МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 81 / 05.06.2017 г., ПОСТАНОВЕНА по н.о.х.д. № 181 / 2016 г. по описа на Районен съд – гр. К.         Районна прокуратура – гр. К.е повдигнала и предявила обвинение срещу И.В.К., роден на *** ***, ****, ****гражданин, ****, ****, със ****образование, работещ в „М.К.” ЕООД, ЕГН ********** за това, че на  31.05.2011 г., в гр. К., обл. С., съзнателно се ползвал пред състав на РС – К., по гр. д. № 342 / 2011 г., от официален документ – Квитанция № 1014 / 05.01.2007 г., приета като доказателство по  делото с определение постановено в закрито съдебно заседание на 06.07.2011 г., издадена от Председателя на ТПК „П.“ - гр. К., в кръга на службата му, в която било удостоверено невярно обстоятелство – а именно получаване от И.В.К. на сумата от 9 000 / девет хиляди / лева, с основание „отпуснат заем“, като го употребил, за да докаже изпълнение на задължението си по договор за заем за сумата от 9 000 / девет хиляди / лева, сключен между него и кооперацията, като от него за самото съставяне на документа  не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 предл. 3 – то, във вр. с чл. 311ал. 1 от НК.

         В съдебно заседание на 05.06.2017 г. представителят на РП – гр. К., на основание чл. 287 ал. 1 пр. 1 от НПК прави искане за допускане изменение на обвинението, като моли да се допусне такова в следния смисъл : Подсъдимият И.В.К. се обвинява за това, че на 31.05.2011 г., в гр. К., обл. С., съзнателно се ползвал пред състав на РС – К., по гр. д. № 342 / 2011 г., от неистински официален документ – Квитанция № 1014 / 05.01.2007 г., удостоверяваща извършено плащане на сумата от 9 000.00 / девет хиляди / лева от И.В.К., с основание „отпуснат заем“, издадена от Председателя на ТПК „П.“ - гр. К., обл. С. – Д.И.С., в кръга на службата му съгласно т. І - ва от утвърдената длъжностна характеристика за длъжността, оправомощаваща го да подписва всички финансово – счетоводни, имуществени и административно - управленски документи,  на която е придаден вид  че изхожда от „касиера“ на ТПК „П.“ - гр. К., приета като доказателство по гражданското дело с определение постановено в закрито съдебно заседание на 06.07.2011 г., като го употребил, за да докаже изпълнение на задължението си по договор за заем за сумата от 9 000.00 / девет хиляди / лева между него и кооперацията, като от подсъдимия за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, предложение 1 - во, във връзка с чл. 310, ал.1, пр. 1 - во, във връзка с чл. 308, ал.1, пр. 1 – во от НК.

         Защитата на подсъдимия не се е противопоставила на така направеното изменение на обвинението и съдът на основание чл. 287 ал. 1 пр. 1 от НПК е допуснал поисканото от представителя на РП – гр. К.изменение на обвинението.

         На съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на РП - гр. К.е поискал подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното престъпление, като при определяне на наказанието следва да се преценят наличието на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства и да му се определи  наказание „лишаване от свобода” под средния размер, но с оглед чистото съдебно минало да се приложи разпоредбата на чл. 66 от НК.  

         Подсъдимият И.В.К. редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник – адв. А. – САК и адв. Б. - САК. Същият не се признава  за виновен, дава  подробни и пълни обяснения и моли съдът да постанови оправдателна присъда.

Адв. А. – САК и адв. Б. - САК молят съда да постанови съдебен акт, с който да признае техният подзащитен за невиновен. Същите излагат подробни съображения, като смятат, че от субективна страна не е осъществен състава на престъплението по чл. 316 от НК. Същите заявяват, че според тях вината на техния подзащитен в настоящото производство не е доказана.

          Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото гласни и писмени  доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното  

          ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

          Подсъдимият И.В.К. е роден на *** ***, ****, ****гражданин, ****, ****, със ****образование, работи в „М.К.” ЕООД, на длъжност - управител, ЕГН **********.

Към настоящия момент, както и през 2007 г.  И.В.К., ЕГН ********** осъществявал търговска дейност, чрез „М.К.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление : гр. К..  През същия период функционирала  и ТПК „П. – КД“ -  гр. К.. Последната се управлявала и представлявала от своя Председател Д.И.С. за периода 27.02.2006 г. – 30.04.2011 г. На извънредно общо събрание на кооперацията  проведено на  27.07.2007 г., било взето решение, за продажба на част от двора на същата, с площ от 180 кв. м., на цена от 50 евро на квадратен метър. Тъй като за имота липсва съставен по надлежният ред нотариален акт, общото събрание упълномощило свидетеля Д.И.С., да сключи предварителен договор с подсъдимия И.В.К., а след извършване на необходимите административно правни процедури да подпише окончателен такъв за покупко – продажба. В изпълнение на взетото решение на 30.07.2007 г., между Д.С., в качеството му на председател  на ТПК „ П. – КД“  и подсъдимия К. бил сключен предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който страните поели задължението да сключат окончателен контракт за покупко – продажба на имот описан като „изправяне на границата между  квартал 142, парцел 2414, с имот № 2408, състоящ се от 180 кв. м., при цена 50 евро на кв. м. Отразено е че сумата от 9 000.00 / девет хиляди / лева, представляваща част от цената по сделката и служеща за задатък  ще се изплати от купувача на продавача в деня на подписване на договора, а остатъка в размер на 8 602.47 лева,  при изповядването на сделката пред нотариус. Съгласно чл.V, т.5.3 и т.5.4.  страните договорили, че при виновно неизпълнение на задълженията на продавача, същият  дължи възстановяване на купувача на полученият задатък в двоен размер, а при виновно неизпълнение на задълженията за закупуване на имота от страна на купувача, заплатената предплата остава в полза на кооперацията. В чл. VІ, т. 6.2 било отразено, че договорът служи и като разписка за получаване от кооперацията на сумата от 9 000.00 / девет хиляди / лева - предплата. Последната била заплатена същият ден от И.В.К., като свидетелката Д. Б.– касиер в кооперацията, издала квитанция към ПКО № 11 / 30.07.2007 г., за постъпилото плащане. Впоследствие квитанцията била предадена в счетоводна къща „В.“ ООД, обслужваща кооперацията и осчетоводена по надлежният ред . След няколко дни  подсъдимият поискал от свид. Д.С. да подпишат нов предварителен договор за същия имот, в който като купувач да се посочи юридическото лице, чрез което последният осъществявал търговската си дейност, а именно „М.К.“ ЕООД. С. се съгласил, като с дата 30.07.2007 г., бил изготвен и подписан предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, описан като реална част с площ от 180 кв. м., от УПИ № VІІ- 2414, отреден за ТПК „П.“, кв. 142, по плана на гр. К., която ще се придаде към имот собственост на купувача, съставляваш УПИ № VІІІ – 2408, по действащият план на гр. К., за сумата от 17 550 лева, с ДДС, от която  9 000.00 лева, платени от купувача на продавача при подписването на договора, 5 625.00 лева, дължими до 31.03.2009 г. и 2 925.00 лева, дължими при сключването на договора. Отново било отразено, че контракта служи и като разписка удостоверяваща плащането на сумата от 9 000.00 лева.  Първият подписан предварителен договор не бил унищожен, въпреки подписването на втория.

               На 30.03.2009 г., подсъдимият В. внесъл в касата на ТПК „ П.“ - гр. К., сумата от 5 625.00 лева. Свидетелката Д. Б.издала  ПКО № 003 / 30.03.2009 г.,в който като  основанието за плащане посочила по договор за паричен заем, съобразно указаното и от свид. Д.С..

               Макар че били подписани два предварителни договора за покупко – продажба на описания недвижим имот и подсъдимият  разполагал с издадени по надлежният ред документи удостоверяващи извършено плащане на сумата от 9 000.00 лева на неустановена дата през 2009 г., И.К. се срещнал със свид. Д. *** и двамата се договорили да изготвят и подпишат договор за заем за сумата от 9 000.00 лева, който да служи като доказателство за платеното от същия по предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот от 2007 г. В изпълнение на уговорката им бил подписан договор за паричен заем, между  ТПК „П. КД“ - гр. К., в качеството на заемател представлявана от Д.С. и И.К., в качеството на заемодател, с предмет сумата от 9 000.00 лева. Страните договорили задължение на заемателя за връщане на получената парична сума в срок до 30.07.2009 г. На контракта била поставена дата 05. 01.2007 г. Въпреки че реално изпълнение на задълженията по така подписаният договор за заем от страна на заемодателя не било осъществено и кооперацията не получила в заем посочената сума, била съставена Квитанция № 1014 / 05.01.2007 г. В  последната било отразено, предаване  на сумата от 9 000.00 лева, от страна на И.В.К., с основание „отпуснат заем“. В реквизита „получил сумата, касиер“, положил подпис свид. С., а подписа в реквизита „главен счетоводител „ бил изпълнен от лице с неустановена самоличност в хода на процеса. Изготвеният удостоверителен документ не бил предаден в счетоводната къща, водеща счетоводството на кооперацията и не бил осчетоводен. Престиране на сумата от 9 000.00 лева, от страна на заемодателя по сключеният договор за заем не последвало и на по - късен етап. До сключване на окончателен договор за покупко – продажба на описаният в настоящият обвинителен акт имот не се стигнало. Поради тази причина подсъдимият И.К. предявил против ТПК „П. КД“ - гр. К., иск с правно основание чл. 93 ал.2 от ЗЗД. С решение постановено по гр. д. № 341 / 2011 г., по описа на РС – гр. К., влязло в сила на 24.04.2012 г. ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 18 000.00 лева, представляваща двойният размер на платеният задатък по предварителния договор за покупко - продажба на недвижим имот от 30.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното издължаване. На 31.05.2011 г. Подсъдимият И.К. предявил против ТПК „П. КД“ - гр. К., иск с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД. Същият посочил, че на 05.01.2007 г. и 30.03.2009 г., сключил с ответника два договора за заем. Твърди, че по силата на първия от тях предоставил в заем на ответника сумата от 9 000.00 лева, за което му бил издаден удостоверителен документ – Квитанция 1014 / 05.01.2007 г., а в изпълнение на втория сумата от 5 625.00 лева, за което му била издадена Квитанция  1015 / 30.03.2009 г.  И.К. поддържал пред съда, че престираните по двата договора суми не са му върнати в договорения срок, а именно 30.07.2009 г. Поискал е от съда да осъди ТПК „П. КД“ - гр. К., да му заплати сумата от 14 625.00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Като доказателство към исковата молба същият представил пред съда договора за заем от 05.07.2007 г., договор за заем от 30.03.2009 г., Квитанция № 1014 / 05.01.2007 г. и Квитанция № 1015 / 30.03.2009 г. Въз основа депозираната искова молба било образувано  гр. д. № 342 / 2011 г., по описа на РС – гр. К.. В закрито съдебно заседание на 06.07.2011 г. съдът приел като доказателство по делото представените към исковата молба писмени доказателства. С решение № 281 постановено по гр. д. № 3428 2011г., съдът отхвърлил предявените от подсъдимия против кооперацията обективно съединени искове. С решение № 239 постановено по в.гр.д. № 166 / 2012 г., по описа на С.окръжен съд, решението на РС – гр. К.е отменено и ТПК „П.“ е осъдена да заплати на И.К. сумата от 9 000.00 лева, по договора за заем от 05.01.2007 г. и сумата от 5 625.00 лева по договора за заем от 30.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от 31.05.2011 г., до окончателното изплащане. След влизане в сила на съдебният акт бил издаден изпълнителен лист в полза на същия за присъдените суми и вземането било събрано по принудителен ред .

               Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства :  показанията на свидетелите Д.И.С. / том II, л. 111- л.112 /, Р.Т.Ш. / том II, л. 115 /, Й.В.Т. / том II, л.116 /, Ц.Ц.Г. / том II, л.119 /, Д.М.Д. / том II, л. 122 – 124 /, М.С.Г. / том II, л. 125, повторен разпит л. 137 /, Д.Б.Г. / том II, л. 126 /, Р.А.Д. / том II, л. 129 /, Д.Д.Г. / том II,  л. 132 133 /, от приложените писмени доказателства : Копие на Протокол № 002 / 27.07.2007 г., от проведено общо събрание на ТПК „П. – КД“ – гр. К./ л. 5 – 8 /, копие на Предварителен договор за покупко – продажла на недвижим имот от 30.07.2007 г. / л. 70 – 71 /, копие на Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 30.07.2007 г. / л. 72 /, копие на Договор за паричен заем от 05.01.2007 г. / л. 138 /, договор за паричен заем от 30.03.2009 г. / л. 145 /, копие от Квитанция към ПКО № 003 / 30.03.2009 г., копие от Квитанция № 11 / 30.07.2007 г. /  л. 134 /, копие на РКО № 171 / 30.07.2007 г., копие от вносна бележка от 30.07.2007 г. / л. 135 /, вносна бележка от 30.07.2007 г. / л. 136 /, Определение от 06.07.2009 г., по гр. д. № 342 / 2011 г., по описа на КРС / л. 140 /, Нотариална покана от И.К. до ТПК „П.“  /л. 143 – 144 /, изпълнителен лист от 13.06.2012 г. / л. 150 /, Справка за съдимост на И.К. / л. 168 /, Искова молба вх. № 616 / 31.05.2011 г., до КРС / л. 171 – 172 /, пълномощно  / л. 173 /, Решение № 281 по гр. д. № 342 / 2011 г. на КРС / л. 174 – 176 /, Решение № 239 по ВГрД № 166 / 2012 г., по описа на СОС / л. 177 – 178 /, Определение № 415 / 02.04.2013 г., на ВКС по гр. д. № 1386 / 2012г. / л. 179 – 181 /, Решение № 226 по гр. д. № 341 / 2011 г., на КРС / л. 182 – л.188 /, Решение по гр. д. № 935 / 2011 г., по описа на СОС / л. 189 – 192 /, Устав на ТПК „П. – КД“ - гр. К./ л. 194 – 215 /, всички от том ІІ-ри на ДП.

         Също така и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Д.И.С., Т.Д.Д., К.В.К. и  М.К.В..

         Според заключението на допуснатата от съда съдебно – икономическа експертиза се установява, че на 30.03.2007 г. И.В.е внесъл сумата от 9 000.00 лева, за което касиерът на кооперацията Д.Г. е издала ПКО № 11 / 30.07.2007 г. сочи още, че на 30.03.2009 г. И.К. е внесъл в касата на ТПК „П. – КД“  - гр. К.сумата от 5 625.00 лева, за което отново касиерът на кооперацията е издала ПКО № 003 / 30.03.2009 г. приходен касов ордер № 1014 / 05.01.2007 г. не е регистриран в касовата книга на кооперацията и сумата от 9 000.00 лева не е отчетена като приход в касата на ТПК „П. – КД“ – гр. К.. От счетоводната къща „В.“ ООД не са предоставени данни за осчетоводяването на приходен касов ордер № 1014 / 05.01.2007 г.

Според заключението на извършената по делото съдебно – графическа експертиза / том II, Л. 153 – 164 / е видно, че подписът в графа „получил сумата, касиер“ на квитанция  № 1014 / 05.01.2007 г. е положен от лицето Д.И.С.. Подписът в графа „гл. счетоводител“ на квитанция  № 1014 / 05.01.2007 г. не е положен от лицето Й.В.Т., ЕГН **********, а е имитация на нейния подпис, поради което не е възможно да се установи кой е неговият автор. 

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че подсъдимият И.В.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано в чл. 316, предложение 1 - во, във връзка с чл. 310, ал.1, пр. 1 - во, във връзка с чл. 308, ал.1, пр. 1 – во от НК, тъй като на 31.05.2011 г., в гр. К., обл. С., съзнателно се ползвал пред състав на РС – К., по гр. д. № 342 / 2011 г., от неистински официален документ – Квитанция № 1014 / 05.01.2007 г., удостоверяваща извършено плащане на сумата от 9 000.00 / девет хиляди / лева от И.В.К., с основание „отпуснат заем“, издадена от Председателя на ТПК „П.“ - гр. К., обл. С. – Д.И.С., в кръга на службата му съгласно т. І - ва от утвърдената длъжностна характеристика за длъжността, оправомощаваща го да подписва всички финансово – счетоводни, имуществени и административно - управленски документи,  на която е придаден вид  че изхожда от „касиера“ на ТПК „П.“ - гр. К., приета като доказателство по гражданското дело с определение постановено в закрито съдебно заседание на 06.07.2011 г., като го употребил, за да докаже изпълнение на задължението си по договор за заем за сумата от 9 000.00 / девет хиляди / лева между него и кооперацията, като от подсъдимия за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.

             По чл. 301 ал. 1 т. 1 от НПК - съдът счита, че е извършено едно деяние, същото е извършено от подсъдимия и е извършено виновно от него с оглед на събраните по делото доказателства.

            По чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК  - извършеното деяние от подсъдимия осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 316, предл. 1 - во, във връзка с чл. 310, ал.1, пр. 1 - во, във връзка с чл. 308, ал.1, пр. 1 – во от НК.

             По чл. 305 ал. 3 изр. 1 и изр. 2 от НПК - събраните и кредитирани от съда доказателства кореспондират помежду си. Не се откриват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

         Съдът кредитира  показанията на свидетелите Р.Ш., Й.Т., Ц.Г., Д.Д., М.Г., Д.Г., Р.Д. и Д.Г., тъй като не са налице никакви противоречия, същите са последователни, логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетеля факти. Свидетелката Т. е категорична, че подписът на главен счетоводител на квитанции № 1014 и 1015 не са положени от нея.

Съдът кредитира  показанията на свидетеля Т.Д., тъй като не са налице никакви противоречия, същите са последователни, логични и достоверни, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетеля факти, които са относими към предмета на доказване по делото. Същият заявява факти, които лично е възприел, а именно какво е поведението на подсъдимия И.К. при разглеждане на другото дело. Тези свидетелски показания напълно кореспондират с показанията на свидетеля Д.С., които съдът също кредитира изцяло.

Съдът кредитира и показанията на разпитаните свидетели К.К. и М.К.В., които също твърдят, че подсъдимият К. е извършил плащане по предварителния договор за покупко – продажба, а не по договор за заем.  Свид. К.к. дори заяви, че при изготвянето на документа са присъствали само той, брат му и Д.С., който е подписал документа.

            По чл. 31 ал. 1 от НК - несъмнено  е, че подсъдимият И.В.К. отговаря на изискванията за субект на престъпление и за субект на наказателна отговорност. Видно от събраните по делото доказателства е, че е пълнолетно физическо лице към датата на извършване на престъплението 31.05.2011 г., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33 ал. 1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководите постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.

         От ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по  чл. чл. 316, предложение 1 - во, във връзка с чл. 310, ал.1, пр. 1 - во, във връзка с чл. 308, ал.1, пр. 1 – во от НКе характерно следното :

                За отговорността по чл. 308 от НК е без значение дали неистинският официален документ е с вярно или невярно съдържание. От значение е дали посоченият в документа автор – издател на документа, е лицето, което действително го е съставило.

         Престъплението по чл. 316 от НК, ангажира наказателната отговорност на онзи, който съзнателно ползва неистински документ, когато за съставянето му не може да се търси наказателна отговорност. В случая е безспорно установено, че ползуваната от подсъдимия квитанция № 1014 / 05.01.2017 г., удостоверяваща извършено плащане на 9 000.00 лева, с основание „отпуснат заем“ не е подписана от него, а е издадена от Председателя на ТПК „П.“ – гр. К., но същият я е ползвал съзнателно пред състав на РС – гр. К.по гр. д. № 342 / 2011 г. по описа на съда.  

         Подсъдимият съзнателно се е ползувал от неистински официален документ. От субективна страна подсъдимият И.К. напълно е съзнавал, че представя пред състав на РС – гр. К.- квитанция № 1014 / 05.01.2017 г.. Съзнавал е, че така представената квитанция е възприета от съда, като редовен документ, същият е знаел кой е автора на документа, че не е касиера, т.е. подсъдимият К. е имал представа в съзнанието си за общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване – действувал е с пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК.

За  престъплението извършено от подсъдимия съдът се е съобразил със степента на обществена опасност на  деянието, деецът и причините за извършването им. Наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца,  с цел да бъдат постигнати целите предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК и преди всичко да се поправи подсъдимия.

         Обект на престъплението са обществените отношения свързани с реда на издаване на документи.

Субект на престъплението по чл. 308 от НК може да бъде всеки, който  състави неистински официален документ, изразено в придаване вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Документът може да бъде неистински и с оглед на невярното съдържание, когато са изразени неверни обстоятелства от категорията на онези, които официалният документ е предназначен да удостовери.

Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице по смисъла на чл. 31 от НК, каквито качества притежава подсъдимия.

         Видно от приложеното към делото и прието като доказателство свидетелство за съдимост е видно, че подсъдимият И.В.К. е не осъждан.

          Като взе предвид размера на наложеното му наказание - шест месеца лишаване от свобода и другите обстоятелства по делото, свързани със съдебното минало на подсъдимия, съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 66 ал. 1 от НК и, че следва да бъде отложено изпълнението на наложеното наказание за срок от три години от влизане на присъдата в сила, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 66 ал. 2 от НК, а именно изпитателният срок да не надвишава с повече от три години срока на наложеното наказание „ Лишаване от свобода”.

         Причини за извършване на престъпленията са незачитане на установения ред за издаване на официални удостоверителни документи. 

         Условие за извършване на престъплението е ниското правосъзнание.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи подсъдимият И.В.К. да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 54.80  / петдесет и четири лева и осемдесет стотинки / лева.

          На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият И.В.К.  следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - гр. К.направените по делото разноски в размер на 380.00/ триста и осемдесет / лева.    

         По тези съображения, съдът постанови присъдата си.

 

           

               

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :