Решение по дело №4768/2017 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1687 от 30.10.2017 г. по НAХД № 4768/2017г. по описа на БРС:

 

 

 

    Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

Образувано е по повод постановление от 10.06.2015 г. на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обвиняемият М.М.Д., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по  чл. 313, ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание по реда на чл. 78а от НК, за това, че на 20.05.2016 год. в град Бургас, Сектор „Пътна полиция", при ОД МВР-Бургас, в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи към заявление с Вх.№ 5901/20.05.2016 г. до Началник сектор „Пътна Полиция" при ОД МВР-Бургас, която по силата на закон-чл.160 от Закона за движение по пътищата, във вр. чл.16, ал.2, вр. ал.1, т.З от Наредба 1-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на властта-Началника на Сектор „Пътна полиция" при ОД МВР-Бургас, потвърдил неистина а именно, че притежаваното от него свидетелство за управление на МПС от категория „В и М" с №*********, не е отнето от контролните органи на Румъния за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата, а е изгубено -  престъпление по чл. 313, ал, 1 от НК.

В съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура, редовно призована изпраща представител, който поддържа предложението.

Обвиняемият редовно уведомен не се явява. Вместо него се явява адв.С. от БАК и не оспорва фактическите констатации, описани в постановлението на прокурора. Предвид процесуалното поведение на обвиняемия в ДП, моли да му бъде определено наказание ориентирано към минума.

Съдът, след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

  През 2016г. обвиняемият бил във Федерална република Германия, заедно със съпругата си. През месец май 2016г. тръгнал от ФРГ за Република България, като управлявал личния си л. а. „Мерцедес". По пътя минали през Румъния, където при управление на МПС извършил нарушение на правилата за движение по пътищата -превишена скорост, поради което му било отнето СУМПС № ********* от властите в Румъния и му било наложено наказание забрана за шофиране за срок от 90дни. Няколко дни по-късно обв. Д. решил да отиде в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас и да подадял заявление за издаване на ново СУМПС.

    На 20.05.2016г. обв. Д. се явил в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. На гишето, където се подавали заявления за издаване на СУМПС, в този момент била на работа св. Д.К. -„системен оператор" в група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите" в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. Обвиняемият искал да подаде заявление за издаване на СУМПС-бърза поръчка. Служителката му предоставила необходимите документи, сред които била и декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи. Обв. Д. собственоръчно попълнил посочената декларация, като в нея потвърдил неистина, като отразил, че си е изгубил СУМПС. Също така Д. собственоръчно записал в декларацията, че: „Прибирах се от чужбина и в Румъния или някъде по пътя си изгубих книжката, тоест шофьорската. Декларирам, че книжката не е взета от румънските власти". Същият подписал декларацията на мястото за декларатор. Обвиняемият записал тези обстоятелства в декларацията въпреки, че знаел, че СУМПС му било отнето в Румъния, а не било изгубено. След попълване на декларацията и други необходими документи, обв. Д. я предал, заедно със Заявление с вх. № 5901/20.05.2016г. до Началника на Сектор „Пътна Полиция" при ОД на МВР Бургас на св. Кирязова. На база подадените документи на 27.05.2016г., обв. Д. получил ново СУМПС и нов контролен талон.

С писмо рег.№ 3286р-48521 от 7.12.2016г. на ГДНП-МВР в ОДМВР Бургас били получени 4бр. СУМПС, които били отнети за извършени нарушение на правилата за движение по пътищата в Румъния, сред които било СУМПС отнето от обв. Д.. Писмото и СУМПС били предадени на св. Петя Панайотова-„системен оператор" в група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите" в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас, която на 19.12.2016г. при въвеждане на данните в АИС-БДС установила, че СУМПС № ********* с валидност 23.07.2008г.-23.07.2018г., издадено на обв. Д. било отнето в Румъния за допуснато нарушение - „превишена скорост" и му било наложено наказание - „забрана за шофиране" за срок от 90дни. Свидетелката извършила справка и установила, че посоченото СУМПС било със статус „невалиден", като била посочена причина „изгубен/откраднат". Също така установила, че обвиняемият подал заявление за издаване на ново СУМПС, към което имало приложена декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която било обв. Д. бил записал, че СУМПС било изгубено.

Видно от заключението на назначената и изготвена графическа експертиза подписа положен за декларатор в декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи бил изпълнен от обв. Д.; ръкописният текст: „М.М.Д.", „**********" и „изгубени докоменти", както и текста на гърба на декларацията „Декларирам, че книжката не е взета от румънските власти" били изпълнени от К. Обв. Д. подал въпросната декларация пред орган на власт, а именно началник на сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Бургас, чрез св. К.

             По силата на Закона за българските лични документи /чл.7 ал. 1 т.6/ и Закона за движението по пътищата /чл.160 ал.1/, както и по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност по Закона за българските лични документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2000г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични документи, декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се Дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно - загубено свидетелство за управление на моторно превозно средство / СУМПС/ с per. № *********, като по делото беше установено, че същото му е било отнето от контролните органи на Румъния за допуснато от него нарушение на правилата за движение по пътищата и с попълването на посочената декларация с описаното съдържание, обв. Д. е потвърдил неистина.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по делото доказателства - съдържащи се в досъдебно производство, относими към предмета на доказване в настоящото производство, а именно: обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите К., П., С., изготвената съдебно-графическа експертиза, копия на СУМПС и на инкриминираната декларация, изпратените до сектор ПП писма от Република Румъния.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по  чл. 313, ал.1 от НК.

От обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в писмена декларация, а именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на МПС при пътуване в чужбина. Тази декларация има характер на документ, доколкото съдържа писмено изявление на определено лице и служи за установяване на определени факти имащи правно значение. Безспорно е, и че посочената декларация е употребена, като е представена в ПП при ОД на МВР гр.Бургас за удостоверяване истинността на посочените по-горе обстоятелства. Необходимо е още от обективна страна по силата на закон, указ или постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларацията да се удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено в чл. 160 от ЗДвП. Именно в самата декларация обвиняемият е уведомен за наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на престъплението е осъществен.

Установено е безспорно и авторството на деянието, доколкото съдебно-графическата експертиза сочи с необходимата категоричност, че ръкописният текст и подписите положени на мястото на "Декларатор" в инкриминирания документ е изпълнен от обвиняемия Д..

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки знанието си, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено или откраднато, с ясното съзнание, че същото е било отнето от контролните органи в Република Румъния за срок от 90 дни.

Съдът намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С деянието не са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на прокурора от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.

Предвид гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с деянието не са причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, а извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия, намери за адекватно налагането на наказание глоба в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК, а именно глоба от 1000 лева в полза на държавата. Така определеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и специалната превенция на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, като ще способства за поправяне и превъзпитание на дееца.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, след като призна обвиняемия за виновен, съдът намери, че направените в досъдебното производство по делото разноски в размер на 94.45 лева - възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-графическа експертиза, следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия, както и 10 лв. държавна такса за издаване на 2 бр.изпълнителни листи – в полза на ОД МВР и в полза на БРС.

 

Мотивиран от гореизложените съображения съдът постанови решението си.

За изготвянето на мотивите да се уведомят писмено страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А. Бобоков/

 

Вярно с оригинала: Д.М.