Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 754

 

гр. Русе, 09.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 19 март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         Председател: Десислава В.

 

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 8525 по описа на 2018 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Фронтекс Интернешенъл” ЕАД твърди, че на 03.04.2014 г. между ответника В.Т.К. и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД бил сключен договор за потребителски паричен кредит РLUS-10665733, в размер на 3200 лева която сума била предоставена на ответницата. Тя се задължавала да заплати на кредитора 14 месечни погасителни вноски по кредита, съставляващи изплащане на отпуснатата сума, ведно с уговорената договорна лихва, посочени в погасителния план съгласно чл. 3 от договора. Ответницата преустановила плащанията на 05.06.2014 г., поради което изпаднала в забава. Съгласно чл. 5 от договора при забава на погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на законна лихва. Падежът на цялото задължение настъпил на 05.06.2015 г. На 10.01.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като било прехвърлено и вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД спрямо ответницата. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощили ищеца да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземания, за което било изпратено писмено уведомление чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала, като непотърсена. Било подадено заявление и било образуваното ч.гр.дело №  3444/2018 г. по описа на РРС, с което било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумата от 3049,26 лева – главница, 663,02 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2014 г. до 05.06.2015 г.; 831,91 лева – лихва за забава за периода от 06.06.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 90,88 лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, но тъй като ответницата била призована по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предвид което претендират за установяването им по исков ред. Искат да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумата от 3049,26 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 663,02 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2014 г. до 05.06.2015 г.; 831,91 лева – лихва за забава за периода от 06.06.2014 г. до 13.04.2018 г.

Ответникът В.Т.К., оспорва предявените искове.  

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2018 г. по гр. д. № 3444/2018 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на В.Т.К. да заплати на ищеца сумата 3049,26 лева – главница, 663,02 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2014 г. до 05.06.2015 г.; 831,91 лева – лихва за забава за периода от 06.06.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 90,88 лева – заплатена държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

С договор за потребителски паричен кредит РLUS-10665733 от 03.04.2014 г. бил предоставен  от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД на ответника кредит в размер на 3200 лв. Предоставеният кредит следвало да се изплати на 14 месечни вноски с размер от по 295,52 лв. включващи изплащане на отпуснатата сума, ведно с уговорената договорна лихва, посочени в погасителния план съгласно чл. 3 от договора. Ответницата преустановила плащанията на 05.06.2014 г., поради което изпаднала в забава. Съгласно чл. 5 от договора при забава на погасителна вноска се начислявало обезщетение за забава в размер на законна лихва. На 10.01.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като било прехвърлено и вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД спрямо ответницата. БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД упълномощили ищеца да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземания, за което до нея било изпратено писмено уведомление чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се върнала, като непотърсена.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми  по договор за потребителски паричен кредит РLUS-10665733 от 03.04.2014, с който му е предоставила кредит в размер на 3200 лв., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е посочено, че изискването  цялата необходима на потребителя информация да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК в сила от 23.07.2014 г. Тази разпоредба поставя допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл.22 от ЗПК в сила от 23.07.2014 г. Така е и в разглеждания случай. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит въвежда изисквания за формата и съдържанието на договора, едно от които е всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Макар и цитираната разпоредба да е влязла в сила след сключване на процесния договор за кредит клаузите на му е следвало да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, т.е. бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.

Използваният  от БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД образец на договор е свободно достъпен в интернет. След изследване на вида на шрифта в образеца съдът установи, че това е шрифтът Garamond, размер 12. В подписания от ответницата и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД договор обаче използваният шрифт е очевидно по-малък по размер от изискуемия от закона, съответно от използвания в образеца. След визуално сравнение съдът установи, че той е с размер по-малък от 10, което води до недействителност на договора. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими специални знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК. Разликата може да бъде онагледена чрез цитиране на част от текста на договора (например част от т.1 от Условията по договора) в използвания шрифт Garamond с размер 12, съответно 10:

1.Условията на Договора за кредит, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД (наричан по-долу “Кредитор”) и лицето, посочено като “Кредитополучател” се състоят от съдържанието на тези условия  и  съдържанието  на  полетата,  попълнени  и/или  отпечатани  върху  настоящия  документ. Договорът за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано  лице,  представител  на  Кредитора към  датата  на  получаване  на  размера  на  заема  по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя.

1.Условията на Договора за кредит, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД (наричан по-долу “Кредитор”) и лицето, посочено като “Кредитополучател” се състоят от съдържанието на тези условия  и  съдържанието  на  полетата,  попълнени  и/или  отпечатани  върху  настоящия  документ. Договорът за кредит влиза в сила при подписване на настоящия документ от Кредитополучателя и от оторизирано  лице,  представител  на  Кредитора към  датата  на  получаване  на  размера  на  заема  по банковата сметка на и предоставена от Кредитополучателя.

По тези съображения и предвид недействителността на договора за потребителски паричен кредит РLUS-10665733 от 03.04.2014 г. предявените искове се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изложеното съдът намира, че не следва да коментира заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, както и договора за прехвърляне на вземания сключен между ищеца и БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД

За пълнота на изложението съдът намира, че процесната сума е дължима но на друго основание.

Разноски в полза на процесуалния представител на ответника на основание чл.38, ал.1 от ЗА не следва да се присъждат, тъй като видно от изготвената справка от ТР ответницата е управител на Ена груп 7 ЕООД и Веленис ЕООД и същата не е материално затруднена.

Мотивиран така, съдът

 

Р     Е       Ш       И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1407, кв. „Хладилника”, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7 против В.Т.К., ЕГН:**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3049,26 лв. главница; 663,02 лв. договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 05.06.2014 г. до 05.06.2015 г.; 831,91 лв. лихва за забава за периода от 06.06.2014 г. до 13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по ч.гр.д. № 3444/2018 г. по описа на Районен съд - Русе е издадена заповед 29.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: