Решение по дело №1465/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,  21.02.2020 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари  две хиляди и двадесета година в състав:           

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА   

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА                                                                                        МАРИНА ГЮРОВА

       

            като разгледа докладваното от  съдия Орешарова  ч. гр. д. №1465 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК.

   Образувано е по  жалба на „Т.С.“ЕАД- длъжник по изпълнително дело №2019785104003864 на ЧСИ Л.М., с рег.№ 785 на КЧСИ,  срещу  отказ, обективиран в протокол от 09.01.2020год. на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК  до минималния размер от 200лв.  и съответно срещу таксата по т.26 по ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят излага, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изп.дело, като смята, че и не се е налагало извършването на каквито и да последващи правни действия. Моли да се отмени постановлението на ЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело  на 200лв. само за образуване на изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира за присъждане на направени разноски за настоящото производство.

Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело, чрез адв. И., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.  

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Л.М., рег.№785 на КЧСИ, в които е посочено, че не следва да се намаляват разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по изп.дело.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2,  т.7  ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество- основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Ивета Димитрова Градинарова от 12.12.2019г., подадена чрез адв.И., въз основа на издаден по гр.дело №20347/2018г. на СРС, 51-ви състав влязло в сила решение на съда за сумата от 50лв.-разноски по делото в полза на взискателката. В молбата за образуване на изп.дело се претендира заплащане на сумата от 230лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя за адвокатско възнаграждение за адв. И..

Към молбата са приложени копие от договор за адвокатско възнаграждение от 03.12.2019год. и пълномощно, от които се установява, че между взискателя   и  адвокат И. е уговорено представителство за образуване и водене на изп.дело срещу „Т.С.“ЕАД,  заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 230лв., което възнаграждение е заплатено с оглед на приложено платежно нареждане.

На 10.12.2019год.. на длъжника „Т.С.“ЕАД   е изпратена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 230лв., сума по изпълнителния лист от 50лв., както и такси в размер на 34,49лв. по   Тарифата към ЗЧСИ. На  18.12.2019год. е отразено, че поканата за доброволно изпълнение е получена  от длъжника.

На 19.12.2019год. длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален до 200 лв., в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се ревизират посочените такси  по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.

С постановление от 09.01.2020г. на ЧСИ М. е  отказано намаление на адвокатското възнаграждение приетото за събиране по изп.дело от 230лв. на 200лв. и  съответно таксата по т.26 от ТТР към ЧСИ.

 Актът на ЧСИ по разноските от 09.01.2020г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и  при преценка на  представените доказателства по изп.дело е неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това  подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7  ГПК.

С оглед  разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнително дело минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и  съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В случая  единственото което е осъществено от процесуалния представител на взискателя адв.И. е, че е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден  изпълнителен лист, поради което на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело.  Независимо, че няма данни по делото, че сумата по изп. лист е преведена в срока на доброволно изпълнение, в случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на изп.дело, още повече, че  в молбата за образуване не е посочен ясно конкретен изпълнителния способ, а общо е посочено да се наложи запор на движими вещи на длъжника, да се възбранят недвижими имоти, негова собственост и запор върху притежавани дружествени дялове и същата се явява нередовна. Поради което след като от представителят на взискателя не са извършвани други действия освен за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява  основателно  след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът  разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите сметки, по които се заплащат задълженията на потребителите, необосновано се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело  размер.  

          Предвид гореизложеното направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 230лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно до размер на сумата 200 лв.

Неоснователни са доводите, изложени в писменото възражение срещу жалбата от взискателя, че в последствие е посочен способ за изпълнение, след като няма пречки взискателят на упълномощи адвокат и да уговори и заплати адвокатско възнаграждение по свободно договаряне между клиент и адвокат, както е в случая и в размер и  на   по-висок от минималния, но страната- в случая длъжникът при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат и при отчитане на действителната фактическа и правна сложност по изпълнителното дело, съдът следва да  присъди по-нисък размер на разноските в тази част.

Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ по т.26 с оглед сумата, която се събира и която  такса с оглед и на редуциране на адвокатското възнаграждение е  в размер на 30лв. с ДДС с оглед на чл.26, б.б от ТТР към ЗЧСИ.

С оглед на характера на настоящото производство относно дължимостта на разноски по изп.дело, не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което такива не следва да се присъждат на жалбоподателя./В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение №489/17.10.2017год., по ч. гр.дело №3926/2017год. и определение №933/17.09.2018год. по ч.гр.дело №2845/2018год. на ІV г.о. на ВКС/.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

Р    Е    Ш    И : 

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№78/16.01.2020год. по описа на ЧСИ, подадена от „Т.С.“ЕАД, постановление за разноските от 09.01.2020год.  на ЧСИ по изп. дело №20197850400386   на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, с което е отказано на длъжника  намаляване на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение  на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирани от длъжника  и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските  за заплатено от взискателя по изп. дело №20197850400386   на ЧСИ Л.М., с рег.№785 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от  230лева на 200 лева и  таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника  на 30лв., с включено ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.