б.“а“ НК съдът отнел наркотичното вещество, предмет на престъплението.
С присъдата съдът се произнесъл по
въпросите относно веществе-ните доказателства и направените по делото разноски.
Срещу така постановената присъда е
постъпил протест от прокурор при Бургаска районна прокуратура. Изразява се
становище, че съдебният акт е неправилен, като не се излагат съображения в
подкрепа на това твърдение. Претендира се отмяна на присъдата и постановяване
на нова, с която подсъдимият Н. бъде осъден за престъплението, за което му е
повдигнато обвинение с обвинителния акт.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура- Бургас не поддържа подадения
протест. Заявява, че по делото са събрани безспорни доказателства, които
обосновават наличието на предпоставките по чл.93, т.9 НК, сочещи на маловажност
на случая. Изцяло споделяйки изложените от районния съд мотиви в тази насока, прокурорът
обръща внимание на обстоятелството, че подсъдимият не е държал наркотичното
вещество, за да изпита екстремни удоволствия, а единствено с цел да се опита да
облекчи здравословното си състояние, предвид заболяването си, за което е
представил доказателства.
Защитникът адв.Б.П. от БАК намира
първоинстанцион-ната присъда за правилна, законосъобразна и обоснована, като
подчертава, че съдебният акт е съобразен и с практиката на Върховния касационен
съд. Моли атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Подсъдимият поддържа становището на
защитника.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните и извърши цялостна проверка на правилността на присъдата,
прие следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият С.Н.
е направил недвусмислено изявление, че признава всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Съдът правилно е преценил, че признанието на
подсъдимия е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства
и е постановил определение по чл.372,
ал.4 НПК, с което е обявил, че ще ползва това самопризнание при постановяване
на присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В съответствие с изискванията на
чл.373, ал.3 НПК в мотивите на атакуваната присъда съдът е приел за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното
самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят.
Втората инстанция също е обвързана от
фактите, съдържащи се в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради
което въззивният съд прие от фактическа страна следното:
На 12.06.2018 г. на територията на Първо
РУ-Бургас била проведена специализирана полицейска операция по линия
„Противодействие на наркоразпространението“. Около 07:40 часа полицейските
служители Я. Д. и Д. Г. се срещнали с подсъдимия С.Н., за когото били получили
сигнал, че притежава наркотични вещества. Срещата била пред входа на жилищна
кооперация, находяща се в гр.Бургас, ул.“А. З.“, в която подсъдимият обитавал
апартамент № * на ет.*. При проведения разговор подсъдимият заявил, че
притежава марихуана за лична употреба. Същият взел от апартамента и показал на
полицаите 1 бр. кенче, червено на цвят, с надпис „Coca Cola“,
330 ml, в което била поставена част от пластмасова
бутилка, съдържаща зелена суха тревна маса. Свидетелите Д. и Г. отвели
подсъдимия в сградата на Първо РУ-Бургас, където С.Н. доброволно предал вещта.
Същия ден било извършено физикохимическо изследване, при което било установено,
че растителната маса имала нето тегло 14.966 грама и се определяла като коноп,
със съдържание на тетрахидрокана-бинол 9.30%.
Фактическата обстановка по делото е
установена по безспорен начин от самопризнанието на подсъдимия Н., което се потвърждава от целия събран на досъдебното
производство доказателствен материал – от гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на свидетелите Д. и Г. (л.10 и л.11), от протокола за доброволно
предаване (л.20) и приобщените чрез него веществени доказателства, както и от
протокола за оглед на веществени доказателства и фотоалбум към него (л.4-6).
Видът и количеството на инкриминираното наркотично вещество са установени по
несъмнен начин от заключението на извършената химическа експертиза, приложено
на л.13-14.
Въз основа на установените по безспорен
начин факти първоин-станционният съд е приложил правилно материалния закон,
като е приел, че деянието на подсъдимия следва да бъде квалифицирано по чл.
354а, ал.5 вр. ал.3, предл.второ, т.1 предл.първо от НК. На 12.06.2018 г.
подсъдимият е държал в дома си високорисково наркотично вещество – 14.966 грама
коноп, със съдържание на активно действащ компонент тетрахидрокана-бинол 9.30%,
на стойност 89 лв., без да има за това надлежно разрешително съгласно чл.73,
ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
(ЗКНВП) и чл.1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на
дейностите по чл.73, ал.1 ЗКНВП. Случаят е маловажен по смисъла на чл.93, т.9 НК.
С протеста се оспорва приетата от районния
съд квалификация на деянието като маловажен случай по чл.354а, ал.3 НК, без да
са изложени аргументи в тази насока.
Настоящият съдебен състав намери
протеста за неоснователен, като съображенията за това са следните: Преценката
дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на
фактическите данни по конкретното дело, отнасящи се до начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за
личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за
степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното (решение №
34/2015 г. на ВКС, III н.о.). В случая
районният съд правилно е преценил, че предмет на престъплението е високорисково
наркотично вещество, което спада към т.нар. „мека дрога“, чието количество е
сравнително малко, а стойността му – неголяма. От значение е и обстоятелството,
че инкриминираното вещество е било държано от подсъдимия, за да бъде употребено
от него с цел смекчаване въздействието на тежкото дерматологично заболяване, от
което страда (наличието на заболяването се установява от приложените по делото
3 броя епикризи- л.24-26 ДП). Последното не оневинява подсъдимия, но сочи на
незначителност на вредните последици от деянието, доколкото те не са насочени
към застрашаване здравето на други лица, а единствено към здравето на самия
подсъдим.
На следващо място, районният съд правилно
е отчел установените по делото факти, свързани с личността на дееца. Същият е с
необременено съдебно минало и с утвърдени трудови навици, сам е признал на
полицейските служители, че държи коноп, а след това доброволно е предал
наркотичното вещество. От самото начало на наказателното производство
подсъдимият изразява критично отношение към извършеното.
Преценявайки всички посочени по-горе
обстоятелства, първосте-пенният съд правилно е приел, че извършеното от
подсъдимия деяние се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на престъпление от същия вид, което определя квалификацията
му като „маловажен случай“. Този извод на районния съд изцяло е съобразен с
трайната съдебна практика на ВКС (решение № 34/2015 г. на ВКС, III н.о., решение № 201/2015 г. на ВКС, I н.о., решение № 44/2018 г. на ВКС, III н.о., решение № 253/2009 г. на ВКС, I н.о.).
За престъплението по чл.354а, ал.5 НК е
предвидено наказание глоба до 1000 лв. Предвид наличието на всички предпоставки
по чл.78а НК, районният съд е изпълнил задължението си да освободи дееца от
наказа-телна отговорност и да му наложи административно наказание глоба. Съобразявайки
разпоредбата на чл.78а, ал.5 НК, съдът правилно е определил размера на
санкцията – 1000 лв.
С оглед на изложените съображения и като
не намери основание за отмяна или изменение на атакуваната присъда, въззивният
съд прие, че същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание
чл.338 НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 107 от 26.06.2018
г., постановена по н.о.х.д.№ 2770/2018 г. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.