М
О Т И В И
към
Решение
по АНД № 1141 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
Срещу обвиняемия Д.М.Л. ЕГН ********** Районна
прокуратура – гр. Д. е внесла в Районен съд – гр. Д. Постановление с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от
него престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК за това, че на 07.11.2014 г, в град Д., пред органите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - град Д. е потвърдил неистина в писмена декларация
от 07.11.2014 г, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред
орган на власт – ОД на МВР – Д. за удостоверяването
истинността на това обстоятелство, а именно, че обичайното му местопребиваване
е в Р. Б..
В съдебно заседание представител на ДРП
прави искане за налагане на административно наказание в минимален размер.
Процесуалният представител на обвиняемия Л.
прави искане за налагане на наказание в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Въз основа на събраните по делото
доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:
На 07.11.2014 г. обв. Д.М.Л. посетил сградата
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР в град Д.,
за да подаде Заявление за издаване на българско национално свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Обвиняемият Л. попълнил и подал
Декларация по чл. 151, ал. 5 ЗДвП, в която вписал, че обичайното му пребиваване
не е в друга държава - членка на ЕС, и че не притежава друго валидно
свидетелство за управление МПС, издадено от държава - членка на ЕС.
Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 5 ЗДвП свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Р. Б., за което обстоятелство
подписват декларация или представят доказателство, че се обучават във висше
училище по чл. 17 ал. 1 ЗВО или в училище по чл. 26 ал. 1 ЗНП в страната не
по-малко от шест месеца, т. е. посочената по-горе писмена декларация се дава
пред орган на власт по силата на нормативен акт с ранг на закон, а именно
Закона за движение по пътищата за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно, че обвиняемия Л. е с „обичайно пребиваване“ на
територията на Република България.
От показанията на разпитаните свидетели по
досъдебното производство – Г. И. и С. Е., се установило, че през 2014 г. обв. Д.Л. е
пребивавал на територията на с. П., общ.
Д. няколко месеца, както и че същият живее
заедно със семейството си във Ф. Р. Г. и че всяка година се
прибира за няколко месеца или седмици през летния период.
Свидетелят Р.Т.
- системен оператор към сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Д., заявила, че при подаването на такива декларации по
чл. 151, ал. 5 ЗДвП заявителят сам попълва документа с личните си данни, след
което го подписва, както и че тези декларации винаги се подават лично от
заявителя, като не се допуска заявлението да се подава от упълномощено лице.
Съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно -графическа експертиза, подписът на позиция „Подпис" в
оригинал в „Декларация" от 07.11.2014 г, подадена във връзка с чл.151,
ал.5 ЗДвП, е положен от обв. Д.Л., ЕГН**********.
Приобщените по делото писмени доказателства
не съдържат противоречия, поради което не се налага подробното им обсъждане.
Писмените доказателства, доколкото съдържат релевантни за делото факти, са
посочени и обсъдени по-горе в изложението, относно приетата за установена
фактическа обстановка.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин въз основа на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства - приложените по делото писмени доказателства, приобщени
по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към
доказателствения материал по делото: материалите по досъдебно производство № 149/2016
г. по описа на Сектор „ПИП“ при ОД на МВР – гр. Д.,
писмени доказателства преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
При изложените фактически констатации и
съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемия Л., като на 07.11.2014 г.
в гр. Д., потвърдил неистина /че обичайното му
пребиваване е в Р. Б./ в
писмена декларация, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава
пред орган на власт – МВР за удостоверяването на това обстоятелство, а именно,
че обичайното му пребиваване е в Р. Б., е осъществил състава на престъпление по чл. 313, ал.
1 от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички
елементи на възведения престъпен състав.
От обективна страна обвиняемият Л.
собственоръчно е подписал и подал писмена декларация по чл. 151, ал. 5 ЗДвП,
като по този начин е потвърдил неистина, а именно, че обичайното му пребиваване
не е в друга държава - членка на ЕС.
Съгласно чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО по
смисъла на същата „обичайно пребиваване“ означава мястото, където дадено лице
обикновено живее, тоест повече от 185 дни през календарна година, поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее.
От субективна страна деянието е извършено
от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11,
ал. 1, пр. І от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
При определяне наказанието на обвиняемия за
извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
За да определи наказанието на обвиняемия съдът
взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него
деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение
за отговорността на обвиняемия:
В санкцията на правната норма на чл. 313,
ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три
години или глоба от сто до триста лева.
Обвиняемият Л. е неосъждан, не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на
НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили
имуществени вреди.
С оглед наличието на материалноправните
предпоставки, визирани в чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да
освободи Л. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно
наказание “глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би
изпълнило целите на административнонаказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на
самия извършител са невисоки - спрямо обвиняемия не са били образувани други
наказателни дела на производство, с добри характеристични данни по
местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за
инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се
постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно
наказание “глоба”.
Ето защо, на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на Д.М.Л.
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание “глоба” в размер на хиляда лева.
В този смисъл, съдът определи
административното наказание като справедливо, респективно съответно на
извършеното.
С Решението, съдът осъди обвиняемия Д.М.Л.
ЕГН ********** да заплати сторените по делото разноски в размер на 102.13 лв.
по сметка на ОД на МВР - гр. Д..
По изложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/