Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на седемнадесети
октомври 2019 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Миглена Па
и прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 2198/2019г.
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.К.Л-А,
против Решение № 1417/12.07.2019г. по АНД № 2429/2019г. по описа на Варненския районен
съд, постановено V-ти с-в, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
19-0819-000906/14.03.2019г. на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“, с което на П.А.О., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Касаторът твърди,
че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че липсва
субективния елемент от състава на
деянието. Сочи, че доказателствата по делото безспорно установяват, че
наказаното лице е било водач на автомобил с прекратена регистрация, което
обстоятелство не се оспорва от наказаното лице. Твърди, че липсата на изрично
уведомяване за прекратяване на регистрацията не води до отпадане отговорността
по чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл.143 ал.15 от с.з. не
изисква такова. Като правоспособен водач, лицето е следвало да се убеди, че
управлявания от него автомобил съответства на изискванията на закона и едва
тогава да го управлява. Счита, че деянието е съставомерно и при непредпазлива
форма на вина. На изложените основания претендира отмяна на въззивното решение
и потвърждаване на НП. В с.з. не е се явява представител и не изразява
становище по съществото на спора.
Ответникът по
касационната жалба – П.А.О., в представени по делото чрез пълномощник – адв.Д.,
отговор на касационната жалба и писмени бележки, оспорва последната. По
подробно изложени съображения счита решението на ВРС за правилно и
законосъобразно, поради което моли същото да се остави в сила.
Представителят на
ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
ВРС е бил сезиран с
редовна жалба от П.А.О. срещу гореописаното НП. Съдът е установил от фактическа
страна, че при извършена на 07.02.2019г. проверка от Г.П – мл.автоконтр. в
Сектор ПП при ОД на МВР Варна било установено, че П.А.О. управлява собствения
си лек автомобил Рено Еспейс Матра с рег.№ В 5498 НА, със служебно прекратена
на 22.01.2019г. регистрация, на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. За
констатираното на лицето бил съставен АУАН, в който деянието било квалифицирано
като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. АНО като възприел изцяло описаната в
акта фактическа обстановка и дадената кправна квалификация, и като се е позовал
на постановление № 2598 от 11.03.2019 г. на прокурор при ВРП за отказ да се
образува наказателно производство по ЗМ № I-55/2019г.
по описа на ОД на МВР Варна, издал процесното НП, с което наложил на О. административни наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Съдът е приел, че
описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
доказателства. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетенти органи
и в предвидените от закона срокове, но в хода на АНП са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, както и че НП е издадено при неправилно приложение на материалния закон.
Конкретно е приел следното: 1. Посочената като нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП съдържа три изисквания към моторните превозни средства за
движение по пътищата, а в АУАН не е конкретизирано кое от тях не е спазено; 2.Цитираната норма
е обяснителна, а не забранителна и не формира фактически състав на
административно нарушение; 3.
И двете нормативни разпоредби посочени в НП – чл.140 ал.1 и чл.143 ал.15 сочат,
че задължението за регистриране на превозното средство е на собственика, който
го е придобил, но в случая АНО не е ангажирал категорични доказателства кой е
този собственик: в АУАН е посочено, че П. А О. е предстоящ собственик, в НП е
отразено, че О. управлява собствения си лек автомобил, а в представената от
Сектор ПП справка за собственици като такъв е посочен В.И.В, а като предстоящ
собственик е посочен П.А.О.; 4.Приел е за спорен характера на разпоредбата, въз
основа на която е извършено служебното прекратяване на регистрацията на
автомобила поради неизпълнено задължение за регистриране на превозно средство –
чл.143 ал.15 от ЗДвП доколкото по своята същност това представлява принудителна
административна мярка, но същевременно не фигурира в изрично посочените такива
в разпоредбата на чл чл.171
т.2а; 5.Неправилно е
определена санкционната норма – 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, доколкото същата
предвижда административно наказание за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер, а в случая автомобила е имал и регистрация и
табели. Посочил е, че с оглед конкретиката на казуса е следвало да се приложи
чл.180 ал.2 от ЗДвП, според която наказанието по ал.1 се налага и на приобретателя на
регистрирано пътно превозно средство, който в определения срок не съобщи по
местоживеене на службата за регистрация за придобитата собственост; 6. нарушение е несъставомерно и недоказано откъм субективна
страна, тъй като няма представени доказателства от
страна на АНО, че на О. като на лице, което е
прието за собственик на лекия автомобил, е било съобщено за служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила.
Настоящата
инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. При
постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно
задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно
събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е
доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно изложение
на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите
от тях правни изводи.
Като неоснователно се преценява наведеното в касационната жалба
основание – нарушение на закона. Решението е
постановено при правилно приложение на материалния закон. Изложените в тази връзка подробни и задълбочени мотиви,
настоящият състав като касационна инстанция изцяло
споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.1 изр.2 от АПК, поради
което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Само за пълнота
счита, че следва да посочи следното: Като
основателен се преценява единствено аргумента на касатора, че нормата на чл.143
ал.15 от ЗДвП не изисква изрично уведомяване на собственика на автомобила,
каквото изискване съдържа например т.10 на чл.143 от ЗДвП. Това обаче не
променя извода за материална законосъобразност на въззивното решение, като по
отношение субективната страна на деянието няма как да не се съобрази влязлото в
сила постановление на ВРП, още повече, че се касае за идентични състави.
По делото действително липсват
надлежни доказателства О. да е сегашния собственик на автомобила, за който
възниква задължението за регистрация в законоустановения срок. А дори и да
притежава това качество, същия подлежи на санкция по чл.180 ал.2 от ЗДвП.
Предвид изложеното съдът
намира решението на ВРС за правилно и законосъобразно. При постановяването му
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства
и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим
от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1417/12.07.2019г. по АНД № 2429/2019г. по описа на Варненския районен
съд, постановено V-ти с-в, с което е отменено Наказателно постановление № 19-0819-000906/14.03.2019г.
на Началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на П.А.О.,
ЕГН **********,***, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.