Р Е Ш Е Н И Е
№ 2987
град
Бургас , 12.11.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49 – ти граждански
състав
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 7278 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Делото
е образувано по исковата молба на А.В.Г., ЕГН **********,*** чрез адв. З.Д.Б.,***.
Ищецът претендира, че в периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е полагал труд
като „младши полицейски инспектор“ в РУ К.. Сочи се, че за процесния период Г.
работел на 12- часови работни смени, като бил полагал и нощен труд, 7 или 8
нощни смени месечно. За посоченият период бил положил общо 1456часа нощен труд,
който след преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1664часа. Последното
водело до извънреден труд в размер на 208часа, който не бил надлежно заплатен.
Претендира се за сумата от 1248.00лева. Претендира се и за законна лихва за
забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на
исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата
се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата
претендирана като лихва за забава е в размер на 170.00лева. Претендира се
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. В исковата молба са изложени и подробни
правни съображения. Направени са доказателствени искания. По реда на чл. 214,
ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на
ответника са сумата 2112.51лева за положен извънреден
труд, приравнен от нощен в дневен такъв в размер на 312.60часа и за сумата от 273.62лева по акцесорния иск за законната/ мораторната/
лихва за забава върху главницата за процесния период.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Г.В.. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и
по размер. Сочи се, че А.В.Г. за периода 01.07.2016г. до 31.07.2019г. е заемал
следните длъжности : „полицай“ в Група „Охранителна полиция“ към РУ МВР К.,
считано от 03.05.2016г. до депозиране на отговора на исковата молба. Посочено
е, че приложим към квалификацията е
ЗМВР. В отговорът си процесуалният представител на ОД МВР Бургас счита, че
положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен
извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен. Сочат се правилата на
Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на
работното време , за неговото отчитане , компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Заявява се, че според този нормативен акт липсва
текст, по който да се прилага претендираното увеличение по коефициент 1,143,
т.е. съотношението дневен – нощен труд следва да е 1 към 1 . От там, както и от
издадените от министъра на вътрешните работи заповеди, следвало за времето
между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща допълнително възнаграждение по
0,25лева. Приложени са писмени доказателства. Ответникът не възразява да се
назначи исканата експертиза. Взема се становище, че исковата молба е
неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Претендират се разноски и
възнаграждение за юрисконсулт.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице е, че за периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. ищецът е положил общо 2186часа нощен труд. Същият приравнен към дневен такъв при
уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 2498.60часа труд. Съответно вещото лице е посочило, че на
ищеца не са заплатени 312.60часа
извънреден труд, който е оценен на 2112.51лева.
Изчислена е и дължимата лихва върху главницата за процесния период, като вещото
лице сочи, че тя е на стойност 273.62лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
писмени материали и становището на ответника по делото, счита за установено
следното.
По делото не се спори , че между ищеца А.В.Г. и ОД МВР Бургас е било
налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „полицай“ в
Група „Охранителна полиция“ към РУ МВР К., считано от 03.05.2016г. до
депозиране на отговора на исковата молба.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187,
ал.5, т. 2 ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай
ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да
му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на
делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); ,
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за
изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да
се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на
действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. -
02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага
поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по
служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по
трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при
сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е
недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат , не
изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент.
Разпоредбата сочи, че „е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период“. Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.07.2016г. до 31.07.2019г.
ищецът
е положил общо 2186часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2498.60часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 312.60часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 2112.51лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер. При
извод за основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е
основателна и претенцията за мораторна лихва в размер на 273.62лева за периода 30.10.2017г. до 29.08.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 29.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 400.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Възражението на ответника за прекомерност на същото не може да бъде споделено.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 400.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 134.50лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение, мораторната лихва и законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на иска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Р.С., ДА ЗАПЛАТИ на А.В.Г.,
ЕГН **********,*** със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 2112.51лева/
две хиляди сто и дванадесет лева и петдесет и една стотинки/ представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г.
до 31.07.2019г. - разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен
такъв с коефициент 1.143, както и сумата от 273.62лева/двеста седемдесет и три
лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща лихва за забава върху
дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране
на исковата молба - за периода от 30.10.2016г.
до 29.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 29.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
А.В.Г., ЕГН **********,*** със съдебен адрес:*** - адв. З.Д.,***, сумата от 400.00лева /четиристотин лева/ разноски по водене на
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Р.С., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/ за изготвената
експертиза и 134.50лева/сто тридесет и четири лева и петдесет стотинки/
държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 12.11.2019г.
Съдия:
п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД