Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ....................2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Красимира Георгиева, като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 13611 по описа
за 2015 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн e З.М.К. против „З. ”Б.и.” АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищцата
твърди, че на 31.08.2014г. настъпило пътно-транссптортно произшествие в
гр.Велико Търново, при което пострадала, докато пътувала в л.а ”Рено Клио” с рег. № -*****. Виновен за настъпването на
катастрофата бил водачът на л.а „Фолскваген Голф„ с рег. № -*****– И.М.В.,
чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от
ответното дружество. В резултат от катастрофата ищцата получила телесни
повреди, от които претъпяла болки и страдания. Стойността на претърпените
неимуществени вреди определя на 32 000 лв. Моли съда да осъди ответника да
й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лв., ведно
със здаконната лихва, считано от датата на настъпване на произшествието /31.08.2014г./
до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска,
като прави следните възражения: оспорва твърденията на ищцата, че отговорността
на деликвента е била застрахована по валидна застраховка ”Гражданска отговорност”
към датата на пътно-транспортното произшествие; оспорва механизма на настъпване
на пътно-транспортното произшествие; поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан; оспорва
размера на иска.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./: За да бъде уважен този иск, ищцата следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение. Видно
от представена справка за оповестена на официалния сайт на Гаранционния фонд
информация, която е подал самият
застраховател, за процесния автомобил към датата на настъпване на произшествието
е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество.
От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява следният
механизъм на настъпване на произшествието: Водачът на л.а „Фолскваген Голф” с
рег. № *****, който се е намирал в дясната лента за движение, е започнал
маневра ”обратен завой” при наличие на пътен знак Г-1 „Движение само направо
след знака” и е навлязъл в лявата лента за движение, без да има предимство,
където се е блъснал в движещия се в своята лента л.а ”Рено Клио” с рег. № -*****.
В следствие на удара л.а ”Рено Клио” се е плъзнал по предната част на
„Фолскваген Голф” със своята дясна странична част. По л.а „Рено Клио” са
настъпили деформации по предна и дясна част – по врати, калници и преден капак.
Скоростта на л.а ”Рено Клио” преди удара е била 50 км/час, а на л.а „ Фолскваген Голф„ –
12 км/ч. Според вещото лице, единствената причина за настъпване на
произшествието е поведението на водача на л.а „Фолскваген Голф„, който е
извършил обратен завой на прав участък от пътя с две ленти за движение, като е преминал от дясната лента за движение в лявата лента
за движение, без да пропусне движещия се по нея
с предимство л.а „Рено Клио”.
За
установяване на конкретните телесни повреди на ищцата и наличието на
причинно-следствена връзка с катастрофата по делото са изслушани общо четири
медицински експертизи – две единични експертизи, изготвени от вещи лица –травматолози,
единична експертиза, изготвена от вещо лице – хирург, и повторна тройна
експертиза, изготвена от вещи лица – съдови хирурзи.
От заключението на
медицинската експертиза, изготвена от вещо лице –травматолог Р.Д., се
установява, че при пътно-транспортното произшествие ищцата е получила следните телесни повреди: контузия,
оток, кръвонасядане в областта на дясна лакътна става, контузия, кръвонасядане
и оток на дясното бедро. Според вещото лице, пострадалата е търпяла болки и
неудобства от травмите за около един месец, временно е била нетрудоспособна за 20
дни. Няма медицински данни за коланна травма. С оглед механизма на настъпване
на произшествието, уврежданията биха могли да настъпят, независимо от това дали
ищцата е пътувала с поставен или без поставен обезопасителен колан, тъй като ударът
е страничен, а горните и долните й краници са били относително свободни. В съдебно заседание вещото лице завява, че при
първоначалния преглед на пострадалата на 31.08.2014г. в Спешно отделение
лекарите са имали съмнения за фисура – пукване на коста на лакътя, поради което
са я изпратили за консултация с ортопед. На 02.09.2014 г., след консултация с лекар
– ортопед и след като е извършено рентгеново
изследване, при което не са установени костни увреди, на ищцата е поставена
окончателна диагноза, като вещото лице е приело, че К. не е получила
пукване на костта при катастрофата. Заключението
е оспорено от ищцата и е допусната повторна единична експертиза, изготвена от
вещо лице - травматолог К.С., който описва следните телесни повреди: контузия
на дясно бедро с подкожен кръвоизлив и пукване /фисура/ на латералния епикондил
на десен хумерус. Вещото лице е приело, че е налице фисура/пукване/ на костта,
като се е позовало на лист за преглед в Спешно отделение № 16346/31.08.2014г.,
където е поставена такава диагноза, въз основа на искане за образно изследване
№18746/747/ 31.08.2014г. При разчитане на образното изследване е посочена
находка – фисура на латералния епикондил на десен хумерус. Наред с това вещото
лице е описало сред документите, с които се е запознало, амбулаторен лист за
преглед № 1720/02.09.2014г. при ортопед с поставена основна диагноза: контузио
кум хематома кубити декстра,
в който е посочено, че е извършено разчитане на изследване 06.24/рентегнография на лакътна
става/ с констатация, че липсват данни за костни увреди. В заключението не е даден отговор на въпроса защо вещото
лице е приело, че е налице фисура на костта, след като в амбулаторния лист от
02.09.2014г. тази диагноза не е потвърдена. Според експерта, ищцата е търпяла болки
и неудобства от телесните повреди за
период от около 2 месеца, като първите две седмици болките са били с по-голям
интензитет. Вещото лице не може да даде заключение
дали ищцата е била с поставен или без поставен обезопасителен колан. Приел е,
че вредите биха могли да настъпят и при поставен обезопасителен колан, тъй като
ударът е бил страничен. В съдебно заседание експертът заявява, че възстановителният
период при ищцата е продължил от два до четири месеца, като около
месец е носила шина.
Двете заключения на вещите лица – травматолози си противоречат по
въпроса дали на ищцата при пътно-транспортното произшествие е причинено пукване
на костта. В констативната част на заключенията са описани едни и същи
медицински документи, с които са се запознали експертите – лист за преглед на
пациент в Спешно отделение № 16346/31.08.2014г., искане за образно изследване № 18746/747/31.08.2014 г., медицинско
удостоверение № 161/01.09.2014г., амбулаторен лист № 1720/02.09.2014г. за
преглед от ортопед, амбулаторен лист № 1783/10.09.2014г. за контролен преглед
от ортопед, болнични листове от 01.09.2014г.
и от 11.09.2014г., които писмени доказателства са представени по делото./л.7-13/.
Вещото лице Д. е приела, че не е установено пукване на костта при ищцата, като
се позовава на окончателната диагноза, поставена от лекар – ортопед в амбулаторен
лист № 1720/02.09.2014г. и на изследване с код 06.24/рентегнография на лакътна става/,
описано в амбулаторния лист, според което липсват данни за костни увреди. За
разлика от нея, вещото лице С. се е позовал на разчитане на образно изследване
по искане № 18746/747/31.08.2014г. в Спешно отделение. Съдът не кредитира заключението на вещото
лице С., тъй като от него не става
ясно защо е игнорирал изследване с код 06.24 /рентгенография на лакътна става/, направено при последващ преглед на 02.09.2014г. и окончателната диагноза, поставена от специалист
ортопед в амбулаторен лист № 1720/02.09.2014г., според която липсват данни за
костни увреди, а се е доверил единствено на разчитането на образното изследване
от 31.08.2014 г. В съдебно заседание от 05.04.2017г. вещото лице Д. заяви, че в
Спешно отделение е имало съмнения за фисура на лакътната кост на ищцата, поради което е насочена към
консултация с ортопед. При изследването, което е назначил ортопедът на
02.09.2014г. – рентгенографско изследване на лакътна става с код 06.24 по таблицата за изследвания на
НЗОК, не са установени костни увреди, поради което лекуващият лекар не е
поставил дигноза фисура на лакътна става, респ.
лечението се е изразило в поставяне на риванолови компреси и облекчен
режим/амбулаторен лист № 1720/02.09.2014г. – л.10 от делото/. Съдът
изцяло приема заключението на вещото лице Д., тъй като същото е обосновано,
като са обсъдени всички медицински документи по делото, без да се игнорира
окончателната диагноза, поставена на ищцата от лекуващия лекар на 02.09.2014г.
При наличието на две изследвания – на 31.08.2014г. и изследване от 02.09.2014г.,
и поставена окончателна диагноза от лекар – ортопед въз основа на второто изследване,
описано в амбулаторния лист, заключението на вещото лице Д. се явява обосновано
и правилно. Окончателната диагноза, поставена на 02.09.2014г., е предопределила
и лечението на ищцата/риванолови компреси и облекчен
режим, мазане с лиотон гел
външно/, както и продължителността на разрешения отпуск за временна
нетрудоспособност от 20 дни. Липсват доказателства окончателната диагноза,
посочена в амбулаторен лист № 1720/02.09.2014г., впоследствие да е била
променена, поради което няма основание да се приеме, че ищцата е получила фисура при пътно-транспортното произшествие. По делото е
представено и медицинско удостоверение № 161/2014г./л.9/, но то е издадено
единствено въз основа на образното
изследване от 31.08.2014г., не и на последващия
преглед и изследване от 02.09.2014г., поради което не променя изводите на съда
за обоснованост на заключението на вещото лице Д..
Спорен въпрос по делото е дали ищцата страда
от дълбока венозна тромбоза и дали това заболяване е в причинно-следствена
връзка с пътно-транспортното произшествие. По
искане на страните е изслушана единична експертиза, изготвена от вещо лице – хирург
Г., и повторна тройна експертиза, изготвена от вещи лица – съдови хирурзи. В своето заключение вещото
лице Г. е посочил, че няколко години след пътно-транспортното произшествие - на
28.03.2017г., ищцата е диагностицирана и лекувана от флебит и тромбофлебит с
неуточнена локализация - на дясната подбедрица и бедро са установени слабо
изразен оток с фиброзна тъкан в областта на бедрото, редуциран кръвен оток на
дълбоката венозна система на дясното бедро и подбедрица с рефлукс и клапна
инсуфициентция, които болестни изменения кореспондират с прекарана дълбока
венозна тромбоза. Според експерта, възникването на тези заболявания - флебит и
тромофлебит, е в причинно-следствена връзка с травмата от катастрофата. Посочил
е, че дълбоката венозната тромбоза е в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие. В съдебно заседание вещото лице заявява, че неговата специалност
е хирургия и сърдечно- съдова хирургия, но не е съдов хирург, тъй като не е
имало такава специалност, когато е завършвал образованието си. Експертът твърди,
че е работил като съдов хирург във ВМА. От
заключението на повторната тройна медицинска експертиза, изготвена от вещи лица
– съдови хирурзи, се установява, че всеки от тях поотделно е извършил преглед
на ищцата и е провел клинични изследвания
с Ехо доплер на долните крайници, като
експертите са достигнали до един и същи извод и са единодушни в своето
заключение, че ищцата не е страдала от дълбока венозна тромбоза на десния долен крайник. Вместо това са
приели диганоза: ”Варикозни вени на долните крайници без язва и възпаление.
ХВНК. Ретикуларни варикозни вени по долните крайници,
без наличие на венозен клапен рефлукс”. Експертите са категорични, че няма
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното произшествие и венозната
патология при ищцата. Съдът
кредитира заключението на тройната експертиза, не и на единичната експертиза,
изготвена от в.л. Г., тъй като вещите лица от тройната експертиза са изтъкнати специалисти в своята област. За
разлика от тях в.л. Г. не притежава специалност ”Съдова хирургия”, неговото
заключение се базира на амбулаторен лист № 396/28.03.2017г. и етапна епикриза от 28.03.2017г., издадени от съдов хирург в гр.Велико
Търново, без вещото лице да е провело изследвания. В амбулаторния лист №
396/28.03.2017г. не е отразено какви изследвания са извършени, за да се постави
диагнозата. Според експертите от тройната експертиза, при прегледа на ищцата на
28.03.2017г. в гр.Велико Търново, е проведена УЗД – доплерова
сонография, при която са снети данните за обективното
й състояние, описани в амбулаторния лист № 396/28.03.2017г. и в етапната епикриза от 28.03.2017г./констативна част на тройната
експертиза – раздел „Данни по делото от значение за експертизата – л.132 -
абзац последен/. Всеки от експертите от тройната експертиза е извършил личен преглед на ищцата и е провел
изследвания с Ехо доплер, при които е използвал метода
на цветно кодирана дуплекс доплер сонография за поставяне на диагноза./тройна
експертиза - раздел “Обсъждане на данните от заключението“ – л.136 и становище
на вещите лица в съдебно заседание/. Този метод, според експертите, установява
бързо и надеждно дали пациентът страда от дълбок или повърхностен тромбофлебит, тъй като дава визуална характеристика на кръвоносните
съдове и обкръжаващите структури, за разлика от ултразвуковата доплерова
сонография, която дава само звукова оценка на изследвания кръвоносен съд. При
така използвания метод експертите са установили, че ищцата не е страдала и не
страда от дълбока венозна тромбоза.
