|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
03.05.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О. ІІ-ри Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и трети април |
две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
15238 |
по описа за |
2017г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на И.К.К. срещу
решение от 22.08.2017г. на СРС, 63 състав, постановено по гр.д. № 21601/16г., с
което срещу него са уважени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.9 от ЗПК, чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.86 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че
атакуваното решение е неправилно
и необосновано. Поддържа, че
по делото не е доказано настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита. Ищецът твърди, че е изпратил до
него покана за доброволно изпълнение и че той я е получил. Това не е доказано
от събраните доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че предсрочна
изискуемост не е необходимо да се
установява, когато падежът на погасителните вноски е настъпил в хода на
процеса. Този извод е неправилен.
Затова моли въззивния съд да
отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове
изцяло.
Ответникът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в депозиран писмен отговор
оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
искове по чл.422 във вр. с чл.415 от КПК във вр. с чл.9 от ЗПК/ Закон за потребителския кредит/, иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.5, изр.1 от договора за потребителския кредит и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.5, изр.2 от договора за потребителски кредит. В
исковата молба ищецът твърди, че на 30.08.2012г. с ответника са сключили
договор за потребителски кредит. Договорената сума е предоставена на
кредитополучателя по банковата му сметка. Ответникът е положил подпис в
договора, с което е удостоверил получаването на кредита. Кредитополучателят се е задължил да върне
предоставената сума съобразно погасителен план. Той е преустановил плащанията
на 05.09.2014г. след като до този момент
е погасил 23 месечни вноски. На основание чл.5 от договора за потребителски
кредит цялото вземане става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
вноски, считано от падежната дата на втората
пропусната вноска. Остатъкът
3 597, 52лв. представлява
оставащите 12 бр. погасителни вноски към 05.10.2014г., когато кредитът е станал
предсрочно изискуем. Ищецът поддържа, че е изплатил покана до ответника, в която
изрично е обявил вземането за изискуемо. Поканата е връчена по реда на чл.10 от
договора за потребителски кредит. Сочи, че е настъпил падежа и на последната
вноска към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. На ищеца е издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение от
длъжника, поради което моли съда да признае за установено, че той му дължи
сумата от 3 204, 02лв. главница, 393,
50лв. договорна възнаградителна лихва за периода 05.09.2014г. до 05.08.2015г. и 389, 97лв. законна
лихва за забава за периода 05.10.2014г. до 11.12.2015г. Претендира разноски в исковото и заповедното
производство.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете. Оспорва,
че изпратената покана за доброволно
изпълнение е получена от него. Представените доказателства не установяват, че
пратката е съдържала именно нея . Не е доказано, че сумата по кредита
е усвоена от него
Страните не спорят, че са
обвързани от договор за потребителски кредит, сключен на 30.08.2012г. С него на
ответника е отпуснат кредит в размер на 7000 лв. при договорен погасителен план от 35
месечни погасителни вноски. Общата сума
за връщане е 10 746, 40 лв.
Във връзка с твърдението в
исковата молба за обявена предсрочна изискуемост на непогасената част от кредита е представена покана от
08.06.2015г., удостоверение от куриерска
фирма „М и БМ Е.“ ООД и списък към него
с имена, номера на пратки и номер на договор за кредит. В него е посочено името
на ответника.
Районният съд е уважил
исковете.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане при условията на обективно съединяване са искове по 422 във вр. с чл.415 от КПК във вр. с чл.9 от ЗПК/ Закон за потребителския кредит/, иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.
с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.5, изр. 1 от
договора за потребителския кредит и
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.5, изр.2 от
договора за потребителски кредит. Със специалният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК разполага
кредиторът, когато длъжникът е оспорил
по реда на чл.414 от ГПК негово вземане. С предявяване на този иск се търси защита чрез сила на пресъдено нещо
от съда да признае за установено, че вземането на кредитора съществува и да се
стабилизира изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. Така тя ще послужи
като изпълнителен титул за принудително реализиране на вземането срещу
длъжника- чл.416 от ГПК. Винаги при наличие на оспорване чрез депозиране на
възражение по чл.414 от ГПК от страна на длъжника е налице правен интерес от
предявяване на установителния иск./ Р №
879/02.06.2011г. по т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.02.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ
т.о. на ВКС, Р №171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г. на ІV гр.о. на ВКС всички
по реда на чл.290 от ГПК/. Видно от делото по заповедното производство е, че Ив.
К. е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради което за банката -ищец е
налице правен интерес от предявяването на
исковете.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК. Въззивният съд се
произнася и при наличие на нарушение на
императивна материалноправна норма
дори жалбоподателят да не се е
позовал на него.
Обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим.
По иска с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.9 от ЗПК.
Не се
спори между страните, че на 30.08.2012г. „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и Ив. К. е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна
регламентация в чл.9 от ЗПК. Според легалната дефиниция, дадена в тази
разпоредба, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената парична
сума. Условие за неговата действителност
е писмената форма- чл.10, ал.1 от ЗПК.
Не се
спори и относно факта на настъпилият падеж на целият кредит на 05.08.2015г.,
когато е следвало да бъде погасена и последната месечна вноска.
Не е
спорно и че ответникът- кредитополучател е пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове. От писмените доказателства- договор за потребителски
кредит, се установява, че сумата е предоставена на кредитополучателя. Това
обстоятелство той е удостоверил с подписа си на страница трета от договора.
Спорен е въпросът дали оставащата част
от кредита е обявен за предсрочно изискуем.
В тази връзка следва да се обсъдят приложените към исковата молба
доказателства- покана, удостоверение и приложен списък към него. Ищецът
се позовава на чл.10 от договора за кредит, според който всички изявления на кредитора отправени към
кредитополучателя се считат узнати от
последния, ако бъдат доставени на адреса, съответно изпратени по факс или до
друг електронен адрес на заемателя или съобщени по телефона, посочени от него в
договора. Т.е. уговорено е фингирано връчване на съобщения от страна на
кредитора до длъжника, при което
последният се счита уведомен за
изявлението на банката с доставянето на съобщението на адреса му. В случая няма доказателства, че поканата от
08.06.2015г., в която се съдържа изрично волеизявление на банката за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, е доставена на адреса на въззивника.
Представеният списък макар и да съдържа името на Ив. К. не удостоверява това обстоятелство. С
оглед на това следва да се приеме, че не е налице предсрочна изискуемост на
кредита към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, доколкото волеизявлението
за нея не е достигнало до длъжника. Видно от
погасителния план, инкорпориран в договора от 30.08.2012г. е, че още
преди подаване на заявлението е настъпил падежа и на последната анюитетна
вноска. Поради това, независимо, че
кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението,
цялото вземане на банката, обхващащо главница и лихви, е станало изискуемо, тъй
като е възникнало от съществуващ валиден
договор за кредит, по който длъжникът дължи изпълнение, макар само до онази
част, по отношение на която е настъпил падежа, договорен от страните. Не може
да бъде отречена възможността на кредитора по отношение на падежиралите вноски да предприеме
принудително изпълнение ./ Р № 184/04.07.2017г. по т.д. № 60361/16г., IV г.о. на ВКС, Р № 7/19.05.2017г. по гр.д. №
60053/16г. II г.о. на ВКС /. Затова
няма пречка, ако съдът присъди оставащата част от цялото вземане на
кредитора въз основа на настъпил падеж на всички погасителни вноски. Когато
не може да се приеме, че вземането е
изцяло изискуемо поради предсрочна изискуемост при условията на закона, то не
може да се отрече изцяло съществуването
на самото вземане като се отхвърли иска в обема на безспорно установеното
неизпълнение на същото вземане по
отношение на вече падежиралите вноски.
Искът
по чл.422 във вр. с чл.415 във вр. с чл.9 ЗПК е основателен и доказан
изцяло и следва да бъде уважен.
По
иска с правно основани чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД
във вр. с чл.5, изр.1 от договора за потребителски кредит. Според последната
разпоредба при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода на забава върху всяка забава погасителна вноска. За исковия
период договорната лихва е 393, 50 лв.,
изчислена по реда на чл.162 от ГПК и е за периода 05.09.2014г. до 05.08.2015г.
Искът е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.
По
иска с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД
във вр. с чл.5, изр.2 от договора за потребителски кредит. Последната клауза предвижда заплащане на
обезщетение за забава върху две или повече неплатени месечни вноски, считано от датата на втората
непогасена вноска, се дължи обезщетение
за забава. Т.е. забавата е настъпила на 06.11.2014г., а
не на 05.10.2014г,. тъй като няма обявена предсрочна изискуемост. За периода 06.11.2014г.
до 11.12.2015г. то е в размер на 250 лв. Искът
основателен и доказан за тази сума.
С
оглед на изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На жалбоподателя не се дължат разноски пред СГС
.
„ БНП П.П.Ф.“ ЕАД следва да
заплати по сметка на СГС 300 лв. възнаграждение за особен представел на Ив. К..
Жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответната банка разноски пред СГС в размер на 100 лв. юрисконсулстко възнаграждение.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.08.2017г. на СРС, 63 състав,
постановено по гр.д. № 21601/16г., с което
са уважени искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.9 от ЗПК, чл.422
във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.5,
изр.1 от договора за потребителски
кредит и чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.5, изр.2 от договора за потребителски
кредит.
ОСЪЖДА
„ БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, ж.к. „*******“, Бизнес Парк София, сграда 14 да
заплати по сметка на СГС 300 лв. / триста лева/ възнаграждение за особен
представител.
ОСЪЖДА
И.К.К., ЕГН **********,*** да заплати на „ БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******, ж.к. „*******“,
Бизнес Парк София, сграда 14 сумата от 100 лв. / сто лева/разноски по делото
пред СГС.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на
обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|