Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.08.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 8 с-в в открито заседание на двадесет
и осми юни, през две хиляди и осемдесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Милена Иванова,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 3777 по описа на състава за 2017г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът Н.И.С.
претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени
вреди, които той твърди да е претърпял поради изпитаните субективни неудобства,
притеснения, тежко психологическо състояние, накърняване на честта и
дойстойнството, както и на доброто име, вследствие повдигането на обвинение в
извършване на умишлено престъпление от общ характер (по уточнение с вх.№54920/25.04.2017г.) и приложената спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в периода считано от 15.03.2011г. до датата на
освобождаването му от ареста-след изменение на мярката за неотклонение в
парична гаранция. Образуваното на 19.01.2011г. наказателно производство срещу
ищеца приключило с постановление за прекратяване от 27.03.2012г., но
негативните преживявания предизвикали значителни субективни негативни последици
у личността на ищеца. При така изложените фактически твърдения ищецът
претендира за осъждане на ответника да му заплати обезщетение в размер на
сумата от 30 000 лева за причинените неимуществени вреди както и да
заплати направените по делото разноски, считано от датата на издаване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 27.03.2012г. до
деня на окончателното плащане.
Исковата претенция
е оспорена от ответника – П.на Р.Б.чрез подадения отговор от Софийска градска П.по
съображение подробно изложени в отговора.
Ответникът оспорва
фактическите твърдения за настъпване на вредоносния резултат и за обема на
твърдените вреди, както и за наличието на пряка причинно-следствена връзка
между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П.на РБ, като
посочва, че така предявеният иск е недоказан. Прави възражение за изтекъл срок
на погасителна давност по отношение на правото на обезщетение и по отношение на
правото на законна лихва върху сумата на това обезщетение. Независимо от
изложеното ответникът поддържа становище за прекомерност на претендираното
обезщетение с оглед действителния обем и характер на вредите, които ищецът
твърди да е понесъл. При условията на евентуалност, ако искът би бил
основателен – ответникът оспорва и твърденията за началния момент на периода,
от който се дължи законната лихва, оспорва размера на дължимото обезщетение и
релевира доводи, основани на чл.5 от ЗОДОВ.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Според съдържанието на приетата прокурорска
преписка №4-170/2011г. по описа на Софийска градска П.с прокурорско постановление от
19.01.2011г. е образувано досъдебно производство срещу Н.И.С. за това, че заедно
с Д.И.С. ***, ж.к „Стрелбище“ и „Южен парк“ образували организирана престъпва
група с участници С.Х.Д.и други неустановени лица, като групата била създадена
с цел да върши престъпления по чл.354а от НК – престъпление по чл.321, ал.3 вр.
ал.1 и ал.2 от НК.
С постановления за привличане от обвиняем от
16.03.2011г. ищецът Н.С. и лицата Д.И.С. и Г.О.Т.са били обвинени в извършване
на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, вр. ал.2 от НК,
престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК и престъпление по чл.354а,
ал.1, пр.5, алт.1 от НК. На ищеца е била наложена мярка за неотклонение
задържане под стража за срок от шест месеца. Впоследствие така наложената мярка
е изменена с мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2 000
лева.
По силата на постановление от 16.02.2012г. след
приключване на разследването производството е прекратено поради недоказаност,
като в СГП е внесено за одобрение споразумение да прекратяване на наказателното
производство спрямо обвинените лица Д.С. и Г.Т.. С протокол от 07.03.2012г.
състав на СГС одобрил споразумението спрямо посочените лица, а материалите делото
били върнати на П.за вземане на отношение по предявеното обвинение спрямо ищеца
Н.С..
По силата на Постановление от 27.03.2012г. съдът
намира за установено, че на тази дата спрямо ищеца Н.И.С. е прекратено воденото
ДП №28/2011г.
на СДВР пр. пр.№4-170/2011г. на СГП за престъпление по чл.354, ал.1, т.4 от НК поради
недоказаност на обвинението. Така наложената мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 2 000 лева е отменена.
Като доказателства по делото е представено свидетелство
за съдимост издадено на 04.12.2017г. , важащо пред П.на РБ, от което се
установява, че Н.С. е бил осъждан за извършване на престъпление по чл. 325, ал.2, пр.4, вр. с ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с
ал.1, вр. с чл.55, ал.1, т.2, б „Б“ от НК, като му е било наложено наказание
глоба в размер на 500 лева и за извършване на престъпление по чл.354А, ал.3,
пр.2, алт.1, т.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК като му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение е било отложено за
срок от три години, както и глоба в размер на 2 000 лева. От съдържанието
на така приетото свидетелство за съдимост, важащо пред Прокуратурата, се
установява че с Протоколно определение на СРС по НЧД №14514/2016г. по описа на 108
с-в при СРС, НО, влязло в сила на 02.11.2016г., е допусната съдебна
реабилитация на осъжданията на лицето на основание чл.78 от НК.
В открито съдебно заседание от 15.03.2018г. като
доказателство е представено и прието свидетелство за съдимост от 03.04.2017г.,
в оригинал, издадено на ищеца, от което се установява, че Н.С. е със статус „неосъждан“.
По делото е представен и приет като писмено
доказателство Бюлетин за съдимост на лицето Н.И.С..
При направено доказателство искане от страна на
ищеца по делото беше допуснато събирането на свидетелски показания за
установяване на факта на твърдените претърпени неимуществени вреди и техния
размер.
В дадените пред съда показания, свидетелката Н.Д.С.,
заявява, че е майка на ищеца, поради което имала преки и трайни впечатления от
състоянието му по време и след задържането и повдигането на обвинение в
извършването на престъпления. Според свидетелката, от малък ищеца имал
взаимоотношения с правоохранителните органи и бил викан в полициата. Знаела, че
и преди синът й бил задържан в районното полицейско управление за 24 часа за
това, че пушил марихуана. Посочва, че ищецът бил задържан в ареста на НСлС в
периода от 15-и март до 11-и август. В този период свидетелката многократно го
посещавала и разговаряла лично с него. При първите посещения
задържаният неин син не желаел дори да разговаря с нея, плачел и се оплаквал от
условията в ареста. След настъпването на смъртта на баба си (майка на
свидетелката), на 03.06 и в следствие на получения отказ да бъде пуснат от
ареста за да присъства на погребението – ищецът бил силно емоционално разстроен.
След като бил освободен от ареста - за период от приблизително две години, ищецът
избрал социална изолация и избягвал да общува. Консултирал се с психолог (по спомени на ищцата
името му било д-р В.), който му изписал лекарства-антидепресанти, но от медикаментите ищецът не
се повлиял. Свидетелката живеела заедно с ищеца в едно жилище и изпитвала
трудности да общува със сина си в рамките на посочения двегодишен период. След
това започнали да го посещават приятели, а през 2015 г. ищецът започнал работа.
На въпроси, поставени от адвоката на ищеца, свидетелката посочва, че преди да
бъде задържан ищецът имал приятелка, с която впоследствие се разделили заради
случилото се. Посочва, че съседите упреквали свидетелката за това, че синът й е
наркоман и бил задържан от правоохранителните органи. Синът избягвал да
контактува с тях заради това им отношение. На въпроси на представителя на П.на
РБ свидетелката заявява, че преди задържането от 2011г. синът й бил задържан да
побой, но това не станало достояние на съседите й. Синът й бил осъждан условно
заради притежанието на марихуана, но тогава приел нормално случилото се.
Посочва, че през 2015г. си намерил работа като охранител на стадиона на ЦСКА,
но по-късно бил освободен. Пред периода на задържане ищецът получавал
подкрепата на майка си, вуйчо си, брат си и приятелите си.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По въпроса
за основателността на иска:
Като обсъди внимателно събраните в хода на
съдебното дирене писмени и гласни доказателства, настоящият състав на съда
намира за неоснователен предявения от Н.С. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
На първо място доколкото при условията на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда, при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление - но не във всеки случай, в
който не е била реализирана наказателна отговорност, а само в следните изрично
и изчерпателно регламентирани хипотези: 1) ако обвиняемият/подсъдимият бъде
оправдан с влязъл в сила съдебен акт; 2) ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от обвиняемия; 3) ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не
съставлява престъпление; 4) ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че наказателното производство е образувано, но след
като наказателното преследване вече е погасено по давност или пък деянието е
амнистирано.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.7 от ТР
№ 3/2004 г. от 22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съответният
правозащитен орган отговаря и в случаите когато наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението. Основанието за прекратяване по
чл.237, ал.1, т.2 от НПК, съответства на основанието за търсене на отговорност
за вреди по чл.2, т.2, пр.3 ЗОДВГ, а именно „..че деянието не е извършено от
лицето“.
Видно от събраните по делото доказателства,
обсъдени по - горе, се установи наличието на законово основание за ангажиране
отговорността на ответника по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ
- СГП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в извършване на деяния, съставляващи
умишлени престъпления (участие в организирана престъпна група с цел държане и
разпространяване наркотични вещества), за което е било предвидено наказание
" лишаване от свобода " от 1 до 6 години. Наказателното производство
срещу ищеца е започнало през март 2011 г. с повдигане на обвинение и задържането
му под стража и е приключило през март 2012 г. с прекратяване на наказателното
производство поради недоказаност на обвинението.
В настоящото производство при така изложените
твърдения ищецът посочва, че претърпените неимуществени вреди се изразявали в
дискомфорт, предизвикан от условията в следствения ареста; морално терзание от
невъзможността ищеца да посети погребението на баба си докато e бил задържан;
причинено депресивно състояние след престоя му в следствения арест.
С оглед на представените писмени и гласни доказателства
по делото съдът намира за недоказана пряката причинно-следствената връзка между
извършените действия от органите на наказателното производство по отношение на
ищеца и част от настъпилите вредоносни последици, а именно моралните вреди от
загубата и пропуснатата възможност от ищеца да окаже почит на свой близък. Като
оцени доказателствената стойност на така събраните гласни доказателствени
средства – свидетелски показания на майката на ищеца, и съобрази евентуалната
заинтересованост на свидетелката по смисъла на чл. 172 от ГПК съдът не намира,
че така понесеното душевно терзание от загубата на родственицата на ищеца е
обусловено единствено от невъзможността му да посети погребението й. Неминуемо
смъртта на бабата на ищеца, с която по думите на свидетелката той се е намирал
в близки отношения, и фактът, че е бил
възпрепятстван да окаже последна почит са се е отразила негативно върху
личността му. При все това така понесените морални вреди не могат да бъдат
оценени като закономерно следствие от наложената мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо ищеца. Целите на оказаната принуда оправдават
ограничаването на правото на лицето да се придвижва свободно в пространството,
като охраняват опазването на обществения ред и сигурност и оказват превенция
спрямо лицето за което съществува обосновано
предположение, че е извършило престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Следователно претърпените от ищеца терзание и емоционално напрежение от
загубата на своята близка по време на задържането му в следствения арест са
безспорни, но не се намират в пряка и закономерна причинно-следствена връзка с
предприетите действия от органите на наказателното производство.
На следващо място в настоящото производство ищецът
твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт,
предизвикан от условията на пребиваване в следствения арест. Твърдението за
несъответствието на условията на живот в следствения арест със
санитарно-битовите и хигиенните стандарти не е подкрепено с доказателства, а от
друга страна не съставлява законово основание за ангажиране отговорността на
държавата по смисъла на чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да бъде оставено без
разглеждане като необосновано и недоказано.
Излагат твърдения за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се причинено депресивно състояние у ищеца след престоя му в
следствения арест. В събраните по делото гласни доказателствени средства на
свидетелката Станкова е посочено, че в период от две години след отмяна на
мярката задържане под стража ищецът „се затворил в себе си“ и „не искал да
общува с никого“. Изложените уточнения от свидетелката за проведена консултация
в психолог, назначена медикаментозна терапия с антидепресанти и последвало
неповлияване на ищеца, не са подкрепени с медицински документи, поради което не
могат да бъдат ценени като обосновани и безспорно доказани.
Като обсъди внимателно събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, настоящият състав на съда намира за
неоснователен предявения от Н.И.С. иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като
недоказан по основание.
По
въпроса за размера на иска:
По въпроса за определяне размера на
претендираното обезщетение настоящия съдебен състав приема, че искът не е
доказан и по размер. Съгласно задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от
ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение №
95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според
разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на състави на Върховния
касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. №
733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр.
д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. №
697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта винаги трябва да се свързва с
преценката на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по
делото обстоятелства, които в конкретния случай носят обективни характеристики
за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са
засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за
извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични
случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни
увреждания.
В конкретния случай на ищеца първоначално е била наложена
мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от шест месеца, като в
последствие е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.
По същността си първоначално наложената мярка се
характеризира със засилена наказателна репресия по отношение на личността на
обвиняемия. По делото се установяват данни за предишни осъждания на Н.С. за
извършени престъпления срещу обществения ред и спокойствие и срещу общественото
здраве преди повдигането на процесното обвинение по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,
алт.7, вр. ал.2 от НК, престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК и
престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 от НК, за които към датата
приключване на съдебното дирене в настоящото производство ищецът е бил
реабилитиран съгласно представеното Свидетелство за съдимост от 03.04.2017г.
Същевременно от събраните свидетелски показания,
чиято достоверност съдът кредитира, се установява, че при предходното си
осъждане ищецът не изпитвал притеснение от развилото се наказателно преследване
и наложеното наказание, защото „знаел, че у него е намерена цигара и приемал
нещата нормално“ /цит./.
По смисъла на чл.93, т.7 от НК престъплението, за
което е повдигнато обвинението се отличава с особена тежест. Същевременно общата продължителност на
наказателното преследване в период от една година и единадесет дни не следва да
бъде определяна като нарушение на принципа за спазване на разумен срок, предвид
факта, че наказателното производство е било образувано срещу няколко лица, за
извършването на няколко престъпления и се е развило на досъдебна фаза,
приключвайки с прекратително постановление на прокурора поради недоказаност на
обвинението.
По делото не са представени безспорни доказателства,
които да сочат, че наказателното преследване е било доведено до знанието на
широк обществен кръг, както и че е дало отражение върху обществения и
професионалния живот на ищеца.
Съдът отчете, че личността на ищеца се отличава с
трайни престъпни наклонности, насочени срещу обществените отношения, свързани с
обществения ред, спокойствие и здраве. Въпреки това, с оглед приложената спрямо
ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, съдът счита, че следва да
определели обезщетение в размер на сумата от 1 000 /хиляда/ лева. Този
размер на обезщетението ищецът е легитимиран да получи на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ, а за разликата над присъдената сума и до пълния размер на
претендираното обезщетение за 30 000 лева - искът следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан по размер.
По
претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Ищецът е предявил акцесорен иск за присъждане на законната
лихва върху размера на претендираното обезщетение, изчислена за период от 27.03.2012г.,
т.е деня, в който е постановено постановлението за прекратяване на
наказателното производство срещу него до деня на окончателното плащане.
Мораторна лихва върху обезщетение за понесени
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия на органите на
наказателното производство се дължи от деня на влизане в сила на окончателния
съдебен акт, с който обвиняемият/подсъдимият е оправдан или провежданото наказателното
производство срещу него е прекратено.
В настоящия случай възражението на ответника за
изтекъл срок на погасителна давност по претендираното вземане за лихва е
основателно, поради което претенцията за присъждане на законна лихва, изчислена
за периода от влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство (27.03.2012г.) до 27.03.2015г., следва да бъде
отхвърлена, като погасена по давност (в тази част от периода).
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца само законната лихва върху сумата от 1000 лева, изчислена за периода от
27.03.2015г. до деня на окончателното плащане.
По
претенциите за присъждане на съдебни разноски в настоящия процес;
С оглед изхода на спора, при
условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените съдебни разноски.
С оглед основателността на
направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските за
процесуално представителство, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца общо сумата от 310 лева, представляваща разноски за
процесуално представителство и разноски за внесена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.с адрес: гр. София, бул „*******, да
заплати на Н.И.С. с ЕГН: ********** и адрес
за призоваване: гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – за сумата от 1 000 лева (хиляда
лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.321, ал.3, пр.2 и
пр.3, алт.7, вр. ал.2 от НК, престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.4, алт.1 от НК
и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5, алт.1 от НК, в рамките на досъдебно
производство №28/2011г. на СДВР и съответната пр. преписка № 4-170/2011г. по
описа на СГП, заедно със законната лихва върху присъдената сума на
обезщетението, изчислена за периода от 27.03.2015г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля претенцията за
присъждане на обезщетение в частта за разликата над присъдената сума и до
пълния претендиран размер от 30 000 лева, както и претенцията за
присъждане на законна лихва върху размера на претендираното обезщетение,
изчислено за периода: от деня на издаване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство срещу него (27.03.2012г.) до 27.03.2015г.
ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул „*******, да
заплати на Н.И.С. на основание чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 310 лева (триста и десет лева), представляващи
съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено
при участието на Софийска градска прокуратура.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: