РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. Добрич, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20213230101309 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.92
от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от управителя
Ю. Б. Ц., чрез адв. В.Г. от САК срещу С.Г. Н., ЕГН **********, гр.Д., жк ***.
Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415 от ГПК, чл.92 ЗЗД и и
чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца част от сумите, определени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260121/01.02.2021г.
по ч. гр. д. №278/2021г. по описа на ДРС, а именно: само 54.48 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор,
сключен на 28.06.2016г., за което вземане е издадена фактура №
**********/22.10.2017г. и което с договор за цесия от дата 16.10.2018г. е
прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК:
******** на "С. Г. Г." ООД, с ЕИК: ********, а в последствие с договор за
цесия от 01.10.2019г. е прехвърлено на заявителя, като неплатеното
задължение е по фактура №**********/22.10.2017г.
В исковата си молба „ЮБЦ“ ЕООД - гр. С. заявява, че на 28.06.2016 г.
между „БТК“ ЕАД – гр. С. и С.Г. Н. е бил сключен договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски №****, с който абонатът е
добавил за ползване пакетна услуга по избрания тарифен план Vivacom Duo,
1
Internet + TV с месечна абонаментна такса в размер на 21.80 лв. с ДДС от 24
месеца /крайният срок е бил до 28.06.2018г./. Н. е потребила и не е заплатила
мобилни услуги за два последователни месеца – август и септември 2017г., за
което е била издадена фактура. Неплащането от страна на абоната е довело до
едностранно прекратяване на договора от страна на БТК ЕАД на 18.10.2017г.,
който е издал крайна фактура №********** от 22.10.2017г. за периода на
отчитане от 22.09.2017г. до 21.11.2017г. на обща стойност 347.13 лв., в която
сума се включва и начислена и неустойка в размер на 54.48 лв., сформирана
от сбора на трикратния размер за месечни абонаментни такси на всяка
абонаментна услуга от сключените договори /3х3.33 лв. + 3х4.83 лв./.
Така, по процесният договор е останала неплатена посочената по-горе
сума по фактурата от 22.10.2017г. и поради неплащане на задълженията от
страна на Н., на 16.10.2018 г. вземането е било прехвърлено на „С.Г.Г.“ ООД,
а от своя страна, последното дружество го е прехвърлило на ищеца на
01.10.2019 г. Твърди се, че ответницата е била уведомена за извършените
цесии. Ищецът моли, съдът да уважи предявения иск, както и претендира
присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство
съдебни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата
молба и доказателствата към нея ответницата, чрез назначения и особен
представител – адв. К.К. от ДАК е посочила, че предявеният иск е
неоснователен по основание и размер. Заявява, че към преписа от исковата
молба, който и е изпратен липсвали процесния договор за далекосъобщителни
услуги от 28.08.2016 г. и приложенията към него.
Отделно от горното, Н. прави възражение, че претендираната сума
представляваща неустойка по договор, като задължението за плащане е
погасена с изтичането на предвидената в закона тригодишна давност, в този
аспект, ответницата прави изрично възражение за погасяване на
задължението по давност.
Г. заявява, че неустоечната клауза по договора е нищожна,
противоречаща на добрите нрави, представлявала злоупотреба с права от
страна на мобилния оператор и поставяла в неравностойно положение
страните по договора. Начислената неустойка в случая, излизала извън
обезщетителната, обезпечителна и санкционна функция.
Също така, Н. навежда твърдения, че не е получавала уведомления за
извършените цесии и те не са произвели действие спрямо нея.
С.Г. настоява за отхвърлянето на иска.
Ищецът преди първото редовно проведено заседание, след получаване
на отговора на ответника е депозирал молба-становище от 07.03.2022г. /л.73-
79/, в която е отбелязал, че съгласно трайната и непротиворечива практика на
ВКС, цесията е била надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление му е връчено като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
2
цедираното вземане. Такава била и настоящата хипотеза, затова двата
договора за цесия са произвели своето прехвърлително действие.
По отношение на вземанията по процесната фактура била приложима
кратката 3-годишна давност, но тя не била изтекла, тъй като датата на
крайната фактура е 22.10.2017г. и тогава длъжницата е изпаднала в забава,
относно плащането на процесната сума. Ищецът настоява за уважаване на
предявения иск и присъждането на сторените разноски, включително, тези по
заповедното производство. Прави евентуалното възражение за редуциране на
адвокатското възнаграждение на другата страна до минималния размер на
осн. чл.78, ал.5 от ГПК.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е неоснователен.
Предмет на претенцията е установяване дължимостта на вземане на
ищцовото дружество за неплатена сума по договор за далекосъобщителни
услуги от 28.06.2016 г. (сключен между С.Г.Н. и „БЪЛГАРСКА
ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, което на 16.10.2018 г. е
прехвърлило своето вземане на „С. Г. Г.“ ООД, а от своя страна, то го е
прехвърлило на заявителя-ищец на 01.10.2019г.
Неплатеното процесно задължение /54.48 лв./ е част от общата сума
/347.13 лв./ по фактура №**********/22.10.2017г. с 30-дневен срок за
плащане след нейното издаване, т.е. с краен срок до 19.11.2017г.
Ищцовото дружество е ангажирало доказателства, както за валидното
съобщаване на договорите за цесия на длъжницата, така и относно
обстоятелството, какво точно вземане срещу ответницата е прехвърлено. В
постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3/16.04.2014 г. по
търговско дело №1711/2013 г. по описа на І т.о. на ВКС, относно поставения
въпрос за значението на уведомяването на длъжника за цесията, изходящо от
цедента, но извършено с предявяването на исковата молба от цесионера, като
настъпил в хода на производството по предявен от цесионера срещу
длъжника иск за събиране на цедираното вземане факт, е прието, че
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, представлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. 1-во от Закона за
задълженията и договорите, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание на чл.99, ал.4 от Закона за задълженията и
договорите. То следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяването на иска на основание на чл.235, ал.3 от
ГПК (в този смисъл е и Решение №123/24.06.2009 г. по търговско дело
№12/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС). Такава е и настоящата хипотеза, като към
исковата молба са представени процесните договори за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г., както и изрични пълномощни, с
които цедентът упълномощава цесионера да изпрати уведомленията до
длъжниците във връзка със сключените договори за цесия, потвърждения за
3
сключените цесии, извлечение от приложение №1 към договорите за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) с изрично посочване на
конкретното прехвърлено вземане, уведомления (уведомителни писма) за
извършените прехвърляния на вземания от представител на упълномощения
цесионер. В този случай, според съдебната практика на Окръжен съд –
Добрич, обективирана в Решение №16/17.02.2016 г. по въззивно търговско
дело №6/2016 г. и Решение №115/12.10.2016 г. по въззивно търговско дело
№177/2016 г., депозирането на исковата молба, която е придружена с
документите, обективиращи цесиите, следва да се счита за съдебна форма на
предявяване на цесиите спрямо длъжника и трябва да бъде съобразено от
съда.
Между страните не се спори, че стойността на доставените на
потребителя далекосъобщителни (мобилни) услуги, (която не е предмет на
настоящото производство) представлява „периодично плащане“ по смисъла
на чл.111, буква „в“ от Закона за задълженията и договорите, съгласно
Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. на
ОСГТК на ВКС и се погасява с тригодишна давност. С нея в съответствие с
чл.111, буква „б“ от Закона за задълженията и договорите се погасяват и
вземанията за неустойки от неизпълнен договор, каквото е и процесното.
Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., през периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. Такава е и настоящата хипотеза, като през
посочените 2 месеца давностните срокове не са текли. Затова по неплатеното
задължение, чийто краен срок за плащане е бил 19.11.2017 г., тригодишната
давност, продължена с периода от 2 месеца, е изтекла на 19.01.2018 г. и към
датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК по пощата (на
28.01.2021 г.). Само по себе си, подаването на заявлението не прекъсва
давността, но съгласно чл.422 от ГПК, прекъсващият давността
установителен иск се счита за предявен от момента на подаването на
заявлението. Така, давността за вземането е била изтекла. Възражението на
ответницата за погасителна давност, заявено своевременно с отговора по
исковата молба е основателно. Следователно, предявеният иск е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание на чл.78, ал.1 от ГПК, на С.Н.
трябва да и се присъдят разноски в настоящото производство, но доколкото
същата е била представлявана от назначен от съда особен представител на
разноски на ищеца /внесен от него депозит в размер на 300 лв./, такива,
съобразно гореизложеното обстоятелство, не и се дължат.
Водим от горното и на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК
във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите, Добричкият
районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ****, представлявано от управителя Ю. Б. Ц.,
чрез адв. В.Г. от САК срещу С.Г. Н. , ЕГН **********, гр.Д., жк ****, иск за
признаване за установена дължимост на сумата от 54.48 лева (петдесет и
четири лева и четиридесет и осем стотинки), за която е издадена Заповед
№260121/01.02.2021г. по частно гр. дело №278/2021г. по описа на ДРС,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги от 28.06.2016г., сключен между С.Г. Н. и
„БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ” ЕАД, което
дружество на 16.10.2018 г. е прехвърлило своето вземане на „С. Г. Г.“ ООД, а
то от своя страна, го е прехвърлило на заявителя-ищец на 01.10.2019 г.,
/представляващо част от неплатено задължение по фактура
№**********/22.10.2017 г./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
5