№ 47
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500016 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Д. М. ИВ., представлявана от адв.Н.,
против определение №1667/10.11.2021 год., постановено по в.ч.гр.д. №
1581/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без
разглеждане възражението на М. по чл.423 от ГПК против заповед за
изпълнение №3661/15.07.2013 год. по ч.гр.д.№5782/13 по описа на БРС и
производството по делото е прекратено.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалвания акт, моли се
да бъде отменен и възражението да бъде прието от апелативния съд.
Оспорва се извода на Бургаски окръжен съд, че на 10.09.2013 год. на
длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение, изпълнителен
лист и заповед за изпълнение, който се основава на отбелязването в поканата
„ПДИ + ИЛ +ЗИ“. Въвеждат се твърдения, че на длъжника не е била връчена
заповед за изпълнение №3661/15.07.2013 год. и препис от разпореждането за
незабавно изпълнение; че връчването не е удостоверено с разписка от
съобщение за връчване на заповедта и от разпореждането за незабавно
изпълнение по образец на осн. чл.2 т.23, приложение №20 от Наредба
№7/22.08.2008 год. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с
връчването по ГПК; че ръкописното изписване „ПДИ + ИЛ +ЗИ“ не означава
връчване на заповед за изпълнение №3661/15.07.2013 год.; че действащата
нормативна уредба не позволява удостоверяване на връчването на заповедта и
на разпореждането да бъде с разписката от връчването на поканата за
доброволно изпълнение; че доказателство за връчване на книжата от
заповедното производство по чл.418 ал.2 от ГПК не е разписката за връчена
покана за доброволно изпълнение, а разписката от съобщението по образец;
1
че със съобщението по образец се удостоверява връчването от ЧСИ на
изпълнителното основание – заповед за изпълнение и препис от
разпореждането за незабавно изпълнение; че с разписка за връчена покана за
доброволно изпълнение се удостоверява връчването на самата покана и на
изпълнителния лист, на осн.чл.428 ал.2 от ГПК. Посочва се, че самото
ръкописно изписване „ПДИ + ИЛ +ЗИ“ не е удостоверено с подпис на И.,
което означава, че текста е бил дописан в последствие, а не в момента на
връчване на поканата.
Оспорва се извода на Бургаски окръжен съд, че разпореждането за
незабавно изпълнение не следва да се връчва на длъжника, а само на
кредитора. Твърди се, че ако разпореждането не бъде връчено на длъжника,
последният няма да може да упражни правата си по чл.419 ал.1 от ГПК.
Поддържа се, че съдебният изпълнител е задължен да връчва съдебните
книжа в заповедните производства и сроковете за подаване на възражение и
частна жалба започват да текат именно от този момент.
Постъпил е отговор от „М.“ АД с ЕИК ********, представлявано от
юрисконсулт Л.И., с който се изразява становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа се, че удостовереното от връчителя в разписката има
характера на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179 ал.1 от
ГПК, ползва се с материална доказателствена сила и при оспорването му в
тежест на длъжника е да установи неистинност на удостоверените факти.
Твърдението за неистинност на удостовереното не е доказано от Д.И.. Сочи
се, че разпоредбата на чл.419 ал.1 от ГПК, цитирана от жалбоподателката,
предвижда връчване само на заповедта за изпълнение, не и на разпореждането
за издаването й. Поддържа се, че посочения от жалбоподателката образец,
чрез който следва според нея да се оформи връчването на заповедта за
изпълнение и разпореждането, се отнася за производството по чл.410 от ГПК,
в което заповедта за изпълнение се връчва от съда.
Заявява се, че възражението по чл.423 от ГПК е недопустимо, тъй като е
подадено след едномесечния срок от узнаването на заповедта. Сочи се, че
изпълнителното дело е било образувано на 13.08.2013 год. и на 10.09.2013
год. на длъжницата е била връчена покана за доброволно изпълнение, което
не се оспорва от нея. Поддържа се, че заповедта е била връчена едновременно
с поканата, а отделно от това в поканата изрично е посочено, че са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№5782/13 год. на БРС.
Допълва се, че на 28.10.2013 год. на длъжника е връчено съобщение за
публична продан, на 28.09.2016 год. от И. е подадена молба за информация
по изпълнителното дело, а на 22.01.2021 год. на длъжника е връчено
съобщение за запор. Дори и да се приеме, че заповедта за изпълнение не е
била връчена редовно, И. е узнала за същата още през 2013 год., а и с всички
последващи документи от 2016 и 2021 год. Узнаване е налице, когато
длъжникът получи информация за издаването и съществуването на заповедта,
а дали и как длъжникът ще упражни своите процесуални права да се запознае
със съдържанието й е въпрос на лична преценка. Моли да бъдат присъдени
2
сторените разноски и представя списък.
Апелативен съд - Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона, за
да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
2 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество.
Производството по ч.гр.д. № 1581/ 2021 г. по описа на Окръжен съд -
Бургас е образувано по възражение на Д. М. ИВ. по чл.423 от ГПК против
заповед за изпълнение №3661/15.07.2013 год. по ч.гр.д.№5782/13 по описа на
БРС за парично задължение по чл.417 от ГПК. Поддържала е, че от съдебния
изпълнител й е връчена единствено покана за доброволно изпълнение, но не
са й връчени заповедта за изпълнение и разпореждането за незабавно
изпълнение. Твърдяла е, че разписката за връчване на ПДИ не доказва
надлежно връчване на заповедта и разпореждането, а единствено връчването
на поканата. Поддържала е, че е узнала за заповедта на 10.08.2021 год., когато
упълномощеният от нея адвокат е получил пълно копие на изпълнителното
дело.
От насрещната страна „М.“ АД е бил подаден отговор, с който е
изразено становище за недопустимост на възражението, поради пропускането
на едномесечния срок от узнаването на заповедта. По същество са изложени
аргументи за неоснователност на доводите за нередовно връчване.
Представени са доказателства.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение, Окръжен съд
Бургас е счел възражението за просрочено и е прекратил производството по
делото. Приел е, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника
едновременно с поканата за доброволно изпълнение на 10.09.2013 год. и това
именно е моментът на нейното узнаване, като възражението е подадено много
след едномесечния срок по чл.423 от ГПК. Отделно е отбелязано, че са
налице доказателства за знание на длъжника и след 2013 год. – на 28.09.2016
год. е била входирана молба, с която е била поискана подробна справка за
дълга, а на 27.01.2021 год. е връчено съобщение за наложен запор върху
банкови сметки, от което може да се направи извод, че И. е била наясно за
предприетото изпълнение и параметрите на дълга.
Определението е правилно.
Съдебната практика приема нееднозначно, че в производството по
чл.423 от ГПК се извършва едноинстанционна проверка за съществуване на
основания за възстановяване висящността на приключило заповедно
производство. С определение №649/07.10.2015 год. по ч.гр.д.№4341/2015 год.
ІV г.о. ВКС се приема, че едномесечния срок по чл.423 от ГПК е преклузивен
и за спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се
погасява правото на възражение пред окръжния съд срещу издадената и
стабилизирана заповед за изпълнение. По-нататък се приема, че срокът
3
започва да тече от момента на узнаване за съществуването на издадена
заповед за изпълнение, което е фактически въпрос и не е равнозначно на
връчването на заповедта.
В случая от длъжника не се отрича, че на 10.09.2013 год. й е била
връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №1487/2013 год. на
ЧСИ Ст.Н.а, образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед за
изпълнение, издадени по ч.гр.д.№5782/13 год. на БРС. В самата покана е
отразено, че за вземанията на кредитора „Б. Д“ ЕАД (с частен правоприемник
„М.“ АД), са издадени изпълнителен лист и заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№5782/2013 год. При това съдържание на поканата и при признание на факта
за връчването й, без значение е дали заедно със същата на жалбоподателката
са били връчени и заповедта за изпълнение и изпълнителния лист (каквото
отбелязване има в разписката), тъй като моментът на връчване на поканата е
моментът на узнаване за съществуването на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, включително и че въз основа на тях е започнало
принудително изпълнение за събиране на вземанията на кредитора - така
определение №649/07.10.2015 год. по ч.гр.д.№4341/2015 год. ІV г.о. ВКС. От
ответника по жалбата е било представено писмено доказателство – молба от
И. до ЧСИ за изготвяне на справка за дълга, входирана на 28.09.2016 год. Тази
молба изключва тезата й, че е узнала за съществуването на заповедта за
изпълнение едва на 10.08.2021 год. с получаване на пълно копие от
изпълнителното дело. От длъжника зависи дали да се осведоми своевременно
за основанието, въз основа на което е образувано изпълнителното дело и
размерите на дълга, след като е узнал за съществуването им. В конкретния
случай възражението е подадено след изтичане на едномесечния срок от
узнаването на заповедта и е процесуално недопустимо.
При горните констатации, частната жалба е неоснователна, а
обжалваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Такова е поискано в размер на 300 лв., но
следва да бъде редуцирано на осн. чл.37 от ЗПП, вр.чл.25а ал.3 от Наредбата
за заплащане на правната помощ до размера от 150 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1667/10.11.2021 год., постановено по
в.ч.гр.д. № 1581/2021 г. по описа на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА Д. М. ИВ., ЕГН **********, с адрес в гр.Бургас, ул.“Ал.С.“
№50б, да заплати на „М.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.С.Р.“ №147, ап.14, разноски в настоящото
производство в размер на 150 (сто и петдесет) лв.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5