Решение по дело №645/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“, ЕИК ********* против решение № 226 от 11.05.2023 г., постановено по а.н.д. №326/23г. по описа на РС-Пазарджик.

С решението е потвърден ЕФ №********** от 14.08.2022 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде уважена подадената жалба и отменено обжалваното решение, съответно отменен и издаденият електронен фиш. Претендират се разноски.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба. В писмено становище по същество оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК жалбата е основателна.

За да потвърди обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 14.08.2022г., в 19.40 ч., ППС товарен автомобил „Волво ФХ 480“, рег.№ [рег. номер], с технически допустима максимална маса 27000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, собственост на ЕТ „Сисиган-Славейко Николов“, било управлявано в община Пазарджик по път I-8, км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. За посоченото ППС била подадена тол декларация за преминаването, в която било посочено, че то е с три, а не с реалните 5 оси, което довело до заплащане на такса в размер по-малък от дължимия. Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643.

Собственикът на процесното ППС е санкциониран с обжалвания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП в размер на 2 500лв.

Приел е, че са налице всички нормативно предвидени предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Също така е намерил наложеното наказание за справедливо, като не е нарушен принципа за пропорционалност на наказанието с извършеното деяние.

Обжалваното решение валидно и допустимо, но неправилно.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите-членки трябва да спазват. Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, като санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на националния съдия.

В конкретния случай приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност.

Налагането на санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. По отношение на наложената с ЕФ санкция следва да се съобрази и решението на Съда на Европейския съюз от 21.11.2024г. по дело С-61/23, според което в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса с фиксиран размер.

По силата на чл. 633 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС - се налага изводът, че оспореният пред РС - Пазарджик електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

По изложените съображения и след извършената служебна проверка по чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до съответствието му с материалния закон. Поради това решението на Районен съд - Пазарджик следва да се отмени и вместо него – да се постанови друго, по съществото на спора, с което електронният фиш се отмени.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за двете инстанции. Претендират се разноски в размер на 1 400 лева или по 700 лева за всяка инстанция. Основателно е направеното възражение за прекомерност и в тази връзка като съобрази фактическа и правната сложност на спора от една страна и осъществения обем правна помощ от друга, съдът счита, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 1100лв или по 550 лв. за всяка инстанция, която сума е съобразено с чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 226 от 11.05.2023 г., постановено по АНД №326/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на ЕТ „Сисиган – Славейко Николов“, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, [улица], да заплати на ЕТ „Сисиган – Славейко Николов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Костенец, [улица]сумата от 1 100лв, представляваща извършени от дружеството разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.