Решение по дело №415/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3109
Дата: 30 април 2019 г. (в сила от 23 ноември 2020 г.)
Съдия: Стефан Недялков Кюркчиев
Дело: 20151100100415
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София,30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на първи ноември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Ваня Ружина,

като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 415 по описа на състава за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът И.Х.М. поддържа твърдение, че на 25.11.2013г. сключил с ответника Ю.Б.Ц.  Предварителен договор за замяна на недвижим имот, по силата на който поел към ответника задължение да му прехвърли правото на собственост върху 1/3 идеални части от свой собствен недвижим имот с идентификатор № 10135.2567.6, с площ от 4 288 кв.м. и с местонахождение в гр. Варна срещу поето от ответника насрещно задължение, включващо няколко елемента на престация: първо – да прехвърли на ищеца две описани в исковата молба свои вземания: съответно срещу „Т.-2“ ООД и срещу „СМС-****“ ЕООД, и второ –да осигури извършване на волеизявленията/действията на трети лица, собственици на подробно описани в исковата молба МПС, които са необходими, за да премине върху ищеца собствеността върху споменатите движими вещи – автовлекачи и ремаркета.                                С нарочно Споразумение от 18.07.2014г.  страните по предварителния договор, които са страни в настоящия процес се съгласили писмено, да изменят съдържанието на предварителния договор, в частта по чл. 1, т. „б“, т. “в“ и т. “д“ . По взаимно съгласие на страните, в споразумението била предвидена нова клауза, предвиждаща задължение за „заменител № 2“ да заплати неустойка, в размер на сумата от 500 лева за всеки ден забава – при неизпълнение на уредените в чл. 2 и 3 от споразумението престации – да осигури прехвърлянето на собствеността върху МПС на посочени от „заменител № 1“ трети лица и да осигури в счетоводството си „всички необходими документи  за бракуване на влекач, доказващи тотална щета“. Ищецът твърди да е изпълнил надлежно своите задължения, но при това - ответникът не бил изпълнил поетото свое насрещно задължение, посочено в т.2 и т.3 от допълнителното споразумение (отнасящо се до променената клауза на чл.1 т.д от предварителния договор), поради което същия изпаднал в забава, считано от изтичането на крайния срок за изпълнение – на 03.08.2013г. до деня на подаване на настоящата искова молба на 12.01.2015г. Задълженията на ответника да заплати неустойка възлизали общо на 81 000 лева (162 дни по 500 лева). При изложените фактически твърдения (съгласно уточнителни молби с вх.№30017/06.03.2015г. и вх.№ 53069/24.04.2015г.) – ищецът претендира да осъждане на ответника да му заплати сумата от 41 000 лева, като част от претенция в развер на 81 000 лева, представляваща неустойка за забава, която е предвидена в чл.4 от Споразумение от 18.07.2014г.  сумата от 81 000 лева, заедно със законната лихва върху сумата на претенцията, считяно от предявяването на иска до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати направените съдебни разноски.

Претенцията на ищеца е оспорена от ответника Ю. Б.Ц.. Чрез особения си представител адв. К.К. ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа твърдение, че договорното задължение, скрепено със санкция за заплащане на неустойка, било недействително, тъй като било сключено в нарушение на изискванията на чл.19, ал.2 от ЗЗД (не съдържало достатъчно конкретни уговорки относно цената, относно способа за изпълнение на поетите задължения да прехвърляне на собственост върху споменатите МПС). Независимо от наведените по-горе доводи ответникът поддържа тезата за нищожност на уговорената клауза за неустойка за неизпълнение поради накърняване на добрите нрави. Независимо от наведените по-горе доводи ответникът поддържа тезата за забава на кредитора (ищеца), поради очевидната липса на дължимото и естествено необходимо съдействие от страна на кредитора (ищеца) – за да може да бъде предоставено надлежно изпълнение на задълженията по т.2 и т.3. Сочи се, че ищецът фактически не посочил лица, на които да може да бъде прехвърлена собствеността върху процесните МПС, поради което - това задължение останало неизпълнено. Забавата на ищеца (в качеството му на кредитор) освобождавало ответника от последиците на собствената му забава и доколкото претендираната неустойка произтичала именно от тезата за забава на ответника - то забавата на ищеца, в качеството на кредитор и в хипотеза на забава на кредитора - мотивирало извода, че ответника не би следвало да понася негативни правни последици, т.е. че искът трябва да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013г. ищецът, посочен като „Заменител-1“, и ответникът, посочен като „Заменител-2“, са постигнали съгласие да сключат окончателен договор, с който „Заменител-1“ да прехвърли собствеността на 1/3 идеални части от недвижим имот с идентификатор №10135.2567.6, находящ се в гр. Варна, с адрес ул. „Евксиноград“ и с площ от 4 288 дка.  Ответникът се е задължил 1/ да прехвърли на ищеца („Заменител №1“) вземането си към „Т.-2“ ЕООД, което му е било прехвърлено от „М.Л.“ АД; 2/ да прехвърли на „Заменител-1“ вземането си към „СМС-****“ ЕООД, което му е било прехвърлено от „С.“ ООД;  3/ в едномесечен срок от датата на вписване на договорна ипотека върху Апартамент, находящ се в гр. Бургас, учредена в полза на А.С.срещу паричен заем от 30 000 лева, да осигури безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост върху пет броя моторни превозни средства-влекачи, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер на лица посочени от „Заменител-1“; 4/ да осигури прехвърлянето от страна на „М.Л.“ АД на правото на собственост върху влекач и полуремарке, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер, в полза на лица, посочени от „Заменител-1“; 5/ да осигури прехвърлянето от страна на „Е.“ ЕООД на правото на собственост върху  полуремарке, индивидуализирани по марка, модел и регистрационен номер, в полза на лица, посочени от „Заменител-1“.

Съдържанието на Договор прехвърляне на недвижим имот срещу придобиване на вземания от 25.11.2013г., обективиран в Нотариален акт №147, том II, рег. № 7821, нот. дело №314 от 2013г. по описа на нотариус И.М.с рег. №195 към НК, от който е видно, че ищецът е прехвърлил на ответника 1/3 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор №10135.2567.6, находящ се в гр. Варна с адрес ул. „Евксиноград“ и с площ от 4 288 кв.м. Преобретателят Ю.Ц. в замяна е цедирал на ищеца-прехвърлител вземанията, както следва: вземане срещу „Т.-2“ ЕООД в размер на 41 527,15 лв.; вземане срещу „СМС-****“ ЕООД  в размер на 51 683.08 лева.

Съдържанието на Споразумение от 18.07.2014г. към Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013г., от което се установява, че страните са внесли изменение в съдържанието на предварителния договор в следния смисъл: В чл.1, т.“в“ от Предварителния договор е въведено задължение на „Заменител-2“ в деня на сключване на споразумението да заплати на „Заменител-1“ сумата от 65 000 лева; В чл.1, т.„г“ от Предварителния договор е предвиден 30-дневен срок (първоначално предвиденият 15-дневен срок е коригиран със саморъчно изписана редакция 30 /тридесет/ и резолюция „Поправката е моя“ и поставен подпис), считано от датата на сключване на споразумението, в който „Заменител-2“  следва да осигури прехвърлянето от страна на „М.Л.“ АД на собствеността на влекач и полуремарке на лица, посочени от Заменител-1, при наличие на заплатени данъчни задължения за моторните превозни средства; В чл.1, т.„д“ от Предварителния договор е предвиден 30-дневен срок (първоначално предвиденият 15-дневен срок е коригиран с саморъчно изписана редакция 30 /тридесет/ и резолюция „Поправката е моя“ и поставен подпис), в който „Заменител-2“ следва да осигури прехвърлянето от страна на „Е.“ ЕООД на собствеността на полуремарке на лица, посочени от „Заменител-1“, а преобретателят се е задължил да предостави всички необходими документи за бракуване на влекач МАН с рег.№ ****, доказващи тотална щета; в чл. 4 от споразумението страните са уговорили неустойка за забава в размер на 500 лева за всеки ден на неизпълнение на поетите задължения от страна на „Заменител-2“.

Съдържанието на Вносна бележка от 18.08.2014г. (цифровото изписване на месеца е саморъчно поправено), издадена от Алфа банк, клон Бургас, от което е видно, че задълженото лице „М.Л.“ АД чрез наредителя И.М. е наредил по сметка на ПАМДТ Надежда и Връбница сумата от 2 014,40 лева с посочено основание за плащане – „Данък МПС *******“ (буквеното означение на номера на превозното средство е саморъчно поправен).

            Съдържанието на Удостоверение изх.№ДНД16-ДИИ-364/17.11.16, издадено от Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси – Надежда/Връбница“ при Столична община (стр.158 от делото), от което се установява, че към 16.11.2016г. дължимите данъци за МПС с рег.№ ******* в размер на 2014,40 лева са заплатени с платежно нареждане Серия ББ14, Номер ********** от 18.08.2014г.

            Приетото като писмено доказателство Банково извлечение, издадено от „Ю.Б.АД“ (3 страници), отразяващо движението по банковата сметка на И.М. за периода от 04.08.2014г. до 18.08.2014г. (стр.170-171 от делото).

            Съдържанието на нотариално заверено Пълномощно от 22.08.2014г., издадено от „М.Л.“ АД в полза на И.Х.М. (стр.120 от делото), с което дружеството е упълномощило ищеца да сключва договори за прехвърляне на собствеността върху МПС  с  марка „МАН“ и с рег. номер *******  и  ППС с марка „КРОНЕ“ и рег. номер **** от името на дружеството с „Т. Линк“ ЕООД, както и да го представлява при прехвърляне на собствеността.

            Приетите като писмени доказателства преписи от искова молба с  вх.№14728/19.09.2014г., Решение №12813 от 11.08.2016г. и депозирана въззивна жалба от 07.09.2016г., по гр.д. №51278/2014г. по описа на СРС, 88 състав, ГО, от които е видно, че е на лице висящ спор за заплащане на застрахователно обезщетение на основание чл.208 КЗ /отм./ от страна на „Б.В.И.Г.“ АД на ищеца за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие – пожар във влекач марка „МАН“, модел „МАН“ с рег.№5239 НМ.

            Съдържанието на препис от застрахователна щета №470511121201446, образувана при „Б.В.И.Г.“ АД, към която са приложени застрахователна полица №4705115901000012 от 14.11.2011г., Опис на претенция №50-03000-00434/12/23.03.2012г., Констативен протокол за ПТП рег.№2012/007 от 21.03.2012г. в оригинал и представен легализиран превод от турски език,  писмена кореспонденция по повод определяне и доброволно изплащане на застрахователно обезщетение, Договор за цесия от 10.01.2013г., сключен между „Е.“ ЕООД (цедент) и И.М. (цесионер) с предмет вземане към „Б.В.И.Г.“ АД по з.п. №470511121201446 от 14.11.2011г. заедно с уведомление за извършената цесия, адресирано от цедента до длъжника.

            В хода на съдебното дирене в първото открито съдебно заседание по делото бяха събрани обяснения на ищеца по реда на чл.176 от ГПК. В допуснатите обяснения ищецът заяви, че внесената поправка в договора чрез зачеркване и саморъчно изписване е извършена от адвоката му С.К.. Ищецът саморъчно поставил подписа си до поправката в договора. Удължаването на срока от 15 дни на 30 дни било съгласувано с ответника Ц., а корекцията била извършена към датата на сключване на договора в гр. Бургас. Във връзка с направената корекция в представената вноска бележка за заплащане на данъчни задължения ищецът посочи, че документът бил предварително попълнен и едва при представянето му в банката забелязал неточности в датата и в рег. номер на превозното средство. След извършена справка в данъчната служба ищецът установил, че дължимата дума за погасяване на данъчните задължения, посочена в договора, била завишена с 500 лева. Преведената сума била в пълен размер.

            По делото беше допуснато изслушване на съдебно-почеркова експертиза за установяване на авторството на извършените поправки в Споразумение от 18.07.2014г. към Предварителен договор от 25.11.2013г. В открито съдебно заседание от 31.01.2019г. беше разпитано назначеното вещо лице И.И., експерт-криминалист. Заключението на изслушаната и приета съдебно-почеркова експертиза обосновава следните изводи:

-          Ръкописният текст в словно изписаните ръкописни думи „поправката е моя“ и „30 /тридесет/“ в Споразумение от 18.07.2014г. е саморъчно изписан от С.С.К.;

-          Подписите върху саморъчно написаните думи „поправката е моя“ в подлежащото на изследване споразумение от 18.07.2014г. са изписани/ положени от И.Х.М..

            По делото бяха допуснати гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел – С.С.К., събрани посредством осъществяване на процедурата за събиране на доказателства от делегиран съд, както и чрез проведен разпит от настоящия съдебен състав в открито съдебно заседание от 05.10.2017г. В събраните по делегация свидетелски показания свидетелят заявява, че познава страните по спора във връзка със сключването на правна сделка, датираща четири години назад. Потвърждава, че през 2014г. е участвал в преговорите за сключване на Споразумение към Предварителен договор за замяна на недвижим имот, в качеството на представител на ищеца М.. Свидетелят заявява, че присъствал лично при подписването на посоченото споразумение. Уточнява, че сключването на съгласие по споразумението било постигнато дистанционно, при което страните непрекъснато се съгласували по телефона, но се намирали в различни градове от страната, а преговорите се водели между техни представители. В открито съдебно заседание свидетелят заявява, че предоставял юридически консултации на ищеца.  Възприемайки по време на разпита му документа, намиращ се на стр.11 от делото, свидетелят идентифицира документа и посочва, че поправките в текста са нанесени от него. Заявява, че текстът бил поправен по искане на ответника, но поставения подпис от ищеца М., бил негов.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 92 от ЗЗД ответникът дължи да заплати неустойка в размер на 41 000 евро, част от вземане за мораторна неустойка в пълен размер от 81 000 лева, на основание т.4 от Споразумение от 18.07.2014г. към Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013г поради допуснато договорно неизпълнение на т.2 и т.3 от Споразумението. При така поставената правна квалификация, за да бъде уважен предявения иск ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването, съдържанието и правното действия на договора, на който основава правата си за заплащане в негова полза на неустойка за забава, както и факта на твърдяното надлежно изпълнение на своите договорни задължения.

На първо място е необходимо съдът да се произнесе по направените оспорвания на автентичността на представеното Споразумение от 18.07.2014г., в частта, в която са извършени поправки на предвидения срок за изпълнение на задълженията на ответника в т.2 и т.3.

            При съвкупната оценка на доказателствената стойност на приетата съдебно-почеркова експертиза, дадените обяснения по реда на чл.176 от ГПК и събраните свидетелски показания на свидетеля К.съдът приема, че документът е автентичен и извършените поправки са потвърдени от ищеца в поставянето на саморъчен подпис към момента на сключването на споразумението при участието на пълномощника му адв. К.. Изводът в споменатата насока е относим само към спорния въпрос за  автентичността на документа, а въпросът за правните последици, респ. за обвързващото действие на измененията в съдържанието на договора, към които са насочени поправките – съдът ще се произнесе отделно, в мотивите на настоящото решение.

На следващо място съдът следва да разгледа възраженията на ответника, касаещи недействителността на предварителния договор и споразумението към него, както и възраженията срещу пораждането на правно действие на уговорената неустойка в чл.4 от Споразумението.

Чрез постигнатите уговорки - страните по договора, които са и страни в процеса, са изразили съгласие в чл.2 т.“г“ от Предварителния договор и чл.2 т.“г“ от Споразумението за това: ответникът („Заменител-2“) да осигури прехвърлянето на описаните движими вещи – влекач марка „МАН“ с рег.№ ******* и полуремарке марка „КРОНЕ“ с рег.№***** от „М.Л.“ АД на лица, посочени от ищеца („Заменител-1“), при условие че ползвателят „Т.-2“ ЕООД заплати дължимите данъчни задължения за превозните средства. Съгласно чл.2, т.“д“ от Предварителния договор и чл.2, т.“д“ от Споразумението ответникът („Заменител-2“) се е задължил да осигури прехвърлянето на собствеността върху полуремарке марка „КРОНЕ“ с рег.№*****от „Е.“ ЕООД на лица, посочени от ищеца („Заменител-1“), който от своя страна е поел задължението да предостави всички необходими документи за бракуването на влекач „МАН“ с рег.№*****, доказващи тотална щета. И двете задължения са обвързани със срок, но изпълнението им е обусловено от съдействие на кредитора („Заменител-1“), според изричното съгласие на страните – доколкото от кредитора се очаква определено действие/ волеизявление.

 Предварителният договор е правна сделка от категорията на непрестационните, по силата на която страните създават договорно правоотношение, насочено към пораждането на окончателна облигационна връзка. Участниците са свободни да предвидят такива договорни условия, които да характеризират съществените елементи на бъдещия окончателния договор, но не и неговото пълно съдържание. Предварителният договор е средство за създаване на обвързаност и начална сигурност между страните по него в намерението им за създаване на една облигационна връзка. Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗЗД съставлява законово изискване на минимално необходимото съдържание на предварителния договор, което осигурява възможността при евентуалното му неизпълнение да бъде прогласен за окончателен. Следователно, пропускът да бъдат включени в предварителния договор някои елементи от съдържанието на окончателния договор не повлиява върху действителността на предварителния договор, а може да повлияе единствено върху възможността този договор да бъде прогласен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД. 

В процесния случай, съдът счита, че макар и нетипичен (от гледна точка на житейската практика) предметът на процесната сделка е конкретизиран в достатъчна степен. Характерът на сключеното споразумение следва да бъде определен съобразно вида и характера на Предварителния договор, а именно възмезден договор за замяна на право на собственост върху идеална част от недвижим имот - срещу насрещно задължение за предоставяне на нееднородна престация от страна на преобретателя. Поетото договорното задължение на ответника да осигури прехвърлянето на право на собственост върху посочените превозни средства - от страна на трето лице и по правното си естеството е обещание за действие на трето лице. Такова обещание е действително и поражда действие съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗЗД.

С представеното Пълномощно от 22.08.2014г. третото задължено лице „М.Л.“ АД е упълномощило ищеца да сключи от негово име прехвърлителна сделка с предмет собствеността върху процесните превозни средства - влекач марка „МАН“ с рег.№ ******* и полуремарке марка „КРОНЕ“ с рег.№*****, с „Т. Линк“ ЕООД.  

Фактът на извършване на упълномощителната сделка обаче е категорично неотносим съм предмета на разглеждане в настоящото дело доколкото извършеното волеизявление за посочване на преобретателя не изхожда от ищеца и не изразява неговата воля съобразно предвидените условия на Споразумението от 18.07.2014г.  От друга страна липсата на изрично волеизявление за определяне на конкретно лице, на което да бъде прехвърлена собствеността върху движимите вещи от една от страните по договора не съставлява липса на елемент от фактическия състав на сделката, който да доведе до нейната недействителност, но има пряко отношение към преценката на довода за хипотеза на чл. 96 от ЗЗД (забава на кредитора), по който настоящият съд ще се произнесе отделно в мотивите на настоящото решение.

Включената клауза за мораторна неустойка в чл. 4 от Споразумението е оспорена от ответника като нищожна доколкото уговореният размер накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26 от ЗЗД и задължителните указание в ТР №1 от 2010г. на ТК на ВКС.

Съгласно съдържанието на оспорената договорна клауза при забава в изпълнението на задълженията на ответника в т.2 и т.3 от Споразумението, той дължи заплащането на неустойка в размер на 500 лева за всеки ден допусната забава. При извършване на преценка за наличието на основание за прогласяване на нищожност на оспорената клауза съдът съобрази, че вида на уговорената неустойка съответства на характера на допуснатото неизпълнение. В сключените предварителния договор и споразумение към него не са уговорени други обезпечения, гарантиращи удовлетворяването на интереса на ищеца при евентуално непредоставяне на дължимия облигационен резултат. Същевременно уговорената мораторна неустойка обезпечава непарично задължение за осигуряване прехвърлянето на собствеността върху превозни средства, чиято годност за употребление подлежи на бързо изхабяване в гражданския оборот. Товарните транспортни МПС са средства за производство на добавена икономическа стойност, особено ако бъдат използвани активно, защото създават значителен потенциал за придобиване на търговска печалба, според обичайното си употребление по предназначение. Не на последно място съотношението между размера на задълженията, чието изпълнение е обезпечено с неустойка, и размера на самата неустойка не нарушава принципа на справедливост и не може да послужи за реализиране на неоснователно обогатяване в полза на обезпечения кредитор. При така изложените мотиви съдът намира, че предвидената договорна неустойка за забава не накърнява добри нрави, поради което възражението за нищожност е неоснователно.

В заключение въведените оспорвания във връзка с пораждане на правното действие на Предварителния договор от 25.11.2013г. и Споразумението към него от 18.07.2014г. са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение.

При тези изводи, основателността на иска се обуславя от успешното доказване на факта на надлежно изпълнение на договорни задължения, уговорени в тежест на ищеца.

От представените банкови документи за извършени плащания по банков път се установи, че ищецът от името на задълженото лице „М.Л.“ АД е погасил данъчни задължения за годишен данък за МПС в размер на сумата от 2014,40 лева.                      От представеното удостоверение, издадено от Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси – Надежда/Връбница“ при Столична община, се установи, че с така заплатената сума са били погасени в пълен размер публични вземания за данък за МПС с рег.№ ******* съответно за 2012г., 2013г. и 2014г., ведно с начислените лихви. Така отразената поправка на датата на вносната бележка и номера на моторното превозно средство не се отразява върху факта на надлежно извършеното изпълнение. Размерът на заплатения данък съответства на дължимия размер на публичното вземане, което се потвърждава от удостоверителното изявление на органа на данъчната администрация, отразено в представения официален документ. Съобразно изложените доводи съдът намира, че ищецът е изпълнил надлежно задължението си за заплащане на данъчните задължения върху процесното превозно средство, предвидени в т.2 от Споразумението.

От представените преписи от документи по образуваната щета при застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ и съдебните книжа по гр.д. №51278/2014г. по описа на Софийски районен съд, 88 състав, ГО е видно, че ищецът е предприел действия за получаване на обезщетение за имуществени вреди както по доброволен, така и по съдебен ред по повод настъпило застрахователно събитие-запалване на влекач марка „МАН“, модел „МАН“ с рег.№ *****. След служебно извършена справка за хода на съдебното производство съдебният състав установи, че спорът е приключил с влязло в сила Решение №705/03.02.2017г. по описа на СГС, IIIвъзз. състав, ГО, по силата на което решение № 12813 от 11.08.2016 г. на Софийски районен съд, ГО, 88 с-в по гр.дело №51278/2014г., е било потвърдено изцяло. В хода на съдебното дирене не са представени доказателства, въз основа на които да се направи обосновано заключение, че ищецът е изпълнил задължението си да осигури в счетоводството на „Е.“ ЕООД всички необходими документи за бракуване на превозното средство, доказващи тотална щета. Предвид окончателното приключване на съдебния спор относно обезщетяването на претърпените имуществени вреди, съдът приема, че за ищеца не е била на лице обективна невъзможност да представи в цялост необходимите документи дори и до приключване на хода на съдебното дирене в настоящото съдебно производство. Така допуснатото бездействие от страна на ищеца съставлява договорно неизпълнение и следва да бъде ценено от съда по смисъла на чл. 235, ал.3 от ГПК.

На следващо място, съдът намира за необходимо да разгледа  доводите на ответника, основани на твърдението за липса на дължимо съдействие от страна на ищеца –необходимо условие за изпълнение на договорните задължения на самия ответник.  

Предвид двустранния характер на договора за замяна и функционалната зависимост между насрещни права и задължения на страните по договора изпълнението на задълженията на единия заменител е обусловено от изпълнението на задълженията на насрещната страна. Прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи, които са предмет на замяната, се извършва към момента на сключване на сделката ,ако друго не е уговорено в съдържанието на договора. От съдържанието на сключеното споразумение е видно, че страните са предвидили отлагателен срок след изтичането на който ответникът е следвало да осигури прехвърлянето на собствеността върху описаните движими вещи – но на лица, посочени от ищеца.

Уговореният срок е имал обвързващо действия както за ответника, така и за ищеца доколкото последният е следвало да конкретизира лицата, които да бъдат преобретатели на процесните движими вещи.

В хода на делото обаче не бяха представени доказателства, които да сочат за извършена индивидуализация от страна на ищеца на лицата на които е следвало да бъде прехвърлена собствеността. Като вече беше споменато по- горе в мотивите на настоящото решение, представеното като доказателство от ищеца Пълномощно от 22.08.2014г. е издадено от трето лице „М.Л.“ АД, в полза на ищеца, поради което съдът никак не би могъл да приеме, че това пълномощно представлява фактическо действие по определянето на лица, на които да бъде прехвърлена собствеността вълху процесните МПС. Това е така, доколкото изявената воля на упълномощителя не изхожда от ищеца-заменител и не обвързва ответника-заменител относно лицето, в чиято правна сфера е следвало да премине правото на собственост върху МПС марка „МАН“ с ДКН ******* и  ППС марка „КРОНЕ“ с ДКН ****.

С други доми, събраните в хода на процеса доказателства мотивират еднозначен и категоричен извод, за бездействие от страна на кредитора (ищеца в процеса) при оказване на съдействие за изпълнението на предвидените договорни задължения на длъжника (ответник в процеса). Ищецът-заменител не е конкретизирал лицата, на които ответникът-заменител е следвало да предостави изпълнение, с което е поставил длъжника в невъзможност да реализира дължимия резултат. Правните последици от подобно поведение са уредени в разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗЗД, и освобождават длъжника от последиците на неговата забава, като същевременно делегитимират неоказалия съдействие кредитор, да претендира  обезщетение в резултат от последиците на настъпилата забава в тежест на длъжника. Обратното би означавало възможност за неизправния кредитор да черпи доводи от собственото си неправомерно поведение.

След като в качеството на кредитор, ищецът не е оказал дължимото съдействие и не е отправил изрично волеизявление, чрез което да посочи достатъчно ясно кои са лицата, на които следва да бъде прехвърлена собствеността на процесните транспортни средства - ответникът следва да се счита за освободен от правните последици на настъпилата забава, включително от дължимостта на уговорената мораторна неустойка в чл. 4 от допълнителното споразумение, чието дължимост също е обусловена от наличието или липсата на забава.

При така изложените мотиви относно възникването на задължението за заплащане на мораторна неустойка от страна на ответника, настоящият съдебен състав не намира за необходимо да разглежда въпроса за продължителността на уговорения отлагателен срок и за точния момент на настъпването на падеж на задължението.

Въз основа на изложените по-горе мотиви съдът приема, че поради забавата на кредитора (ищец в процеса) за оказване на дължимото и необходимо съдействие на длъжника (ответник) за да изпълни той поетите договорни задължения – за ответника не е възникнало задължение за заплащане на претендираната неустойка за забава, в хипотезата на чл.4 от Споразумение от 18.07. 2014г.  към  Предварителен договор от 25.11.2013г.,  при което така предявеният частичен осъдителен иск, в размер на сумата от 41 000 лева, част от иск в пълен размер от 81 000 лева, е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По направените претенции за присъждане на съдебни разноски:

Ищецът е заплатил държавна такса в размер от 1 640 лв. и разноски за назначаване на особен представител в размер на 140 лева, като за разликата до пълната сума от 1 760 лева е бил освободен на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Същевременно ищецът е заплатил в брой адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие №651536 от 30.03.2017г. в размер на 4 000 лв. Общият размер на разноските възлиза на сумата от 5 780 лева. Ищецът има право да получи на основание чл.78, ал.1 от ГПК претендираните съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска и в рамките на представения списък по чл. 80 от ГПК. В случая исковата претенция е изцяло отхвърлена съответно на ищеца не следва да бъдат възстановени заплатените такси и направените съдебни разноски във връзка с производството.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от И.Х.М., с ЕГН: **********, със съдебен адресат адв. Е.П.,*** срещу Ю.Б.Ц., с ЕГН: **********, представляван от особен представител адв. К.Б.К.-САК, с адрес: ***, за заплащане на сумата от 41 000 лева (четиридесет и един хиляди лева), представляваща част от претенция за сумата от 81 000 лева (осемдесет и един хиляди лева), представляваща неустойка за забава при изпълнение на задължения по т.2 и т.3 от Споразумение от 18.07.2014г. към Предварителен договор за замяна на недвижим имот от 25.11.2013г.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на всяка от страните.

 

 

 

             СЪДИЯ: