Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Добрич, 26.05.2021г..
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият районен съд, пети съдебен състав,
наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Минка Кирчева
При
участието на секретаря Ирена Иванова, разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д.
№ 186 по описа на Добричкия районен съд за 2021г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ АЯ „ ООД
гр. Добрич, ЕИК: *********, чрез А.Д.Я. - управител срещу Наказателно
постановление / НП / № 08-002026/371, издадено на 04.12.2020г. от Директора на
Дирекция „ Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за
нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
415, ал. 1 от КТ е наложена „ имуществена санкция „ в размер на 1500лв. С
жалбата се моли НП, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано да бъде
отменено.
В
съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на
жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите на нарушителя, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е допустима, като подадена от санкционираното лице, в 7-дневен срок от връчването на оспорваното НП / л. 8 /.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
В
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице, в
присъствието на двама свидетели и законен представител на наказаното ЮЛ, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в рамките на законоустановеният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентен орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е
надлежно връчено на нарушителя.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че образуването на процесното
административнонаказателно производство е законосъобразно.
От фактическа страна:
На 26.08.2020г. свидетелите К.А. и А.И. – инспектори в Д „ ИТ „ гр. Добрич извършили проверка в цех за производство на селскостопанска техника, находящ се в гр. Добрич, Индустриална зона Запад, стопанисван от търговско предприятие с фирма „ АЯ „ ООД гр. Добрич, представлявано от А.Д.Я.. След преглед на надлежно изисканите с призовка и представени документи, включително трудови досиета на наетите работници, ведомости за заплати и присъствени форми за 2020г., инспекторите установили на 03.09.2020г., че жалбоподателят, в качеството на работодател е разрешил ползването на неплатен отпуск от св. Й.И.П. / на длъжност „ заварчик „ / в размер на 10 работни дни, в периода от 02.03.2020г. до 15.03.2020г. без лицето да е отправило предварително писмено искане за отпуска.
Предвид
констатираното в хода на проверката, на 06.10.2020г. св. А. образувала
административнонаказателно производство срещу жалбоподателя, като съставила в
присъствието на законен представител и свидетелите А.И., и М.Д., АУАН № 08-002026,
с който вменила на „ АЯ „ ООД гр. Добрич административно нарушение по чл. 160,
ал. 1 от КТ.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 04.12.2020г. Директорът на Д „ИТ „ гр.
Добрич издал обжалваното НП № 08-002026/371, с което за извършено нарушение по
чл. 160, ал. 1 от КТ, на основание чл. 415, ал. 1 от КТ наложил на „ АЯ „ ООД
гр. Добрич „ имуществена санкция „ в
размер на 1500лв.
В хода
на съдебното производство бе разпитан в качеството на свидетел и Й.И.П., който
с категоричност заяви, че през периода 02.03.2020г. – 15.03.2020г. е работил
без прекъсване, не е отправил до работодателя си устна или писмена молба за
ползване на неплатен отпуск и не е ползвал такъв през 2020г., както и че не му
е била връчвана Заповед № 7/29.02.2020г. за ползване на неплатен отпуск в размер
на 10 дни, считано от 02.03.2020г.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от
показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели: К.А., А.И., М.Д. и Й.П.,
както и от приложените, и приети по
делото писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2024339/30.09.2020г., АУАН № 08-002026, НП №
08-002026/371 издадено на 04.12.2020г. от Директора на Дирекция „ Инспекция по
труда „ гр. Добрич, както и приобщените към доказателствения материал по делото
писмени документи, а именно: Заповед № 7/29.02.2020г., Отчетна форма за
явяването/неявяването на работа за м. март 2020г. на работещите в предприятието
на жалбоподателя, Разчетно-платежна ведомост за м. март 2020г., Трудов договор
№ 012/30.09.2019г., сключен между жалбоподателя и св. Й.И.П., ведно с
Допълнително споразумение от 02.01.2020г., 4бр. разходни касови ордери,
отразяващи изплащане на трудовото възнаграждение на св. П..
Предвид
гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е
съставомерно с описаното в нормата на чл. 160, ал. 1 от КТ и безспорно
доказано.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от КТ: „Работодателят по искане на работника или
служителя може да му разреши неплатен отпуск независимо от това, дали е
ползувал или не платения си годишен отпуск и независимо от продължителността на
трудовия му стаж.“
В процесния случай, от обективна
страна визираната в чл. 160, ал. 1 от КТ отговорност е налице, тъй като св. П.
не е отправял искане / устно или писмено / до работодателя си за ползване на
неплатен отпуск през периода 02.03.2020г. -15.03.2020г., но въпреки това му е
бил разрешен ползването на такъв, без да е бил
уведомяван.
Не се
спори между страните, че жалбоподателят е работодател по смисъла на & 1 от
ДР към КТ. Безспорно
е в настоящия случай, че със Заповед № 7/29.02.2020г. е било разрешено на св. П.
да ползва неплатен отпуск в размер на 10 работни дни, считано от 02.03.2020г.
при липса на изрично искане / писмено или устно / от работника, дори и без да
бъде уведомен.
Предвид гореизложеното съдът
приема, че законосъобразно, на основание чл. 415, ал.1 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на
търговеца.
По
отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 415,
ал. 1 от КТ е в размер от 1 500 до 10 000 лв., като наказващият орган е
санкционирал жалбоподателя, налагайки му имуществена санкция в минималния
предвиден размер на 1500лв.
Настоящият съдебен състав приема,
че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като
констатираното нарушение не е отстранено. / виж Решение по кад № 418/2015г. ДАС
/.
С оглед изхода на делото,
своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка
с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Предвид гореизложеното,
процесното НП като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди изцяло,
поради което и на основание чл. 63 ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 08-002026/371, издадено на 04.12.2020г. от Директора на Дирекция „
Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „ АЯ „ ООД гр. Добрич, ЕИК:
*********, представлявано от А.Д.Я., за нарушение по чл. 160, ал. 1 от КТ, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ е наложена „
имуществена санкция „ в размер на 1500лв.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА „ АЯ „ ООД гр. Добрич, ЕИК: *********,
представлявано от А.Д.Я. да заплати на Дирекция „ Инспекция по труда „ гр.
Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
Председател:
/М. Кирчева /