Р Е Ш Е Н И
Е №1286
гр. Пловдив, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІІІ гр.
състав, в публично съдебно заседание на 07.11.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1821 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Предявен е иск от Община Родопи, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а, представлявана от кмета ***, против
„ГИГ- Трейд“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Овча Купел“ 2, бл. 18, ет. 6, ап. 26, представлявано от *** Г. И.
Г., за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 31 148, 08 лева,
представляваща обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване през
стопанската 2013 г. на земеделски земи без правно основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба- 07.02.2019 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба е посочено, че съгласно чл.
41 ал. 1 от ЗПЗС (в редакцията му от 01.01.2015 г.) земеделските стопани, които
ползвали земеделска площ на правно основание, имали право да кандидатстват за
плащане по схемата за единно плащане на площ. Предходната редакция на
цитираната норма, в сила от 01.01.2007 г., предвиждала възможността за
земеделските стопани да кандидатстват за плащане и когато стопанисвали земите
без правно основание. Множество земеделски стопани се били възползвали от тази
възможност за периода 2007- 2014 г, като подали заявления за подпомагане по чл.
32 ал. 1 от закона. В тези заявления била очертана площта на ползваните парцели,
местонахождението и начина на трайното им ползване. Ответникът бил в кръга на
земеделските стопани, които заявили, но самоволно предприели без правно
основание обработване на общински земеделски земи с цел получаване на субсидия,
като по този начин общината била ощетена, защото се лишавала от възможността да
получава ползи от собствените си земеделски земи. МЗХ предоставило на ищеца
информация за това, че ответникът кандидатствал по схеми и мерки за подпомагане
на земеделски производители чрез директни плащания, като заявил пред ОСЗ и ДФЗ-
Разплащателна агенция земеделски земи, собственост на ищеца. В исковата молба в
табличен вид тези земи са подробно индивидуализирани с
кадастрален номер, площ, категория, местоположение и цена на декар, отразяваща
ползата във финансово изражение, от която общината се явявала лишена, съответно
за стопанската 2013 г. Така ответникът се бил обогатил неоснователно за сметка
на общината, като цената за ползването била определена след оценка на
лицензиран оценител. С допълнителна писмена молба пълномощникът на ищеца
уточнява, че ответникът заявил пред териториалната структура на РА на МЗХ и
самоволно предприел обработване на общински земеделски земи, като ползването
било с цел да получи финансово подпомагане, но същият нямал предоставени от
ищеца права да ползва чужди земи. След получаване на информацията за такива
ползватели, ищецът изискал данни за всички земеделски стопани, които били
заявили за обработване общински имоти. Ответникът се бил обогатил за сметка на
ищеца, спестявайки си плащане на среднопазарния наем за тези имоти, от което
общината обеднявала, защото тя била лишена от възможността да реализира доход
за площите, очертани от ответника, който към момента вече не ползвал съответните
площи. Претендират се разноските в процеса.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е
подал писмен отговор.
Ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
Съдът
намира следното:
Налице са предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение против ответника, което с оглед на разпоредбата на чл.
239, ал. 2 ГПК не следва да се мотивира по същество.
Първо, на
ответника е указана последицата от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание.
Второ, претенцията на ищеца – с оглед на приложените
към исковата молба писмени доказателства, е вероятно основателна.
Затова
искът ще се уважи изцяло.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
от него разноски в размер на общо 2 745.90
лв – за държавна такса и платен адвокатски хонорар съобразно списък на
разноските на л. 8 и доказателствата за действително направен разход в този
размер.
По тези съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът
Р Е
Ш
И :
ОСЪЖДА „ГИГ- Трейд“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Овча
Купел“ 2, бл. 18, ет. 6, ап. 26 да
заплати на Община
Родопи, БУЛСТАТ: *********, с адрес: град
Пловдив, ул. „Софроний Врачански“ № 1а сумата от 31 148, 08 лева, представляваща
обезщетение в размер на средно пазарния наем за ползване от ответника през
стопанската 2013 г. без правно основание на общински земеделски земи, подробно посочени в табличен
вид на л. 2 – 5 от исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на исковата молба- 07.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата от общо
2 745.90 лв – разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО – като неприсъствено, не подлежи на обжалване. Защитата срещу него се осъществява
по реда на чл. 240 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: