Р Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 3447 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното
производство Ю.В.И., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Д.,
с адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „Манастирски ливади- Изток",
бул. ******, срещу постановление от 10.01.2019 г. по изп.
дело № 20098440400003 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал
да прекрати производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В частната жалба се излага, че изпълнителното
дело е образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение, издадена в
полза на „Първа Инвестиционна банка“ АД срещу „Ю.Л." ООД за дължими суми
по сключен между страните Договор № 00РО-АА- 0471/19.07.2004 г. за овърдрафт по
разплащателна сметка. За обезпечаване изпълнението по договора жалбоподателят
учредил ипотека в полза на кредитора „ПИБ“ АД върху своя собствен недвижим имот
– вилна сграда, находяща се във вилно селище „Св.
Магдалена“ в гр. София, Столична община, вилна зона „Симеоново- север, местност
„Капанджийска". Сочи, че, с oпределение, постановено по гр. д. 28305/2008г.
по описа на Софийски районен съд, е спряно изпълнението по изпълнително дело №
20098440400003. Това определение впоследствие било отменено с определение на
СГС по ч.гр.д. 3351/2009 г., влязло в сила на 27.05. 2009 г., представено по
изпълнителното дело и намиращо се на стр. 281 от него.
Поддържа, че на 20.12.2018 г. жалбоподателят
бил уведомен за насрочена публична продан на собствения му имот, което
изпълнително действие било инициирано след като изпълнителното дело било перемирано съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че в
периода от 27.05.2009 г.(датата на влизане в сила на определението, с което се
отменя определението на районния съд за спиране на изпълнението по делото) до
27.05.2011 г. не са извършвани
изпълнителни действия и не са поискани такива от взискателя
по изпълнителното дело. Оспорва верността на издаденото от ЧСИ Я.удостоверение,
че в периода от 27.05.2009 г. – 28.05.2011 г. не са извършвани изпълнителни
действия по делото, тъй като същото било спряно въз основа постановено
Определение от 06.02.2009 г. по гр.д. № 28305/2008 г. на СРС, като това
определение било отменено с влязъл в сила акт на 27.05.2009 г., препис от който
акт се намирал по делото. Това твърдение се потвърждавало от обстоятелството,
че съдебният изпълнител издал на жалбоподателя заверен препис от последното
определение, подпечатан със собствения на ЧСИ печат. Поради това,
производството след тази дата, включително и до 28.05.2011 г. било възобновено.
С оглед на тези обстоятелства, жалбоподателят счита, че за взискателя
по изпълнителното дело в този период не са били налице пречки да инициира последващи изпълнителни действия, но вместо това,
последният е бездействал в продължение на две години, което довело до
прекратяване на изпълнителното дело по право.
От
страна на взискателя "Първа инвестиционна банка"
АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******,
чрез юриск. Зембърска, в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, е постъпило възражение, в което жалбата се оспорва
като недопустима и неоснователна. Взискателят по
изпълнителното дело счита, че жалбоподателят И. не е процесуално легитимиран да
иска от съдебния изпълнител да прекрати делото, тъй като няма качеството на
длъжник по делото, а е трето лице, дало своя вещ в обезпечение на подлежащото
на изпълнение задължение. Позовава се на очертания в чл. 435 ГПК кръг лица,
които имат право да обжалват отделните изпълнителни действия, като излага, че
титуляр на правото да оспорва отказа на СИ да прекрати делото е единствено
длъжникът, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Излага, че
производството е спирано неколкократно: на основание
чл. 419 ГПК с определение от 06.02.2009 г., отменено с влязъл в сила съд. акт
на 27.05.2009г.; на основание обезпечителна заповед от 07.11.2011 г., отменена
с определение от 16.06.2017 г. и на основание обезпечителна заповед от
02.11.2011 г., отменена с определение от 28.08.2018 г., влязло в сила на
09.11.2018 г. Поради това, извършването на изпълнителни действия в тези периоди
било невъзможно, поради което всички срокове по изпълнителното дело, в това
число и давностните, спирали да текат. Сочи, че
изпълнението е възобновено на 16.04.2018 г., като прекратяването на делото през
2011 г. не е настъпило, тъй като делото е било спряно към онзи момент. Твърди,
че релевантно за прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е бездействието единствено от страна на взискателя, като в случая било налице възлагане по реда на
чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител служебно да поддържа висящността
на производството, поради което не е налице прекратяване.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия, съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, в които определя депозираната жалба като недопустима и неоснователна.
Съдебният изпълнител определя жалбоподателя като трето задължено лице, поради
което не счита, че същото има правна възможност да обжалва отказа да се
прекрати изпълнителното производство. Излага, че погасителната давност е правна
последица на бездействието, като такова в случая не е налице, доколкото за
кредитора не е била налице правна възможност да инициира изпълнителни действия,
доколкото делото е било спряно, считано от 02.11.2011 година. Излага твърдения
във връзка със събирането на дължимите в производството такси, които са ирелевантни за предмета на настоящото производство.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Производството по изпълнително дело №
20098440400003 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба с вх.
№ 00096/06.01.2009 г. на „Първа Инвестиционна банка“ АД, ЕИК:
******, към която е представен изпълнителен лист от 29.09.2008 г., издаден по ч.
гр. дело № 28305/2008 г. на СРС, I ГО, 39 с-в, съгласно който „Ю.Л." ООД
(н), ЕИК: ******, е осъдено да заплати сумата от 5 901 544,09 лева,
ведно със законната лихва от 16.09.2008 г. до окончателно ѝ изплащане на
основание предоставен на длъжника банков кредит овърдрафт по разплащателна
сметка № РО-АА- 0471/19.07.2004 г., поради настъпване на автоматична предсрочна
изискуемост на дълга с оглед неизвършване на дължими плащания за погасяване на
кредита в срок; сумата от 118 030,88 лева, деловодни разноски в
заповедното производство и сумата от 59 355,44 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
От приложения към молбата за образуване
на изпълнителното дело Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижими имоти № 23, том III, рег. № 5002, дело № 386 от 2004 г., вписан при
Служба по вписванията под вх. рег. № 29801, акт № 77, том XIX, дело 22688(стр.
5 от изпълнителното дело), е видно, че в обезпечение на вземането на „Първа
Инвестиционна банка“ АД от „Ю.Л." ООД - в несъстоятелност, жалбоподателят Ю.В.И.
е учредил в полза на кредитора договорна ипотека на върху свой недвижим
имот- вилна сграда – вила „Астра С“ от вилно селище „Магдалена“, находящо
се в гр. София, СО, вилна зона „Симеоново – север“, местността „Каланджийска“, цялата сграда със застроена площ от 165 /сто
шестдесет и пет/ квадратни метра и разгърната застроена площ от 483,40
/четиристотин осемдесет и три цяло и четиридесет стотни/ квадратни метра,
заедно с поземления имот, в който е построена сградата, целият с площ от 2160
/две хиляди сто и шестдесет/ квадратни метра, заснет през 1994 г. с
планоснимачен номер 559 и нанесен в кадастрален лист № 738 по неодобрения
кадастрален план на гр. София, вилна зона „Симеоново – север“, местността „Каланджийска“.
От намиращата се по изпълнителното дело молба
за образуване на изпълнително производство (стр. 3, том I от изп. дело), става ясно, че взискателят
е поискал от съдебния изпълнител да наложи възбрана върху ипотекирания в негова
полза недвижим имот, собственост на жалбоподателя, като, след изтичане срока за
доброволно изпълнение, да извърши опис, оценка и публична продан на имота. На
основание чл. 18 ЗЧСИ, взискателят по делото е възложил
на съдебния изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние
на длъжника, както и да извършва необходимите действия за събиране на вземането.
Съгласно представения препис на
изпълнителното дело, на 16.01.2009г. съдебният изпълнител е наложил възбрана
върху ипотекираните в полза на кредитора имоти и е извършил имуществено проучване
по отношение на длъжника и на ипотекарните длъжници Ю.И. и С.И., като е направил опити за връчване на покани
за доброволно изпълнение, със съобщения до ипотекарните
длъжници за насрочените описи на собственото им
недвижимо имущество. Първоначално насрочените описи са нестанали, тъй като
първоначалните опити за връчване на поканите за доброволно изпълнение и
съобщенията за насрочените описи са неуспешни.
На 29.01.2009 г. е постъпило искане за
прекратяване на производството по изпълнителното дело от длъжника „Ю.Л.“ ООД -
в несъстоятелност, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК (стр.99) – оставено
без уважение с постановление на СИ от 09.02.2009 г. (почти нечетимо – стр. 151).
Отказът е обжалван с частна жалба от страна на „Ю.Л.“ ООД – в несъстоятелност,
депозирана на 16.02.2009 г. в деловодството на ЧСИ (стр. 195 по делото), от С.К.от
16.02.2009 г. (стр. 189 по делото). Двете жалби са върнати от СИ с разпореждане от
24.04.2009 г. на основание чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262 ГПК (стр.239 по делото).
На 16.05.2009 г. е постъпила частна
жалба на С.К.срещу разпореждане от 24.04.2009 г. (стр.245 по делото), като с
определение от 26.05.2009 г. ч.гр.дело 4504/2009 г. по описа на СГС е
прекратено като преждевременно образувано и преписката е върната на ЧСИ за
администриране (стр.251).
С определение 7614/08.07.2009 г. по ч.
гр. дело 5672/2009 г. СГС е отменил разпореждане от 24.04.2009 г. на основание
чл. 436, ал. 4, вр. чл. 262 ГПК и е върнал делото на ЧСИ за администриране на
частна жалба, вх. номер 01333/16.02.2009 г. на С.К.срещу отказ на ЧСИ от
09.02.2009 г. за прекратяване на производството по делото (стр. 251, том1).
С
определение от 10.08.2009 г. по ч. гр. дело 5538/2009 г. е прекратил
производство по делото и е върнал преписката на ЧСИ за администриране на
подадената от Ю.Л. ООД частна жалба от 11.06.2009 г. срещу разпореждане за връщане на жалба, вх. номер 01333/16.02.2009
година (стр. 308, том 2).
С
определение от 18.09.2009 г. СГС, ТО, 6 състав, ч.гр.д. № 8572/09 г. е
отхвърлил жалбите на С.К.и Ю.Л. ООД срещу отказа на ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело като недопустими.
Междувременно, по депозирано от длъжника
искане по реда на чл. 420 ГПК, съдът, издал заповедта за незабавно изпълнение,
въз основа на която е издаден изпълнителния лист срещу „Ю.Л.“ ООД – в
несъстоятелност, постановил определение от 06.02.2009 г., с което на основание
чл. 420 ГПК е спряно изпълнението по изпълнителното дело. Видно от книжата по
делото, съдебният изпълнител е уведомен за определението на 09.02.2009 г. от
процесуалния представител на длъжника, чрез нарочна молба (стр. 166 по делото).
Съдебният изпълнител е постановил акт от същата дата, с която обявява
производството по изп. дело № 20098440400003 за
спряно по силата на постановеното определение (стр. 165-2, том 1 от
изпълнителното дело). За спирането е съобщено на взискателя
с писмо изх. № 00229/10.02.2009 г., получено на 12.02.2009 г. (стр. 177 - том 1), който го е обжалвал в срок пред горестоящия съд.
Производството по въззивното
гражданско дело № 3351/2009 г. по описа на СГС, образувано по жалбата на взискателя ПИБ АД, е приключило с определение от 27.05.2009
г. (стр.281), с което съдът отменя постановеното определение за спиране на
изпълнението и оставя в сила разпореждането за незабавно изпълнение.
От изпълнителното дело не се установява
датата, на която посоченото определение е получено от съдебния изпълнител, от
кого е изпратено, нито начинът по който същото му е било изпратено.
Определението е включено по изпълнителното дело, под страници № 281 до 285 включително.
От копието на изпълнителното дело не се
установява съдебният изпълнител да е издавал акт за възобновяване на
производството по делото, въз основа на полученото определение, нито да е
изпращал съобщение до страните по делото за извършеното възобновяване.
След служебна справка в служебната
система за справки по делата на СГС се установява, че гр. дело 3351/2009 г. по
описа на СГС е изпратено на 01.06.2009 г. на СРС. На страните по делото не са
изпращани съобщения за постановеното определение от 27.05.2009 година.След
служебна справка по телефона в деловодството на СРС, се установява, че на
05.06.2009 г. делото в постъпило в СРС, като по картона на същото липсва
отбелязване делото да е било вземано от страните по същото. На 19.03.2010 г. с
разпореждане на съдията – докладчик от СРС делото е изпратено на ОС-Благоевград
за послужване и е върнато на СРС на 29.10.2012 година.
Следващото искане за извършване на
изпълнително действие е от 29.08.2011 г., когато с молба от взискателя ПИБ АД е
поискано насрочване на опис на имотите, собственост на ипотекарните длъжници (стр.
311 по делото).
Въз основа на така формираните
фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът
може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането
на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485, определянето на трето лице за пазач при
неспазване на изискванията на чл. 470 и чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както
и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в
едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на
съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Залогодателят
и ипотекарният длъжник да са обвързани от
субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист съобразно
разпоредбата на чл. 429, ал.3 ГПК. По тази причина те имат идентични на
длъжника в изпълнителното производство процесуално качество, съответно права и
задължения. В материалното отношение с кредитора този, който е дал своя вещ в
залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг, не е длъжник, но в
изпълнителния процес той трябва да е страна, защото търпи принудата. Той
разполага с всички средства за защита, които законът признава на длъжника, за да
се защити от процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение (В този
смисъл Тълкувателно решение от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 2).
С оглед гореизложеното, депозираната
жалба е депозирана от лице с правен интерес от защита, в законоустановения
срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по
т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемане на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение (ПДИ),
проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки,
набавяне на книжа и др.давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ.
Изпълнителният процес се прекратява по
силата на закона, независимо от това дали съдебният изпълнител е издал
постановление за прекратяването на изпълнителното дело, с изтичане на 2-годишен
срок от последното изпълнително действие – основание за прекратяване по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
По делото се установява, че с
определение от 06.02.2009 г. изпълнително
дело № 20098440400003 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ е спряно. След постановеното на 27.05.2009 г.
определение по гр. дело 3351/2009 г. по описа на СГС, действително взискателят
ПИБ АД не е искал предприемане на действия по изпълнителното дело в период над
2 години (до молбата от 29.08.2011 година). Това обстоятелство не може да бъде санирано от факта, че с молбата за образуване на изпълнителното
дело е налице възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, доколкото в периода не са извършвани
и действия по принудителното изпълнение и от съдебния изпълнител. Другите
висящи в периода съдебни производства по обжалване на други действия на
съдебния изпълнител, описани по-горе също са ирелевантни,
доколкото не се касае за изпълнителни действия по смисъла и на т.10 от ТР № 2/26.06.2015г.
по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Действително, както бе отбелязано
по-горе, не се установява взискателят да е бил
уведомен за определението от 27.05.2009
година. От друга страна обаче, касае се за окончателен съдебен акт, който влиза
в сила в момента на постановяването му
(чл. 296, т.1 от ГПК). Следователно, от 27.05.2009 г. по силата на съдебния акт
производството по изпълнителното дело е възобновено, без да е необходим изричен
акт на съдебния изпълнител в тази насока.
Взискателят „ПИБ“ АД е страна по гр. дело 3351/2009
г. по описа на СГС, и е в негова тежест да се уведоми за резултата от същото,
включително и в рамките на следващите две години да предприеме активни действия
в защита на правото си на принудително изпълнение в рамките на изпълнително дело № 20098440400003
на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ.
Следва да се отбележи и, че в
становището си по жалбата, взискателят ПИБ АД не
излага някакви конкретни възражения защо в периода 27.05.2009 г. – 27.05.2011
г. не е поискал предприемане ан изпълнителни
действия. Сочи се единствено, че периода производството е било спряно, което се
установява от фактите по делото, че не
отговаря на събраните данни. Не се изтъква невъзможност за страната да
се запознае с постановения акт от СГС по делото в продължение на две години,
образувано по частна жалба на самия взискател.
Поради изложеното е налице настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в резултат
на непоискано извършване на изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на пълни две години в периода
27.05.2009 г. – 27.05.2011 г., водещо до прекратяване на изпълнението по силата
на закона.
Ирелевантни
по настоящото производство са последващите действия
по спиране на изпълнително дело.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на Ю.В.И., ЕГН **********, ЧРЕЗ адв. Д., с
адрес за кореспонденция: гр. София, ж.к. „******", бул. ******,
ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 10.01.2019 г. по изп. дело №
20098440400003 на ЧСИ С.Я., рег. № 844
на КЧСИ, с район на действие СГС, с което съдебният изпълнител е отказал
да прекрати производството по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис
– на страните по производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.