С оглед на кредитираните
медицински експертизи, изготвени от вещото лице – травматолог Р.Д. и тройната
експертиза, изготвена от вещи лица – съдови хирурзи, съдът приема, че при
катастрофата ищцата е получила следните телесни повреди: контузия, оток, кръвонасядане в областта на дясна лакътна става, контузия,
кръвонасядане и оток на дясното бедро, които се намират в причинно-следствена
връзка с произшествието. За установяване на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди по делото е разпитана св.К. – нейна дъщеря. Тя е видяла
майка си непосредствено след катастрофата – ищцата била в шок, по цялата дясна
ръка имало прорезни рани от счупено стъкло, на лакътя й се виждала подутина, на
десния крак имало голям хематом. Пострадалата трудно движела ръката си, трудно
й било да ходи, нуждаела се от помощ дори за извършване на обичайни дейности в
ежедневието - да се къпе, да се облича. След катастрофата била неспокойна,
сънувала кошмари. Независимо от изминалия продължителен период от време от
произшествието, ищцата изпитвала страх да се вози в кола, при приближаване на моторно превозно средство, инстинктивно се
свивала. След катастрофата 20 дни ползвала болнични, после била в отпуск,
„малко над месец” останала в къщи, за да
се възстанови. По време на лечението пострадалата мажела с крем хематома и
приемала лекарства. При разваляне на времето изпитвала болки в ръката. С оглед показанията
на св.К. и кредитираните медицински експертизи, съдът приема, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди – болки и страдания, които са в причинно-следствена връзка
с произшествието.
Осъществен е фактическият
състав на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, поради което искът е доказан по основание. При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът
отчете следните обстоятелства – възрастта на ищцата към датата на настъпване на
ПТП – 43 години, вида и характера на причинените телесни повреди, изразили се в
контузия, оток, кръвонасядане в областта на
дясна лакътна става, контузия, кръвонасядане
и оток на дясното бедро, които са леки телесни
повреди; претърпените болки и страдания от ищцата през периода на
лечение и възстановяване; според вещото лице – травматолог
Р.Д., чието заключение съдът кредитира, възстановителният период е продължил
около месец, като ищцата е ползвала 20 дни отпуск за временна нетрудоспособност.
Съдът отчете вида на проведено лечение
– риванолови компреси и мазане с лиотон
гел, спазване на облекчен режим и обстоятелството, че в началото на лечението ищцата се е нуждаела от чужда помощ при
битовото си и хигиенно обслужване. Наред с това съобрази преживеният от К.
стрес и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания. По делото
бе установено, че към настоящия момент
пострадалата изпитва страх да пътува с кола. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че ищцата е напълно възстановена, не са останали трайни
последици за нейното здраве.
Като съобрази горепосочените обстоятелства,
съдът прие, на основание чл.52 от ЗЗД, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди е 9 000 лв., до който размер искът е основателен, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 32 000 лв. следва да бъде
отхвърлен. По възражението за съпричиняване: Ответникът поддържа възражение, че
ищцата е допринесла за настъпване на телесните повреди, тъй като пътувала без
поставен обезопасителен колан. Възражението остана недоказано по
делото. Според заключението на медицинската експертиза на в.л. Д., което
съдът приема, травматичните увреждания биха могли да настъпят, независимо от
това дали К. е пътувала с поставен или без поставен обезопасителен
колан.
По разноските: Ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер общо на 2 305.75лв., съобразно отхвърлената част от иска. При
определяне размера на разноските, съдът уважи частично възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и намали неговия размер от 3 000 лв. на 1 990 лв., които с ДДС са 2 388 лв., тъй като делото делото не е сложно от правна страна, но е усложнено от
фактическа страна – представените медицински документи са обсъдени и възприети
по различен начин от назначените по делото медицински експертизи, които дават
различни заключения относно телесните повреди и здравословното състояние на
ищцата и наличието на причинно-следствена връзка с произшествието, което наложи
провеждане на няколко заседания по делото и изслушване на четири медицински
експертизи. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат адв.
П.К. ***, с адрес:
гр. Казанлък, ул. „*****, на основание чл. 38,
ал. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 502.87 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 360 лв., а на СГС– разноски за вещи лица
в размер на 132.18 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на З.М.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 9000 лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните леки телесни повреди:
контузия, оток, кръвонасядане в областта на дясна лакътна става, контузия, кръвонасядане
и оток на дясното бедро, настъпили на 31.08.2014г., по вина на водача на л.а
„Фолксваген Голф” с рег. № -*****– И.М.В., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 31.08.2014г.
до окончателното изплащане, като
иска в останалата част до пълния предявен размер от 32 000 лв. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА З.М.К. да заплати на „З. „Б.И.” АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
направените по делото разноски в размер на 2 305.75 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на адвокат П.К.
***, адрес за призоваване: гр. Казанлък, ул. „*****офис
№10, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 502.87 лв. с ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК*****, да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 360 лв.върху уважения
иск, а на СГС – разноски за вещо лице в размер на 132.18 лв., съобразно
уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :