Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261006 29.03.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в
публично заседание на петнадесети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря
Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20834
по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК ***** против Л.П.М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр.
с член 9 от ЗПК, чл. 79, ал.1 ЗЗД и член 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 28.07.2017г. между ищеца и ответника
бил сключен договор за потребителски кредит № *****, въз основа на който
дружеството предоставило кредит в размер на 439,89 лева, като оттветникът се задължил
да върне същия, ведно с еднократна такса за оценка на риска в размер на 26,95
лева, както и договорна лихва в размер на 12,13% от остатъчния размер на
главницата по кредита, като общото крайно задължение по договора възлизало на
493,09 лева, която е следвало да се върне на 6 погасителни месечни вноски – 5
по 82,18 лева , ведно с последна, изравнителна от 82,19 лева. Потребителят
пожелал да сключи застраховка Банк комби агент в размер на 8,72 лева и
застраховка Банк комби агент в размер на 8,55 лева, които суми били включени в
крайното задължение по договора и които средства ибли преведени от кредитора по
сметка на застрахователя. Ответникът е преустановил плащанията по договора
считано от 05.02.22018г., като дължал : 81,37 лева – непогасена главница, 0,82 лева – договорна лихва и 25,67 лева – обезщетение за забава.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва
сключването на договора за кредит и отпускане на сумата от 439,89 лева. Прави
се възражение за погасяване на задължението, поради плащане на пълната главница
от 439,890 лева. Излагат се възражения за недействителност на договора за
кредит на осн. член 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.
1, т. 7-9, както и за нищожност на договорните клаузи, предвиждащи заплащане на
еднократна такса за оценка на риска и за заплащане на застраховка *****.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. дело вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по член 417, т. 2 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена
на ответника на 09.10.2019г., от длъжника е постъпило възражение на
17.10.2019г., като исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в дадения от заповедния съда месечен срок по чл.
415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
От приложения
по делото заверен препис от договор за потребителски кредит на 28.07.2017г.
между „ТИ БИ АЙ БАНК”
ЕАД и Л.П.М., се установява, че общият размер на кредита е 449,16 лева, като е
предвидена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 26,95 лева, която
е дължима към деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
кредитора и възстановява от потребителя с дължимите месечин вноски съгласно
погасителен план и предвид заявеното му
желание в искането-декларация, за което потребитялт дава изричното си нареждане
и съгласие с подписване на договора. В член 7.2, озаглавен условия за усвояване
на кредита е предвидено, че при потр. кредит за закупуване на стока и заплащане
на услуга кредиторът превежда съответната част от средствата, като съгласно чл.
7.2.2 в случаите, когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките, предлагани от кредитора при условията
на член 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка сума се превежда от кредитора директно по банковата
сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на съответния
застр. посредник, за което потребителят дава изрично нареждане и съгласие.
Съгласно член 19 от договора за кредит при сключването на този договор,
потребителят не е длъжен да се застрахова, а по свое желание и усмотрение може
да сключи някоя от застраховките, без това да е задължително условие за
сключване на договора. В член 8 е посочена стоката, услугата и нейната цена в
брой – мебели 1бр. с цена от 431,89 лева и вид услуга Банк комби агент от 8,72
лв. и Банк комби агент от 8,55 лв. Лихвеният процент, изразен като годишен
лихвен процент е 12,13 %, съответно ГПР е 34,8 %, а общата сума, дължима от
потребителя е в размер на 493,09 лева. В член 11 от договора са посочени
условията за издължаване на кредита и погасителния план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
По делото е
изготвена ССЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и безпристрастно дадена, от която се установява размера и вида на
задълженията за процесните периоди.
По делото е
изготвена СТЕ, неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентно
изготвена и безпристрастно дадена, от която се установява, че размерът на
шрифта му е с големина 12.
Процесният
договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не
по-малък от 12. Договорът съдържа общия размер на кредита и условията за
усвояването му, стоката или услугата и нейната цена в брой, лихвения процент по
кредита, който е фиксиран и условията по прилагането му, ГПР по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
информация за правото на потребителя да получи извлечение по сметка и наличието
или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това
право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената
главница и лихвата съгласно член 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения
процент на ден.
В представения
договор за кредит липсва конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР,
което води до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя
страна препятства потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при
определените условия за връщане на заетата сума, което обуславя нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10,
ал. 1 от ЗПК/. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно
член 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, която в
случая е 20,89 лева /431,89 лева -411 лв./.
С оглед
изложеното искът следва да се уважи само за претендираната главница от 20,89
лева, ведно със зак. лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по член 417 ГПК до окончателното й изплащане. Ответницата е в забава, считано
от датата на предявяване на исковата молба в съда, която има ролята на покана и
се смята за предявена от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Целта е да се стимулира длъжникът да плати поне
главницата, в противен случай ако се приеме, че не се дължи и зак. лихва от
исковата молба се създава ново неравновесие, този път в полза на потребителя.
По разноските.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на
ищеца ще се присъдят по съразмерност разноски в заповедното производство в
размер на 4,83 лева за държавна такса и 9,50 лева за юрк. възнаграждение, а за
исковото производство в размер на 23,75 лева за държавна такса, 38 лева за ССЕ
и 28,50 лева за юрк. възнаграждение.
На адв. П. следва да се присъди
адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв в размер на 243 лева,
платими от ищеца.
Воден от
горното, ПРС
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422
ГПК, вр. с член 415 ГПК, вр. с член 79, ал. 1 ЗЗД, че Л.П.М., ЕГН ********** дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК****** следните
суми: 20,89 лева,
представляваща остатъчна сума от предоставената й чиста сума на кредита, ведно
със зак. лихва върху тази сума, считано от 25.07.2020г. до окончателното й
изплащане, за която сума е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 417 ГПК по ч. гр. д. № 12245/2019г. по описа на ПРС, КАТО
отхвърля исковете в останалата им част за присъждане на договорна лихва от 0,82
лева; обезщетение за забава върху главницата в размер на 25,76 лева, както и за
разликата над уважения размер за главницата до пълния предявен от 81,37 лева,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД с ЕИК ***** да заплати на адв. С.Ж.П. адв.
възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв в размер на 243 лева.
ОСЪЖДА Л.П.М., ЕГН ********** да заплати на „ТИ БИ АЙ
БАНК” ЕАД с ЕИК ******* разноски по заповедното производство в размер на 14,33 лева, както и разноски по исковото
производство в размер на 90,25 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала.
Секретар: Н.Н.