№ 32
гр. Б.град, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20221200500665 по описа за 2022 година
Делото е по чл. 258 и следв. от ГПК и е образувано по две жалби.
Въззивната жалба с вх. №900412/15.03.2022 г., по описа на РС
гр. С., е подадена от Л. Д. С., ЕГН ********** срещу Решение
№900071/28.02.2022 г. по гр. д. №333/2021 г. по описа на същия съд. В
нея се поддържа, че актът е необоснован и неправилен, тъй като
жалбоподателката е доказала придобивното основание, въз основа на
което се е снабдила с нот. акт за собственост, а именно по давност.
Счита, че изводите на съда в обратната посока – за липса на
доказателства за своене, не кореспондират със събраните писмени и
гласни доказателства. Ето защо иска да бъде отменено изцяло
решението и постановено ново по същество, с което исковете срещу
нея и другите двама ответници да бъдат отхвърлени.
Въззивната жалба с вх. №900819/23.05.2022 г., по описа на РС
гр.С., е подадена от адв. В. С. - като пълномощник на А. М. Л. и
„Д.Т.“ ЕООД, срещу Решение №900071/28.02.2022 г. на РС гр.С. по
1
гр. д. №333/2021г. Тя съдържа доводи за нередовност на ИМ, на
основание поддържано твърдение, че не е подписана от един от
ищците, който от 20 години живее в И..
Заедно с това се навежда оплакване, че решението е
необосновано, тъй като установените с доказателствата факти, не
обосновават изведените от районния съд правни изводи. На следващо
място се сочат съображения за неправилно приложение на
материалния закон при отхвърляне на възражението за придобивна
давност, направено от праводателя на жалбоподателите и при
установяване на правото на собственост на ищците. Въз основа на
горното иска отмяна на атакувания акт и отхвърляне на исковете
срещу ответниците.
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по
реда на чл. 266 от ГПК.
След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал,
решаващият състав прие за установено от фактическа страна следното
:
Установява се от удостоверение за наследници, издадено на
24.03.2021г., че общият наследодател на Б.Д. Х. и ответницата Л. Д. С.
е Д.С. Х., починал на **** год.
Ищците са наследници на Б.Д. Х., починал на **** год., като Д.
М. е негова дъщеря, а К. Х., Б. Х. и Р. Х. са наследници на починалия
му на **** год. син Б. Х., които са съответно съпруга и деца на същия.
Видно е от нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селскостопанското
настаняване на бежанците, том втори, № 64, регистър 865, дело № 290
от 1937 година, съставен от Св. Врачкия Околийски съдия на 11
ноември 1937 година, че Българска земеделска и кооперативна банка
клон - Св. Врач, действаща като представител от името и за сметка на
Държавата, е прехвърлила на наследодателя Д. Х. правото на
2
собственост на няколко имота в землището на с. Д., Св. В.О., от които
описаният в т. 1 „е“ от нотариалия акт е дворно урегулирано място в
селото с площ от 1 221 кв.м. при съседи: С.А., А.Н., улица и С.Г. на
стойност от 1 832 лева.
С нотариален акт № 57, том трети, дело № 796/ 1966 год. на СРС
от 19 декември 1966 год., Д. Х. е продал на сина си и наследодател на
ищците Б.Д. Х. 1 000 кв.м. идеални части от парцел VII в кв. 38 по
регулационния план на с. Д., състоящ се целия от 1288 кв.м. , при
съседи: улица, държавно, С.А. и А.Н. за сумата от 400 лева, като не е
спорно, че при сключването на договора Б. Х. е бил в граждански брак
с Р. Х..
След смъртта си на ****год. общият наследодател Д. Х. е
оставил като наследници съпругата си М.я Х. и шестте си деца: С. Х.,
Б. Х., А. Х., М.Я., И.Х. и Л. С.. Към датата на откриване на
наследството от притежаваните от Д. Х. 288/1288ид.ч. от парцел VII в
кв. 38 по регулационния план на селото, съпругата му е поЛ.ила от
прекратената СИО 144/1288ид.ч. и по наследство равен дял с децата
си – 20, 6/1288ид.ч.( общо 164, 60/1288 ид.ч.), а всяко от шестте му
деца е придобило по наследство по 20, 60/1288 ид.ч.
С нотариален акт № 96, том първи, дело № 147/1988 г. на PC- С.
от 28 март 1988 год., М.Я., А. Х. и С. Х. са дарили на тяхната сестра
Л. Х. 216/1288 кв.м. ид. части от парцел VII в кв. 38, заедно с 9/12 ид.
части от къщата, построена в парцела, въпреки че тримата дарители
притежават общо по наследство от баща им 61, 80/1288ид.ч. от
парцела.
На 3 октомври 1988 год., с нотариален акт № 75, том втори, дело
№ 416/1988 год. по описа на PC- С., Б. Х., А. Х., М.Я. и М.я Х. са
дарили на Л. С. с 24 кв.м. идеални части от парцел VII в кв. 38, заедно
с 1 / 12 ид.ч. от къщата в парцела и 9/12 ид. части от стопанската
постройка – плевня, което означава, че всеки от четиримата дарители
е дарил по 6/1288ид.ч. от парцела.
3
Отново на 3 октомври 1988 год. с нотариален акт № 120, том
първи, дело № 408/ 1988 год. Л. Х. била призната за собственик по
наследство от баща си Д. Х. на 24 кв.м. ид. части от парцел VII в кв. 38
по плана на с. Д., целият от 1 288 кв.м. , заедно с 1/12 ид. част от
къщата в парцела и 1/12 ид. част от плевнята в парцела.
Видно е от писмените доказателства, че на 30.10.1997 год. е бил
сключен договор за доброволна делба между Б.Д. Х.(баща) и двете му
деца Б. Б.ов Х. и Д. Б. М., по силата на който Д. М. е поЛ.ила в дял
половин идеална част от парцел XIII в кв. 36, състоящ се от 635 кв.м.
заедно с първия жилищен етаж от построената в същия парцел
двуетажна жилищна сграда с площ от 73 кв.м., а Б. Б.ов Х. е поЛ.ил в
дял половин идеална част от парцел XIII в кв. 36, заедно с втория
жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, построеуна в същия
парцел с площ от 73 кв.м. Съгласно договора Д. Б. М. и Б. Б.ов М. са
поЛ.или в общ дял 300 кв.м. от парцел XII в кв.36 , целия с площ от
594 кв.м. Съгласно уговореното в договора Б. Х. вместо дял щял да
владее и ползва една стая от първия и втория етаж от описаната
жилищна сграда.
На 30 декември 1997 год. с нотариален акт № 156, том четвърти,
дело № 3137/1997 год. по описа на PC- С., Б. Б.ов Х. е бил признат за
собственик по наследство от майка си Р. Х.(съпруга на Б. Х.) на
половин идеална част от парцел XIII и на втория жилищен етаж от
построенатав същия парцел жилищна сграда, както и е бил признат за
собственик на 150 кв.м. идеални части от парцел ХII в кв. 36.
На 30 декември 1997 год. с нотариален акт № 157, том четвърти,
дело № 3138/1997 год. по описа на PC- С., Д. Б. М. е била призната за
собственик по наследство от майка си Р. Х. на половин идеална част
от парцел XIII, на първия жилищен етаж от построенатав същия
парцел жилищна сграда, както и за собственик на 150 кв.м. идеални
части от парцел XII в кв. 36.
На 05.08.2020год. с нотариален акт № 67, том втори, peг. № 1070,
4
дело № 259 от 2020 год. по описа на нотариус № 197 от регистъра на
Нотариалната камара, Л. Д. С. е била призната за собственик по
давност на УПИ XII - пл. № 364 в кв.36 по плана на с. Д., целият с
площ от 645 кв.м., ведно с изградената в имота двуетажна паянтова
жилищна сграда с разгърната застроена площ от 72 кв.м.
С нотариален акт № 127, том втори, peг. № 3498 , дело № 309/
2020 год. по описа на Нотариус № 198 от Регистъра на Нотариалната
камара, изповядан на 08.10.2020год. Л. С. е продала на А. М. Л. и на
„Д.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Д., управлявано
от В.К., при равни права, УПИ XII, планоснимачен номер № 364 в кв.
36 с площ от 645 кв.м. за сумата от 6 450 лв.
От заключението на съдебно - техническа експертиза, което е
пълно, компетентно и безпристрастно се установява, че нотариалният
акт, с който парцела е продаден на общия наследодател Д. Х., е бил
съставен при действието на кадастралния и регулационен план на с. Д.
от 1929 год., и по този план описаното в нотариалния акт дворно
урегулирано място попада в имот с планоснимачен номер № 173, за
който е бил отреден парцел VII в кв. 38. Експертът заключава, че
графически изчислена площта на този парцел възлиза на 1 286 кв.м.
Експертът е установил, че със заповед № 27 от 20.02.1990 год. на
кмета на община С. е бил одобрен кадастрален план на с. Д., според
който от парцел VII в кв. 38 по плана от 1929 год. са били обособени
два имота съответно с планоснимачен № 273 и пл. № 364 в нов
квартал 36. Според него границата между новите имоти е имотна
граница без да е била стабилизирана с изградена ограда между тях.
Според заключението за имот с пл. № 273 е бил предвиден парцел -
УПИ XIII, а за имот с пл. № 364 е бил предвиден парцел УПИ XII,
които са с площ, съответно УПИ XIII - 644 кв.м., а УПИ XII - 644 кв.м.
Вещото лице посочва, че в разписния лист към проекта за дворищна
регулация записите са следните: за имот с пл. № 273 - двор като
собственик е бил записан Б. Х., а на по- късен етап е бил дописан Б.
5
Х., а за имот с пл. № 364 - двор е бил записан като собственик
първоначално Д. Х., зачертан на по- късен етап и с допълнения са
били записани Л. Х., Б. Х., Д. М., Л. С..
Вещото лице сочи, че към момента на огледа на място между
УПИ XII и УПИ XIII няма материализирана ограда, която да съвпада
по местоположение с границите между двата имота, а единствено има
трасирани от правоспособно лице по ЗКИР три точки от границата,
стабилизирани с две метални пръчки и една тръба, както и опънат
шнур (въже).
Според него южната граница на имот УПИ XIII е имотната
граница между двата имота, която е съответно северна граница за
процесния УПИ XII, която не е материализирана на място.
Свидетелите С. и Г. установяват с показанията си, че процесният
парцел, който е около къщата на Л. С. се обработва от К., на кооято
понякога помагат и Д. и Р., а от скоро и от А. Л.. Сочат, че това място
което обработва К. е под къщата на Л., а последната обработва място,
което е пред къщата й. Твърдят, че не са разбрали К., Л. и М.ел(А.) да
имат разпри помежду си за имота.
Свидетелят Г. подчертава, че е ходил да помага именно на К. при
изораването и разкопаването на този парцел. Същият свидетел е
категоричен, че от около година вижда А. в този парцел и К. се е
оплаквала, че премахнал оградата между неговия имот, който е
съседен и процесния.
Свидетелката Н. е ангажирана от ответницата и сочи, че след
пенсионирането си през 1991г. Л. С. е заживяла постоянно в старата
къща на баща си в с. Д.. Виждала е, че около къщата има парцел и Л.
С. е засаждала зеленчуци в него. Свидетелката твърди, че не може да
каже колко е голям голям парцела и каква площ е обработвала
ответницата, както и че е ходила рядко в с. Д. от 1992г. до 1997г.
Съдът дава вяра и изложените показания на тримата свидетели,
6
тъй като не си противоречат и не се опровергават от останалите
доказателства в делото.
Необсъдените във фактическата обстановка писмени
доказателства са неотносими към същността на правния спор, порадие
което съдът не извежда от тях фактически констатации.
Правни изводи :
По иска с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК :
Искът има за предмет установяване принадлежност на правото
на собственост в патримониума на ищците на 381/645 ид.ч. от УПИ
XII-364, като придобивното основание, на което се позовават е
наследяване от Б. Х. и Р. Х. за първата ищца и от Б. Х. за останалите
ищци.
Преди да обсъди обаче основателността на заявения придобивен
способ от ищците, съдът счита, че следва да се прецени
основателността на възражението на ответницата Л. С., че е
придобила на основани давностно владение от 10 г. целия спорен
УПИ. Соченият от нея начален момент, към който е установила
фактическа власт и намерение за своене е 1991г. В нейна тежест е при
условията на пълно и главно доказване, с оглед оспорването от
ищците на констативния й нот. акт № 67, том втори, рег.№ 1070, дело
№259 от 2020г. да докаже, както реализирането на фактическа власт
върху имота, така и трансформирането на държането на ид.части на
наследодателите на ищците във владение, т.е. открито манифестиране
по отношение на тях на намерението да свои и техните ид.части, както
и периода от 10г. на реализация на фактическа власт и своене.
Съдът счита, че тя не установи горните условия за признаване
право на собственост на осн. чл. 79, ал.1 от ГПК, тъй като не доказа,
че е обработвала фактически цялата площ на спорния УПИ. От
показанията на свид. Г. и С. се установи твърдението на ищците, че тя
е обработвала частта от него, която е ситуирана пред страта къща, в
7
която живее. За останалата част от имота, макар да не могат да я
конкретизират като площ, твърденията им са че е била обработвана
основно от К. Х. с помощта на другите ищци. Заедно с това,
свидетелката на ответницата също не посочи категорично, че имотът
е бил обработван единствено и изцяло от Л. С., като следва да се
отчете, че нейните наблюдения са до 1997г., т.е. за период от 6 години.
На следващо място съдът съобрази, че към 1991г. процесния
имот е бил съсобствен между Б. Х. и Р. Х. от една страна и останалите
деца на Д. Х. и М.я Х., между които е и ответницата Л. С.. Ето защо
на основание тълкувателното разрешение в ТР№1 от 06.08.2012г. на
ВКС по тълк.д. №1/2012г., ОСГК, последната трябва да установи, щом
се позовава на придобивна давност за чужда идеална част, че е
извършила действия, с които е обективирала спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе
си. Нито едно от доказателствата в делото не обосновава констатация
на факт за промяна на намерението на С. да държи ид.части на
наследодателя на ищците, като превърне със свои едностранни
действия това държане за другите съсобственици в държане за себе си
с намерение да ги свои. Това намерение за своене освен, че следва да е
с действия, които имат външен израз, а не са само нейно вътрешно
намерение, тези действия е следвало да са били доведени до знанието
на Б. Х. и Р. Х., респ. на техните наследници. Породи липсата на
доказателства за трансформацията на държането във владение и
манифестирането по недвусмислен начин на това обстоятелство на
останалите сънаследници на Д. Х. и М.я Х., следва че Л. С. е държала
идеалните части от имота, притежавани от Б. Х. и Р. Х., респ. на
техните наследници за тях и не ги е придобила в своя собственост,
поради давностно владение. Ето защо цитираното ТР№1 от
06.08.2012г. на ВКС по тълк.д. №1/2012г., ОСГК постановява, че
презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
8
произтича от юридически факт различен от наследяването, а при
съсобственост от наследяване следва да се докажат горните условия за
прилагане на последиците на придобивната давност.
За яснота следва да се посочи, че Л. С. е придобила на основание
наследяване при откриването на наследството на баща й към 1985г. от
притежаваните от него 288/1288ид.ч. от парцел VII в кв. 38 по плана
от 1929 год. 20,60/1288 ид.ч., изчислени при съобразяване, че
съпругата му е придобила поради прекратена СИО и наследяване
наравно с децата им на неговата половина от СИО 164, 60/1288ид.ч., а
всяко от шестте им деца е придобило по наследство дял като
ответницата. След това, в резултат на извършени две разпоредителни
сделки от останалите сънаследници през 1988г. те са й дарили общо
240/1288ид.ч., макар да не са притежавали такъв обем право на
собственост. Дарителите по първата сделка М.Я., А. Х. и С. Х. са били
собственици общо на 61, 80/1288 ид.ч., към които като се прибавят
наследените от нея 20,60/1288ид.ч. се поЛ.ава, че тя се лигитимира
като собственик на 82,40/1288 ид.ч. от парцел VII в кв. 38 по плана от
1929 год. Със второто дарение от 1988г. Б. Х., А. Х., М.Я. и М.я Х. са
дарили на Л. С. общо 24/1288ид.ч., но към този момент М. и А. вече са
се били разпоредили изцяло с наследствените им ид.ч., поради което
транслативен ефект е настъпил само за по 6/1288ид.ч. от Б. Х. и от
М.я Х. и така Л. С. е станала собственик общо на 94,40/1288 ид.ч.
Наследодателката М.я Х. след последното дарение е останала
собственик на 158,60/1288 ид.ч. и към момента на откриване на
наследството й – 1990г., същите следва да се разпределят по равно
между шестте й деца, който наследяват по 26, 43/1288 ид.ч. от парцел
VII в кв. 38 по плана от 1929 год. Така Л. С. придобива общо
120,83/1288 ид.ч.
Когато през 1990г. от този парцел се образуват два нови УПИ с
напълно равни площи, в записания в разписния лист към него като
съсобствен УПИ XII-364, математически тези идеални части са
9
станали 60,40/644 ид.ч. от УПИ XII-364.
По отношение на собствеността на Б. Х. и Р. Х. се доказа, че по
време на брака си са придобили чрез покупко – продажба
1000/1288ид.ч. от парцел VII в кв. 38 по плана от 1929 год., а при
откриване на наследството на Д. Х., неговият син Б. Х. е наследил 20,
60/1288 ид.ч. от същия парцел или общо е имал 1020, 60/1288 ид.ч. От
тях следва да се извадят 6/1288ид.ч. дарени от него на сестра му Л. С.
през 1988г. и остават 1014, 60/1288 ид.ч. Към тези ид.ч. следва да се
прибавят и придобитите по наследство от М.я Х. през 1990г., които са
26, 43/1288 ид.ч. и така общо наследодателите на ищците са станали
собственици на 1041/1288 ид.ч. от парцел VII в кв. 38 по плана от 1929
год.
Когато през 1990г. от този парцел се образуват два нови УПИ с
напълно равни площи, в записания в разписния лист към него като
собствен на Б. Х. попадат 644кв.м., а в съсобствения УПИ XII-364,
попадат кв.м. съответстващи на 397/644 ид.ч. от УПИ XII-364.
Сборът на 60,40/644 ид.ч. от УПИ XII-364 на Л. С. и 397/644
ид.ч. от УПИ XII-364 не е 1единица, тъй като останалите деца, респ.
техните наследници имат ид.ч. по наследство от тяхната майка М.я Х.,
които не са предмет на производството.
Следва да се посочи, че в знаменателя на притежаваните от
ищците по наследство ид.ч. следва да се посочи установената от
вещото лице площ на УПИ XII-364, която е 645 кв.м., тъй като спорът
за собственост се разрешава при така установената площ.
За пълното на изложението съдебният състав сочи, че договорът
за доброволна делба между Б.Д. Х.(баща) и двете му деца Б. Б.ов Х. и
Д. Б. М. в частта за процесния УПИ е нищожен на осн. чл.75, ал.2 от
ЗН, тъй като в делбата не са участвали всички съсобственици.
По изложените съображения установителният иск за собственост
следва да бъде уважен изцяло за претендираните 381/645 ид.ч. от УПИ
10
XII-364 по плана на с. Д. от 1990г.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС :
За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да са налице
кумулативно следните предпоставки - ищците да са собственици на
претендираната идеалната част от недвижимия имот – предмет на
иска, спорната част от имота да се намира във владение или държане
на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея
без правно основание за това. Изцяло в тежест на ищците е да докажат
при условията на пълно и главно доказване, че са титуляри на правото
на собственост върху процесната идеална част от недвижимия имот на
основание сочения от тях придобивен способ, както и да докаже
останалите две предпоставки.
В казуса настощият състав прие за доказано, че ищците са
собственици на 381/645 ид.ч. от УПИ XII-364 по плана на с. Д. от
1990г. на основание наследство и тези идеални части не са придобити
по давност от ответницата Л. С.. Поради това сделката за продажбата
им на ответниците А. М. Л. и „Д.Т.„ ЕООД не е породила
транслативен ефект, тъй като никой не може да прехвърли права,
които не притежава.
Втората предпоставка за основателност на ревандикационния
иск е реализиране на фактическо ползване на имота от ответниците,
срещу които е насочен искът. В казуса ответниците не оспорват, че
владеят УПИ ХІІ-364 по плана на с. Д. от 1990г. Този факт се
установява и от показанията на свидетелите. Поради това следва да се
приеме за доказана и втората предпоставка за основателност на иска
по чл. 108 от ЗС.
Последната необходима такава, която следва да е налице
едновременно с първите две, е ответниците да владее спорната част
без основание.
Както беше обосновано в мотивите по – горе, при продажбата на
11
целия УПИ ХІІ-364 по плана на с. Д. от 1990г., Л. С. не е била
собственик на 381/645 ид.ч. от същия, защото те са били в
патримониума на ищците. Ето защо посочените ид.ч. не се владеят от
ответниците на основание покупка. Заедно с това липсват твърдения и
доказателства за облигационно или друго правно основание, което
оправдава осъществяваната фактическа власт от А. М. Л. и „Д.Т.„
ЕООД, чрез управителя на последното. Изложеното прави и третата
предпоставка за уважаване на реавндикационния иск доказана.
По изложените мотиви искът с правно основание чл. 108 от ЗС е
основателен, а първоинстанционното решение, с което е уважен,
правилно.
По иска с правно основане чл. 537, ал.2 от ГПК :
Следствие от уважаването на исковата претенция по
установителния иск за собственост на основание наследство е
отмяната на констативен нотариален акт №67, том втори, рег. №1070,
дело №259 от 2020г. за частта от 381/645 ид.ч. от УПИ XII-364 по
плана на с. Д. от 1990г.
Ответницата Л. С. не е притежавала признатите й с този
нотариалния акт права на основанието посочено в него. Ето защо,
съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК на ВКС, издаденият констативен н.а.
следва да се отменен от съда на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като
отмяната е последица от постановяването на съдебното решение, с
което се признават правата на третите за нотариалното производство
лица.
Съдът приема, за неоснователно възражението на адв. С., че ИМ
въз основа на която се е развило настоящото производство е
нередовна, тъй като не е подписана от ищеца Б. Х., който не живее,
според нейните твърдения в България. Обстоятелството, че едно лице
живее извън България(въпреки, че в сЛ.ая не са представени
доказателства за този факти от възразяващата страна), не води
12
автоматично до извод, че не е подписала молбата. Доказателства за
това твърдение на пълномощника на ответниците не са ангажирани.
С оглед изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК, въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
въззиваемите, направените от последните разноски за настоящата
инстанция в размер на 1600лв. за адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че направеното възражение от адв. С. за
прекомерност на това възнаграждение е неоснователно, тъй като
делото е с фактическа и правна сложност, които обосновават размер
над минималния. Заедно с това, адв. К. е присъствала в две съдебния
заседания във въззивната инстанция и представлява четири физически
лица.
Така мотивиран, Б.градският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №900071 от 28.02.2022г.,
постановено по гр.д. №333/2021г. по описа на С.я районен съд.
ОСЪЖДА Л. Д. С. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С., А. М. Л.,
гражданин на Л., с ЛНЧ ****, с адрес в с. Д., общ. С. и „Д.Т.“ ЕООД с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в с. Д., общ. С.,
представлявано от В.Г.К. да заплатят солидарно на Д. Б. М. с ЕГН
********** от гр. С., ж.к. „К.П.“, ул. “И.В.“ № 2, К. Д. Х. с ЕГН
********** от с. Д., общ. С., Б. Б. Х. с ЕГН ********** от с. Д., общ.
С. и Р. Б. Х. с ЕГН ********** от с. Д., общ. С. сумата от 1 600 лева за
направените разноски по делото във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 –
месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14