№ 690
гр. Варна, 06.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. М.ова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500566 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК, вр. чл. чл. 4 б от Закона
за държавните такси.
Образувано е по частна жалба на М. К. Т., против определение №
260286/28.10.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1181/2016 г. по описа на
Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му вх.№
268549/20.09.2022г. за освобождаване и връщане обратно като недължима
надвнесената сума от 395лв., представляваща разлика между внесената от
него с платежно нареждане № 370736/04.05.2016г. на ТБ „Юробанк България“
АД-клон Варна държавна такса по в.гр.д. № 1181/2016г. на ВОС-ГО в размер
на 400 лв. и дължимата според молителя такава в размер на 5 лв.
Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното
определение, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата му за
възстановяване на сумата от 395 лв. като недължимо надвнесена държавна
такса във въззивното производство. Поискал е присъждане на разноски за
настоящото производство.
Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от
обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него,
насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, редовна е и допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред окръжния съд е било въззивно и обраувано по
въззивната жалба на настоящия жалбоподател – въззивник М. К. Т. срещу
решение № 686/15.03.2016г. по гр.д. № 5728/2015г. на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от него срещу Народното събрание на РБ иск по чл. 4,
§ 3, ал. 2 от Договора за Европейския съюз /ДЕС/ за заплащане на сумата от
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
1
от държавата в лицето на законодателния й орган, в резултат от нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в приемане на Гражданския
процесуален кодекс от 2007г., в сила от 01.03.2008г. в частта, досежно
касационното обжалване, който е несъобразен с европейското
законодателство и задълженията на държавата като страна-членка на ЕС,
ведно със законната лихва, считано от 20.04.2015г. до окончателното
изплащане на задължението. Делото е приключило с решение №
1453/18.11.2016г. по гр.д. № 1181/2016г. на ВОС, с което е потвърдено
първоинстанционното решение и не е допуснато до касационно обжалване с
определение № 60626/18.08.2021г. по гр.д. № 1052/2017г. на ВКС.
След влизане в сила на въззивното решение, с молба вх.№
268549/20.09.2022г., М. К. Т. е поискал да бъде освободена и да му бъде
върната обратно като недължима надвнесената сума от 395 лв.,
представляваща разлика между внесената от него държавна такса за
въззивното производство в размер на 400 лв. и дължимата според него такава
в размер на 5 лв. По тази молба се е развило и производството по чл. чл. 4 б
от Закона за държавните такси, приключило с обжалваното понастоящем
определение.
Съгласно чл. 4 б от Закона за държавните такси, недължимо платените
такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Това са такси, по
които исково или охранително производство не е било образувано, таксите са
били събрани въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и
надвзетите такси, т. е. таксите са платени без да е налице основание за това по
смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за държавните такси и като
недължимо платени следва да бъдат върнати на вносителя. Производството
по молба за връщане на недължимо платена държавна такса се развива извън
исковия процес и охранителното производство. То има самостоятелен
характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен
спор за дължимостта на таксата –дали таксата е събрана въпреки, че страната
е била освободена от заплащането й или е била надвнесена, т. е. платена без
да е налице основание за това по смисъла на чл. 3 и чл. 4, б. "а" от Закона за
държавните такси.
Настоящата хипотеза е за връщане на надвзета такса, като молителят е
претендирал, че дължимата такава за въззивното производство следва да е в
размер на сумата от 5 лв. – предвидена в ЗОДОВ проста държавна такса.
Предявеният иск е по чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС и е за деликт по общия ред
по чл. 49 от ЗЗД, като искът е с цена 20 000 лв. и за него се дължи държавна
такса от 4% върху интереса съгл. чл. 73, ал. 3 от ГПК, определена по реда на
чл. 1 от ТДТСС по ГПК за първоинстанционното производство (800 лв.) и
половината от нея съгл. чл. 18 от ТДСС по ГПК за въззивното производство,
или 400 лв. В този размер е и събраната от окръжния съд държавна такса за
въззивното производство. В случая не е приложим реда визиран в ЗОДОВ
относно таксата, като разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ към момента на
2
подаване на исковата молба още не е съществувала и искът не е разгледан на
това основание. При това положение се налага извода, че не е налице
хипотеза на надвнесена държавна такса и молбата пред окръжния съд за
връщането й е била неоснователна.
Като е достигнал до идентичен извод, окръжният съд е постановил
правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да бъде потвърден.
С оглед изложеното, Варненският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260286/28.10.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 1181/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3