Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият А.И.Г. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба по чл. 78а от НК за това, че на 09.12.2016 г. в гр. Пловдив при
управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. №
**** е нарушил правилата за движение - чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението”; и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности” и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на А.Т.З. ***, изразяваща се в счупване на трета, четвърта и пета метатарзални кости на лявото ходило, което е довело до
трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник за период от около 3-3,5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл. 342, ал.
1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и моли обвиняемият
да бъде освободен от наказателна отговорност за инкриминираното деяние, като му
се наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Защитникът на обвиняемия пледира
за неустановеност на фактическата обстановка. Твърди се, че пътен инцидент е
настъпил, но е спорно мястото на настъпването му. Като причина за ПТП се сочи
да е поведението на пострадалата, която сама да се е поставила в такава
ситуация, а обвиняемият се сочи да е положил всичко зависещо от него. Твърди се
пострадалата да е допринесла за здравословното ѝ състояние вследствие на
бездействието ѝ след инцидента. Оспорва се механизмът на настъпване на
произшествието, като се твърди липса на техническа възможност да бъде установен
автомобила на място преди удара. В анализа на доказателствата се изключват
показанията на пострадалата като противоречиви и неубедителни. Пледира се да
бъдат взети предвид обясненията на обвиняемия като достоверни. Моли обвиняемият
да бъде признат за невинен и оправдан.
Обвиняемият А.Г. редовно призован
за съдебното заседание, не се явява, като явяването му не е задължително и няма
да попречи на разкриване на обективната истина.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият А.И.Г. е роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, неосъждан с ЕГН **********.
Обвиняемият Г. е правоспособен водач на МПС с категории В и М и издаден
СУМПС № *********. Той работел като **** в пицария „Верди“, находяща се в гр.
Пловдив на ул. „Петко Д. Петков“ № 41. Обвиняемият ползвал лек автомобил марка
„Дачия“, модел „Логан“ с рег. № ****. Обикновено паркирал автомобила зад пицария
„Верди“ в междублоковото пространство, където имало вътрешна улица и паркинг. В
същата пицария работела като **** и пострадалата А.З..
На 09.12.2016 г. на работа в пицарията били обвиняемият Г., А.З., И.И. – на длъжност ****, Н.Б. – на длъжност ****, Н.Р. – на
длъжност **** и А.Х. – на длъжност ****. Около 22 ч. Х. си тръгнала от обекта.
Около 23:00 ч. работното време на пицарията приключвало, както и смяната на
обвиняемия, който тръгнал да се прибира. Той излязъл през задният вход на
заведението, който се използвал от персонала и при доставки на продукти, за да
стигне до личния си автомобил. Същият ден той бил паркирал личния си автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № **** от лявата страна на паркинга до тротоара до блока,
ориентиран в западната част на платното за движение на улица, успоредна на ул.
„Петко Д. Петков“, и източно от нея, успоредно на блока на гърба на пицарията.
Предницата на автомобила била насочена в посока Търговски център „Гранд“ /т.е.
на север/, а задната част на автомобила - към ул. „Богомил“. По същото време,
около 23:00 ч., приключила работната смяна и на пострадалата А.З.. Тя също си
тръгнала през задния, служебен, вход на заведението.
Обвиняемият влязъл в автомобила си и го привел в движение на заден ход в
посока от север на юг. Движел се с около 2 км/ч. Същият погледнал през
огледалата за задно виждане, но не се убедил, че пътят зад превозното му
средство, е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. Той неизвършвал непрекъснато наблюдение на
пътя зад превозното средство и не осигурил лице, което да му сигнализира, в
случай че възникнат опасности. Височината на бордюра, до който бил спрял, е 12
см. Г. заходил с автомобила си косо с изнасяне на предната част на автомобила
на изток, а задната на север, в следствие на което задна лява гума от
автомобила се възкачила на западния тротоар, който се намирал в подножието на
блока и и на който се излизало от служебния вход на заведението. В същото време
свидетелката З. се намирала на същия тротоар – западния, като се движили на юг
към ул. „Богомил“. Докато обвиняемият се придвижвал назад с лекия си автомобил
„Дачия Логан“ с рег. № ****, настъпил удар в задната лява част на автомобила,
като задното му ляво колело преминало през ходилото на левия крак на
пешеходката А.З. отвън на вътре. Обвиняемият усетил съпротивлението от удара,
спрял веднага автомобила, след което го преместил напред. Слязъл от него и забелязал,
че пострадалата се намирала в близост до автомобила. Тогава Г. се притеснил,
влязъл обратно през задния вход в заведението, налял чаша вода и съобщил на Н.Р.,
че блъснал „****“. Последният пък съобщил на **** - И.И.,
че Г. „блъснал **** А.“. Обвиняемият се върнал обратно при З. и й предложил да
седне в автомобила му. Пострадалата седнала в автомобила и свалила ботуша си, тъй
като изпитвала силни болки и левия й крак започнал да се подува. Не след дълго
се появила дъщерята на З. – А.А., която обичайно
пресрещала майка си по път към дома им. Обвиняемият предложил да ги закара до
болнично заведение, но същите отказали, като поискали да ги закара само до дома
им и предпочитали да отидат с автомобила на А.. Тя именно закарала пострадалата
в МБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив, където й извършили медицински изследвания
и рентгенография на глезена и ходилото. На 10.12.2016 г. А.З. подала жалба във
връзка с инцидента до IV РУ към ОД на МВР Пловдив.
За определяне характера и степента на нанесените при пътно-транспортното
произшествие травматични увреждания на свидетеля А.З., по досъдебното
производство била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза. Съгласно
заключението на експертизата на свидетеля А.З. е било причинено: счупване на
няколко ходилни кости на ляво стъпало /трета,
четвърта и пета/. Описаните увреждания са в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните по досъдебното
производство - при станало ПТП, с което са в пряка причинна връзка. Причинено е
трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за около три - три и
половина месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
По делото са били назначени и изготвени три комплексни съдебномедицински и автотехнически експертизи /КСМАТЕ/.
Първата КСМАТЕ изготвена от вещите лица инж. С.М. и д-р Д.М. е направила
извод, че на пострадалата е била причинена травма в основите на 3-та, 4-та и
5-а метатарзални кости на лявото ходило вследствие на
непълно прегазване на лявото ходило в посока от вън на вътре, т.е. лявото
ходило е било притиснато от задно ляво колело на автомобила, като колелото не е
преминало напълно през ходилото, а след първоначално притискане, автомобилът е
спрял и се е преместил, за да го освободи. Съгласно анализа ударът е настъпил
на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира по дължина на около 5-5,5 м южно от ориентира приет в
протокола за оглед и по ширина на около 0,5 м източно от западната граница на
платното за движение (от бордюра на тротоара). Скоростта на движение на лекия
автомобил непосредствено преди задействане на спирачната му система (и в момента
на удара) е била около 2 км/ч. От момента на навлизане на пешеходката на
платното за движение водачът на автомобила е нямал техническа възможност да
установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. Най-вероятен от техническа гледна точка е
механизмът на настъпване на ПТП, в който водачът е управлявал лекия автомобил,
като е бил паркирал в западната част на платното за движение на улица, която е
успоредна на ул. „Петко Д. Петков“ и източно от нея, с предна част в посока на
север. През това време пешеходката е била на западния тротоар. В един момент
водачът на автомобила е потеглил на заден ход, в посока от север на юг, в
следващия момент пешеходката навлязла на платното за движение в посока от запад
на изток, от ляво на дясно зад автомобила. Така е настъпил удар в задната лява
част на автомобила, като задно ляво колело е преминало през ходилото на левия
крак на пешеходката. В момента на удара водачът е реагирал, като е спрял, след
което е преместил автомобила напред.След удара пешеходката е останала в близост
до автомобила, а последният е установен на мястото и в положението посочени от
водача му така, както е отразено в протокола за оглед. Като основна причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е посочено навлизането на
пешеходката на платното за движение зад движещия се на заден ход автомобил на
място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно.
Назначена на досъдебното производство е и КСМАТЕ, изготвена от вещите лица
инж. В.С., д-р М.Б. и А.П., която е следвало да отговори на същите въпроси, с
които се е занимала и предходната експертиза. Те е приела, че на пострадалата
било причинено счупване на левите трета, четвърта и пета стъпални
кости, което е довело до трайно затрудняване на движенията на долен ляв крайник
за около 3-3,5 месеца опи обичаен ход на оздравителния процес. Причинено е по
директен механизъм от действието на твърд тъп предмет от удар или притискане,
със или върху такъв и е възможно да бъде причинено при прегазване или
притискане с гумата на лекия автомобил през лявото стъпало на пострадалата.
Най-вероятно ударът е настъпил на платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 5-5,5 м
южно от ориентира приет в протокола за оглед и по ширина на около 0,5 м източно
от западната граница на платното за движение (от бордюра на тротоара). Скоростта
на движение на лекия автомобил непосредствено преди задействане на спирачната му
система (и в момента на удара) е била около 2 км/ч. От момента на навлизане на
пешеходката на платното за движение водачът на автомобила е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Експертите са стигнали до
извода, че са възможни два механизма за настъпване на произшествието.
Механизъм I, при който водачът е управлявал лекия автомобил, като
е бил паркирал в западната част на платното за движение на улица, която е
успоредна на ул. „Петко Д. Петков“ и източно от нея, с предна част в посока на
север. През това време пешеходката е била на западния тротоар. В един момент
водачът на автомобила е потеглил на заден ход, в посока от север на юг, в
следващия момент пешеходката навлязла на платното за движение в посока от запад
на изток, от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила. Така е
настъпил удар в задната лява част на автомобила, като задно ляво колело е
преминало през ходилото на левия крак на пешеходката. В момента на удара
водачът е реагирал, като е спрял, след което е преместил автомобила напред.След
удара пешеходката е останала в близост до автомобила, а последният е установен
на мястото и в положението посочени от водача му така, както е отразено в протокола
за оглед.
Механизъм II, при който водачът е управлявал лекия автомобил, като
е бил паркирал в западната част на платното за движение на улица, която е
успоредна на ул. „Петко Д. Петков“ и източно от нея, с предна част в посока на
север. През това време пешеходката е била на западния тротоар. В един момент
водачът на автомобила е потеглил на заден ход, в посока от север на юг, катое заходил косо с изнасяне на предната част на
автомобила на изток, а задната на север, вследствие на което задната лява гума
от автомобила се е възкачила на западния тротоар. В този момент пешеходката се
е намирала зад автомобила от страната на водача, с посока на движение от север
на юг. В резултат на скорости и на пресичане на траектории е настъпил удар
(контакт) в задната лява част на лекия автомобил със задната лява част на
пешеходката, след което задно ляво колело е преминало през ходилото на левия
ѝ крак. Водачът реагирал в момента на удара и спрял автомобила, след
което той бил преместен напред от водача, а пешеходката останала в близост до
него. От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП не могла да бъде
еднозначно и категорично определена, поради различните механизми на възникване
на ПТП. При механизъм I (удар настъпил на платното за
движение) основната причина е, че пешеходката е навлязла на платното за
движение зад движещия се на заден ход лек автомобил на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно. При механизъм II (удар настъпил на тротоара)
причината е приета, че водачът на лекия автомобил е навлязъл на тротоара при
движение на заден ход на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно.
В допълнителна КСМАТЕ от 07.02.2018 г. отново са изследвани две възможни
хипотези на настъпване на пътнотранспортното произшествие, като експертите от
преходната експертиза е следвало да отговорят на въпроса дали водачът е има
техническа възможност за предотвратяване на ПТП при изложените от тях механизми.
В Хипотеза IA (настъпване на контакт в зоната на задно дясно колело) експертите
са заключили, че горната лява част на лявото стъпало на пострадалата е
невъзможно да попадне под задна дясна автомобилна гума и движение от вътре на
вън на автомобилната гума. В Хипотеза 1Б е направен извод, че от момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение водачът на лекия автомобил е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при време на престой на
пешеходеца на платното за движение, попадаща в коридора на автомобила за време
по-малко от 1,06 сек. При престой за това време или за повече от него водачът
би имал техническата възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
ПТП. Експертите дават извод, че такъв механизъм е принципно възможен, но не се
откриват данни за него, както и че при неправилно интерпретиране на мястото на
удара такава хипотеза не може да бъде отхвърлена.
Съгласно хипотеза II механизмът на пътнотранспортното произшествие се е
осъществил като водачът на л. а. „Дачия Логан“ е имал техническа възможност да
възприеме габаритите на платното за движение и да не се възкачва на тротоара,
като не се изключва и в процеса на изпълняваното движение на заден ход на
автомобила да участва и „лице помагач“, което да напътства водача.
Назначена е и съдебнотехническа експертиза,
съгласно която върху представените за изследване чифт ботуши няма наличие на
следи от автомобилни гуми.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия А.Г., дадени пред
орган на досъдебното производство (л. 13 и 14, т. II от ДП), показанията
дадени в съдебното производство от свидетелите А.З. (л. 48 АНД), И.К. (л. 41
гръб АНД), Н.Б. (л. 50 гръб АНД), А.Х. (л. 51 гръб АНД), А.А.
(л. 52 АНД), Н.Р. (л. 67 гръб АНД), както и прочетените по реда на чл. 281 от НПК показания дадени на досъдебното производство от свидетелите И.К. (л. 30, т.
I от ДП), А.З. (л. 19, 23, 114, т. I от ДП), Н.Б.
(л. 31, т. I от ДП), А.Х. (л. 29, т. I от ДП), А.А. (л. 33, т. I от ДП), писмените
доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми към тях
(л. 3 и сл. и л. 12 и сл., т. I от ДП), документи за преглед
на пациент и медицински изследвания (л. 64 и сл., т. I от ДП),
протокол за доброволно предаване на веществени доказателства (л. 159, т. I
от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум към
него (л. 160 и сл., т. I от ДП), справка за
нарушител/водач (л. 63, т. I от ДП) назначените по ДП
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 50/17 (л. 36, т. I от ДП),
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от вещите лица М. и М.
(л. 40, т. I от ДП), комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза от вещите лица С., Б. и П. (л. 116, т. I от ДП),
допълнителна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза от вещите
лица С., Б. и П. (л. 16, т. II от ДП), протокол за извършена
съдебнотрасологическа експертиза № 648 от вещото лице Ж. от БНТЛ, както и
разпита на вещите лица в съдебно заседание при приемане не заключенията им, справка
за съдимост, характеристична справка и останалите доказателства събрани по
досъдебното и съдебното производство и прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата
обстановка, изложена в обстоятелствената част на мотивираното постановление и
възприета от съда.
Еднопосочни са показанията на всички свидетели и
обясненията на обвиняемия за мястото му на работа, както и това на
пострадалата, за възникване като цяло на въпросния инцидент, за времето, около
23 ч. на 09.12.2016 г., и мястото му на възникване, на улица успоредна на ул.
„Петко Д. Петков“ в гр. Пловдив в междублоково пространство около служебния
/заден/ вход на пицария „Верди“, за участниците в инцидента и тяхната роля –
водач обвиняемия и пострадал З.. В този смисъл все са показанията на свидетелите И.К., която към момента на
разпита си на досъдебното производство е носила фамилното име М., А.Х., Н.Б. и Н.Р.,
които са работели в същата пицария, но, въпреки че не са били очевидци на
инцидента, са разбрали, че е настъпил. В допълнение свидетелят Р. споделя, че е
видял обвиняемия разтревожен как е взел чаша с вода и е излязъл през служебния,
заден, вход на заведението. От него и разбрал за случилото се. По тази причина
съдът оцени обсъдените гласни доказателства за конкретно посочените факти с
доверие, тъй като са непротиворечиви, логични, подробни и последователни.
По въпроса къде конкретно е настъпило произшествието
съдът намира, че следва да се довери на показанията на пострадалата З., която
споделя, че в момента на удара се е намирала на тротоара и се е движила в
посока юг към ул. „Богомил“. Такива впрочем са и показанията на дъщеря ѝ,
свидетелката А., които макар и косвени, т.е. пресъздаващи думите от разказа на
нейната майка, следва да бъдат оценени с доверие като средство за проверка на
първичните показания на пострадалата. Тоест в целия процес З. винаги е
потвърждавала местоположението си и посоката на движение, включително и в
разказа си пред А.. Затова съдът намира същите за достоверни, последователни,
непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства, сред които особено
значение заемат и експертните заключения.
Безспорни са експертните заключения на всички КСМАТЕ в
частта относно скоростта на лекия автомобил, а именно 2 км/ч, поради което
същата се прие именно за такава.
Спорен от страните се определя въпросът за механизма на
настъпване на ПТП и по-конкретно на пътното платно или на тротоара се е
случило. Като се отчете достоверността на показанията на пострадалата, както и
прочетените експертни заключения съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на
тези на вещите лица С., Б. и П. и по-конкретно на очертания механизъм II от първоначалната експертиза и
хипотеза II от
допълнителната. Тоест водачът на лекия автомобил /обвиняемият/ е потеглил на
заден ход, в посока от север на юг, като е заходил косо с изнасяне на предната
част на автомобила на изток, а задната на север, задната лява гума се е
възкачила на тротоара, където се е движила в този момент пострадалата в посока
север-юг и в резултат на скорости и пресичане на вектори на движение е настъпил
удар между тях. Тази хипотеза съдът намира, че е единствено възможна за
настъпване травматичните увреждания, тъй като процесите и силата упражнена
върху стъпалото на пострадалата сочат имено на такава посока на движение на
лявата задна автомобилна гума – пресичането на стъпалото на крака на З. под
ъгъл в посока от външната към вътрешната му страна. Затова и следва категорично
да бъде изключена възможността стъпалото на З. да попадне под задна дясна гума
и вследствие на това да настъпят уврежданията на пострадалата. В този смисъл
вещите лица потвърдиха и защитиха заключението си в съдебно заседание, който
подчертаха, че счупените кости са крайните на стъпалото (затова и пресичането
му е под ъгъл, а не през цялото стъпало), а гумата на автомобила най-вероятно
се е възкачила на крака на пострадалата, като без да го преминава, е слязла в
обратна посока от него, а усещането за преминаване у З. е определено от научна
гледна точка като субективно възприемане на ситуацията – разпит на вещите лица
в съдебно заседание от 14.01.2020 г. Освен това за изясняване на удара следва
да бъде взето предвид становището на вещото лице д-р Б. (л. 45 гръб АНД), който
в съдебно заседание от същата дата посочва, че за да настъпят тези травми у
пострадалата кракът ѝ трябва да сключи остър ъгъл с протектора на гумата,
т.е. тя или кракът ѝ е бил леко под ъгъл и кракът е следвало да е
ориентиран към колата, но спрямо посоката на движение на автомобила. Това
отговаря и на изводите на същите експерти в писмен вид, че траекториите на
движение на автомобила и пешеходката следва да се пресичат, така че автомобилът
да идва в посока от гърба ѝ, но под ъгъл. Този малък ъгъл на пресичане
потвърждава и изводът за настъпване на произшествието на тротоара, както и
изключва този за настъпването му на пътното платно. Именно в подкрепа на последното
вещото лице С. при разпита си в съдебно заседание (л. 46 гръб АНД) изключва
възможността пешеходката да е преминала непосредствено зад автомобила, тъй като
би следвало да има различен контакт между тях, който да включва контактуване
между пострадалата и задната броня на автомобила, едва след което тя да премине
по ширината му и кракът ѝ да попадне в траекторията на движение на задна
дясна гума при преместване на автомобила напред. Тази хипотеза обаче не е
подкрепена от нито едно от събраните доказателства, затова и беше отхвърлена.
Не могат да се правят изводи от липсата на следи от гумата по бордюра на
тротоара за отхвърляне на приетата фактическа обстановка, тъй като и сами вещи
лица не изключват тази хипотеза поради липсата на обективни данни това да бъде
сторено. Условността е свързана само с атакуващият ъгъл на гумата на автомобила
с бордюра, който следва да е достатъчен, за да се възкачи колата на тротоара.
Тази условност обаче не е изключена от вещите лица, а с оглед на показанията на
пострадалата и становището на вещите лица следва да се приеме именно за
настъпила, така каквото е и обвинението. Затова и съдът оцени посочените
експертни заключения като най-пълни, обективни, правилни и кореспондиращи с
останалите събрани доказателства и им се довери за посочения механизъм и място
на настъпване на произшествието.
Относно настъпилите травматични увреждания съдът оцени
като пълни и достоверни заключенията на съдемномедицинската
експертиза по писмени данни, както и първите две комплексни съдебномедицински и
автотехнически експертизи, занимаващи се с характера
на травматичните увреждания – тази на вещите лица М. и М., както и вещите лица С.,
Б. и П.. Същите са изготвени с професионалната научна област на вещите лица,
които разполагат с необходимите знания и професионален опит. Няма противоречие
в нито една от тях, доколкото и трите в тази част сочат, че на пострадалата е
причинено счупване на левите трета, четвърта и пета метатарзални/стъпални кости, което е довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник за около 3-3,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Същото беше потвърдено от разпита на вещите лица в
съдебно заседание.
Колкото до последващото поведение на обвиняемия след
настъпване на инцидента, което съдът установи такова по преустановяване на
движението на автомобила, предоставяне на чаша вода на пострадалата и
предлагане от негова страна на помощ с оглед възникналата ситуация, следва да
се даде вяра на обясненията на обвиняемия, показанията на Р. и особено тези на З.
и А.. Както обвиняемият, така и пострадалата и дъщеря ѝ сочат, че той
настанил З. в автомобила си и предложил помощта си като ги закара до болнично
заведение, което било отказано от тях двете, които пожелали да ги отведе само
до адреса на пострадалата, от където те със собствен автомобил да потеглят до лечебно
заведение. Какви са мотивите за това решение от страна на пострадалата е
ирелевантно към предмета на доказване, а освен това представлява субективно
усещане и личен извод от определени факти, който тя е направила. По тази
причина не следва да бъдат обсъждани показанията ѝ, както и тези на
свидетелката А. в коментираната част. Редом с това поведението му на оказване на помощ и съдействие се
потвърждава и от свидетеля Р., който споделя, че лично е видял обвиняемия да
споделя за инцидента и да взима чаша с вода, която да занесе на пострадалата.
По тези причини съдът оцени положително посочените гласни доказателства, като
ги намери за непротиворечиви, последователни, подробни и логични.
По отношение на механизма и мястото на настъпване на
произшествието съдът не взе предвид обясненията на обвиняемия, доколкото същите
останаха изолирани в тази част от останалия събран доказателствен масив. Взе се
предвид още, че те притежават двойствена природа като защитно средство и като
доказателствено средство. В конкретния случай съдът намира, че те покриват
изцяло същността си на защитно средство и не следва на тяхна база да се
извеждат изводи за посочените обстоятелства.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 342, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3-то от НК. Бланкетният му характер препраща към правилата за движение,
регулирани в ЗДвП и ППЗДвП, а именно чл. 40, ал. 1 от Закона за движението по пътищата -
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението” и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП - „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице,
което да му сигнализира за опасности”.
От обективна страна извършените от дееца действия установяват по несъмнен
начин факта на извършените нарушения. Обвиняемият като участник в движението в
качеството му на водач на МПС не се е съобразил със задълженията си при
движение на заден ход. Той не се е убедил, че пътят му зад превозното средство
е свободен и с движението си няма да създаде опасност за другите участници в
движението, каквито несъмнено са пешеходците, особено когато движението назад
включва възкачване на тротоара, за да бъде извършена съответната маневра,
какъвто е настоящия случай. Той не се е убедил, че зад автомобила му няма
препятствие, тъй като е предприел маневра, която по траектория е пресекла тази
на пострадалата и е настъпил контакт между нея и колата. Същевременно при
движението му назад водачът непрекъснато трябва да осъществява контрол на пътя
зад превозното средство, така че при възникване на опасност тя да бъде
своевременно предотвратена. В този смисъл именно при невъзможност такава да
бъде осъществена от лично водача той трябва да осигури лице, което да
сигнализира за такава опасност. Идеята е, че движението назад е рискова и
изисква всичкото внимание на водачите при осъществяването му. Като не е
упражнявал именно такова непрекъснато наблюдение на пътя зад превозното
средство обвиняемият сам се е поставил в ситуация да не възприеме пешеходката,
да пресече вектора ѝ на движение в конфликтна точка и да настъпи удар.
Именно вследствие на неспазване на правилата е настъпило ПТП и телесните
повреди на пострадалата. Тук е моментът да се отбележи, че независимо къде е
настъпило произшествието (дали на тротоара, както се прие по делото, или на
пътното платно, което беше отхвърлено) задължението на водача предприел
движение назад е неотменимо и той е следвало да положи всички възможни усилия
да осигури безопасното му провеждане. Именно в липсата на такова осигуряване се
състои част от поведението на обвиняемия, който заедно с активното си действие
по управление на МПС е осъществил изпълнително деяние на престъплението, за
което е повдигнато обвинение. В този смисъл именно вещото лице С. в разпита си
в съдебно заседание (л. 47 от АНД) уточнява, че при всички изследвани хипотези
се говори за забавена реакция за възприемане на пешеходката. Такава е налична и
по настоящото дело, като сам обвиняемият я е предизвикал неизпълнил
задълженията си посочени по-горе. Неоснователно е възражението на защита,
свързано с настъпване на инцидента с поведението в голяма степен от страна на
пострадалата, защото говорила по телефона и била изморена. Преди всичко няма
доказателства по делото, които да установяват такива обстоятелства. После,
каквото и да е поведението ѝ, това не изключва задължението на водача да осигури
непрекъснат контрол на пътя при движение назад, така че да спре своевременно
при настъпване на опасност.
Фактът на причинените телесни повреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП се установява най-вече от показанията на пострадалата, а също
така и от обясненията на обвиняемия, които кореспондират с фактическите
констатации и заключението на експертите, изготвили назначените по делото експертизи,
касаещи травматичните увреждания и механизма им на причиняване. Те именно
установяват покриване на критериите и характеризирането на уврежданията чрез счупване на няколко ходилни кости на ляво стъпало /трета, четвърта и пета/ като средна телесна повреда, тъй като са довели до трайно затрудняване на движенията на
долен ляв крайник за около 3-3,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
В контекста на изложеното няма данни по делото да са настъпили увреди, които да
не са определени като следствие от действията на обвиняемия, нито пък може да
се говори за опосредено настъпване на вреди от поведението
на пострадалата. Напротив, тя своевременно е потърсила медицинска помощ.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като
обвиняемият не е целял и не е предвиждал общественоопасните последици на
причиненото от неговото поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил
длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това. Индиция в това отношение е
заключението на изготвената по делото КСМАТЕ, според чиято хипотеза II причина за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка е именно поведението на
водачът на лекия автомобил, който е имал техническа възможност да възприеме пешеходката
и габаритите на превозното средство, да я пропусне и да осигури контрол на пътя
при движение назад, което не е сторил, а преминал по начин, на място и в
момент, когато това не е безопасно, тъй като не е изпълнил задължението си да с
увери, че предприетата маневра е безопасна. Всичко това обосновава и извода, че
в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо поведение от страна на
обвиняемия.
Предвижданото от закона наказание за престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до три години или пробация. Деецът не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени
имуществени вреди. Следователно са налице условията за освобождаването на
обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагането му
на административно наказание глоба.
По размера на административното
наказание:
Разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 от НК
предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализирането на административното наказание „глоба“ съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на обществена
опасност на личността му предвид младата му възраст, чистото съдебно минало,
липсата на криминална регистрация и обстоятелството, че е съдействал за
разкриване на обективната истина и е изразил е съжаление за стореното,
съдействал е и на пострадалата. От друга страна съдът не отчете наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наказанието бе определено
при абсолютен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства в предвидения в
закона минимален размер. Предвид горното съдът наложи на обвиняемия
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, като счете, че именно
така определеният размер, се явява справедлив, съответен на имотното състояние
на обвиняемия и в най-голяма степен ще допринесе за постигане целите на
наказанието по чл. 36 от НК, ще му въздейства по оптимален начин предвид
преимуществото на индивидуалната превенция.
На
основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 4 от НК съдът не наложи на
обвиняемия и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В тази връзка
съдът отчете добрата личностна характеристика на обвиняемия, последващото му
законосъобразно, морално и етично поведение и обстоятелството, че за
поправянето му е необходимо и достатъчно налагането само на глоба. Същевременно
допълнителното наказание от лишаване от право да управлява МПС би надхвърлило
пределите на целите на наказанието и несправедливо би ограничило правото на
труд на обвиняемия. Последното е изключително важно за поправянето му, като
именно като го упражнява, съдът счита, че ще има възможност за осъзнаване на
последиците на стореното. Отчете се и фактът, че той не е личност, която
проявява трайно незачитане на правилата за движение, предвид приложената
справка за нарушител/водач и липсата на нито едно нарушение на правилата за
движение. В този смисъл съдът прие, че инкриминираното му поведение е инцидентно
и не би настъпило в бъдеще. По тези аргументи не се наложи допълнителното
наказание лишаване от правоуправление на МПС.
По
разноските:
Използването на експертна помощ и действителното
извършване и приемане на съдебномедицинска, съдебно-трасологическата
и комплексните съдебномедицински и автотехнически
експертизи обосновават ангажиране и на отговорността на обвиняемия за заплащане
на сторените на досъдебното производство разноски, както и разноските по
приемането им в съдебно заседание. Затова на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата
от 2216,14 лв. за разноски по досъдебното производство и сумата от 360 лв. –
разноски по приемането на експертните заключения в съдебната фаза на процеса.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.