О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………/ 01.12.2022 г., гр. Добрич
Административен съд – Добрич, касационен
състав, в закрито заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора
година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
като
разгледа докладваното от председателя КАНД № 709 по описа на АдмС - Добрич за
2022 г., намира следното:
Производството е по реда на чл. 229 от АПК.
Образувано е по частна жалба на Сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Добрич, подадена чрез Началника, Жулиян Минев,
против Определение № 446/ 01.11.2022 г., постановено по НАХД № 846/ 2022 г. по
описа на Районен съд - Добрич, с което е осъдена Областна дирекция на МВР –
Добрич (в структурата на която е страната по делото) да заплати на С.В.К. (в
Определението името е изписано „Сако“), ЕГН **********,***, сумата от 600
(шестотин) лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е произнесено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4
от НПК по подадена от адв. Милен Янков, като процесуален представител на С.В.К.,
молба с рег. № 18785/ 28.10.2022 г. на Районен съд – Добрич, с която е поискано
присъждане на разноски по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК и са приложени
доказателства за извършени такива пред въззивната инстанция.
С частната
жалба се настоява, че Определението е незаконосъобразно. Жалбоподателят се
позовава на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и сочи, че в случая при интерес до 1000
лв. възнаграждението е в минимален размер от 300 лева. Настоява, че делото не е
било с фактическа и правна сложност, като обръща внимание, че изрично в писмено
становище е направил възражение за прекомерност и е поискал в случай на
уважаване на въззивната жалба, да бъде присъдено минимално адвокатско
възнаграждение. Иска отмяна на Определението и намаляване размера на
възнаграждението до минимално предвидения.
Ответникът по частната жалба, редовно уведомен, не е
изразил становище по нея.
След запознаване с материалите по делото съдът установи
следната фактическа обстановка.
Производството през РС – Добрич е образувано след
постановяване на Решение № 356/ 07.10.2022 г., постановено по НАХД № 846/ 2022
г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено НП № 22-0851-000831/ 24.06.2022
г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с което на С.В.К.,
ЕГН **********, за нарушение по чл. 70, ал. 3, чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
предл. 1, чл. 183, ал. 6, т. 6 и чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в общ размер
от 120 лв. (сто и двадесет лева) и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
са му отнети 12 точки.
Според положения върху Решението печат същото е влязло в
сила на 25.10.2022 г.
На 28.10.22 г. е постъпила молбата за произнасяне в частта
на разноските поради липса на такова в Решението и с Определение № 446/ 01.11.2022
г. РС - Добрич е осъдил ОД на МВР – Добрич да заплати на въззивника 600 лева с
включен ДДС за адвокатско възнаграждение.
Определението е съобщено само на Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Добрич на 02.11.22 г., който на 04.11.22 г. е
депозирал частна жалба срещу него в РС – Добрич.
При така установената фактическа обстановка настоящият
състав като касационна инстанция намира, че жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и разгледана по същество се явява основателна.
Съгласно чл. 236 от АПК, доколкото в тази глава няма
особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно
правилата за касационното производство.
Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи
служебно.
Именно при извършената служебна проверка, настоящият
състав, като касационна инстанция
намира обжалваното определение за недопустимо.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в редакцията му към
момента на постановяване на процесното Определение, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство, страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Това законодателно решение изключва възможността за
прилагане на НПК по въпроса за разноските.
Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси,
се прилага ГПК.
Въпросът за разноските в ГПК е уреден в чл. 248, чиято
първа алинея гласи: „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.“
В конкретния казус процесуалният представител на С.В.К. е
направил искане за присъждане на разноските по делото чрез писмено становище с
рег. № 17141/ 05.10.22 г. на РС – Добрич, като е представил и списък за
разноските, доказателства за извършването им. С Решение № 356/ 07.10.22 г.
обаче съдът не се е произнесъл по разноските. Единствената възможност да се
отстрани този пропуск на съда е била по реда на чл. 248 от ГПК.
В срока за обжалване на Решението съдът не е бил сезиран с
искане за допълване на Решението в частта за разноските.
Произнасяйки се по искането за присъждане на разноски,
направено след влизане в сила на съдебното решение, без да е бил надлежно
сезиран по реда на чл. 248 от ГПК, съдът е постановил недопустимо определение
по недопустима молба, поради което Определението следва да бъде обезсилено.
Настоящият състав намира за неприложима хипотезата на чл.
306, ал. 1, т. 4 от НПК, на която се е позовал и молителят, и съставът на РС –
Добрич, която дава право на съда да се произнесе по въпроса за разноските по
делото по реда на НПК, тъй като, както беше отбелязано по – горе, чл. 63д, ал. 1
от ЗАНН изрично препраща към АПК относно реда за присъждане на разноските,
което изключва препращането към НПК, уредено в чл. 84 от ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият състав на
касационната инстанция
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 446/ 01.11.2022 г., постановено по
НАХД № 846/ 2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е осъдена
Областна дирекция на МВР – Добрич (в структурата на която е страната по делото)
да заплати на С.В.К. (в Определението името е изписано „Сако“), ЕГН **********,***,
сумата от 600 (шестотин) лева за направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: