№ 532
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511753 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗД „Б.И.“ АД срещу решение от
29.06.2021 г. по гр.д. №1018/2020 г. на Софийския районен съд, 77 състав, с което са
уважени предявените от ЗАД „Б. В.И.Г.“ срещу жалбоподателя кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за сумата от 564,45 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Имущества“ за нанесени вследствие на
виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника вреди на имущество по вина на водач на МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******* при ПТП на 23.08.2018 г. в гр. Шумен, ведно със законната лихва от 25.10.2019 г.
до окончателното изплащане, и сумата от 40,14 лв. – мораторна лихва за периода 12.02.2019
г. – 25.10.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №61721/2019 г. по описа на СРС, 77 състав, като ответникът е осъден да заплати на
ищеца разноски в заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено
при неправилна преценка на доказателствата и извършени процесуални нарушения. Сочи, че
по делото е установено безспорно и категорично, че процесното застрахователно събитие е
настъпило не по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, а по вина на
служители на дружеството, застраховано по застраховка „Имущества“ при ищцовото
дружество. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Б. В.И.Г.“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Спорът в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху наличието или
липсата на виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобила,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства /двустранен
констативен протокол за ПТП от 23.08.2018 г., показанията на свид. Е.Х. и заключението на
САТЕ, което съдът кредитира напълно/ е установено, че процесната злополука е настъпила
при зареждане с газ на л.а. „Фолксваген Пасат“ на бензиноколонка, като преди завършване
на зареждането водачът на автомобила е потеглил с поставен зареждащ „пистолет“ в
автомобила, в резултат на което се е скъсал маркуча на бензиноколонката.
От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Фолксваген Пасат“ Е.Х. е
осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил
чл.5 ал.1 т.1 ЗДвП, т.е.налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП
са настъпили вреди за „Е.Б.” ЕАД – увредено е имущество, собственост на дружеството, на
бензиностанция „Еко” в гр. Шумен. Неоснователни са твърденията на въззивника за
наличието на противоправно поведение от страна на служители на дружеството-собственик
на увредените съоръжения във връзка със зареждането на МПС с гориво, като по делото в
тази насока не са ангажирани никакви доказателства. Единствената причина за настъпване
на процесното ПТП е потегляне на л.а. „Фолксваген Пасат“ с поставен зареждащ „пистолет“
в автомобила, която причина е установена при условията на пълно и главно доказване.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
2
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата страна и адв. Д.М., според който ответникът е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 300,00 лв.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20148629/29.06.2021 г., постановено по гр.д.
№1018/2020 г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д. *******, да заплати на ЗАД „Б. В.И.Г.“ , ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. *******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3