Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 250 20.08.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На пети август две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2301/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79 и
чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Водоснабдяване – Дунав”
ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове срещу Д.В.М. за
установяване на задължението за
заплащане на сумите 420,84 лв. за
предоставени от ищеца В и К услуги за периода 30.04.2018 г. – 31.01.2019 г. и
17,33 лв. лихва за забава за периода 30.05.2018 г. – 15.07.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че
задължението е за недвижимия имот с адрес с.Д., общ.Разград, ул.** че собственик
на този имот е ответникът, че за доставяне на вода и други ВиК услуги до същия
е сключен договор с ответника при общи условия, че на 10.04.2018 г. в имота са
отчетени 8 куб.м. вода, а на 31.01.2019 г. 159 куб.м., че на ответника е
връчена покана за доброволно изпълнение, че сумата не е платена в този срок и
водоподаването до обекта е било спряно. Сочи, че за исковите суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1510/2019 г. по описа на РС Разград. Иска и
присъждане на разноските по делото, както и тези, направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение. В
о.с.з. процесуалният представител на ищеца счита, че ползваната в имота вода
следва да бъде определена по реда на
чл.25, ал.8, т.2 от Общите условия на „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД и счита, че
същата е на стойност 346,50 лв., тъй като водомерът не е бил проверен в срок и
е бил с отклонения.
Исковата
молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47
от ГПК. Особеният представител, назначен от съда, оспорва исковете. Сочи, че претендираните количества вода не са
реално отчетени в процесния имот, че не е спазен периода за отчет на водомера,
че липсва яснота дали при отчитането е присъствал потребителя или негов представител
, че не е видно дали се касае за реално потребление или служебно отчетено
такова. Оспорва и годността на измервателното устройство, като сочи, че същото не отговаря на Закона за
измерванията.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя водоснабдителни и
канализационни услуги на територията на гр.Разград. На 06.08.2019 г. същият е депозирал заявление и
по ч.гр.д.№1510 по описа на РС Разград
за 2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите 420,84 лв.
главница, ведно със законната лихва от 06.08.2019 г., сумата 17,33 лв. лихва за
периода 30.05.2018 г. – 15.07.2019 г. и 25 лв. разноски по делото. Тъй като заповедта е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК, в съответствие с указанията на съда по чл.415 от ГПК, ищецът е подал настоящия иск в
хипотезата на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 т.2 от ГПК.
Видно от
представената справка от Служба по вписванията на 09.05.2003 г. ответникът Д.В.М.
и Д. М. И. са закупили недвижим имот , находящ се в с.Д., общ.Разград, с
административен адрес ул.**. С молба от 06.06.2003 г. ответникът е поискал
партидата за доставка на вода в този имот да бъде записана на негово име.
За
сумите, които се претендират са издадени две фактури- от 30.04.2018 г. за 8
куб.м. вода на стойност 22,99 лв. и от 31.01.2019 г. за 159 куб м. вода на
стойност 426,17 лв. Според записванията в счетоводството на ищцовото дружество
и двете фактури не са платени. Тези количества са отразени в електрлонния
карнет. Според този карнет датата на поставяне на пломбата на водомера е 04.07.2007
г.
Видно от
второто представено извлечение от електронния карнет на 23.01.2018 г., на
21.02.2018 г. и на 10.04.2018 г. са отчетени по 8 куб.м. вода, на 31.01.2019 г.
– 159 куб. м., на 22.06.2019 г. – 0 куб.м. и на 02.08.2019 г. е отбелязяна
консумация 0 куб.м., а същевременно отчетът сочи 756 куб.м. при 754 куб.м. при
предходния отчет.
По делото е представен протокол
№901292 от 26.06.2019 г. за демонтиран водомер и затапена ВВ за неплатени суми
и необ. Този протокол е подписан от И. Т. и в него е посочено, че ответникът
отсъства. На 17.04.2019 г. законният представител на ищцовото дружество е
подписал покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответника. Същата е изпратена по пощата и се е върнала
обратно с отбелязване като непотърсена.
След
извършването на проверка на водомера в „Бордер“ЕООД в трите графи, отразяващи грешки са записани
цифри, различни от 0.
Същевременно
в показанията си свид.Х., работещ в ищцовото дружество на длъжност
водопроводчик – отчетник на водомери, съобщава, че процесният имот е необитаем,
че не е имало кой да го допусне в имота, за да отчете консумацията. На
13.01.2019 г. видял ответника и отчел показанията. Същите били 159 куб.м.
Водомерът бил в шахта, със следи от зазимяване, които той разчистил. Ответникът
обяснил, че в този период не е бил в имота. За 26.06.2019 г. съобщава, че е
влязъл в имота с представител на кметството, тъй като някой съобщил, че в имота
има теч, и сед като разкачил оградната мрежа. Установил незначителен теч от
външната чешма. Тогава демонтирал водомера и затапил водомерния възел. Според
свидетеля на 13.01. в имота имало по-силен теч от външната чешма.
Разпоредбата
на чл.25, ал.8 т.2 от ОУ, на която се позовава ищецът във второто по делото
заседание, урежда начина на изчисляване на потреблението в случаите, в които
липсва индивидуален водомер. Разпоредбата на чл.16, ал.4 от същите ОУ
регламентира периода на провеждане на периодична проверка на средствата за
измерване на количествата разходвана вода – 10 години. Същевременно разпоредбата
на чл.17, ал.1 от ОУ сочи, че монтирането, поддържането и контролирането на
водомерите на водопроводните отклонение
се извършва от ВиК оператора и за негова сметка.
С решение №Ц-30/29.07.2016 г.
на КЕВР е определена цената на водата, доставяна от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 420,84 лв. е неоснователен и недоказан. По делото е
установено, че ответникът е собственик
на имот в с.Д., общ.Разград, с административен адрес ул.**, който е
водоснабден, следователно е потребител по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от Общите
условия. Ползваната в имота вода според
исковата молба е отчетена със средство за измерване - водомер. В случая в имота
на ответника е отчетена такава консумация, но водомерът не е бил изправен и по
отношение на същия не е била извършена съответната метрологична проверка, която
е следвало да бъде направена през 2017 г. Искането на ищеца да бъде направено
преизчисление на водата, като бъде прието, че липсва водомер е неоснователно. Ответникът е
имал такъв, същият е отчитан няколко пъти през 2018 г. и няма доказателства да
са предприети действия по извършването на метрологична проверка. С оглед на това и като отчита, че приоверката,
извършена след демонтирането на водомера действително е отчела неточност, съдът
счита, че искът установяване на задължението
за заплащане на сумата 420,84 лв. като реално доставена и отчетена вода в имота
на ответника е неоснователен и
недоказан.
Искането
на ищеца, обективирано в писмените бележки, съдът в съответствие с разпоредбата
на чл.162 от ГПК да определи размера на иска по своя преценка н случая е
неоснователно, тъй като по делото не бе установено приблизително какво
количество вода е ползвано в имота за процесния период. Наличието на разпоредби
за служебно изчисляване на количествата в други случаи не означава действителна
консумация, а след като в случая не са налице предпоставките за такова
начисляване, съдът намира, че не следва да се прилагат тези разпоредби.
С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и акцесорния такъв за установяване на задължение за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 17,33 лв.
На
основание чл.78 от ГПК с оглед изхода на
делото, ответникът не дължи разноски на ищеца, както по настоящото дело, така и
по ч.гр.д. №1510/2019
г.
По гореизложените съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА, предявен от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище гр.Разград срещу Д.В.М., ЕГН **********
*** за
установяване, че същият дължи на
„Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград сумата 420,84 лв. за ползвани В и К услуги в имот с
административен адрес с.Д., общ.Разград ул.**, аб.№138194 по 2 бр. Фактури, издадени в периода
30.04.2018 г. – 31.01.2019 г. , ведно със законната лихва от 06.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата и 17,33 лв. мораторна лихва върху тази сума за
периода 30.05.2018 г. – 15.07.2019 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение №3326/07.08.2019 г. по
ч.гр.д.№1510/2019 г. на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №1510/2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: