Р Е Ш Е Н И Е
204/11.3.2020г.
11.03.2020г., гр.Шумен
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Шумен, XVI-ти състав, в публично съдебно заседание, на единадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: М.
Марков
при секретаря М.Найдева,
като разгледа
докладваното от съдията-докладчик, гражданско дело № 34 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В производството
по настоящото дело, съдът е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.86 ЗЗД, вр.чл.79 ЗЗД,
чл.92 ЗЗД, предявени от “АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес: ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***,
представлявано от Т.Я.К., чрез процесуален представител юк. Д.В.А., ЕГН: **********,
съд.адрес за получаване на книжа: гр.София, бул.***, тел. 0700 200 27 срещу В.С.Р.,
ЕГН:********** *** във връзка с ч.г.д № 1726/2018г.
В
исковата молба се сочи, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК на кредитора
е указано да предяви иск за установяване на вземането си, което е направено в
законния срок. С издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК,
ответникът-длъжник е осъден да плати на ищеца-кредитор, сумата в размер на 1508,30
лева (хиляда петстотин и осем лева и тридесет стотинки) - главница; 123,74 лева
( сто двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) - договорна лихва за
периода от 05.10.2010г. до 05.01.2015г.; 316,61 лева (триста и шеснадесет лева
и шестдесет и една стотинки) – законна лихва за забава за периода 15.04.2016г.
до 31.05.2018г.; и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението – 7.06.2018г. до неговото изплащане; както и разноските по делото,
както следва: сумата от 38,97 лева (тридесет и осем лева и деветдесет и седем
стотинки) – дължимо платена държавна такса по заявлението и сумата от 50,00
лева (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение за защита в производството
по издаване заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Претендират се и
разноските в настоящото производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
Между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като Кредитор и В.С.Р., ЕГН:**********
*** като Кредитополучател, е сключен Договор
за потребителски
кредит PLUS № 1513319 от
03.09.2010г. в размер на 3000 лева. Кредитът следвало да бъде върнат ведно с
лихва, представляваща печалба на Кредитора в размер на 2226,81 лева на 48
месечки вноски. Впоследствие вземането по договора е прехвърлено, заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности от страна на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза на
“АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2017г. и Приложение
№1 към него от 20.12.2017г. Предвид неизпълнение на поетите от ответника
задължения, по инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по
образуваното частно гражданско дело по описа на РС-Шумен, по което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Същата е
връчена с уведомление на ответника. На ищеца е указано и за него е налице
правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, чрез особения си представител не е подал отговор на
исковата молба. Такъв предявява след срока като изразява становище, че
предявените искове са недопустими и неоснователни, тъй като същият не дължи
претендираните суми за плащане. Счита, че липсва активна правна легитимация от
страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД поради липса на доказателства за уведомяване на длъжника
по договора – В.С.Р., за извършената цесия. В отговора ответникът е изразил и
становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията си
срещу него. Посочва, че са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 във вр.пар.1,
т.2 ДР ЗПК; т.9; т.11 и т.20, ал.2 ЗПК, което влече недействителност на
процесния договор. Излага аргументи за неправилно посочена и противоречаща на
добрите нрави клауза за договорения годишен лихвен процент (ГПР).
Съдът
е събрал като относими по делото представените с исковата молба писмени
доказателства: Копие от Договор за потребителски кредит PLUS № 1513319 от 03.09.2010г., Инструкция за изплащане
погасителни внокси по договор за потребителски кредит, Условия по Договор за
кредит, Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД в полза на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, Приложение към него и Потвърждение на сключената
цесия, Уведомление за цесията, пълномощно за процесуално представителство,
Пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията.
По
делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. Заключението
от същата сочи, че усвоената сума по силата на Договор за потребителски кредит PLUS № 1513319 от 03.09.2010г подписан между „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“ и В.С.Р., ЕГН: ********** е в размер на 3 000,00 лева, което
се подкрепя от положения от ответника подпис в графа „Размер на заема“, т.е кредитът
е усвоен в пълен размер, като сумите, които са постъпвали за погасяване на
задължението, са покривали лихви и главница за съответната вноска. Сочи се, че ответникът е платил 3961, 28 лева, от които 1491,70 лева
главница, 2103, 07 лева договорна лихва, и 366, 51 лв. застраховки, а
оставащото задължение съвпада с претендираната от ищеца сума.
Ищецът не се явява и не изпраща процесуалния си
представител в първото по делото открито съдебно заседание. В писмена молба се
сочи, че се поддържат предявените искове като основание и размер. Във връзка с
възраженията на ответника, се сочи, че същите са неоснователни. С цел улесняване на съда, по-лесното
разглеждане на делото и избягване на технически грешки прибавя в пълен комплект
отново доказателствата приложени към исковата молба и приобщени към материалите
по делото и прави искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза.
В съдебно заседание, особеният представител на
ответника, застъпва становище, че предявената искова молба е неоснователна и
недоказана. Сочи, че не е съществувало валидно договорно правоотношение, тъй
като последното е нищожно поради противоречие със законовите разпоредби,
регламентиращи потребителското кредитиране, както и поради накърняване на
добрите нрави. Твърди, че цесията не е произвела своето действие спрямо
длъжника и уведомление за нея не е връчвано на кредитополучателя.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установено следното:
Предявени са в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД, във вр. с 79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане
против ответника в размер на 1508,30 лева (хиляда
петстотин и осем лева и тридесет стотинки) - главница; 123,74 лева ( сто
двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) - договорна лихва за
периода от 05.10.2010 до 05.01.2015г г.; 316,61 лева (триста и шеснадесет лева
и шестдесет и една стотинки) – законна лихва за забава за периода 15.04.2016г.
до 31.05.2018г.; и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението – 7.06.2018г. до неговото изплащане, по неизпълнение на задължение по Договор за потребителски
кредит PLUS № 1513319 от 03.09.2010г.
Настоящият
иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, като по кредита няма извършвани плащания.
Съдът
е на мнение, че във връзка с установените обстоятелства и приети по делото доказателства, приложени и
приобщени към настоящото гражданско дело, включително приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло,
като обективно, всестранно и компетентно дадено, се установява
безспорно наличието на валидно
облигационно правоотношение по процесният договор за паричен заем. С
подписването на договора, ищецът се е задължил да предостави на ответника
парична сума в размер на 3000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност
на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя, се уреждат от Договора. Погасителните вноски, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя. Лихвеният процент е определен и фиксиран в договора. Кредитът е усвоен
изцяло по разплащателната сметка на ответника.
Кредитодателят е изпълнил точно и
в срок задълженията си, което е видно от приетите по делото доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на
закона, съдът намира за установени следните правни изводи:
В
началото съдът намира за основателно да обсъди допустимостта на предявените
искове, предвид направените възражения от ответника. Предявеният иск е с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК. Активно
легитимиран да предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. За да се уважи предявения иск дружеството – ищец следва да установи
вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в
претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на
сключен договор за потребителски паричен
кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като
установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер
на дълга, който се претендира. В тежест на ответника е да докаже фактите, които
погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за
изтекла погасителна давност, както и недействителност на договора за цесия и
възраженията, касаещи липса на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията.
С оглед на представените писмени
доказателства, както и с оглед приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, съдът приема, че ищецът е отпуснал кредит, а
ответникът се е задължил за сумата от 3000,00 лева – главница по
договор за паричен заем. По Договорът за кредит PLUS № 1513319 от
03.09.2010г. между ответника В.С.Р.,
ЕГН:********** *** и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е останала да се дължи е сумата от 1508,30 лева
(хиляда петстотин и осем лева и тридесет стотинки) - главница; 123,74 лева (
сто двадесет и три лева и седемдесет и четири стотинки) - договорна лихва за
периода от 05.10.2010г.; 216,61 лева (двеста и шеснадесет лева и шестдесет и
една стотинки) – законна лихва за забава за периода 15.04.2016г. до
31.05.2018г.; и законната лихва върху главницата, от датата на подаване на
заявлението – 7.06.2018г. до неговото изплащане. Задължението на
ответника е безспорно установено, предвид приетите по делото доказателства и
предвид сроковете на плащане е и изискуемо.
На следващо място от представените Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД в полза на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, Приложение към него и Потвърждение на сключената
цесия, Уведомление за цесията, пълномощно за процесуално представителство,
Пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията безспорно
се установява редовното прехвърляне на вземанията.
Не
на последно място следва да се разгледа направеното от ответника възражение за
липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредитора.
Съгласно приетото по делото като доказателство пълномощно, ищецът е бил
надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД,
поради което следва да се приеме, че е налице уведомление, приложено към исковата молба и е връчено на
ответника с връчването на препис отсъщата. От представените Договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 20.12.2017г. на основание чл.99 от ЗЗД между на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД в полза на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, Приложение към него и Потвърждение на сключената
цесия, Уведомление за цесията, пълномощно за процесуално представителство,
Пълномощно за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията безспорно
се установява редовното прехвърляне на вземанията. Предвид чл. 99, ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, когато
предишният кредитор му съобщи за станалото прехвърляне, като съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Предвид установилата се
трайна съдебна практика съобщаването за сключен договор за цесия може да се
извърши и с исковата молба, стига към същата да са приложени съответните
документи. В случая към исковата молба, са приложени както договорът за цесия и
уведомление до длъжника от името на цедента, така и пълномощно за цесионера да
извърши уведомяването. Така изискването на чл. 99, ал.4 от ЗЗД е спазено.
Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения не са
направено в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Не са налице и останалите сочени от ответника
основания за недействителност на договора за цесия, тъй като в него е посочена,
както цената му, така и предмета, в който е включено и вземането по процесния договор за кредит.
По отношение на направените възражения от ответника във връзка с нарушения на чл.11,
ал.1, т.10 във вр.пар.1, т.2 ДР ЗПК; т.9; т.11 и т.20, ал.2 ЗПК, съдът счита
същите за неоснователни, тъй като всички изискуеми за валидността на договора елементи
са включени в него, видно от приложените по делото документи.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите-членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която
разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски
кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Чрез тези разпоредби
в националното ни законодателство са транспонирани правилата на
Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори. Текстът на чл.4 § 2 от директивата обаче изключва
от обхвата на проверката за неравноправност онези договорни клаузи, които
изразяват основния предмет на договора, респ. съответствието на цената и
възнаграждението, от една страна, и доставените стоки или предоставените
услуги, от друга, при условие, че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем
език. В този смисъл е и съображение деветнадесето от преамбюла на директивата,
според който текст „…преценка на
неравноправния характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват
общия предмет на договора, нито пък на съотношението качество/цена на
доставените стоки или предоставените услуги“. Съдът на ЕС вече е имал
възможност да разясни, че обхвата на втората категория клаузи, изключени от
проверката за неравноправност съгласно чл.4 § 2 от Директива 93/13/ ЕИО, е
ограничен, тъй като се отнася само до съответствието между цената или предвиденото
възнаграждение и доставените стоки или предоставените срещу това услуги, като
това изключване се обяснява с факта, че не съществува никаква тарифа или правен
критерий, които да направляват или ръководят контрола върху това съответствие.
Националният ни закон – чл.145, ал.2 от ЗЗП, чрез която разпоредба е
транспонирана нормата на чл.4 § 2 от Директива 93/13/ ЕИО, също предвижда, че
преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението,
от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в
замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и
разбираеми. При договора за паричен заем задължението на заемателя за възнаградителната
лихва, представляваща цената на ползването на предоставения капитал, заедно със
задължението за връщане на получената в заем сума, съставляват основната
престация, дължима от заемателя – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. По тази
причина и съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП съответствието на размера на
възнаградителната лихва с предоставената в заем сума не се включва в обхвата на
служебната проверка за неравноправност.
Във връзка с възраженията за определен в нарушение на добрите
нрави ГЛП. Вярно е, че към датата на
сключване на процесния договор за кредит – 03.09.2020г. е липсвал законов лимит
на възнаградителната лихва (чл.240, ал.2 от ЗЗД), която страните могат да
уговарят. По-специално тяхната свобода на договаряне не е била ограничена от
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД. С § 1 на заключителната разпоредба на ПМС №
72 от 08.04.1994 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 19.04.1994 г., изм., бр. 74 от
22.08.1995 г.) е било отменено Разпореждане на МС № 1238 от 25.06.1951 г. (обн.
ДВ, бр. 52 от 1951 г., изм., бр. 6 от 1991 г.) за определяне на максималния
процент на договорните лихви (обн., изв., бр. 52 от 1951 г.; изм., ДВ, бр. 6 от
1991 г.), без да бъде определен нов максимален размер на договорната лихва.
След отмяната такъв нов максимален размер не е установяван за периода до
влизането на 23.07.2014 г. в сила на чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК. Тези разпоредби
предвиждат, че годишният процент на разходите (включващ в себе си и
възнаградителната лихва), не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в
договор, надвишаващи този размер, са обявени за нищожни. Тези разпоредби,
съгласно § 13 от ПЗР на ЗИДЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г) не се прилагат за договори за кредит,
сключени преди датата на влизане на закона в сила, но пък това не означава, че
те не могат да бъдат използвани за ориентир по отношение на вече господстващите
в обществото морални норми, претворени по-късно в закон. Към датата на
сключване на договора за кредит размерът на законната лихва се е определял
според ПМС № 72 на МС от 8.04.1994 г. (отм.) като сбор от основния лихвен
процент на БНБ за периода плюс 10 пункта. След справка на страницата на БНБ
съдът установи, че към датата на сключване на процесния договор основният
лихвен процент е бил 0,17, т.е. размерът на законната лихва е бил 10,17 %.
Трикратният размер на законната лихва възлиза на 30,51 %. В случая размерът на
уговорената законна лихва е по–малък 18,56 %, а ГПР е 47,39 %, поради което
дори при отчитане съответните норми, предвидени в разпоредбите на чл.19, ал.4 и
ал.5 ЗПК, не може да се приеме, че съответната клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави – чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД.
Следователно по отношение на направените възражения от ответника във
връзка с главницата, договорната и мораторна лихва, както и дължимите разходи,
съдът намира същите също за неоснователни. Предвид свободата на договаряне, страните
са сключили договор доброволно при ясни условия, отговарящи на икономическото
състояние на страната към годината на сключване на договора. Поради това, както
и с оглед справедливостта, искът следва да бъде уважен в тази му част.
Относно разноските:
На основание чл.78
ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е основателно, поради
което следва да бъде уважено.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.Р., ЕГН:********** *** дължи на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес:
ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, представлявано от Т.Я.К., чрез процесуален представител
юк. Д.В.А., ЕГН: **********, съд.адрес за получаване на книжа: гр.София, бул. ***,
тел. 0700 200 27 следните
вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - сумата от 1508,30 лева (хиляда петстотин и осем лева и
тридесет стотинки) - главница; 123,74 лева ( сто двадесет и три лева и
седемдесет и четири стотинки) - договорна лихва за периода от 05.10.2010г.;
316,61 лева (триста и шестнадесет лева и шестдесет и една стотинки) – законна
лихва за забава за периода 15.04.2016г. до 31.05.2018г. и законната лихва върху
главницата, от датата на подаване на заявлението – 7.06.2018г. до неговото
изплащане.
ОСЪЖДА В.С.Р., ЕГН:********** *** да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК: ***, с адрес:
ГР. СОФИЯ, БУЛ. ***, представлявано от Т.Я.К., чрез процесуален представител
юк. Д.В.А., ЕГН: **********, съд.адрес за получаване на книжа: гр.София, бул. ***,
тел. 0700 200 27
сумата, съгласно приложен списък на разноските, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК, общо в
размер на 1070 лева ( хиляда и седемдесет лева), представляваща деловодни
разноски в заповедното и исковото производство, съразмерно уважената част на
иска, вкл. възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
След влизане на решението в сила,
препис от същото да се приложи ч.гр.д.№1726/2018г. по описа
на РС-Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: