№ 5089
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110167355 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Т. Ц. Й., ЕГН ********** срещу
Посолството на Държавата Израел в Република България, БУЛСТАТ
********* обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация
по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаването за незаконно на уволнението,
извършено със Заповед № 16/31.08.2023 г., издадена от Посланика на
Държавата Израел и отмяната й, възстановяване ищеца на работа на длъжност
„Асистент PR и информация“, както и да му бъде заплатено обезщетение в
размер на 16815,18 лв. за времето, в което ищцата е останала без работа за
периода от 17.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 08.12.2023 г., до окончателното плащане
на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения. Между страните било налице валидно трудово правоотношение,
породено от сключен между тях трудов договор от 01.06.2003 г. и Анекс № 1
от 26.06.2017 г. към него, по силата на което ищцата заемала длъжността
„Асистент PR и информация“ при ответника. Със Заповед № 16/31.08.2023 г.,
издадена от Посланика на Държавата Израел в качеството му на работодател
1
на ищцата, на последната било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, респ. посоченото трудово правоотношение било прекратено на
основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и 8 КТ. Заповедта била
доведена до знанието на ищцата на 26.10.2023 г. Излагат се съображения, че
уволнението е незаконосъобразно поради нарушения на материалния закон.
На първо място, сочи се, че в заповедта не било посочено кои са онези
надлежно оформени документи в Посолството, за които става дума на стр. 3 от
заповедта, с които било установено, че служителката без основателна причина
отсъствала от работа в периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г. На следващо
място сочи, че на последната страница под текста „Свидетели на отказа“ били
вписани две имена на чужд език, без да е налице яснота кои точно са тези
лица, каква длъжност заемат, без вписване дата на отказа и обстоятелствата,
при които е даден. Твърди се, че ищцата не е отказвала получаването на
процесната заповед, поради което същата била неправилно оформена. Ищцата
научила за първи път за заповедта за уволнение на 26.10.2023 г. Като трета
група формални пороци на заповедта за уволнение е посочено, че не било
установено да са настъпили неблагоприятни последици за работодателя от
деянието на ищцата, респ. липсвали мотиви в заповедта на какви
обстоятелства се основава уволнението. Излагат се доводи за неспазване
процедурата по налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Обосновава отсъствието си от работа в периода от 27.02.2023 г. до 12.03.2023
г. с временна неработоспособност и издаден в тази връзка болничен лист, като
независимо, че същият бил отменен, ищцата не е знаела за това, с оглед на
което за нея това е бил валиден документ, предвид което и действията на
ищцата не можело да се квалифицират по чл. 190, т. 4 КТ – злоупотреба с
доверието на работодателя. Освен това с Експертно решение от 07.07.2023 г.
било прието, че за времето на действие на болничния лист ищцата била в
състояние на временна неработоспособност и в крайна сметка болничния лист
е бил потвърден. Релевират се доводи и че тежестта на наказанието е
несъответна на нарушението. Сочи се, че към НАП била подадена погрешна
информация от ответника по отношение трудовия статус на ищцата –
посочено е, че трудовото правоотношение с последната било прекратено на
28.09.2023 г., тъй като заповедта била оформена като връчена на 17.10.2023 г.,
от която дата следвало да се счита прекратено и трудовото правоотношение.
Излагат се твърдения и какви са според ищеца действителните причини за
2
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Посолството на Държавата Израел в Република България, с който
изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба
по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди, че искът е
недопустим, тъй като е предявен след изтичане на давностния срок по чл. 358,
ал. 1, т. 2 КТ – трудовото правоотношение е прекратено на 28.09.2023 г., а
исковата молба е подадена на 08.12.2023 г. Твърди се, че от 2019 г. ищцата
била в разрешен неплатен отпуск, който бил прекратен, считано от 15.02.2023
г., като на 14.02.2023 г. ищцата се е явила в посолството и е заявила, че не
желае да се връща на работа, но желае да остане на работа до пенсионирането
й, което й било отказано, тъй като ответникът имал необходимост от
служител, който действително да изпълнява заеманата от ищцата длъжност.
На 15.02.2023 г. ищцата не се е явила на работа, след което е представен
болничен лист за периода от 10.02.2023 г. до 23.02.2023 г. и друг такъв за
периода от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г. Последният бил отменен с решение на
ЛКК от 15.05.2023 г., което означавало, че в периода от 27.02.2023 г. до
05.03.2023 г. ищцата не се явявала на работа без основателна причина –
основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност по чл. 190, ал. 1,
т. 2 и 4 КТ. В тази връзка с писмо от 18.05.2023 г. на основание чл. 193, ал. 1
КТ от ищцата било изискано да даде обяснение. На ел. адрес на ответника е
постъпил отговор от ищцата, но в него липсвало обяснение. Излагат се
твърдения за отношенията между страните и събития след 05.03.2023 г.
Твърди се, че до 11.10.2023 г. ищцата е работила и при друг работодател.
Предвид всичко изложено моли исковата претенция да бъде оставена без
разглеждане като недопустима, евентуално да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
В отношенията между страните по делото е безспорно, а и от
представените писмени доказателства - Анекс № 1 от 20.06.2017 г., справка
НАП, се установява, че между тях е било налице трудово правоотношение,
3
породено от трудов договор от 01.06.2003 г., по силата на който ищцата е
заемала при ответника длъжността „Асистент PR и информация“ с код по
НКПД: 24326001, което трудово правоотношение е изменено с Анекс № 1 от
20.06.2017 г.
Представено е писмо от 09.02.2023 г., с което ответникът уведомява
ищцата, че неплатеният й отпуск е изтекъл на 05.12.2019 г. и кани да се яви на
работа на 15.02.2023 г.
Представен е амбулаторен лист № 2305440473ЕС, издаден от д-р А.Т.Х.
на 23.02.2023 г., относно извършен на ищцата амбулаторен преглед, поради
оплаквания от остри болки в кръста и левия крак, с мнение за временна
нетрудоспособност.
Представен е болничен лист № Е20230378796, издаден на 02.03.2023 г.
от д-р И.Б., от който се установява, че на ищцата е определен отпуск поради
временна неработоспособност от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г., на ищцата е
поставена диагноза „лумбаго с ишиас“, като причина за неработоспособността
е посочено „общо заболяване“, определен е режим на лечение „домашен-
амбулаторен“.
Представена е жалба вх. № МЕ-01-364/15.03.2023 г. от ответника, до
ЛКК гр. София, чрез Столична РЗИ, срещу процесния болничен лист №
Е20230378796.
Представено е писмо с изх. № 101/15.05.2023 г. от „ДКЦ 14 – София“
ЕООД до Директора на Столичната РЗИ, ведно с Решение № 535/15.05.2023 г.
на ЛКК към ДКЦ XIV София ЕООД, постановено по повод жалба вх. №
26/31.03.2023 г. на ответника срещу процесния болничен лист №
Е20230378796, с което решение посоченият болничен лист е отменен поради
липсваща медицинска документация и анулиране на болничния лист от д-р
И.Б..
Представено е писмо № 10/2023 от 18.05.2023 г., с което съгласно
разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ ответникът е поканил ищцата в двуседмичен
срок от получаването му да даде писмени обяснения за неявяването й на
работа в периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г. и за представянето на
болничен лист, неотговарящ на изискванията на закона, без данни същото да е
изпратено на ищцата и да е получено от нея. Представено е и писмо, с което
ответникът уведомява ищцата, че процедурата по налагане на дисциплинарно
4
наказание е приключила и кани същата да се яви на 31.08.2023 г. за връчване
на уволнителната заповед, без данни писмото да е получено от ищцата.
Представена е електронна кореспонденция от 24.05.2023 г.
Представено е в оригинал Експертно решение (ЕР) № 558/07.07.2023 г.,
издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ – София ЕАД, относно ищцата, в което е
посочено състояние до експертизата: временно неработоспособен, вид
експертиза: освидетелстване, начин на вземане на решение: по документи,
дадена е оценка: временно неработоспособен, водеща диагноза: лумбаго с
ишиас. Съгласно мотивите на посоченото ЕР повод на тази експертиза е била
жалба на ответника срещу процесния болничен лист от 02.03.2023 г. Посочено
е, че ищцата се е явила лично в ТЕЛК и е представила ЛАК амбулаторен лист,
издаден от д-р Х. на 23.02.2023 г., в който било описано състояние,
обуславящо временна неработоспособност. ТЕЛК се е запознал с наличната
медицинска документация и е приел, че за времето на действие на посочения
болничен лист ищцата е била в състояние на временна неработоспособност,
поради което е потвърдил болничен лист № Е20230378796, като издаден за
състояние, обуславящо временна неработоспособност.
Представено е писмо изх. № С-12689/04.08.2023 г. от Столична РЗИ,
РКМЕ до ответника, ведно с приложено към него Експертно решение (ЕР) №
658/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ – София ЕАД, в което е
посочено, че повод за експертизата е писмо на ответника с искане за мнение
относно предстоящо освобождаване от работа на ищцата, към което били
представени два броя болнични листове за проведено лечение по повод
рецидивиращо депресивно разстройство, ищцата се ползва от особена закрила
по чл. 333, ал. 1 КТ, тъй като боледува от заболяване, включено в списъка на
Наредба № 5 /ДВ бр. 33 от 1987 г./. Посочено е още, че ищцата е
работоспособно лице за заемната длъжност, като евентуално освобождаване
от работа не би довело до пряко влошаване на здравословното му състояние.
Представено е искане вх. № 23096425/14.08.2023 г., с което ответникът
на основание чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е поискал от ИАГИТ разрешение да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата.
Представено е писмо изх. № 23075629 от 16.08.2023 г., с което ИАГИТ
уведомява ответника, че дава предварително разрешение съгласно чл. 333, ал.
1, т. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на
5
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
Представена е заповед № 16/31.08.2023 г., издадена от Посланика на
Израел Йоси Леви Сфари, от която се установява, че на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 190,
ал. 1, т. 2 и 4 КТ и чл. 187, ал. 1, т. 1 и 8 КТ, поради нарушения на трудовата
дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в продължение на повече от
два последователни работни дни за периода от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г.
без основателна причина, и в злоупотреба с доверието на работодателя,
изразяващо се в представяне на документ, издаден не по надлежния
законоустановен за това ред, за обосноваване причините за неявяване на
работа. В обстоятелствената част на уволнителната заповед е посочено, че
ищцата е била в разрешен неплатен отпуск от 2019 г., който бил прекратен на
15.02.2023 г., за което ищцата била уведомена на 09.02.2023 г. с писмо изх. №
1/09.02.2023 г., съдържащо и покана до ищцата да се яви на работа на
15.02.2023 г. На 15.02.2023 г. ищцата не се е явила на работа, като е
представила болничен лист, издаден от личния й лекар д-р И.Б. за временна
неработоспособност за периода от 10.02.2023 г. до 23.02.2023 г. След това в
отговора на писмено настояване от страна на ответника ищцата да представи
обяснения за неявяването си на работа, ищцата е представила процесния
болничен лист № Е20230378796 за временна неработоспособност в периода от
27.02.2023 г. до 12.03.2023 г. Ответникът обжалвал посочения болничен лист,
който бил отменен с Решение № 535/15.05.2023 г. на ЛКК, поради липсваща
медицинска документация и бил анулиран от д-р И.Б.. Останалите изложени в
обстоятелствената част на уволнителната заповед, които се отнасят за периода
след процесния, са неотносими към разглеждания случай, поради което и не
следва да се обсъждат от съда.
Представена е товарителница № ********* на куриер Сити Експрес
относно пратка: писмо, от ответника до ищцата, подадена на 01.09.2023 г., в
която е отбелязано дата и час на доставката 01.09.2023 г., с подпис на
служител на куриерската служба, но без име, фамилия и подпис на
получателя.
Представено е копие на пощенски плик от ответника до ищцата, с
отбелязване върху плика „заповед № 16/31.08.2023 г.“, пратката „непотърсена,
28.09.2023 г.“, ведно с известие за доставяне.
6
Представена е справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по
чл. 62, ал. 5 КТ с вх. № 22388233485484/04.10.2023 г., съдържаща 1 брой
заверено уведомление за прекратяване на трудовия договор на ищцата с
ответника.
Представена е нотариална покана рег. № 5543/01.09.2023 г., с която
ответникът е връчил на ищцата процесната уволнителна заповед №
16/31.08.2023 г., ведно с нотариално удостоверяване, че същата е връчена на
основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 17.10.2023 г.
Представено е удостоверение изх. № 59/17.10.2023 г., издадено от
Нотариус К.Б., рег. № 43 в НК, с район на действие СРС, от което се
установява, че на 01.09.2023 г. в кантората на нотариуса е представена
нотариална покана за връчване, рег. № 5542, акт № 40, том III, 2023 г. от
ответника до ищеца, неразделна част от която е процесната уволнителна
заповед № 16/31.08.2023 г. Адресът на ищцата е посетен на 01.09.2023 г., на
16.09.2023 г. (събота) и на 02.10.2023 г., в различно часово време, при което
ищцата не е открита, по данни на съсед ищцата живее на адреса, но не отваря
на непознати, като при последното посещение на адреса е залепено
уведомление по чл. 47 ГПК. В 14-дневния срок ищцата не се е явила да
получи поканата, поради което същата се считала връчена на 16.10.2023 г.
Представена е справка от НАП за актуалното състояние на трудовите
договори на ищцата към 21.10.2023 г., от която се установяват два записа.
Първият запис е за сключения между ищцата и ответника трудов договор на
09.02.1994 г., прекратен на 28.09.2023 г. Вторият запис е за сключен от ищцата
трудов договор на 31.10.2023 г. с работодател „Медицински Център Епика“
ООД, по силата на който ищцата заема длъжността „мениджър връзки с
обществеността“ с код по НКПД 12226003, за който няма данни да е
прекратен.
Представено е актуално състояние на „Медицински Център Епика“ ООД
от 17.01.2024 г., от което се установява, че ищцата е съдружник в посоченото
дружество, с размер на дела й в капитал от 1500,00 лв.
На 06.02.2024 г. съдът е извършил служебно справка за трудовите
договори на ищцата, от която се установява, че трудовото правоотношение на
ищцата с работодателя „Медицински Център Епика“ ООД е прекратено на
06.12.2023 г.
7
Представено е удостоверение изх. № 25/08.02.2024 г., издадено от „ССП
Капитал“ ООД във връзка с договор за счетоводно обслужване на ответника в
уверение на това, че последното пълно брутно трудово възнаграждение на
ищцата е за месец октомври на 2018 г. и е в размер на 2802,53 лв.
От писмо вх. № 422/09.02.2024 г. от НОИ, съгласно което по отношение
на ищцата в периода от 27.02.2023 г. до 12.03.2023 г. са подадени данни за
издадени болнични листове за временна неработоспособност от ответника и
„Медицински Център Епика“ ООД като работодатели на ищцата, като за
последната липсват данни за отработени дни в този период.
Представена е справка в НАП от 28.02.2024 г., от която се установява, че
ищцата е работила по трудовото правоотношение с работодателя
„Медицински Център Епика“ ООД, което е прекратено на 06.12.2023 г., като
от тази дата до 28.02.2024 г. няма данни за регистрирани трудови
правоотношения на ищцата при други работодатели.
Представена е справка в НАП от 08.04.2024 г., от която се установява, че
ищцата е работила по трудовото правоотношение с работодателя
„Медицински Център Епика“ ООД, което е прекратено на 06.12.2023 г., като
от тази дата до 08.04.2024 г. няма данни за регистрирани трудови
правоотношения на ищцата при други работодатели.
В постъпилото по делото с вх. № 160257/16.05.2024 г. от РКМЕ
медицинско досие на ищцата се съдържа само ЕР № 658/07.07.2023 г.,
издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ – София ЕАД във връзка с искане от
ответника до ТЕЛК с вх. № С-2385/09.06.2023 г. за даване на експертно
мнение дали заболяването на ищцата попада под закрилата на чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ по предстоящото дисциплинарно уволнение. В досието не се съдържа
Експертно решение ЕР № 558/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ
– София ЕАД. Останалите документи от досието на ищцата съдът намира за
неотносими към разглеждания случай.
Представено е писмо изх. № 8673/30.05.2024 г. от Столична РЗИ, РКМЕ,
от което се установява, че в електронната база данни на медицинската
експертиза не фигурира ЕР № 558/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV
МБАЛ – София ЕАД. Като вероятна причина за това се сочи, че ТЕЛК при IV
МБАЛ – София ЕАД е отменила ЕР № 558/07.07.2023 г. и е издала ново ЕР №
658/07.07.2023 г., без обаче това да е било отразено в мотивите на новото
8
решение или в друг административен акт.
Представена е справка от НОИ за изплатени парични обезщетения и
помощи от ДОО чрез НОИ.
Представена е справка в НАП от 03.06.2024 г., от която се установява, че
ищцата е работила по трудовото правоотношение с работодателя
„Медицински Център Епика“ ООД, което е прекратено на 06.12.2023 г., като
от тази дата до 03.06.2024 г. няма данни за регистрирани трудови
правоотношения на ищцата при други работодатели.
От показанията на свидетеля Н.К. се установява, че ищцата е ходила на
среща с консула на Израел след рождения й ден (05.02.2023 г.). Поканата за
срещата ищцата получила на ел. адрес. Ищцата не била в добро здравословно
състояние, затова свидетелката К. я придружила до посолството. Ищцата била
в болничен, тъй като имала и болки в кръста. Свидетелката не присъствала на
срещата между ищцата и консула на Израел, съответно разбрала за
съдържанието на проведения разговор от ищцата. Ищцата имала желание да
напусне работа, но при условие да получи възнаграждение за дългогодишната
си работа при ответника, тъй като имало такава уговорка. Към момента
ищцата работила за медицински център.
От показанията на свидетеля О.С. се установява, че същата е консул на
Израел в България и в качеството си на административен мениджър на
посолството е отговорна за приемането и освобождаването на работници в
посолството. На 14.02.2023 г. свидетелката С. и ищцата се срещнали в
посолството. Срещата била уговорена чрез електронна кореспонденция на ел.
адрес. Ищцата изглеждала добре. На срещата ищцата заявила, че е съгласна да
напусне работа при условие да й бъдат изплатени 26 заплати, като
компенсация за нейното дългогодишно служене. Ищцата не се явила на
работа, тъй като имала изследвания на 15 и на 16.02.2023 г., като се очаквало
след това ищцата да се върне. От 28.02.2023 г. ищцата започнала да изпраща
болнични листове. Тъй като болничните листове били с различна диагноза се
породили съмнения относно тяхната достоверност, респ. решили да проверят
дали отговарят на истината.
От показанията на свидетеля И.Б. се установява, че същата е личен
лекар на ищцата. През 2023 г. свидетелката издала на ищцата болнични
листове. Ищцата дошла при свидетелката на 23.02.2023 г., когато изтичал
9
първият болничен лист, с оплаквания в кръста, за което свидетелката Б издала
електронно направление за консултация с невролог, тъй като тя не можела да
издава еднолично болничен за повече от 14 дни. Ищцата представила на
свидетелката амбулаторен лист за преглед при невролог в болница „Лозенец“
от 23.02.2023 г. със становище за необходимост от продължаване срока на
временната нетрудоспособност. Неврологът обаче не издал болничен лист, а
препратил ищцата към свидетелката, тъй като в посоченото лечебно
заведение нямало лекарска комисия. Забавянето в издаването на болничния
лист от 02.03.2023 г. се дължало на това, че имало почивни дни – събота,
неделя, и един от дните свидетелката отсъствала от работа. Свидетелката
посочва и че болничният лист не е анулиран от нея, а от ЛКК. Болничният
лист бил издаден въз основа на амбулаторен преглед.
От заключението на назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза, неоспорено от страните, което съдът намира за обективно,
компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че
подписите, положени от д-р Н.Н. като председател, д-р З.Х. като член и д-р
М.П. като член в ЕР № 558/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ –
София ЕАД, са изпълнени от тези лица.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Във връзка с възражението, че исковата молба е подадена след
изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ:
Първият основен спорен въпрос между страните е дали е спазен
давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ. Съдът намира направеното в тази
връзка възражение на ответника за неоснователно по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 КТ настоящият иск е
следвало да се предяви в двумесечен срок, считано от деня, в който на
работника или служителя е била връчена заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“. По делото се
установи, че процесната уволнителна заповед е връчена на ищцата с
посочената нотариална покана по реда на чл. 47 ГПК на 17.10.2023 г., респ.
исковата молба е подадена в съда на 08.12.2023 г. При това положение
10
обективно не е могъл да изтече двумесечния давностен срок по чл. 358, ал. 1,
т. 2 КТ. От страна на ответника не бяха представени доказателства, от които
по безспорен начин може да се установи, че уволнителната заповед е връчена
на ищцата в по-ранен момент или както се твърди от ответника на 28.09.2023
г. На първо място, не може да се приеме, че заповедта е връчена при отказ,
доколкото такъв не е надлежно удостоверен – не е посочено, че е направен
опит заповедта да бъде връчена на ищцата и тя е отказала да я получи, не е
посочено дата на евентуалното връчване при отказ. На следващо място, от
представеното писмо, изпратено чрез български пощи се установи, че
пратката е непотърсена, а съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 3 КТ писмото,
ведно със заповедта за уволнение, следва действително да е получено от
ищцата, за да се приеме заповедта за уволнение за надлежно връчена, а
дисциплинарното наказание – за наложено. От представената товарителница
за изпратена пратка чрез куриерска служба не може да се установи, че е
изпратена именно процесната уволнителна заповед, тъй като в същата като
вид пратка е посочено единствено „писмо“, а и същата не съдържа име,
фамилия и подпис на ищеца като получател. За по-ранен момент на връчване
на заповедта за уволнение не може да се направи извод и от представената
електронна кореспонденция. Следва да се посочи и че ако ответникът е
считал, че при някой от предишните му опити процедурата по връчване на
заповедта за уволнение е надлежно изпълнена, то същият не би инициирал
връчването й чрез нотариална покана.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ответника е било да установи законността на уволнението.
Вторият основен спорен въпрос в настоящия случай касае законността
на извършеното уволнение, а същото се определя от спазването на
формалните изисквания за налагането на дисциплинарното наказание и
установяваното на вменените със Заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение” и прекратяване на трудовия договор дисциплинарни
нарушения. Дисциплинарното нарушение като вид правонарушение е
установено от разпоредбата на чл. 186 КТ и се определя като виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид
правонарушение са: деяние (действие или бездействие), противоправност и
11
вина, поради което следва да бъдат изследвани посочените белези за всяко
едно от вменените дисциплинарни нарушения с процесната заповед.
По отношение на формалните пороци на заповедта за изпълнение:
Дисциплинарното уволнение е наложено за нарушения, изрично
предвидени в чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4 КТ. В отношенията между страните по
делото не е спорно, че заповедта за уволнение е издадена от лице,
разполагащо с работодателска власт в сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ, а и тези
обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. Съдът
намира, че изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ също са изпълнени, доколкото
заповедта съдържа подробни мотиви за налагане на процесното
дисциплинарно наказание, посочени са нарушителят, нарушението и кога е
извършено същото, както и законовите текстове, въз основа на които е
наложено наказанието.
Съдът намира обаче, че действително не е изпълнено формалното
условие, регламентирано в разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, а именно
ответникът не е изискал обяснения от ищцата във връзка с вменените й
дисциплинарни нарушения преди налагане на дисциплинарното наказание. По
делото се установи, че в изпълнение на посоченото условие ответникът като
работодател е изготвил писмо № 10/2023 от 18.05.2023 г., с което е изискал
обяснения от ищцата като служител относно вменените й с процесната
заповед за уволнение дисциплинарни нарушения. От страна на ответника
обаче не са представени доказателства, че това писмо действително е било
изпратено на ищцата и получено от нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ посоченото нарушение
представлява формално основание за отмяна на наложеното дисциплинарно
наказание, без да се разглежда спора по същество.
По отношение на вменените с процесната заповед за уволнение
дисциплинарни нарушения:
Независимо от констатирания формален порок, представляващ
самостоятелно основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание,
съдът намира за необходимо да добави и следното във връзка с вменените на
ищцата с процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения.
В случая се установи, че прекратяването на процесното трудово
12
правоотношение е извършено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4 КТ поради
неявяване на ищцата на работа в продължение на повече от два дни в периода
от 27.02.2023 г. до 05.03.2023 г., без основателна причина, и нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – злоупотреба с доверието на
работодателя, изразяващо се в представянето на документ (процесния
болничен лист № Е20230378796) за обосноваване причините за неявяване на
работа, издаден не по законоустановения за това ред.
Съдът намира, че наличието на тези обстоятелства не е установено по
категоричен начин по делото.
По делото се установи безспорно, че болничен лист № Е20230378796 е
бил отменен с решение на ЛКК, но впоследствие е бил потвърден с ЕР №
558/07.07.2023 г., издадено от ТЕЛК при IV МБАЛ – София ЕАД.
В тази връзка следва да се посочи, че оспорването на посочения акт на
ТЕЛК по чл. 193 ГПК от страна на ответника е неуспешно по следните
съображения. По делото се установи по безспорен начин, че посоченото
експертно решение е автентично – същото бе представено по делото в
оригинал и посредством заключението на назначената СПЕ, неоспорено от
страните, се установи, че същото е подписано от посочените в него лица,
съдържа и печат на издаващия орган – II-ри състав на ТЕЛК при IV МБАЛ –
София ЕАД. Не може да се приеме, че ЕР № 558/07.07.2023 г. не съществува в
правния мир поради липсата на същото в досието на ищцата в РКМЕ,
доколкото това може да се дължи и на други причини.
Не се установи и че ЕР № 558/07.07.2023 г. е било отменено с ЕР №
658/07.07.2023 г., доколкото в мотивите на последното липсва формирана в
тази насока воля на издаващия орган. Същевременно от двете решения се
установи, че се отнасят до различни процедури и същите не си противоречат –
ЕР № 558/07.07.2023 г. е издадено във връзка с обжалване на болничен лист №
Е20230378796, издаден за заболяване с водеща диагноза „лумбаго с ишиас“ и
дава становище за временна неработоспособност на ищцата за периода на
болничен лист № Е20230378796, а ЕР № 658/07.07.2023 г. е издадено във
връзка с искане от ответника работодател до ТЕЛК с вх. № С-2385/09.06.2023
г. за даване на експертно мнение дали заболяването на ищцата попада под
закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ по предстоящото дисциплинарно
уволнение, като това решение се отнася до друго заболяване – „рецидивиращо
13
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък“ и дава становище,
че ищцата е принципно работоспособна за заеманата длъжност, а не че е била
работоспособна за периода на болничен лист № Е20230378796.
Предвид изложеното съдът намира, че ищцата не е извършила
вменените й със заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения.
Описаното деяние не е противоправно, доколкото не се установи по безспорен
начин, че процесният болничен лист е бил отменен.
На следващо място, дори и да се приеме, че процесният болничен лист е
бил отменен, обстоятелството, че същият е издаден преди уволнението,
изключва вината за неявяването на работа на ищцата. От издаден болничен
лист възниква право на отпуск за временна нетрудоспособност. Това право се
упражнява занапред, но когато болничният лист бъде отменен отпада и
правото на отпуск с обратна сила, защото с отмяна на основанието се
заличават и правните последици, възникнали от него. По този начин
фактически ползваният отпуск представлява неизпълнение на задължението
за явяване на работа. Но в тази хипотеза дисциплинарната отговорност не се
реализира, защото издаденият болничен лист (въпреки че е отменен) изключва
вината за неявяването, което следва от принципа, че изпълнението на заповед,
която не се явява явно незаконна, изключва вината (чл. 16 НК). В този смисъл
е практиката на ВКС (например в Решение № 60254 от 16.12.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 978/2021 г., III г. о., ГК). Тази принципна постановка може да бъде
отнесена и към дисциплинарното нарушение – злоупотреба с доверието на
работодателя, изразяващо се в представянето на документ (процесния
болничен лист № Е20230378796) за обосноваване причините за неявяване на
работа, издаден не по законоустановения за това ред, доколкото до отмяната
на този болничен лист ищцата не е знаела, че представя пред работодателя
документ, който е несъобразен със законовите изисквания за издаването му.
Посоченото обуславя извод за незаконност на извършеното уволнение и
отмяна на оспорената заповед.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност на ищцата е обусловено от основателността на тази за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното същата
следва да бъде възстановена на длъжността, заемана от нея при ответника до
14
уволнението, а именно „Асистент PR и информация“.
По отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:
Основателността на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловена от кумулативното наличие на
следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. да е налице
противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът
да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи
се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово
правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след
уволнението – в конкретния случай за периода от 17.10.2023 г. до 17.04.2024 г.;
3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без
работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно
трудово възнаграждение преди уволнението. Установяването на първата и
третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. Предпоставките по т. 2 и 4 е следвало да се
установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането
на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от
ищеца.
По делото се установи по безспорен начин, че уволнението, извършено
от ответника работодател с процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ е незаконосъобразна.
От събраните по делото писмени доказателства – справки в НАП, се
установи и че ищцата е останала без работа в периода от 17.10.2023 г. до
17.04.2024 г. Този извод не се променя и от това, че по делото се установи
период, в който по отношение на ищцата са съществували паралелно две
трудови правоотношения, първото от които с ответника, а второто с друг
работодател. Съдът намира, че трудовото правоотношение между ответника и
ищцата е било основно такова по смисъла на § 1, т. 12 КТ, а това между
ищцата и „Медицински Център Епика“ ООД е било такова за допълнителен
труд. Разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ намира приложение и при
продължаване съществуването през шестмесечния период и на друго трудово
15
правоотношение с втори работодател. В КТ, р-л IХ е предвидена възможност
за полагане на допълнителен труд по трудов договор със същия и/или с други
работодатели (вътрешно или външно съвместителство – чл. 110 и чл. 111 КТ).
В случаи на външно съвместителство по силата на чл. 260 КТ на
работника/служителя се дължи пълният размер на възнаграждението за
основната работа, както и възнаграждение за работата по съвместителство
според уговореното с трудовия договор за допълнителен труд. При незаконно
прекратяване на основния трудов договор работникът/служителят остава без
основна работа, следователно пропуска полза от неполучаването на
възнаграждение за нея, която подлежи на обезщетяване при условията на чл.
225, ал. 1 и ал. 2 КТ. Съгласно чл. 111 КТ, работникът може да сключва
трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън
установеното за него работно време по основното трудово правоотношение
(външно съвместителство), освен ако в трудовия договор по основното
трудово правоотношение не е уговорено друго. Двете трудови
правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство,
съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или
прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия
договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното
трудово правоотношение не превръща трудовия договор за допълнителен труд
в основно трудово правоотношение – уговореното между страните
съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно
съгласие (чл. 119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън
волята им външни фактори. В този смисъл е и практиката на ВКС (например в
Решение № 161 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 86/2009 г., IV г. о., ГК;
Решение № 512 от 14.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2011 г., IV г. о., ГК).
По делото се установи по безспорен начин и че именно
незаконосъобразното уволнение на ищцата е довело до оставането й без
работа.
В отношенията между страните по делото е безспорно, че последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение преди уволнението е в
размер на 2802,53 лв., респ. общият размер на дължимото обезщетение за
исковия период възлиза на 16815,18 лв., колкото претендира ищцата.
Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло основателна,
16
като установена както по своето основание, така и по размер, и като такава
следва да се уважи изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Ищецът претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 5210,00 лв.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 672,61 лв. – държавна такса за предявените искове в полза
на държавата по сметка на Районен съд София, и сумата от 870,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от предявените
искове.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, извършено със Заповед № 16/31.08.2023 г.,
издадена от Посолството на Държавата Израел в Република България,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София, АДРЕС, с която на основание чл.
190, ал. 1, т. 2 и 4, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1 и 8 КТ е прекратено трудово
правоотношение с Т. Ц. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. АДРЕС3,
породено от сключен между тях трудов договор от 01.06.2003 г. и Анекс № 1
от 26.06.2017 г. към него, по силата на което ищцата заемала длъжността
„Асистент PR и информация“, с код по НКПД: 24326001 при ответника,
поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание „Уволнение“, ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Ц. Й., ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „Асистент PR и информация“, с код по НКПД:
24326001 при Посолството на Държавата Израел в Република България,
БУЛСТАТ *********.
ОСЪЖДА Посолството на Държавата Израел в Република България,
БУЛСТАТ ********* на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да
заплати на Т. Ц. Й., ЕГН ********** сумата от 16815,18 лв., представляваща
обезщетение за времето, в което ищцата е останала без работа за периода от
17
17.10.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 08.12.2023 г., до окончателното плащане на
вземането.
ОСЪЖДА Посолството на Държавата Израел в Република България,
БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Т. Ц. Й.,
ЕГН ********** сумата от 5210,00 лв., представляваща разноски в
настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Посолството на Държавата Израел в Република България,
БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от
672,61 лв. – държавна такса за предявените искове, и сумата от 870,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
18