№ 503
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20221001000177 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЕТ „АГРО-
ИНДУСТРИАЛ-Б. П.“ – ответник в първата инстанция чрез особения
представител адв. Т.П. против решение №261 304 от 10.09.2021 год. на СГС,
ТО,V1-5 с-в, постановено по т.д.№ 1064/2020 год., с което е уважен
установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.430,ал.1 и 2 от ТЗ,
както и иска по чл.86 ЗЗД, предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“-АД против ЕТ „АГРО-ИНДУСТРИАЛ-Б. П.“, като е признато за
установено, че ответникът дължи на банката сумата 50 000 евро – непогасен
остатък от главницата по Договор за банков кредит от 11.09.2008 г., ведно
със законната лихва за забава, считано от 06.03.2019 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.03.2019 г. по ч.гр.д.
№13372/2019 г. на Софийски районен съд.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението, тъй
като съдът се е произнесъл свръх петитум.Твърди, че в петитума на исковата
молба ищецът не е заявил искане за присъждане на законна лихва, но въпреки
това съдът е присъдил такава от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Излага и доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост.Жалбата е подробно мотивирана.
Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли иска изцяло като
1
неоснователен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от ищеца „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“-АД чрез пълномощника й юрк.Х. П., в който
се излагат доводи за недопустимост на жалбата поради това, че същата е
подадена от особен представител, без да са били налице основания за
назначаването на такъв, а също и не е внесена следващата се държавна такса,
което я прави нередовна. Твърди, че неправилно съдът е освободил
жалбоподателя от заплащането на държавна такса.
По същество излага и подробни съображения за неоснователност на
въззивната жалба, като напълно се споделят мотивите на
първоинстанционния съд. Излага доводи, опровергаващи твърдението в
жалбата, че съдът се е произнесъл свръх петитум. Твърди, че в уточнителната
молба от 09.12.2020 г. изрично и недвусмислено е заявил и претенция за
заплащане на законна лихва върху главницата, както и в самото заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Моли за потвърждаване на решението
като законосъобразно и правилно.
Софийският Апелативен съд, като провери обжалваното решение
във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Неоснователни са доводите на въззиваемата банка за недопустимост
на жалбата поради това, че неправилно съдът е освободил жалбоподателя от
заплащане на държавна такса за въззивно обжалване, тъй като не били налице
предпоставките за това. Другият довод за недопустимост на жалбата е, че
СГС неправилно е приложил ЗПрП и е назначил особен представител на
жалбоподателя ЕТ „АГРО-ИНДУСТРИАЛ-Б. П.“.
Доводите са неоснователни. Двата съдебни акта – единият, с който
жалбоподателя е освободен на основание чл.83,ал.2 ГПК от заплащане на
държавна такса за обжалване на първоинстанционното решение, и другият, с
който му е допусната правна помощ по ЗПрП и назначен особен
представител, са постановени по негово искане, искането е уважено и в този
случай и двата съдебни акта не подлежат на инстанционен контрол, още по-
малко в производството по въззивно обжалване на решението.Двете
определения, с които жалбоподателят е освободен от държавна такса и му е
назначен особен представител, са влезли в сила като необжалваеми.Същите
не са предмет на въззивното производство. Затова въззивната жалба е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество обаче, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
. Релевантните за спора факти са правилно установени, правните изводи
съответстват на тях и на относимите законови разпоредби, поради което
2
липсват основания за отмяна или изменение на решението.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на „ПИБ“-АД по
чл.422 ГПК, във вр. чл.430 ТЗ за установяване, че ответникът ЕТ „Агро-
Индустриал -Б. П.“ дължи на банката сумата 50 000 евро – непогасен остатък
от главницата по Договор за банков кредит от 11.09.2008 г.,обявен за
предсрочно изискуем, ведно със законната лихва за забава, считано от
06.03.2019 г./подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение/
до окончателното й изплащане, за които суми е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от
30.03.2019 г. по ч.гр.д.№13372/2019 г. на Софийски районен съд.
За да уважи иска за установяване дължимост на просрочена
непогасена главница в пълния й претендиран размер, съдът е приел, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, че тази изискуемост е обявена на
длъжника, че същият не е изпълнил цялото задължение в дадения му 7-дневен
срок от поканата.Приел е размера на претендираното задължение за главница
за безспорно доказан от приетата ССЕ, неоспорена от страните, която
всъщност е установила по-висок размер на непогасената главница по кредита,
но в процесния случай както в заповедното, така и в настоящото
производство е претендирана главница само в размер на 50 000 евро, без да е
споменато, че се касае за частичен иск. Върху тази сума е присъдил и законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е
ответника за разноските, направени от ищеца в заповедното и исковото
производство.
Жалбоподателят чрез особения си представител развива доводи за
недопустимост на решението поради това, че съдът се е произнесъл свръх
петитум. Твърди, че с исковата молба не е претендирана законна лихва върху
главницата, а съдът е присъдил такава. Това правело решението недопустимо,
в разрез с диспозитивното начало в гражданския процес. Излага доводи и за
незаконосъобразност поради това, че съдът не е обсъдил в мотивите си
всички наведени доводи и възражения на ответника, поддържани в
отговора.Не е обсъдил всички доказателства и факта, че с прехвърлянето на
имот на банката вместо плащане по договора за кредит, всъщност е изплатил
цялото си задължение. Налице било явно несъответствие на стойността на
имота към датата на сключване на договорната ипотека и стойността му към
датата на продажбата му на банката.Към датата на ипотеката стойността му
била 1 000 000 евро, а съгласно споразумението от 28.08.2014 г. продажната
му цена била определена на 494 130,33 евро. Съдът не бил обсъдил и
възражението за нищожност на договора за покупко-продажба, с който имота
бил прехвърлен на банката вместо изпълнение на задължението на длъжника
по договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил
сключен при занижена цена на недвижимия имот. Прави и възражение за
изтекла погасителна давност.
3
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и заключението на приетата ССЕ, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че страните са обвързани от валидно
възникнало облигационно отношение по силата на Договор за банков
кредит №000CL-L-000012 от 11.09.2008 г . /л.10/, по силата на който „Първа
инвестиционна банка“АД в качеството й на кредитор предоставила на ЕТ
„Агро-Индустриал – Б. П.“, сумата от 1 000 000 евро, предназначен за
обезпечаване изпълнението на задълженията на кредитополучателя по други
предоставени му от банката кредити и овърдрафти, общо в размер до
1 000 000 евро. Установен е срок за усвояване на кредита до 01.01.2014 г.,
след изтичането на който задължението на банката за предоставяне на
неусвоените суми се погасява. Срокът за погасяване на ползваната част от
кредита е до 30 дни от датата на усвояването му, но не по-късно от 31.01.2014
г.
В раздел V от Договора е установен размерът на дължимата
договорна лихва, а именно възлизащ на базовия лихвен процент на банката в
евро, увеличен с надбавка от 3,41 пункта, която лихва се начислява за дните
на фактическото ползване на кредита, а в раздел VI от Договора – таксите и
комисионните във връзка с отпускането на кредита.
В чл.27 от Договора е предвидено правото на банката да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем при настъпването на определени
предпоставки, сред които е и преустановяване плащането по кредита за срок,
по-дълъг от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо, за което е необходимо да бъде отправено предизвестие до
длъжника – чл.27.2.а.
В чл.22 от Договора е договорено обезпечаване срочното погасяване
на кредита с учредена в полза на банката договорна ипотека върху два
недвижими имота: 1/недвижим имот, находящ се в гр.София, ул. „Козяк“ №
21 А, до вход А и представляващ Търговски център на 1-ви етаж с площ от
242.71 кв.м. и 2/недвижим имот,находящ се в гр.София, район „Витоша“,
съставляващ УПИ V в кв.31 по плана на гр.София, м.“Манастирски ливади“-
запад, целият с площ от 3 580 кв.м.
С Анекс №1 от 21.11.2012 г./л.18/ към Договора за банков кредит
страните са постигнали съгласие за частично заличаване на договорна
ипотека, учредена в полза на банката върху индивидуализиран в чл.22 от
Договора недвижим имот, предвид постъпила сума от 478 000 лв. за
погасяване на кредита.
С Анекс №2 от 27.12.2012г. към Договора са договорили
приемането на нов погасителен план – Приложение № 1 , по който да бъдат
извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения погасителен план,
установен е краен срок за погасяване на задължението до 02.01.2014г., при
дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната
4
лихва от 50 972.60 евро
С Анекс №3 от 17.01.2013г. към Договора страните са договорили
приемането на нов актуален погасителен план – Приложение № 1 , по който
да бъдат извършвани плащанията по кредита. Видно от приложения
погасителен план, установен е краен срок за погасяване до 06.01.2014г., при
дължим остатък на главницата от 647 606.13 евро и остатък по договорната
лихва от 53 843.65 евро
С Анекс №4 от 13.03.2013г. към Договора страните са постигнали
съгласие падежиралата главница от 647 606.13 евро да се олихвява с лихвен
процент ,равен на договорения и възлизащ на 11,4% в срок до 30.04.2014 г.
На 28.08.2014 г. между банката и кредитополучателя било
подписано Споразумение /л.25/ към договора за банков кредит, в което
страните за постигнали съгласие, че поради прехвърляне на правото на
собственост вместо плащане чрез сключване на Договор за покупко-
продажба с НА на имот, ипотекиран в полза на Банката за сумата от
1 000 000 лева без ДДС, а именно: недвижим имот,находящ се в гр.София,СО,
район „Витоша“, съставляващ УПИ V в кв.31 по плана на гр.София,
м.“Манастирски ливади“-запад, целият с площ от 3 520 кв.м., страните се
съгласили за следното:
1/да се намали размера на кредитното задължение на ЕТ „Агро-
Индустриал-Б. П.“ с 966 434,92 лева /494 130,33 евро/, която сума е получена
от цената на имота в размер на 1 000 000 лева, намалена с платените от
Банката местни данъци и такси върху имота в размер на 33 656,08 лева;
2/ Считано от датата на споразумението – 28.08.2014г., страните се
споразумяват остатъка от ползвания от кредитополучателя кредит в
размер на 348 492,97 евро да се погасява съгласно нов погасителен план –
Приложение №1, неразделна част от споразумението, като
кредитополучателят следва да изплати задължението си към Банката за 88
месеца с 48 месеца гратисен период по главницата, т.е. срокът за
издължаване на кредита, видно и от новия погасителен план, е бил
продължен до 29.11.2021г., на която дата е следвало да бъде последната
погасителна вноска.
По-нататък е уговорена годишната лихва за кредита /същата не е
предмет на производството/,уговорено е, че за направените промени
кредитополучателят не дължи такси, като не дължи такива и при предсрочно
погасяване.
Ищецът твърди, че след сключването на споразумението, в което
задължението по договора за кредит е намалено с цената на прехвърления в
полза на Банката недвижим имот и е установена остатъчната главница по
кредита, ответникът не е погасявал задълженията си. Поради това и на
основание чл.27.2.а от Договора, Банката е обявила кредита за предсрочно
изискуем. Писмено е уведомила длъжника за предсрочната изискуемост,
видно от Покана за доброволно изпълнение и обявяване на предсрочна
5
изискуемост по Договор за банков кредит от 11.09.2008г. , адресирана Б. А.
П. в качеството му на ЕТ „Агро-Индустриал – Б. П.“. В нея е посочено, че в
случай, че кредитополучателят не погаси всички свои изискуеми задължения,
банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, като е определен 7-дневен
срок за изпълнение на задълженията. Поканата е получена на 28.02.2018г.,
което е удостоверено с положен подпис от адресата върху документа.
Задължението не било изпълнено в указания 7-дневен срок, поради
което Банката подала на 06.03.2019г. до СРС заявление по чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение и ИЛ, което било уважено и била издадена
Заповед по чл.417 ГПК от 28.03.2019г. /л.38/, по силата на която било
разпоредено длъжникът Б. А. П. в качеството му на ЕТ „Агро-Индустриал – Б.
П.“ да заплати на кредитора „ПИБ“-АД сумата 50 000 евро главница по
Договор за банков кредит от 11.09.2008 г. и допълнителни споразумения към
него, ведно със законната лихва от 06.03.2019г. до изплащане на
вземането, както и 2 105,83 лева разноски по делото, а именно: 1 955,83 лв.
държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.Допуснато е
незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист за горните
суми. Образувано е изп.д. при ЧСИ А. Б..
Видно от приложеното към настоящото дело заповедно
производство, длъжникът е възразил срещу заповедта в срока по чл.414,ал.2
ГПК, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви
установителен иск по чл.422 срещу длъжника в едномесечен срок от
съобщението. Съобщението е получено от юрист на банката на 09.03.2020 г.,
видно от съобщение на л.56 от приложеното заповедно производство. В
едномесечния срок банката е предявила настоящия установителен иск по
чл.422 ГПК.Тук следва да се отбележи, че иска е предявен на 10.06.2020 г., но
същият е в срок, предвид разпоредбата на чл.3,т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г., съобразно което от тази дата до отмяната на извънредното
положение на 13.05.2020 г. процесуалните срокове по съдебните
производства спират да текат.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ/, от което се установява, че по процесния договор за кредит банката е
предоставила на кредитополучателя сума в размер до 1 000 000 евро за
обезпечаване задълженията му по други предоставени кредити и овърдрафти,
при което на 19.12.2012 г. са били усвоени 647 606.13 евро . Според
експертизата, непогасеният остатък по така усвоения кредит към 06.03.2019г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
възлиза на 530 752.29 евро, от които 348 492.97 евро – главница ; 156 153.90
евро – договорна лихва, 26 044.06 евро – наказателна лихва и 61.36 евро –
разноски за връчване на покани. В заключението се сочи, че задължението на
ответника към 20.03.2021 г. /датата на изготвяне на експертизата/ е в размер
на 613 723.50 евро, от които 348 492.97 евро – главница, 156 153.90 евро –
възнаградителна лихва, 96 463.53 евро – наказателна лихва, 61.36 евро –
6
разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение, 10 347.22 евро –
законна лихва и 2 204.52 евро – съдебни разноски.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е иска на Банката срещу
ответника ЕТ за установяване на непогасена главница по Договора за
банков кредит от 11.09.2008 г., ведно с четири броя анекси към него и
Споразумение от 28.08.2014 г. в размер на 50 000 евро. Иска не е предявен
като частичен.Тази сума за главница е заявена и в заповедното производство.
С предоговарянето по кредита е бил актуализиран и размерът на
останалите непогасени задължения на кредитополучателя, като е било
извършвано частично погасяване, включително и със стойността на
прехвърления в собственост на банката недвижим имот, ипотекиран за
обезпечението на дълга.Стойността на този имот към момента на покупко-
продажбата е била 1 000 000 лева, намалена с платените от Банката местни
данъци и такси върху имота в размер на 33 656,08 лева, поради което чистата
цена е останала в размер на 966 434,92 лева /или 494 130,33 евро/.Това се
установява от коментираното по-горе споразумение.От него е видно, че на
банката е прехвърлено правото на собственост върху втория имот, послужил
като обезпечение и описан в договора за кредит, върху който в полза на
банката при сключването на договора е била учредена договорна ипотека.
Нотариален акт за тази ипотека обаче не е представен. Не е представен и
цитирания в споразумението договор за покупко-продажба на имота, описан в
него, прехвърлен на банката вместо плащане на задължението.
Споразумението е надлежно подписано от двете страни, които са
уточнили и са се съгласили, че към момента на подписване на
споразумението, след прихващане с цената на прехвърления имот,
задължението за главница на кредитополучателя остава в размер на
348 492,97 евро.Именно този остатък е уговорено да се погасява съгласно нов
погасителен план, приложен към споразумението и крайният срок за
погасяването е определен на 29.11.2021 г.
Тъй като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, то
цялата непогасена главница в посочения размер е станала изискуема. Този
размер от 348 492,97 евро към датата на подаване на заявлението за заповед за
изпълнение е установен и от заключението на ВЛ по приетата ССЕ,
неоспорена от страните.
ВЛ установява, че отпуснатият кредит е бил частично усвоен в
размер на сумата от 647 606.13 евро на 19.12.2012г., като с предоставената
от банката сума са били погасени задълженията на ответника по други
сключени от него с банката – Договор за кредит № 000LD-L-000033, Договор
за ползване на овърдрафт по разплащателна сметка № 000OD-L-000015 и
Договор за банков кредит № 000CL-L-000012. Установява също, че
последното плащане по кредита е било извършено към датата на сключване
7
на споразумението от 28.08.2014г. със стойността на получения от
банката в собственост имот, послужил като обезпечение на дълга и
възлизаща на 494 130.33 евро, при което след погасяване на дължимите
главница и лихви, непогасената главница е била редуцирана до 348 492.97
евро, както е посочено и в споразумението и с който размер длъжникът се е
съгласил, подписвайки го.
В чл.27 от Договора е предвидено правото на банката да обяви
кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят
преустанови плащанията си по него за период повече от 5 работни дни,
считано от датата на падежа на съответната вноска.Както бе посочено,
последното плащане е направено на 28.04.2014г., като са погасени със
стойността на продадения на банката имот задължения за главница и
възнаградителна лихва.След тази дата други погашения не са правени.
За да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
е необходимо банката да уведоми за това длъжника, т.е. уведомлението да
достигне до знанието на кредитополучателя. В настоящия случай това е
направено с отправената до ответника писмена покана за доброволно
изпълнение, в която се съдържа изричното волеизявление на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай, че
кредитополучателят не изпълни задълженията си в предоставения му 7-
дневен срок за това. Съдът приема за доказано получаването на поканата от
нейния адресат, което същият е удостоверил с положен от него подпис на
28.02.2018 г. При това положение и с оглед осъществяване на фактическия
състав на предсрочната изискуемост по кредита, дължимият остатък по
него за главницата е станал изискуем след изтичане срока в поканата, а
именно на 08.03.2018 г., от който момент кредитополучателят дължи
плащането й в пълен размер.
Въпреки установения от ВЛ размер на непогасената главница от
348 492.97 евро, ищецът е упражнил правото си на съдебна защита само за
част нея до размера на предявения иск от 50 000 евро, който съдът приема за
изцяло основателен и доказан. Върху сумата се дължи и законната лихва,
считано от 06.03.2019г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Съдът дължи при тези
данни и осъдителен диспозитив за направените разноски в заповедното и
исковото производство, което е сторено с обжалваното решение.
По тези съображения, както и изложените от първоинстанционния
съд, които въззивният съд споделя, решението следва да бъде потвърдено
като правилно, обосновано и съобразено със закона.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недопустимост
на решението поради това, че съдът се бил произнесъл свръх петитум, тъй
като е присъдил върху главницата законна лихва, без да е поискано това в
исковата молба. Възражението е неоснователно. С уточнителна молба от
08.12.2020 г./л.74/, в изпълнение на указания на съда, ищецът е заявил
8
изрично, че претендира и законна лихва върху главницата до окончателното й
изплащане. Така е поискано и в заповедното производство, което искане е
уважено.Затова съдът не се е произнесъл свръх петитум, а при съобразяване
на диспозитивното начало, се произнесъл по искането така, както е заявено от
ищеца.
Неоснователни са и доводите за погасяване вземанията на ищеца
по давност. С оглед настъпилата предсрочна изискуемост на вземането за
главницата, същото е станало изискуемо в целия останал непогасен размер,
независимо, че за част от погасителните вноски не е бил настъпил падежа за
плащане. Падежът на задължението за главница в целия му останал непогасен
размер е на датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 08.03.2018г.,
от който момент започва да тече и срокът на погасителната давност. В случая
приложим е общият петгодишен давностен срок в нормата на чл.110 ЗЗД,
доколкото вземането е изгубило характера си на периодични плащания с
определени по размер и падеж погасителни вноски, като дългът се е
превърнал в изискуемо вземане в пълния му остатъчен размер. Към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
– 06.03.2019 г., не е бил изтекъл срока на погасителната давност, поради
което кредиторът е разполагал с правото да иска принудителното му
изпълнение.
Неоснователни са и поддържаните в жалбата доводи, че с
прехвърлянето на имот на банката вместо плащане по договора за кредит,
всъщност длъжникът е изплатил цялото си задължение. Това твърдение
категорично се опровергава както от заключението на ССЕ, така и от
констатираното от страните в споразумението от 28.08.2014 г.Същото е
подписано от длъжника без възражения и в същото е отразено, че след
погасяването на дълга за главница и лихви с цената на продадения имот,
задължението за главница към тази дата е в размер на 348 492,97 евро.
Твърди се от жалбоподателя, че налице било явно несъответствие на
стойността на имота към датата на сключване на договорната ипотека и
стойността му към датата на продажбата му на банката.Към датата на
ипотеката стойността му била 1 000 000 евро, а съгласно споразумението от
28.08.2014 г. продажната му цена била определена на 494 130,33 евро. В
споразумението всъщност е записано, че от цената му в размер на 1 000 000
лева е приспадната сумата от 33 565,08 лева, които банката е платила като
местни данъци и такси за имота.
Възражението е неоснователно, тъй като по делото не са събрани
доказателства, от които да е видно каква е била цената на ипотекирания в
полза на банката имот. НА за учредената договорна ипотека не е представен.
Не е представен и НА за покупко-продажба, от който да се установи на каква
цена всъщност е продаден имота. Видно от споразумението, продажната цена
е била 1 000 000 лева. Освен това, следва да се има предвид, че при покупко-
продажбата цената е пазарна и за продажната цена е необходимо съгласието и
9
на двете страни по сделката.
Неоснователно е възражението, че съдът не бил обсъдил
възражението за нищожност на договора за покупко-продажба, с който имота
бил прехвърлен на банката вместо изпълнение на задължението на длъжника
по договора за кредит, поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил
сключен при занижена цена на недвижимия имот. Както стана въпрос,
договорът з покупко-продажба, сключен в нотариална форма, не е представен
по делото.Затова съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Всички поддържани в жалбата доводи са неоснователни, което
налага потвърждаване на обжалваното решение като правилно и съобразено
със закона.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 ГПК, на
въззиваемата банка се дължат разноските за въззивната инстанция съобразно
представения от пълномощника й списък по чл.80 ГПК, в който се
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261 304 от 10.09.2021 год. на Софийски
градски съд, ТО,V1-5 с-в, постановено по т.д.№ 1064/2020 год .
ОСЪЖДА ЕТ „Агро-Индустриал – Б. П.“, ЕИК-********* да
заплати на „Първа инвестиционна банка“-АД, ЕИК-********* сумата 450 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10