Р Е
Ш Е Н И Е
№ 4
02.01.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд
ХV граждански състав
На втори
януари
две хиляди и двадесета година
В открито
заседание на пети декември 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:
Катя Янева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 12759 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил
Левски“ № 114, мецанин, твърди, че е носител на вземания срещу ответника С.Н.В. по Договор за кредит № *** от ***, сключен между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и С.Н.В. като Кредитополучател, сключен
чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във
формата на електронен документ и отношението е реализирано при спазване на
изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и
договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и
Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема са
описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България"
ЕООД и неговите клиент, по повод предоставяните от дружеството потребителски
кредити.
Съгласно сключения от
страните договор, Кредитополучателят е декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.
Със сключване на
договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и
се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа
на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата е приложима, както и с
Общите условия, неразделна част от същия.
По силата на
сключения Договор за кредит № *** от *** на Кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 700 лева, който е следвало да
бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в 23,66 лева, за срок от 30 дни.
Поради наложената
законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следва да
оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с
цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде
одобрен кредитът от „Фератум България" ЕООД, е предложил обезпечение,
предоставено от Гарант - „Фератум Банк" ЕООД, което
дружество е одоборено от Кредитора и същото фигурира под № *** в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни
от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на *** г. между С.Н.В. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк" ЕООД /Гарант/ е
сключен Договор за гаранция с № ***, по силата на който
Гарантът се задължава в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на
задълженията на Кредитополучателя, като се задължава солидарно с последния.
Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на
Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор има право да
предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително
да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № ***, сключен между С.Н.В. и „Фератум Банк" ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция е 207,34 лв.
С.Н.В. не
е изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения
срок, поради което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото
дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД. Вследствие на това,
Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен
размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.
Следва да се има
предвид, че датата на последна вноска по кредита е била на *** г., респективно вземането
е изискуемо в пълен размер след тази дата.
Така задължението на
ответника С.Н.В. към
Дружеството-Гарант „Фератум Банк" ЕООД, произтича от заплатеното от страна
на последния спрямо „Фератум България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № ***, формирано от
усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна
такса в общ размер на 553,66 лв., ведно с дължимата такса за гаранция по Договор
за гаранция с № *** в размер на 207,34 лева,
за която длъжникът се е задължил, но не е престирал.
На *** е сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение * от *** г. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с
регистрационен № ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на *** г. от „Фератум Банк" ЕООД
посредством писмо с обратна разписка.
По договора за
кредит, ответникът не е извършвал
плащания, поради което към настоящия момент дългът е в общ размер на 774,65 лв., от който главница: 553,66 лв., такса за гаранция: 207,34 лв., мораторна лихва върху
непогасената главница 13,65 лв., за периода от датата
на настъпване на забавата, а именно *** г. до *** г. - дата на подаване на
заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови съдебно
решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД има следните вземания срещу С.Н.В. по Договор
за кредит № *** от *** г. във
връзка с Договор за гаранция от *** г.: 553,66 лв. главница; 207,34 лв. такса за гаранция; както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Моли съда да осъди С.Н.В. да им заплати направените съдебни разноски и
възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00
лв., от конто - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане
на дело и 300,00 лв. почл. 25 от НЗПП.
Посочил е банкова сметка: ***: ***: ***
Банка: "Юробанк България" АД (б."Пощенска
банка"АД). Ангажирани са доказателства.
Ответникът чрез особения си представител е депозирал
отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Заявява, че искът е недопустим поради липса
на активна процесуална легитимация, респ. надлежна страна. В тази връзка
оспорва редовността на извършената цесия, уведомяването и ангажирането на
отговорността на ответника по нея спрямо ищеца.
Счита иска за
неоснователен и недоказан. Оспорва всички наведени от ищеца факти и
обстоятелства както досежно основанията, така и досежно размера на
претендираната сума.
Договорът е
недействителен, съдьржанието му противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави ( чл.9 ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД). С него
са уговорени задължения на ответника /лихвени проценти, възнаграждения за
гаранции и неустойки/ в размери, явно противоречащи на цитираните по-горе
правни норми.
Договорът е
недействителен и като неотговарящ на изпскванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК,
а именно: сключването му в писмена форма на хартия или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. В този смисьл оспорва факта, че договорът отговаря на законовите
изисквания, посочени по – горе, както и факта на получаването от страна на
ответника на екземпляр от договора.
Оспорва и
получаването на всички цитирани в исковата молба уведомления и книжа от
ответника, включително касаещите извършената цесия.
Всички наведени от
ищеца факти и обстоятелства се нуждаят от пълно доказване, което е в тежест на страната,
която ги твърди.
В предоставения срок на ищеца относно наведеното от
ответника възражение за недопустимост на исковете, същият е депозирал
становище.
Относно уведомяването за цесия: счита, че в конкретния случай намират
приложение решение 123 от 24.06.2009 г.
по т.д. 12/2009 г. на ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. 1711/2013 на ВКС, решение № 78 от 09.07.2014 г. по т.д. 2352/2013 г.
на ВКС и ответникьт следва да се счита уведомен за цесията с връчването на
уведомлението в настоящото производство, доколкото в ЗЗД няма изискване кога и
по какъв начин длъжникът да бъде уведомен за цесията. Отделно от това съгласно
решение № 137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС не е налице пречка на общо основание
цедента да упълномощи цесионера, който да извърши конкретно действие - в случая уведомяването на длъжника за прехвърляне на
вземането.
Съгласно разпоредбата
на чл. 47, ал. 6 от
ГПК „когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да
се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на
ищеца." Особеният представител осъществява процесуално представителство и
защитава правата на представлявания, като това представлява една своеобразна
гаранция, предоставена от закона, за защитата на правата на гражданите и
участието им в процеса, В настоящия случай, длъжникът, респ. ответникът не е
изпълнил поетите задължения в сключения договор за заем да уведоми кредитора си
при промяна на обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция. Същият не е
изпълнил и задължението, предвидено в чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно
„всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на
настоящия си адрес", което е видно от обстоятелството, че издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № ***/*** г. по описа на Районен съд - *** е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като същия не
се е явил в съда за получаване на съдебните книжа и следователно е указано на
заявителя на основание чл. 415,
ал. 1, т. 2, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. Счита,
че не следва изправният кредитор да носи негативните последици от
обстоятелството, че длъжникът, респ. ответникьт не е изпълнил законовите и
договорните си задължения да декларира настоящия си адрес и да уведоми
кредитора си за промяна на обстоятелствата в тази връзка.
Във връзка с
направените оспорвания по отношение за недействителност на процесния договор:
относно административна такса за събиране на вземането:
Същността на таксата
е в съответствие с предвиденото от законодателя в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а именно: „Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителем кредит." В
ал. 4 е уточнено, че „Видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябеа да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит." Посочените
допълнителни услуги, описани изчерпателно в Общите условия към Договора за
кредит, а именно изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонии обаждания, лични посещения и други са вследствие на виновното неизпълнение от
страна на заемателя на договорного му задължение да върне получената сума в
уговорения срок и са такси за допълнителни услуги, които кредиторът извършва с
цел напомняне за изпълнение на поето задължение.
Следва да се има
предвид и разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, в която е предвидено,
че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит. Следователно
законодателят е предвидил възможноетта за начисляването на такива разходи, като
изрично ги е изключил при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита.
Претендираната такса
за гаранция е уговореното от страните по Договора за гаранция възнаграждение за
гаранта за предоставената услуга, а именно предоставяне на обезпечение по
поетите задължения.
От конституираното
трето лице – помагач на страната на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Люлин“ 10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, е постъпила
писмена защита, в която моли исковете да се уважат като основателни и доказани.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор между страните, а и
от представения договор се установява, че по Договор
за кредит № *** от *** г.,
сключен между
„Фератум България" ЕООД като Кредитор и С.Н.В. като Кредитополучател, чрез средствата за комуникация от
разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ,
последната получила сумата от 700лв.
Липсва спор
и относно факта, че С.Н.В. не е изпълнила договорното си задължение да върне
отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което кредиторът е поискал
изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк" ЕООД,
което задължение произтичало от Договор за гаранция № ***/ *** г. Вследствие на
това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, е погасило дължимата сума в
пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което е встъпило в правата на
Кредитор и от този момент за него възниква правен интерес за предявяване на
претенции по съдебен ред срещу кредитополучателя.
Задължението на
ответника С.Н.В. към
Дружеството-Гарант „Фератум Банк" ЕООД произтича от заплатеното от страна
на последния спрямо „Фератум България" ЕООД изискуемо задължение по Договор за кредит с № ***, формирано от
усвоената, но непогасена част от кредита - главница, договорна лихва, административна
такса в общ размер на 553,66 лв., ведно с дължимата такса за гаранция по Договор
за гаранция с № *** в размер на 207,34 лева,
за която длъжникът се е задължил, но не е заплатил.
На *** е сключен
Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити
(цесия) и Приложение * от *** г. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент) с
регистрационен № ***, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на
ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането чрез
връчване на уведомление, приложено към исковата молба.
На *** г.
ищцовото дружество депозирало в РС – Пловдив заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, по което било образувано ЧГД №
***/ *** по описа на РС - Пловдив.
На *** г., по образуваното ЧГД № ***/***г.
по описа на РС – Пловдив, била издадена Заповед №*** за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да заплати на
ищцовото дружество сумата от 553,66 лева – дължима главница по договор за
гаранция, сключен с „Фератум банк“ ЕООД на *** г. във връзка с договор за
кредит № ***/*** г., вземането по който е прехвърлено на заявителя на ***
сумата от 207,34лв. – гаранция по кредитната сделка, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – *** г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 25.00 лева държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Връчването на препис от заповедта
било извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и заявителят
предявил настоящите установителни искове.
От третото лице – помагач на
ищеца -„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са представени доказателства за
прехвърляне на процесните вземания от ищцовото дружество „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД в полза на третото лице по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ от *** г. и Приложение № */ *** г.
Ответникът е уведомен за цедиране на вземането в настоящото производство чрез
връчване на уведомление на особения представител на ответника.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се уважат предявените
искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи
вземанията си и по размер, включително и тези, касаещи начислените такси.
Ищецът следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора
за кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва
да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания.
На първо място следва да се
разгледа направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за прехвърляне на вземането от кредитора по сключения от него договор за
паричен заем. Видно от приетите по делото доказателства цедентът е изпратил на
ответника уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но липсват доказателства за достигането им
до адресата. Предвид връчването на уведомление за цесията на ответника като
приложение на исковата молба, то съдът намира, че длъжникът е надлежно уведомен
за прехвърляне на вземането.
Представените по делото
доказателства от третото лице помагач установяват, че в хода на настоящото
производство е налице повторно прехвърляне на вземанията по договора в полза на
третото лице – помагач. Установява си също така, че цесията е достигнала до
знанието на длъжника чрез особения му представител.
Съдът намира, че няма пречка,
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане (решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този смисъл още е и
ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78
по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о, всичките постановени по реда на
чл. 290 ГПК.
Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.,
ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК.
Следователно, ищецът не е
материално – правно легитимиран по настоящите искове, тъй като към момента на
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция той не е носител на
претендираните вземания. Техен носител се явява третото лице – помагач, като
длъжникът- ответник е надлежно уведомен за цесията и същата е произвела
действие по отношение на него. Присъждането на процесните вземания в полза на
цедента би се явило незаконосъобразно, тъй като длъжникът би платил недължимо
на дружество, което не е носител на вземанията. В същото време третото лице –
помагач не е предявило иск срещу ответника, поради което и присъждане на
вземания в негова полза би се явило произнасяне по непредявен иск.
С оглед изложеното, съдът намира, че
предявените искове са неоснователни, тъй като ищецът не е носител на процесните
вземания към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция,
поради което и същите следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на делото, макар ищецът да
претендира разноски, такива не следва да му бъдат присъдени.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Васил Левски“ №
114, мецанин, против С.Н.В., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че С.Н.В. дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, сумата от 553,66 лева – дължима главница по договор за гаранция, сключен с
„Фератум банк“ ЕООД на *** г. във връзка с договор за кредит № ***/** от ***
г., вземането по който е прехвърлено на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД на *** г., сумата от 207,34лв. – гаранция по
кредитната сделка, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – *** г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лева
държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение,за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед №*** от *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,по ч.гр.д № ***/***г., по описа на PC - ПЛОВДИВ, ХVІІ с-в, като неоснователни.
Решението е
постановено при участието на трето лице
– помагач на страната на ищеца, а именно „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Люлин“
10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/Д. Кацарова
Вярно с оригинала.
М.К.