Съдебното производство е образувано по повод внесен от
Окръжна прокуратура – Сливен обвинителен акт по досъдебно производство № 126/2019
г. по описа на РУ на МВР – Н.З., вх. № 712/2019 г., пор. № 69/2019 г. на
Окръжна прокуратура – Сливен против:
П.Г.П. за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 предл.2 и
3 и т.12 предл.1 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК – за това, че на 12.03.2019 г., в с. Е., общ. Н.З., в съучастие като съизвършител с И.Ц.
, при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил Е.А.М. от гр. Варна, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост;
и И.Ц. – за престъпление по чл.116, ал.1, т.6 предл.2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2
от НК – за това, че на 12.03.2019 г., в с. Е., общ. Н.З., в
съучастие като съизвършител с П.Г.П., умишлено умъртвил Е.А.М. от гр. Варна, като деянието е извършено по
особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Производството пред настоящия състав на СлОС е по
общия ред.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
поддържа обвинението против двамата подсъдими, така както същото е било
повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано
по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства и настоява
подсъдимите да бъдат признати за виновни по него и осъдени. След преглед на
фактическата обстановка, подчертава водещата роля на подс. П.Г.П. спрямо
участието на подс. И.Ц. в изпълнителното
деяние. Счита за установен механизма на причиняване на уврежданията от
подсъдимите на пострадалия, с оглед обективните находки описани в
съдебномедицинската експертиза. Обективно и субективно прокурорът намира
обвинителната теза за доказана, предвид нанесените многобройни тежки телесни травми
на пострадалия, мястото на ударите, начинът на причиняване на уврежданията,
довели до неговата смърт. Счита за коректна дадената правна квалификация на
деянието е чл.116 ал.1 т.6, предл.2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК с
позоваване на данните от съдебномедицинската експертиза, а за подс. П. и по
чл.116 ал.1 т.12 от НК, предвид предходното му осъждане. Пледира подсъдимите да
бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение, като при определяне на
наказанието да бъде отчетен приносът на всеки от двамата подсъдими, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Намира за съответни
на всички относими към наказателната отговорност обстоятелства наказания
„лишаване от свобода“ за всеки от двамата подсъдими. С оглед степента на
участие на всеки от тях настоява на подс. П.Г.П. да се наложи наказание 20
години „лишаване от свобода“, а на подс. И.Ц. – 15 години „лишаване от свобода“, и за
двамата при първоначален строг режим.
Подсъдимите лица, лично и чрез служебно назначени за целите
на производството защитници, участват активно в хода на съдебното следствие.
Дават обяснения по обвинението. Подс. П.Г.П. се признава за виновен, а подс. И.Ц.
отрича да е удрял пострадалия.
В хода на съдебните прения защитникът
на подс. П. – адв. М.К. *** не оспорва авторството
на деянието, както и квалификацията относно подс. П. по чл. 116 ал.1 т.12 от НК, доколкото деянието се явява извършено при опасен рецидив. Оспорва правната
оценка по чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и 3 от НК, заявявайки позиция за липсата на
доказателства престъплението да е извършено по мъчителен начин за жертвата и с особена
жестокост. Определя случилото се като пиянска свада с настъпила смърт. Според
защитника, нанесените от подс. П. удари не разкриват голям интензитет и
жестокост, а същевременно уврежданията не са причинени по особено мъчителен
начин за жертвата, тъй като пострадалият бил почти в кома. Счита за недоказано
пострадалият да е възприемал силата на ударите, да е изпитвал болки и страдания,
да е осъзнавал, че за него е настъпил края, да е агонизирал и да е имал
предсмъртни мъки, макар да не отрича смъртоносния характер на ударите. Позовава
се на алкохолното опиянение на
пострадалия, независимо от становището на съдебния лекар за състоянието на
жертвата по време на побоя – възприеманите удари, претърпените болки и
страдания. Изразява съгласие на подс. П. да се наложи наказание по първата
алтернатива на чл.116 ал. 1 от НК, а именно от 15 до 20 г. лишаване от свобода.
Защитникът на подс. И.Ц. – адв. Е.М. *** не оспорва присъствието на
нейният подзащитен в дома на подс. П. в инкриминираната вечер. Счита за
безспорно доказани от заключенията на приобщените експертизи нараняванията,
получени от пострадалото лице, както и
неговото тежко алкохолно състояние, с 3,67 промила алкохол в кръвта, отговаряща
на смъртоносна степен на алкохолно опиянение. При тези факти, според защитника,
жертвата е бил в алкохолно опиянение и безпомощно състояние и не е успял въобще
да се защитава и предпазва. Подчертава заключението на съдебно-медицинската
експертиза за възможността смъртта да настъпи от гръдната травма. Същевременно изпадането
в кома на пострадалия било в резултат на алкохолното опиянение. Определя
действията на подс. И.Ц. като помагач, а
не като съизвършител. Позовава се на нараняването на лявата му ръка, оспорвайки
становището на съдебния лекар за възможността с тази ръка да се нанесат
множество и силни удари на жертвата. Липсвали следи по дясната му ръка, ако е
нанасял удари с нея, както и кръв по обувките на подс. И.Ц. . Според защитника действията
на нейния подзащитен са се изразил само и единствено в помощ към другия подсъдим
за изнасяне трупа на пострадалия от жилището. Претендира подс. И.Ц. да бъде
оправдан по така повдигнатото обвинение, а ако съдът прецени, че е извършил
деянието по чл. 116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл.20 ал.2 от НК,
поддържа становището на другия защитник за липса на квалифициращите признаци по
посочената правна норма. Подчертава липсата на характеристични данни относно подс.
И.Ц. , които да го определят като жесток човек – употребявал алкохол, но не бил
агресивен, не бил осъждан. Според защитника поради физическото състояние на
подс. И.Ц. , последният не е бил в състояние да нанася удари на жертвата със
значителна сила и да прояви садизъм. Отхвърля тезата деянието да е извършено по
особено мъчителен за жертвата начин – пострадалият бил в тежко алкохолно опиянение,
поради което не е могъл да изпитва болките и страданията, които би изпитал
човек в нормално състояние. Намира за завишено наказание от 15 години „лишаване от свобода“. Подчертава характеристичните
данни за подс. И.Ц. , чистото му съдебно минало, съдействието оказано на
полицейските органи във връзка с производството. Предвид малкото му участие в
самото извършване на деянието, моли наказанието да бъде намалено. Счита
действията му повлияни от другия подсъдим – подс. П., под чието командване подс.
И.Ц. участвал. Моли да му се наложи
наказание „лишаване от свобода“ под петнадесет години.
В личната си защита подсъдимият П.Г.П. се признава за
виновен и изразява съжаление за случилото се. В последната си дума моли за
по-лека присъда.
В личната си защита подсъдимият И.Ц. се присъединява към казаното от защитника му.
В последната си дума моли за по-леко наказание.
От анализа на събраните в хода на проведеното съдебно
следствие писмени и гласни доказателства, веществени доказателства и
доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Подс.
П.Г.П. към момента на извършване на деянието е бил осъждан по влязло в сила
споразумение от 15.11.2013 г. на Окръжен съд – Сливен по НОХД № 492/2013 г. за
престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, която присъда е изтърпяна на
30.05.2016 г. и деянието е извършено от него при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1 б."а" от НК – извършил престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.
Подсъдимите П.Г.П. и И.Ц.
живеели самотно в с. Е., общ. Н.З. в
самостоятелни жилища, не били семейни. Подсъдимите не работели на постоянна
работа, хващали се на работа при различни лица за минимално заплащане. С парите,
които получавали, си купували основно алкохол. Двамата подсъдими заедно
употребявали големи количества алкохол.
Постр. Е.А.М. бил от гр. Варна, но не
живеел там. Той скитал из страната, бил в лоши отношения със съпругата си, която
напуснал, не поддържал връзка с родителите и близките си. Употребявал много
алкохол и работел различни дейности, за което е бил наеман от лица без договор,
а като услуга срещу заплащане.
В началото на месец март 2019 г. свид. К.С.
ангажирал постр. Маринов, който преди това работел по строителството на една
къща в с. Калчево, общ. Ямбол, да извършва обща работа при ремонта на къщата му
в с. Е., общ. Н.З., като срещу това се задължавал да изхранва постр. Маринов.
Свид. С. настанил постр. М.в къщата си, като му осигурил неща от първа
необходимост и в дните, в които пострадалият работел по къщата му, му давал по
5 лв. и отделно – храна и подслон. С парите, които получавал, постр. М.си купувал
алкохол, който да употребява и още първите дни след настаняването си в с. Е.,
се запознал с подс. И.Ц. и подс. П.Г.П..
На 11.03.2019 г., вечерта, подс. П., подс.
и постр. М.се събрали в дома на подс. П.
да пият алкохол. Пили цяла вечер и употребили значително количество алкохол. През
нощта, повлияни от алкохола, се скарали. В един момент подс. станал от масата и блъснал с ръце пострадалия
и той паднал от кофата, на която седял. След това подс. взел метална водопроводна тръба, дълга около
един метър, с коляно в единия край, която била подпряна до хладилника в стаята.
С тази тръба той ударил в гърба и главата постр. М.няколко пъти. Подс. П. взел
тръбата от подс. и нанесъл на постр. М.с
нея също няколко удара в гърба и главата. Подс. П. продължил да нанася с
тръбата удари в гърдите на пострадалия. Двамата подсъдими си предавали един на
друг тръбата и продължили да нанасят множество удари на пострадалия. След като
престанали да го удрят с тръбата, двамата подсъдими започнали да го ритат в
гърдите и други части на тялото. По време на нанасянето на ударите постр. М.бил
на земята и не можел да се предпази или защити. Когато престанали да нанасят
удари върху пострадалия, той бил в тежко състояние – не мърдал и не издавал
звуци. Подс. П. и подс. оставили на пода
умиращия постр. М.целия в кръв, и с много кръв по пода, взели ракията и отишли
да продължат да пият в дома на подс. . Пили до сутринта на 12.03.2019 г.,
преспали в къщата на подс. и след като
се събудили продължили отново да пият ракия. Около 21,00 часа на 12.03.2019 г.
при тях в къщата дошъл свид. В.К.В., който останал при двамата подсъдими до
около 23,00-23,30 часа, пил с тях, но си заминал. След като свид. В. си тръгнал,
двамата подсъдими решили да отидат отново в дома на подс. П.. Било след 01,00
часа на 13.03.2019 г., когато отишли и заварили пострадалия мъртъв, по гръб. Двамата
подсъдими решили да изнесат тялото на пострадалия извън къщата. Подс. П. и
подс. извлачили тялото на пострадалия
навън с помощта на одеяло. Отдалечили се от къщата на подс. П. и оставили трупа
на пострадалия на улицата. Подс. П. взел одеялото и като се върнал в дома си,
го поставил в една торба. Подс. П. скрил металната тръба, с която бил удрян
пострадалия, зад гардероба в стаята, която той обитавал. В найлонова торбичка
поставили обувките на пострадалия, колана и шапката му. Двамата подсъдими
избърсали пода на стаята от кръвта, използвайки стари дрехи – дънки, чаршаф и
две хавлии и ги поставили в друга торба. След като почистили, около 06,16 часа
сутринта на 13.03.2019 г., взели торбите, в които били поставени дрехите, с
които почиствали пода, одеялото и обувките с шапката и колана на пострадалия,
напуснали дома на подс. П. и тръгнали към дома на подс. . По пътя подс. П. изхвърлил
торбите с дънките, хавлиите, чаршафа и одеялото в уличен контейнер за боклук, а
в дома на подс. , в печката изгорили найлоновата торбичка, в която били
обувките, колана и шапката на постр. М.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза на трупа на постр. Е.А.М. под
№ 53/19 г. (л. 185-189 от досъдебното производство) се установява причината за
настъпване смъртта на пострадалия – съчетаната травма с обхващане на главата с
умерено изразената черепномозъчна травма със субарахноидалните кръвоизливи;
тежката гръдна травма със серийните счупвания на ребрата с двустранен
хемопневмоторакс, множествените контузионни огнища на белите дробове; тежката
коремна травма и травмата на крайниците, които са довели до изпадане на
пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок. Според експерта,
непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия
в състояние на мозъчна кома вследствие значителните увреждания на мозъка и
мозъчните обвивки със затормозяване на функциите на жизненоважните центрове в
областта на мозъчния ствол, като за настъпването на смъртта важно значение
имало и изпадането на пострадалия в състояние на травматичен и хеморагичен шок
вследствие множествените травматични увреждания в областта на главата, гърдите,
корема и крайниците, причиняването на които е било съпроводено със силни болки
и масивни външни и вътрешни кръвоизливи. Смъртта на пострадалия не е настъпила
мигновено, а е бил дълъг и мъчителен процес. Описаните увреждания са получени
вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Същите са получени
по механизма на нанасяне на множество удари с такива предмети в областта на
главата и лицето, в областта на гърба, гърдите, корема и горните и долните
крайници, както и на останалите места по тялото на пострадалия. Ударите са били
множествени и са били нанесени със значителна сила. През цялото време на
нанасянето им пострадалият е изпитвал мъчителни болки и страдания, които са
продължили до изпадането му в състояние на мозъчна кома и травматичен шок.
Според експерта, механизмът на причиняване на травмите може да се приеме за
проявена жестокост спрямо пострадалия.
Вещото лице е обосновало експертен извод за настъпване смъртта на
постр. М.в пряка и непосредствена връзка с получените травматични увреждания в
областта на главата, гръдния кош, корема и крайниците. Настъпването на смъртта
е непосредствена последица на причинените на пострадалия множествени
травматични увреждания. Установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на
пострадалия отговаря на смъртоносна степен на остро алкохолно отравяне. Пострадалият
е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение и е бил в безпомощно състояние.
Същият не е бил в състояние да се защити, да предпази от удари травмираните
области на тялото си или да заеме предпазна позиция на тялото си. Според експерта,
смъртта на пострадалия е можела да настъпи както само вследствие на
черепномозъчната травма, така и само вследствие гръдната и коремната травма.
Смъртта на пострадалия отговаря да е настъпила 12-15 часа преди намирането на
трупа, като по време на влаченето на тялото пострадалият е бил починал.
Видно от протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръв под № 45/18.03.2019 г. (л.183 от досъдебното
производство), в изпратената за изследване проба кръв, взета от трупа на постр.
Е.А.М. се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 3,67 промила.
По делото е приобщено заключението на ДНК-експертиза на веществени
доказателства под № PG82/DNA/15042019 (л. 197-202 от досъдебното
производство), от което се установява следното:
-
по дръжката на
бравата на стаята, по металната тръба, по зелената хавлиена кърпа, по чаршафа и
по одеялото е налице ДНК-профилът на постр. Е.А.М.;
-
по иззетите
дънки, с които е бърсан пода, е налице ДНК-профил на подс. И.Ц. ;
-по металната тръба, с която са нанасяни
удари на пострадалия, е наличен ДНК-профил с по-висок интензитет на подс. П.Г.П.
и с по-нисък интензитет ДНК-профил на подс. И.Ц. и на постр. Е.А.М..
По делото е
назначена техническа експертиза, чието заключение е обективирано в протокол №
11/30.04.2019 г., за изследване на 1 бр. DVD-R диск с надпис „Verbatim“ (л.211-215 от досъдебното производство). Експертизата констатира налична
информация в изследвания диск под формата на видеофайл. От видеофайла са
подбрани в хронологичен ред кадри, които са разпечатани в приложение към
изготвения протокол – фотоснимки, от които е видно, че на 13.03.2019 г., в
06,16 часа, двамата подсъдими излизат от дома на подс. П., като последният носи
в ръцете си две найлонови торби, а зад него на няколко метра върви подс. с една торба.
Изложените фактически обстоятелства се установяват по
категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, а
именно гласни, писмени и веществени доказателства, заключения на назначените по
делото експертизи. Фактите се установяват от протокол за оглед
на местопроизшествие с препис и фотоалбум към него (л.30-41 от досъдебното
производство); протокол за оглед на местопроизшествие с препис и фотоалбум към
него (л.42-60 от досъдебното производство); протокол за оглед на
местопроизшествие и препис към него и фотоалбум (л.64-77 от досъдебното
производство); протокол за оглед на местопроизшествие и препис към него и
фотоалбум (л.80-88 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване
(оглед на лице) на подс. И.Ц. с препис и
фотоалбум (л.89-102 от досъдебното производство); протокол за освидетелстване
(оглед на лице) на подс. П.Г.П. с препис и фотоалбум (л. 103-110 от досъдебното
производство); протокол за оглед на веществени доказателства с препис и
фотоалбум (л.114-122 от досъдебното производство); протокол за доброволно
предаване с компактдиск (л.123 от досъдебното производство); протокол за
доброволно предаване (л.124 от досъдебното производство); протокол за
доброволно предаване с фотоалбум (л. 125-127 от досъдебното производство);
протоколи за изземване на образци за сравнително изследване с декларации за
съгласие (л. 128-131 от досъдебното производство); съдебно-химическа
експертиза (л.183 от досъдебното производство); съдебномедицинска експертиза
(185-189 от досъдебното производство); съдебно-биологична експертиза по метода
на ДНК-профилиране (л. 197-202 от досъдебното производство); техническа
експертиза (л.211-215 от досъдебното производство); справка за съдимост на подс.
(л.217 от досъдебното производство);
справка за съдимост на подс. П. (л.218-219 от досъдебното производство);
характеристична справка за двамата обвиняеми (л.221-222 от досъдебното
производство); удостоверение за наследници (л.29 от досъдебното производство),
разпити на свидетелите – М.Е.М., В.К.В., К.С.С., И.Р.И., Н.Г.С., обяснения на подсъдимите П.Г.П. и
И.Ц. , приобщените писмени доказателства в съдебната фаза на процеса –
обвинителен акт по ДП 213/2013 г. по описа на РУ „Полиция“ – Н.З., вх. №
1531/2013 г., пор. № 161/2013 г. по описа на ОП – Сливен и протокол от с.з. по
НОХД № 492/2013 г. по описа на Сливенския окръжен съд.
Съдът обсъди задълбочено
свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели.
Съдът цени показанията на свидетелите Н.Г.С. и И.Р.И., служители на РУ на МВР
гр. Н.З.. Същите се явяват основен доказателствен източник спрямо главния факт
на доказване – по какъв начин, къде и от кого са причинени телесните увреждания
на постр. Е. М.на 12.03.2019г. И двамата свидетели са имали непосредствен
контакт с двамата подсъдими след намиране трупа на пострадалия и установяването
на подс. П.П. и подс. И.Ц. в дома на
последния. Свидетелите в разговор с подсъдимите са разбрали за нанесени удари с
метална тръба по пострадалия първо от подс. И.Ц. , а след това от подс. П.П.. Дадените
от свидетелите Н.С. и И.Р.И. показания допринасят в значителна степен за
изясняване на фактите по делото. Показанията на полицейските служители са
логични, последователни и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги кредитира
изцяло.
Съдът се довери и на
показанията на свид. К.С.С., при когото е работил и живеел пострадалият в с. Е..
Показанията на свид. С. съдържат информация досежно отношенията между свидетеля
и пострадалия, как пострадалият се е озовал в с. Е., каква работа е извършвал,
какво е било възнаграждението му, употребявал ли е алкохол. Съдът намира тези
показания за последователни и достоверни, съответни на останалите приобщени
източници на информация, поради което ги цени.
Съдът съобрази и
показанията на свид. М.Е.М. – съпруга на пострадалия, макар същите да не са
пряко относими към инкриминираното деяние. От показанията се изясняват
отношенията между двамата съпрузи, които са сключили граждански брак през 1989
г. и са се разделили през 1993 г., след което не са поддържали никакви
отношения. Свидетелката споделя за употреба на алкохол от пострадалия по време
на съвместния им живот, за нанасяни й побои от него, за агресивно поведение към
нея след употреба на алкохол. Твърди, че пострадалият не е бил агресивен към
трети лица и обичал да се събира с хора.
Показанията на свид. В.К.В.
съдът кредитира в частта, в която същият споделя за посещение в дома на подс. И.Ц.
, където употребили алкохол заедно с двамата подсъдими. Цени същите и в частта,
в която разказва къде и какво е работил пострадалия, имал ли е контакти с П.П.
и И.Ц. . В останалата им част съдът изключи показанията на свидетеля В.В., тъй
като са непоследователни, противоречиви и в тях липсва категоричност и яснота
за кои дати се отнасят. Допълнителен аргумент за дискредитиране на показанията
му са поднесените хаотични и коренно различни версии на развитието на събитията
от 11.03.2019 г. до 13.03.2019 г.
При анализа на
доказателствата и за да приеме конкретни фактически положения, съдът постави
сериозен акцент върху съдебно-медицинската експертиза /СМЕ на труп № 53/2019
г./. В същата са дадени категорични отговори за причината за настъпване смъртта
на пострадалия като резултат от причинените му тежки травматични увреждания,
както и механизъм за причиняване на нараняванията. Както в писменото
заключение, така и при разпита в с.з. експертът аргументира становище за
изпитвани мъчителни болки и страдалия от пострадалия, независимо от алкохолното
повлияване. Болките и страданията са продължили до изпадането на пострадалия в
мозъчна кома и травматичен шок. Вещото лице изяснява механизма на причиняване
на уврежданията, като подчертава множеството наранявания, включително по лицето
и целия череп на пострадалия, които свидетелстват за множество удари с тъпи и
тъпоръбести предмети, нанесени със значителна сила. Силата
е била дотолкова, че да бъдат получени установените наранявания на меките
тъкани, счупване на ребрата, разкъсване на черния дроб, слезката и други. Според
експерта ударите не са били слаби, били са със значителна сила, за да се
получат такива тежки травми – контузия на бели дробове, множество счупени
ребра, разкъсан черен дроб, слезка, ретроперитониални кръвоизливи. Пострадалият е бил ударен не само отпред, но
и отзад в поясната област и т.н. Множеството травми са резултат на множество
удари, нанесени със значителна сила. Експертът пояснява наличието на травми и от
други удари, нанесени с по-слаба сила, при които са причинени охлузвания,
по-леки кръвонасядания и натъртвания. Но повечето удари, които са причинили
счупване на черепа, на ребрата, разкъсване на вътрешните органи, са били
нанесени със значителна сила. Такива увреждания не биха могли да се получат при
леки удари. Според заключението, механизмът на причиняване на ударите може да
се приеме за проявена жестокост спрямо пострадалия.
Според експерта,
контузената лява ръка на подс. И.Ц. не
му е пречила да нанася силни удари с тръбата със здравата си дясна ръка, вкл.
подпомагайки си с лявата ръка. Левият горен крайник не е бил осакатен – движенията
с тази ръка са били ограничени и болезнени, но напълно възможни. Експертът
пояснява, че подсъдимият е преживявал с тая травма,
обслужвал се е, извършвал е физически дейности, работил е на обекти и т.н. Намира
за възможно с дясната ръка подс. да
нанесе удари отгоре надолу, а също така и с двете ръце. Дори само с дясната
ръка счита за възможно подс. да нанесе
такива удари, че да причини счупвания на пострадалия, тъй като е силен и як. Отчита
и характеристиките на удрящия предмет – с метална плътност, с тъпи ръбове, а и
възможността подс. И.Ц. да нанася
ритници, които също са здрави.
Съществено е заключението на
назначената по делото ДНК-експертиза на веществени доказателства № PG82/DNA/15042019, което установява наличието на ДНК от двамата подсъдими
и от пострадалия по процесната метална тръба. Чрез същото заключение е
установен ДНК-профилът на постр. Е.А.М. по дръжката на бравата на стаята, по
зелената хавлиена кърпа, по чаршафа и по одеялото, а ДНК-профилът на подс. И.Ц.
– по иззетите дънки, с които е бърсан
пода. В с.з. вещите лица поясниха заключението си в частта относно
констатациите за наличен ДНК-профил с по-висок интензитет на подс. П.Г.П. и с
по-нисък интензитет ДНК-профил на подс. И.Ц. и на постр. Е.А.М. по процесната метална
тръба, с която са нанасяни удари на пострадалия. В отговор на въпроси на
защитата на подс. експертите заявиха, че
е индивидуално кое лице колко клетки оставя по конкретен предмет и това няма
връзка по какъв начин е бил в контакт с предмета. Установените резултати
удостоверяват допир до тръбата и на трите лица – подсъдимите и пострадалия. Според
експертите, един човек с едно пипване може да остави повече ДНК материал
отколкото друг, който продължително време е държал предмета. Това е
индивидуално и зависи кое лице колко клетки отделя.
Приобщените заключения на
химическата и техническата експертизи също са от съществено значение за
установяване фактите по делото – първата от тях относно концентрацията на
алкохол в кръвта на пострадалия, а втората относно времето, мястото и начина,
по който подсъдимите са носили торбите с дрехите, с които са почиствали кръвта
от къщата на подс. П. и вещите на пострадалия сутринта на 13.03.2019 г.
Всички заключения са подробни, обосновани,
съдържащи отговори по поставените на експертите въпроси. Заключенията бяха
аргументирано защитени и пояснени от вещите лица при разпитите им пред съдебния
състав. Не е внесено никакво съмнение относно правилността на заключенията, а
същите са изготвени от специалисти, в чиято добросъвестност, компетентност и
професионализъм съдът няма основания да се съмнява. Експертизите допринасят в
значителна степен за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на
доказване.
Съдът кредитира събраните в хода на
производството писмени доказателства и доказателствени средства. Същите са
приложени по делото и са приобщени по надлежния процесуален ред – чрез
прочитането им. Съдът цени и многобройните писмени доказателства, приобщени в
хода на производството.
Съдът подложи на внимателен анализ обясненията на двамата подсъдими,
дадени в хода на съдебното следствие. Кредитира същите в частта им, касаеща
личния живот на двамата подсъдими преди инцидента, относно познанството помежду
им и с пострадалия, взаимоотношенията им с трети лица, обстоятелството, че на
11 срещу 12 март 2019 г. са пили алкохол тримата в къщата на подс. П. – двамата
подсъдими и пострадалия М., както и че помежду им е възникнал скандал. Няма
противоречие и по факта, че след скарването първи подс. И.Ц. е блъснал с ръце пострадалия и го е съборил от
кофата, на която постр. М.е седял. Основните
противоречия между обясненията на двамата подсъдими касаят механизма на
причиняване на уврежданията на пострадалия. Според подс. П., първи подс. И.Ц. е взел металната тръба и е нанесъл два удара в
областта на гърба и главата на пострадалия, а след това подс. П. е взел
металната тръба и е ударил пострадалия три пъти в гърдите и други части на
тялото. Подс. И.Ц. отрича да е удрял с
тръбата пострадалия, като твърди, че само подс. П. е нанасял удари с тръбата по
постр. М.в областта на гърдите и гърба и го е ритнал няколко пъти. Подсъдимите
съобщиха и различни начини при изнасяне на тялото на пострадалия от къщата на
подс. П. на улицата - подс. П. твърди, че подсъдимите са го изтеглили
прихващайки пострадалия с ръце за двете рамена, а подс. И.Ц. – че са издърпали тялото на шейна с помощта на
чаршаф. За уточняване на констатираните противоречия съдът постави подсъдимите
лица в очна ставка, при която и двамата поддържаха вече заявената позиция. Съдът
не кредитира обясненията на двамата подсъдими досежно броя и вида на нанесените
от тях удари на пострадалия. Достоверна намира само частта от обясненията на
подс. П., в която пояснява нанесени първо от подс. И.Ц. удари с тръбата по главата и гърба на
пострадалия, а след това удари с тръбата от самия него на пострадалия. В тази
им част обясненията на подс. П. кореспондират с показанията на свид. Н.С. и
свид. И.И. за възприети още на 13.03.2019 г. изявления на подсъдимите лица в
същия смисъл. Недостоверни с оглед заключението на съдебно-медицинската
експертиза на труп са броя и вида на нанесените удари, за които подсъдимите
съобщават. Вещото лице е дало категорично заключение за множество удари,
нанесени със значителна сила в различни части на тялото на пострадалия,
причинили множество и различни счупвания, разкъсвания на вътрешни органи, както
и множество по-леки удари, вероятно нанесени с удари с ръце и крака по тялото
на пострадалия. В този смисъл съдът не кредитира обясненията на подсъдимите
лица за броя и вида на ударите, тъй като не държат сметка, нито могат да
обяснят как са настъпили реално установените увреждания, обективирани надлежно
в СМЕ на труп. Съдът не кредитира и обясненията в частта, в която по различен
начин двамата подсъдими описват изнасянето на тялото на пострадалия от дома на
подс. П.. Съдът счита за доказана обвинителната теза за извлачване на тялото с
помощта на одеяло, предвид заключението на ДНК-експертизата, която установява
ДНК профила на пострадалия по процесното одеяло, което подсъдимите са скрили
след инцидента. Обясненията в дискредитираните им части съдът намери за защитна
теза, тъй като са нелогични, несъответни на останалите кредитирани
доказателствени материали, вкл. се намират в противоречие с обективно
установеното състояние на тялото на пострадалия от съдебния лекар.
Въз основа на приетото за установено от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си
подсъдимият П.Г.П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.116, ал.1, т.6 предл.2 и 3 и т.12 предл.1 вр. чл.115 вр. чл.20
ал.2 от НК, като на 12.03.2019 г., в с. Е., общ. Н.З., в
съучастие като съизвършител с подс. И.Ц. , при условията на опасен рецидив,
умишлено умъртвил Е.А.М. от гр. Варна, като деянието е извършено по особено
мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
С деянието си
подсъдимият И.Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.116, ал.1,
т.6 предл.2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20 ал.2 от НК, като на 12.03.2019 г., в
с. Е., общ. Н.З., в съучастие като съизвършител с подс. П.Г.П., умишлено
умъртвил Е.А.М. от гр. Варна, като
деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
От обективна
страна с оглед приетите за установени по-горе факти е несъмнено, че между
двамата подсъдими и пострадалия М., след употреба на значително количество алкохол
е възникнал скандал, прераснал в побой, нанесен от двамата подсъдими на
пострадалия. Двамата подсъдими са нанесли множество удари с метална тръба и с
ритници по тялото на пострадалия, който е бил на земята, в тежко алкохолно
опиянение, неспособен да се предпази или защити. Многобройните удари,
включително и ритници, са били нанесени със значителна сила на пострадалия.
Ударите, особено с металната тръба, са били насочени към жизнено важни части на
тялото – главата и към части на тялото, съдържащи важни органи като гръдната и
коремната област, довели са до множество тежки увреждания в различни анатомични
области на тялото – счупвания, разкъсване на вътрешни органи и др. Именно многобройните
агресивни действия на двамата подсъдими –множество удари в областта на главата
и лицето, в областта на гърба, гърдите, корема и горните и долните крайници,
както и на останалите места по тялото на пострадалия са довели до тежките
травматични увреждания в областта на главата, гръдния кош, корема и крайниците,
в пряка и непосредствена връзка с които е настъпила смъртта на постр. М..
Според съдебния лекар, смъртта на пострадалия е можела да настъпи както само
вследствие на черепномозъчната травма, така и само вследствие гръдната и
коремната травма.
Налице са
квалифициращите обстоятелства по чл.116 ал.1 т.6 предл.2 и 3 от НК. Констатациите
на съдебния лекар при аутопсията на тялото на пострадалия са дали основание за
формиране на становище за множественост на нанесените удари и за причиняването
на уврежданията със значителна сила.
В резултат на силните
многобройни удари на пострадалия са причинени силни болки и масивни външни и
вътрешни кръвоизливи. През цялото време на нанасянето на ударите пострадалият е
изпитвал мъчителни болки и страдания, които са продължили до изпадането му в
състояние на мозъчна кома и травматичен шок. Според експерта, механизмът на
причиняване на травмите може да се приеме за проявена жестокост спрямо
пострадалия. Същевременно е формиран извод за настъпване на смъртта като дълъг
и мъчителен процес, а не мигновено. С оглед тази фактология съдът приема, че
деянието е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена
жестокост от страна на подсъдимите. Без значение за наказателната отговорност
на подсъдимите е обстоятелството за тежкото алкохолно опиянение на пострадалия.
Релевантни за тяхната отговорност са собствените им действия, разкриващи при
описаната конкретика безмилостност, ярост и крайно ожесточение при нанасяне на
ударите в жизненоважни части от тялото на пострадалия, който е бил на земята в
безпомощно и беззащитно състояние, без възможност да се предпази.
Продължителният и мъчителен период на настъпване на смъртта също е пряко
повлиян от действията на подсъдимите, които след побоя вместо да му помогнат по
някакъв начин, са изоставили пострадалия в изключително тежко състояние в
къщата на подс. П. и са отишли да продължат да пият алкохол в дома на подс. И.Ц.
. Едва след още едно денонощие са решили да се върнат в дома на подс. П. и са
изнесли безжизненото тяло на пострадалия навън. Т.е. изоставяйки след тежкия
побой пострадалия, подсъдимите целенасочено са го оставили да умре, вместо да
потърсят помощ или да съобщят на някого за случилото се. Те са знаели, че
пострадалият няма близки, които да го потърсят или да се погрижат за него. В
този смисъл проявеното от тях при нанасянето на ударите разкрива жестокост, а
начинът, по който са причинили смъртта на пострадалия – осигурявайки дълъг и
продължителен период на страданията му до изпадане в мозъчна кома, следва да се
определи като мъчителен по смисъла на чл.116, ал.1, т.6 от НК. В тази връзка е
несъстоятелна тезата на защитата за несъставомерност на деянието по чл.116 ал.1
т.6 предл.2 и 3 от НК. Тази позиция не държи сметка за обективно установените
фактически обстоятелства и експертното становище за начина на причиняване на
увреждания и настъпване на смъртта на пострадалия.
Така
възприетата фактология, установена от събраните по делото доказателства,
мотивира извод, че извършеното от подсъдимите деяние представлява убийство по
смисъла на чл.116 ал.1 т.6 предл. 2 и 3 вр. чл.115 вр. 20 ал.2 от НК. Налице е
съизвършителство, тъй като и двамата подсъдими са участвали при нанасяне на
ударите по тялото на пострадалия, в резултат на уврежданията от които е
настъпила смъртта му. Неоснователно е искането подс. И.Ц. да бъде определен като помагач на подс. П.Г.П..
По процесната тръба е открит ДНК профилът и на двамата подсъдими, което
обуславя извод за контакт с предмета, с оглед разясненията на вещите лица,
изготвили ДНК-експертизата на веществени доказателства. Няма обратен аргумент в
твърдението за контакт на подс. с
тръбата само когато е почистван дома на подс. П. след изнасянето на тялото на
пострадалия. Свидетелските показания на полицейските служители, както и
обясненията на подс. П. съдържат достатъчно информация за обстоятелството, че
именно подс. И.Ц. първи е започнал да
удря пострадалия с металната тръба. Ударите, според обясненията на подс. П., са
били насочени към главата и гърба на пострадалия. Тези активни действия на
подс. И.Ц. сочат на съизвършителство, а
не на помагачество, каквато теза застъпи защитникът на този подсъдим.
Недостоверна е и тезата за невъзможност подс. И.Ц. да нанесе силни удари с тръбата по
пострадалия, предвид контузия на лявата му ръка. Съдебният лекар, извършил
оглед и освидетелстване на лицето, е категоричен за физическата годност подс. И.Ц.
да нанася силни удари с тръбата и само с
дясната си ръка и с подпомагане от лявата ръка. В тази връзка посочените
възражения на защитата са неоснователни. Също така е без значение дали е имало
зачервявания по дясната ръка на подс. И.Ц. към момента на освидетелстването му, както и
кръв по обувките на същия. За участието на подс. в изпълнителното деяние са налице безспорни
доказателства – свидетелски показания, ДНК-експертизата, съдебно-медицинската
експертиза на труп, вкл. частично кредитираните обяснения на другия подсъдим. С
оглед на всички гореописани обстоятелства съдът намира за доказана по несъмнен
начин обвинителната теза за съизвършителство на деянието от двамата подсъдими.
По отношение на
подс. П. деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Видно от приобщената
справка за съдимост, обвинителен акт по ДП 213/2013 г. по
описа на РУ „Полиция“ – Н.З., вх. № 1531/2013 г., пор. № 161/2013 г. по описа
на ОП – Сливен и протокол от с.з. по НОХД № 492/2013 г. по описа на Сливенския
окръжен съд, към момента на извършване на деянието е бил осъждан
по влязло в сила споразумение от 15.11.2013 г. на Окръжен съд – Сливен по НОХД
№ 492/2013 г. за престъпление по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, на наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, която присъда е изтърпяна на
30.05.2016 г. Деянието по настоящото дело е извършено от подс. П. при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."а" от НК – след като е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК
От субективна страна деянието е
извършено от двамата подсъдими с пряк умисъл. Същите са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са неговите общественоопасни последици и искали настъпването им. Съдът
извлича този извод въз основа конкретно обективираното поведение на подсъдимите
– множеството безпощадни удари с металната тръба и с ритници в областта на
жизненоважни части – главата, гръдната и коремната област и други части от
тялото на пострадалия, с което са му причинени многобройни и значителни телесни
увреждания – счупвания, разкъсване на вътрешни органи, причиняването на
черепно-мозъчната травма и други повърхностни наранявания. Механизмът на
нанасяне на ударите, тяхната насоченост, значителната сила, с която са
нанесени, независимо от беззащитното положение на пострадалия, обосновават
извод за ясна цел на подсъдимите да причинят смъртта на пострадалия. Допълнителен
аргумент за целта на извършителите е изоставянето на пострадалия в изключително
тежко състояние в къщата на подс. П. за едно денонощие и връщането им само за
да изнесат безжизненото му тяло през нощта на 13.03.2019 г. Именно от обективно
извършените от подсъдимите действия спрямо пострадалия по време на побоя и след
него, се изключва възможността те да не са целели настъпването на смъртта му. Обясненията
на подсъдимите, че се надявали като се наспи пострадалият да си тръгне сам от
дома на подс. П., са несъстоятелни, с оглед нанесените му многобройни смазващи
удари от двамата подсъдими. Категоричен е изводът за извършено убийство при
пряк умисъл на двамата подсъдими за причиняване на смъртта на пострадалия с
оглед естеството на ударите, механизма на нанасянето им, както и всички други
гореописани обстоятелства.
Така изложените аргументи мотивират
извода на съда, че деянието е извършено с пряк умисъл. Константна е съдебната
практика, че субективната страна на
деянието се определя от конкретно обективираното поведение на дееца.
Многобройността на ударите, употребата на значителна сила при нанасянето им,
мястото на нанасянето им – в жизненоважни области на тялото, обстоятелството,
че нападението се извършва над безпомощен човек, който не може да се защити, в
тъмната част на денонощието, на място където никой не би го потърсил /в дома на
подс. П./, че след преустановяване на побоя пострадалият е изоставен от
подсъдимите в крайно тежко състояние, дават безусловна характеристика на
деянието на подсъдимите като целящо настъпването смъртта на пострадалия.
Настоящият съдебен състав, с оглед на изложените аргументи, намери че деянието
се субсумира под нормата на чл.116, ал.1, т.6 предл.2 и 3 вр. чл.115 вр. чл.20
ал.2 от НК, а за подс. П. и по чл.116 ал.1 т.12 от НК. Това е приложимият в
конкретния случай материален закон. Изцяло в подкрепа на този извод са обективно
установените увреждания на пострадалия, събраните доказателства, експертните
изводи. По тези съображения, съдът призна подсъдимите за виновни по предявените
им с обвинителния акт обвинения.
Като причини, условия и мотиви за
извършеното деяние съдът отчете незачитане личността на пострадалия от
подсъдимите, ниска правна култура и отпадане на волевите задръжки вследствие на
употребеното количество алкохол в инкриминираната вечер.
При определяне вида и размера на
наложеното наказание съдът изходи от общите
разпоредби на закона /чл.54 и чл.57 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от
предвидените в специалната разпоредба на закона конкретни алтернативни по вид и
размер наказания.
Разпоредбата на чл.116 от НК предвижда три
алтернативни наказания – лишаване от свобода от 15 до 20 г., доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна.
В дейността по индивидуализация на
наказанието – определяне на най-подходящото от законодателно предвидените
алтернативи, съобразно правилата на чл.57 от НК, съдът изследва обстоятелствата
по чл.54 от НК, а именно степента на обществена опасност на деянието и извършителите,
подбудите за извършване на престъплението и всички други смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства.
На първо
място съдът съобрази, че високата степен на обществена опасност на деянието е
отчетена от законодателя чрез санкционната част на разпоредбата на чл.116 от НК, като настоящият случай не разкрива степен на опасност по-висока от
обичайната за такива деяния.
По отношение
характеристиката на подсъдимите се констатират данни за системна употреба на
алкохол от двамата, а за подс. П. – обременено съдебно минало, извън осъждането
послужило за квалифициране на деянието като опасен рецидив. Съдът отчете като отегчаващи отговорността и обстоятелствата,
че подсъдимите не се ползват с добро име
в с. Е., заради агресивността си при пиянски скандали. От друга страна са налице
данни за полаган труд от подсъдимите, макар и с временен характер и не по
трудов договор. Факт са също така показанията на свид. М. за личността на
пострадалия, за който съобщава, че макар и в отдалечен период във времето
пострадалият също е злоупотребявал с алкохол и е имал агресивно поведение към
нея.
Воден от изложените аргументи съдът
намери, че следва да наложи наказания по първата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ по отношение на двамата подсъдими. Това
наказание е съответно на личността на подсъдимите и конкретно установените по
делото обстоятелства. Изводът си съдът
формира при спазване правилата, разписани в разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и чл.
54 от НК.
В границите на най-ниския минимален
размер, предвиден за конкретното деяние в особената част на НК, а именно 15
години лишаване от свобода и най-високия максимален размер на наказанието – 20
години лишаване от свобода, настоящият състав намери за съответно на деянието и
извършителите, съобразно отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК и
целите на чл.36 НК, наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години за
подс. П. и 15 години за подс. . По-голямото по размер наказание на подс. П. е в
резултат на наличието на обремененото му съдебно минало /извън деянието,
послужило за квалифициране на деянието като опасен рецидив/, наличието на
повече от едно квалифициращо обстоятелство за този подсъдим. Не на последно
място строгостта на наказанието се определя от градацията, която съдът установи
по отношение престъпните деяния на подс. П., отразени в справката за съдимост и
характеристиката на предходното му деяние – грабеж с причинена тежка телесна
повреда на възрастна жена на 88 години. Описанието на предходно извършеното
престъпление от подс. П. в приложения обвинителен акт по ДП 213/2013 г. по
описа на РУ „Полиция“ – Н.З. /л.70-74 от настоящото НОХД/ разкрива идентично
поведение към безпомощен човек, сходно с поведението му, установено в настоящия
случай. По тези съображения съдът намира за съответно на деянието и дееца
наказание „лишаване от свобода“ за максималния срок от 20 години за подс. П.. На
подс. И.Ц. съдът наложи минимално
предвиденото наказание от 15 години „лишаване от свобода“, съобразявайки
чистото му съдебно минало, обстоятелството, че полага труд в земеделско
стопанство.
Тези наказания съдът намира за
справедливи, съответни на деянието и извършителите и отмерени при съобразяване
на всички гореописани факти и обстоятелства, имащи значение при обсъждане вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите. Съдът
установи, че липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както
и изключителни такива, а са налице и оттегчаващи обстоятелства, поради което
отхвърли възможността за приложение на чл.55 от НК при определяне наказанието. Няма
такава възможност и за подс. И.Ц. , в която връзка искането на служебния му
защитник се явява неоснователно и доказателствено неподкрепено.
Така мотивиран съдът наложи
на подсъдимия П.Г.П. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години, а на
подсъдимия И.Ц. наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 15 години, които следва да се изтърпят при първоначален
строг режим. Последното съдът постанови, съобразявайки правилата на чл. 57 ал.1 т. 2 б. „а“ от ЗИНЗС, за подс. П. и чл. 57
ал.1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК
съдът приспадна от определеното наказание лишаване от свобода времето, през
което подсъдимите са били задържани с постановление на ОП – Сливен – на
13.03.2019г. и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а именно от 14.03.2019
г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
Съдът се разпореди с веществените
доказателства, като постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат
като вещи без стойност:
-
сухо парченце
клечка от стебълце, запечатано в хартиен плик със стикер № В6056/13.03.19г. на
ОДМВР-Сливен;
-
2бр. дървени
малки парчета запечатани в хартиен плик със стикер № В6057/13.03.19 г. на
ОДМВР-Сливен;
-
парче мазилка от
стената запечатано в хартиен плик със стикер № В6058/19 г. на ОДМВР-Сливен.
-
част - парче от
покритието на шкаф запечатано в хартиен плик със стикер № В6059/13.03.19 г. на
ОДМВР-Сливен;
-
1бр. стъклена
малка чаша запечатана в хартиен плик със стикер № В6060/19 г. на ОД МВР Сливен;
-
1бр. стъклена
голяма чаша запечатана в хартиен плик със стикер № В6061/19 г. на ОД МВР Сливен;
-
1бр. стъклена
голяма чаша запечатана в хартиен плик със стикер № В6062/19 г. на ОД МВР
Сливен;
-
1бр. стъклена
голяма чаша запечатана в плик със стикер № В6063/19г. на ОД МВР Сливен;
-
1бр. голяма
стъклена чаша запечатана в плик със стикер № В6064/19г на ОД МВР Сливен;
-
1бр. малка
стъклена чаша запечатана в найлонов плик със стикер № В6065/19 г. на ОД МВР
Сливен;
-
1бр. малка
стъклена чаша запечатана в найлонов плик със стикер № В6066/19 г. на ОД МВР
Сливен,
-
1бр. малка
стъклена чаша запечатана в найлонов плик със стикер № В6067/19 г., на
ОДМВР-Сливен;
-
3 парчета стъкла
с неправилна форма, запечатани в плик със стикер № В4846/13.03.19г. на
ОДМВР-Сливен;
-
1 бр. разклонител
запечатан в плик със стикер № В4847/13.03.2019 г. на ОДМВР-Сливен;
-
чифт мъжки зимни
обувки м. „EQUЭ“, запечатани в хартиен плик със стикер № В4848/13.03.19г. на
ОД-МВР-Сливен;
-
парче мазилка
запечатано в хартиен плик със стикер № В4849/13.0319г. на ОД-МВР Сливен ;
-
парче балатум
запечатано в плик със стикер № В4850/13.03.19г на ОД-МВР Сливен;
-
1бр. метална водопроводна
тръба с размери дължина 88 см, ¾ цола, увита в хартиен плик със стикер №
В4845/13.03.19 г., на ОДМВР-Сливен и стикер „Изследвано ВД“ ДНК лаборатория
„Проген“ ООД гр.София;
-
1бр. брадва с
дървен сап увита в плик с тиксо, отбелязана със стикер № В4844/13.03.19 г. на
ОД МВР Сливен и стикер „Изследвано ВД“ ДНК лаборатория „Проген“ ООД гр.София;
-
1бр. одеяло и
1бр. разкъсан юргански плик /чаршаф/ запечатани в хартиен чувал и отбелязани
със стикер № В4851/13.03.19 г. на ОДМВР-Сливен и стикер „Изследвано ВД“ ДНК
лаборатория „Проген“ ООД гр.София;
-
връзка с метална
халка с 2 бр. секретни ключа - голям и малък;
-
черен кожен
портфейл с намиращите се в него хартиени изрезки, карта на банка ДСК, запалка и
4бр. цигари „Карелия“, запечатани в плик със стикер №В6050/13.03.19г.;
-
1бр. кафяво мъжко
кожено яке запечатано в хартиен чувал със стикер № В6051/13.03.19 г. на ОД МВР
Сливен;
-
1 бр. тъмносиньо
на цвят долнище с надпис „Puma“, запечатано в хартиен плик със стикер №
В6052/13.03.19 г. на ОД МВР Сливен;
-
1 бр. фас от
цигара с надпис „Rothmans“, запечатан в хартиен плик със стикер №
В6053/13.03.19 г. на ОД МВР Сливен;
-
1 бр. хартиен
плик съдържащ обтривка от биологичен материал запечатан със стикер №
113440/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1бр. хартиен плик
съдържащ обтривка от биологичен материал запечатан със стикер №
113165/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1бр. хартиен плик
съдържащ обтривка от биологичен материал запечатан със стикер №
113277/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1бр. хартиен плик
съдържащ обтривка от биологичен материал запечатан със стикер №
113166/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1 бр. стъклена
чаша запечатана в хартиен плик със стикер № 124040/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1 бр. стъклена
чаша запечатана в хартиен плик със стикер № 124045/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1 бр. стъклена
чаша запечатана в хартиен плик със стикер № 124050/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
1 бр. стъклена
чаша запечатана в хартиен плик със стикер № 124058/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
Найлонов „джоб“
съдържащ 16 бр. хартиени пликове с фасове -цигари запечатани със стикер
№124162/13.03.20019 г. на РУ-Н.З.;
-
1 бр. овъглена тока
от колан и 1 бр. метално копче, запечатани найлоново плик, със стикер №
03539/13.03.2019 г. на ОДМВР-Сливен;
-
2бр. хавлиени
кърпи и 1 чифт дънки запечатани в хартиен чувал отбелязан със стикер №
113466/13.03.2019г на РУ Н.З. и стикер „Изследвано ВД“ ДНК лаборатория „Проген“
ООД гр.София;
-
хартиен плик,
съдържащ черна полиетиленова торба запечатан със стикер № 113468/13.03.2019 г.
на РУ Н.З.;
-
1бр. хартиен плик,
съдържащ нокти запечатан със стикер № 124042/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
- 1бр. хартиен плик, съдържащ нокти
запечатан със стикер № 124044/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
- 1бр. хартиен плик,
съдържащ тампон /обтривка/ запечатан със стикер № 124060/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
- 1 бр. хартиен чувал,
съдържащ дрехи запечатан със стикер № В4843/13.03.2019 г. на ОД МВР Сливен;
- 1 бр. хартиен чувал, съдържащ чифт мъжки
обувки запечатан със стикер Б 3190/13.03.2019 г. на ОД МВР Сливен;
- 1 бр. хартиен плик, съдържащ нокти запечатан със
стикер № 02125/13.03.2019 г. на ОД МВР Сливен;
-
1 бр. мобилен телефон м. „Леново" с ИМЕЙ №
86566027015697 и Имей2: 2865660027015663 запечатан в плик със стикер №
В4568/13.03.2019 г. на ОД МВР Сливен;
-
1 бр. хартиен
чувал, съдържащ куртка и панталон запечатан със стикер № 124038/13.03.2019 г.
на РУ Н.З.;
-
1бр. хартиен
чувал, съдържащ чифт спортни мъжки обувки запечатан със стикер №
124059/13.03.2019 г. на РУ Н.З.;
-
хартиен плик,
съдържащ 1 бр. черно мъжко кожено яке запечатано със стикер № В4982/13.03.2019
г. на ОД МВР Сливен;
-
хартиен плик, съдържащ
тампон – биологичен материал запечатан
със стикер № В6149/18.03.2019 г. на ОД МВР Сливен и стикер „Изследвано ВД“ ДНК
лаборатория „Проген“ ООД гр.София;
-
хартиен плик,
съдържащ тампон - биологичен материал запечатан със стикер № В4966/18.03.2019г.
на ОД МВР Сливен и стикер „Изследвано ВД“ ДНК лаборатория „Проген“ ООД
гр.София;
-
найлонов
прозрачен плик, съдържащ картонена кутия от лекарства, облепена с лейкопласт с
надпис върху него „Аут № 53/2019 Е.А.М.“ запечатана със стикер № В6220/19.03.2019
г. на ОД-МВР Сливен;
-
хартиен плик
отбелязан със стикер № В6218/19.03.2019 г. на ОД МВР – Сливен и стикер
„Изследвано ВД“ ДНК лаборатория „Проген“ ООД гр.София – обект изсушена марля с
кръв от Е.А.М.“;
-
шишенце с кръв
запечатено в плик със стикер № В6219/19.03.2019 г. на ОД МВР Сливен, оставено
на съхранение в НТЛ при ОД-МВР Сливен.
Съгласно правилата на процеса съдът
осъди подсъдимите да заплатят по сметка на ОД на МВР
– Сливен направените в досъдебната фаза разноски в размер на 4387лв., като
всеки от тях заплати по 2193,50лв.
Съдът осъди подсъдимите
да заплатят по сметка на Окръжен съд – Сливен, в полза на бюджета на съдебната
власт, направени в съдебната фаза пред първата инстанция разноски в размер на 190
лв., като всеки от тях заплати по 95 лв.
Воден от
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени и предадени на 28.01.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: