№ 14544
гр. С., 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110150421 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от „(ФИРМА)“ АД, ЕИК ********
срещу Б. Й. Ч., ЕГН ********** обективно и кумулативно съединени искове
по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1611,45 лв.,
представляваща стойност на потребена вода от длъжника за имот, находящ се
в гр.С., чл. П. № **, ет. 2, ап. 4 за периода от 28.04.2020 г. до 23.09.2022 г.,
ведно със законна лихва от 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 12,77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2020
г. до 23.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. 11758/2023 г. по описа на СРС, 174-ти състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги
при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги /доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води/ в имота, находящ
се на посочения адрес, а последният не е заплатил дължимата цена. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
1
С допълнителна молба ответникът оспорва иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в
тежест на ищеца е да установи, че страните са в облигационни
правоотношения, по силата на които в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза в размер на претендираните суми.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според
дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция-
попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС
на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
2
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на
ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които
общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
От представената по делото справка от Агенцията по вписванията (л. 12)
се установява, че през 2005 г. е вписана покупко-продажба на процесния имот
и като купувач е вписан ответникът. Удостоверението за вписани
обстоятелства от Агенцията по вписванията не е оспорено от ответника.
Съдът намира, че удостоверенивто за вписани обстоятелства макар да не
представлява титул за собственост не е лишено от доказателствена стойност и
е една индиция за придобито от ответника право на собственост върху
процесния имот преди исковия период. Удостоверението не е оспорено от
ответника. Същият не е заявил, че вписаните обстоятелства удостоверяват
неверни фактически обстоятелства. Отделно от това по делото не са
ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или разколебаят
принадлежността на правото на собственост на ответника по отношение на
процесния имот. Ето защо съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че ответникът е собственик на процесния
недвижим имот през исковия период и има качеството на потребители на ВиК-
услуги. По изложените съображения се налага изводът, че страните в
производството са били обвързани от облигационна връзка през исковия
период, по силата на която ищцовото дружество е предоставяло ВиК услуги в
процесния имот, заплащането на които се дължи от ответника.
От приетото по делото заключение по изслушана съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
и обективно дадено, се установява, че дружеството е доставяло ВиК услуги до
имота през исковия период, като стойността е в размер на 1305,59 лв.,
определена в съответствие с КЕВР цени.
При така установената фактическа обстановка съдът прави правен извод
за основателност на предявения иск за главница в размер на 1305,59 лв., за
която сума искът следва да бъде уважен, а за горницата – отхвърлен като
3
неоснователен.
По претенцията с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в процесното материално
правоотношение се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ОУ, потребителите на ВиК услуги са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактурирането им. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал.1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на ОУ без да е било
необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били
срочни.
Предвид акцесорния характер на претенцията за обезщетение за вредите
от забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата, искът
за лихва следва да бъде уважен в предявения размер от 12,77 лв.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищцовото дружество разноски, съобразно
уважената част от исковете и представените доказателства в размер на 66,95
лв. за заповедното производство и в размер на 269,88 лв. за исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
Ищцовото дружество дължи на ответника разноски в размер на 87,08 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
исковете, представените доказателства и основателно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение поради липса на правна и
фактическа сложност.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б. Й. Ч.,
ЕГН ********** дължи на „(ФИРМА)” АД, ЕИК ******** сумата от 1305,59
4
лв., представляваща стойност на потребена вода от длъжника за имот,
находящ се в гр.С., чл. П. № **, ет. 2, ап. 4 за периода от 28.04.2020 г. до
23.09.2022 г., ведно със законна лихва от 06.03.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 12,77 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 08.06.2020 г. до 23.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 11758/2023 г. по описа на
СРС, 174-ти състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.86,
ал.1 ЗЗД, че Б. Й. Ч., ЕГН ********** дължи на „(ФИРМА)” АД, ЕИК
******** сумата над 1305,59 лв. до пълния предявен размер, представляваща
стойност на потребена вода от длъжника за имот, находящ се в гр.С., чл. П. №
**, ет. 2, ап. 4 за периода от 28.04.2020 г. до 23.09.2022 г., ведно със законна
лихва от 06.03.2023 г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 11758/2023 г. по
описа на СРС, 174-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б. Й. Ч., ЕГН **********
да заплати на „(ФИРМА)” АД, ЕИК ******** сумата в размер на 66,95 лв. -
разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Б. Й. Ч., ЕГН ********** да
заплати на „(ФИРМА)” АД, ЕИК ******** сумата в размер на 269,88 лв. -
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „(ФИРМА)” АД, ЕИК
******** да заплати на Б. Й. Ч., ЕГН ********** сумата в размер на 87,08
лв., представляващи съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5