МОТИВИ по НОХД №1044/’10г.:
Обвинението против подсъдимият Н.Н.Х. *** е за това, че на 09/10.07.2009г. в с.Гиген, обл.Плевен при условията
на опасен рецидив отнел чужди движими вещи – 1бр. електромотор 0,75 kw/h на стойност
80,00лв. и 10м. маркуч за поливане от PVC – на стойност 20,00лв., или всичко
вещи на стойност 100,00лв. от владението на Илия Цветанов Георгиев от същото
село без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление
по чл.196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.29, б.”А” и б.”Б” от НК.
В хода на съдебното производство няма конституирани
граждански ищци или частни обвинители. По делото не са предявявани граждански
искове.
Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът е изразил становище, че фактическата обстановка е изяснена. Коментирал е от една страна факта, че стойността на отнетата вещ не е висока, а от друга, че са налице предпоставки на чл.55 от НК, както и квалификацията опасен рецидив по отношение на подсъдимия, което от своя страна според прокуратурата е определящо за режима на изтърпяване на наказанието, а именно строг. Предложил е на съда на подсъдимия да се наложи наказание в размер на една година. Взел е становище, че следва да се отмени МН взета по отношение на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия е заявил, че Х. съзнава деянието и съжалява за стореното. Моли съда да наложи наказание към минимума при съответния режим, като се отмени МН.
В съдебно заседание подс. подс. Х. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорват фактите приети за установени по обвинителният акт, поради което дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално наказание и се отмени МН.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Н.Н.Х. е роден на ***г***, живее
в с.ГИГЕН, общ.ГУЛЯНЦИ, ул.”ЛАГЕРА”17, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН**********.***. Не работел и нямал постоянни доходи. Разполагал
с информация, че в имота на Илия Цветанов Георгиев има кладенец, от който чрез
електромотор Георгиев черпел вода за поливане. Решил да извърши кражба на
електромотора.
На 10.07.2009г. рано сутринта около 07,30ч.
пострадалият Георгиев излязъл от имота си и отишъл на работа. Подс. Х. знаел, че Георгиев живее сам и го проследил.
Влязъл в имота. Извадил електромотора, който бил с мощност 0,75 kw/h от
кладенеца. Забелязал и 10м. маркуч за поливане от PVC. Взел електромотора и
маркуча, сложил ги в подготвен за това чувал и ги изнесъл от имота. Предложил
на Красимир Димитров Миданов да му продаде
електромотора, като не му съобщил какъв е произхода им и Миданов
се съгласил. Подсъдимият помолил своя познат Милуш Илиев Велинов да закарат с
автомобила му чувала до Миданов, като му предложил да
закупи маркуча. Велинов отказал да закупи маркуча, тъй като нямал необходимост
от него, но се съгласил да закара чувала на подсъдимия Х. до Миданов. След като отишли до дома му подсъдимият предал на Миданов чувала с отнетите от Георгиев 1бр. електромотор и
10м. маркуч.
Пострадалият от престъплението Георгиев констатирал
извършената кражба и сигнализирал органите на МВР. В резултат от предприетите
оперативно-издирвателни мероприятия на полицейските
служители престъплението и неговият извършител били разкрити.
С протокол за доброволно
предаване Миданов
предал посочените вещи на органите на МВР, след което били върнати на
собственика им срещу разписка.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата събрани
по досъдебно производство №123/’09г., които го подкрепят, а именно: 2бр.
разписки от 06.08.2009г. и 22.07.2009г., протокол за доброволно предаване от
22.07.2009г., справка за съдимост.
Показанията на свидетелите ГЕОРГИЕВ, ВЕЛИНОВ, МИДАНОВ
и ЯНКОВ са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са,
поради което следва да се кредитират.
Обстановката се подкрепя и от приетата от съда
счетоводна експертиза за стойността на отнетите вещи, не оспорена от страните.
От правна страна, съдът намира, че следва да
се коментира на първо място наличието на квалифициращият признак опасен рецидив
с оглед повдигнатото на подс.Х. обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1, б.А и
б.Б от НК предвидените в особената част на този кодекс по-тежки наказания за
престъпления, представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът: извърши
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и извърши престъплението, след като е бил осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 от НК. Видно от справката за осъжданията на подс.
Х. е, че са налице предпоставките за прилагане тези разпоредби предвид и
значителният брой дела, по които Х. е бил осъден.
Предвид изложеното съдът намира, че с оглед
изложеното подс. Н.Х. следва да бъде признат за
виновен и да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.“Б” от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието и
е искал настъпването на обществено опасните последици. От обективна страна също
са налице всички елементи от състава на престъплението – отнети са чужди движими
вещи от владението на собственика, без неговото съгласие и с намерение
противозаконно да се присвоят. Намерението за присвояване се доказва безспорно
от последващите действие по превозване на вещите и търсене на бърза реализация.
Тъй като съдебното следствие е
проведено по реда на чл.370 и сл. от НПК преди изменението на тази разпоредба
от 06.04.2010г., то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието на
подсъдимия следва да се определи под предвидения в закона минимум при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛОС, което наказание изтърпи
при СТРОГ режим в затвор.
На основание чл.189, ал.1 от НПК
следва подс. Х. със снета по делото самоличност да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-НИКОПОЛ направените разноски в размер на
40лв.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: