М О Т И В И
към решение № 113/13.06.2019 г. по АНД № 1863
по описа за 2019 година на Районен
съд Варна, Пети състав
Районна прокуратура Варна е внесла в Районен съд Варна постановление заедно с
материалите по досъдебно производство № 3070/18 г. по описа на Четвърто РУ при
Областна дирекция на МВР Варна, водено срещу Б.Д.В. за извършено от него
престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание.
С оглед разпоредбата на чл.378 ал.3 от НПК, съдът приема за
установена следната, отразена в постановлението на Районна прокуратура Варна, фактическа
обстановка:
На 16.10.2017 г. около 15:20 часа обв.Б.Д.В. управлявал лек
автомобил Фиат Скудо с рег.№ В 1841 КМ в гр.Долни чифлик, обл.Варна, по ул.Ботевска
по посока на дома си, който се намирал на ул.Ботевска № 57, като се движел със
скорост 28,48 км/час. От лявата страна на пътя по посоката му на движение,
срещу дом № 54 на същата улица, се намирал магазин за хранителни стоки. Непосредствено
пред магазина за хранителни стоки, на кръстовището на ул.Ботевска и ул.Пирин
бил спрян товарен автомобил Ивеко с цел товарно-разтоварни работи, като бил
спрян плътно до левия бордюр. Малко преди обвиняемият да навлезе в този пътен
участък от хранителния магазин излязла свидетелката Т.Ц.М. с чанта с покупки.
След излизането от магазина, тя тръгнала наляво по ул.Ботевска по тротоара и
след като подминала спрелия товарен автомобил, непосредствено пред неговата
предна част, тя предприела пресичане на пътното платно. На мястото нямало
пешеходна пътека, пътен знак или друга маркировка, указваща, че е предназначено
за пресичане от пешеходци.
Обв.В. навлязъл в този пътен участък със скорост 28,48 км/час,
възприел спрелия товарен автомобил и продължил движението със същата скорост.
Извежднъж на пътното платно той възприел пресичащата пред автомобила му св.М..
Обв.В. натиснал аварийно спирачките на автомобила, но не могъл да спре и
последвал удар на пешеходката с лявата предна част на автомобила, тялото на
пешеходката било отхвърлено напред и паднало вляво на пътното платно.
Обвиняемият успял да спре автомобила.
Според заключението на автотехническата експертиза, изготвена в
хода на досъдебното производство от инж.Т.П.Т. е видно, че:
1. Общият
анализ на всички данни от съдебно-медицинската експертиза, протокола за оглед,
свидетелските показания и видео-кадрите определят най-вероятно място на удара
между пешеходката и лек автомобил Фиат Скудо на около 5,20 метра в дясно от ляв
бордюр и на около 15,35 метра след ОР2 мерено спрямо посоката на огледа, която
съвпада с посоката на движение на лекия автомобил.
2. Скоростта
на движение на лекия автомобил Фиат Скудо непосредствено преди да е реагирал
водача е била 28,48 км/час.
3. Скоростта
на движение на лекия автомобил Фиат Скудо непосредствено преди удара на
пешеходката е била 23,74 км/час.
4. Опасната
зона за спиране на процесния автомобил при движение със скорост 28,48 км/час
непосредствено преди водачът да е реагирал е била 18,98 метра.
5. Водачът
на лек автомобил Фиат Скудо, управлявайки със скорост 28,48 км/час технически
би могъл да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като зоната му на пряка видимост
и отстоянието са били по-големи от опасната зона за спиране, което определя, че
от техническа гледна точка пешеходката не е попадала в опасната зона за спиране
на лек автомобил Фиат Скудо.
6. Техническата
причина за настъпване на ПТП е липсата на постоянен зрителен контрол и липса на
адекватна и своевременна реакция от страна на водача на лек автомобил Фиат
Скудо, както и липсата на упражнен визуален контрол и адекватна реакция от
страна на пешеходката преди и по време на пресичане на пътното платно.
7. Механизъм
на ПТП:
Пешеходката
Т.М. е започнала да пресича пътното платно непосредствено пред предната част ва
товарен автомобил Ивеко /на около 0,5 м/. Пешеходката започва да се движи със
скорост 5,6 км/час от ляво на дясно, като в момента, в който е била на нивото
на мисленото продължение на външната дясна граница на товарен автомобил Ивеко и
на около 2,67 метра в дясно от ляв бордюр, водачът на лек автомобил Фиат Скудо
е имал пряка зона на видимост към нея около 26,56 метра, а отстоянието от
предната броня на процесния автомобил до мястото на удара е било около 26,44
метра. Водачът на лек автомобил Фиат Скудо не е успял да възприеме своеверменно
пешеходката на гореописаното място, автомобилът му продължава да се движи и
когато е бил на около 13,83 метра преди мястото на удара предприема аварийно
спиране и леко отклоняване в дясно от траекторията си на движение и следва удар
между пешеходката и лекия автомобил.
От заключението на съдебномедицинска експертиза № 274-2018 г.,
изготвена от вещото лице д-р Деян Ангелов Демиров – началник Отделение Съдебна
медицина при МБАЛ Света Анна-Варна АД е видно, че в резултат на ПТП на
16.10.2017 г. пешеходката Т.Ц.М. е получила счупване на долното рамо на дясната
срамна кост с незначително разместване на фрагментите, контузия на гръдния кош,
контузия на дясната колянна става, кръвонасядане по лицето, мозъчно сътресение.
Травматичните увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, реализирани в областта на главата, лявата раменна област, гръдния
кош, дясната тазова половина, дясното коляно, респективно при удар от лек
автомобил, последващо падане и удар в подлежащата настилка. Счупването на
дясната сраменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на десен
долен крайник за период от около 2 месеца.
От заключението на комплексната съдебнопсихиатричната и
психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Румяна Бояджиева и
клиничен психолог Румяна Георгиева е видно, че:
1. Освидетелстваната
Т.Ц.М. страда от проста шизофрения. Лека умствена изостаналост.
2. Показанията
ѝ не съответства на нейната възраст и интелект, в състояние е да се
поддаде на внушение.
3. Към
момента на деянието 16.10.2017 г. и на освидетелстването е била в състояние на
„продължително разстройство на съзнанието“ и не е могла да разбира свойството и
значението на извършеното.
4. Психическото
състояние на освидетелстваната не ѝ позволява да участва пълноценно в
наказателното производство и да дава годни свидетелски показания.
С гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна обвиняемият
Б.Д.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК – за това, че на 16.10.2017 г. в гр.Долчи
чифлик, обл.Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
Фиат модел Скудо с рег.№ В 1841 КМ, нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,
с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и чл.116 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“ и по
непредпазливост причинил на Т.Ц.М. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 2 месеца.
Представител на Варненска районна прокуратура счита, че
са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК за освобождаване от
наказателна отговорност на лицето с налагане на административно наказание:
- деянието е извършено по непредпазливост и за него е
предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или пробация;
- обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
- от деянието не са причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване
и прави предложение обвиняемият Б.Д.В.
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура Варна поддържа внесеното постановление. Счита, че обв.В.
е извършил нарушения на чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП, поради което моли съда да
го освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание
глоба в минимален размер.
В хода на досъдебното производство
обвиняемият не дава обяснения. В съдебното производство обв.В. не ангажира
личното си участие, представлява се от адв.С., редовно упълномощен. Адв С.
счита, че обв.В. не е извършил нарушение на чл.20 ал.2 и чл.116 от ЗДвП, поради
което не е осъществил състава на престъплението.
По искане на защитата на обвиняемия В. бе призовано в съдебно
заседание вещото лице Т.П.Т.. Т. убедително защити изложените обстоятелства в
заключението на изготвената от него авто-техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло заключенията на авто-техническата, съдебно-медицинската
и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертизи като обективни и
компетентни. Съдът кредитира и приобщените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство и
възпроизведените в съдебно заседание видеозапис от охранителната камера на
хранителния магазин и аудиозапис от преведения на тел.112 телефонен разговор.
Относно
обвинението за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП:
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343
ал.1 б.б от НК е характерно това,
че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията бланкетната
диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава на дадено
престъпление се препраща към нормативен акт извън Наказателния
кодекс, където са уредени определени понятия или
институти. В конкретния случай нормите, уреждащи транспортните престъпления
препращат към законови и подзаконови нормативни актове, в които се съдържат
специалните правила, очертаващи дължимото поведение при управление на
транспортно средство. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.1
б.б от НК се изразява в
нарушаване на правилата за движение при управление на моторно превозно средство,
очертани най-вече в Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане
на ЗДвП. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се осъществи чрез действие или
бездействие, с което се нарушават правилата за движение по пътищата и с това
виновно се причиняват предвидените в закона противоправни последици /престъпния
резултат/.
Много важен елемент от обективна страна на
престъплението по чл.343 ал.1 от НК е причинно-следствената връзка между нарушението на конкретните правила
за движение по пътищата и настъпилия вредоносен резултат. Релевантни за
наказателната отговорност са именно само тези нарушения на правилата за
движение, които се намират в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и
без допускането на които този резултат обективно не би настъпил.
В конкретния случай важно е и понятието „съобразена
скорост", очертано в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и съотношението с понятието „разрешена скорост". Съгласно теорията
и постоянната практика на ВКС на РБ разрешената скорост е тази, която законът
допуска в определени участъци от пътищата и за които има поставени съответни
знаци, с които водачите са длъжни да се съобразяват. Докато съобразената
скорост е тази, която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач
конкретно е длъжен да избере, с оглед недопускане на пътно транспортно
произшествие, като тя винаги е по-ниска от разрешената. Винаги скоростта на
моторните превозни средства трябва да бъде съобразена с конкретните пътни
условия и по-специално с отрицателното влияние на различни фактори, които
затрудняват движението. Върху съобразената скорост влияят различни фактори. В чл.20 ал.2 от ЗДвП са посочени неизчерпателно основните фактори, с действието на които
водачът трябва да се съобразява и при тяхното неблагоприятно действие съответно
да намали скоростта на движението или да го преустанови. Неизчерпателното
изброяване на факторите, които влияят върху избора на водача на скоростта, с
която да се движи едно моторно превозно средство, е понятно, тъй като не е
възможно да бъдат изброени всички фактори, които се отразяват отрицателно върху
величината на скоростта. Произходът на тези фактори може да бъде различен. Те
могат да произхождат не само от пътя, превозното средство, характера на
движението, или атмосферните условия, но и от разнообразни допълнителни
източници на опасност, които предварително не могат да се предвидят, но могат
да се създадат при конкретна пътна ситуация.
В конкретния случай изпълнителното деяние е
осъществено от обвиняемия чрез действия и се изразява в нарушение на конкретни
разпоредби, визирани в ЗДвП. Нарушаването на правните норми от цитирания нормативен акт се изразява
в конкретни нарушения на разпоредбите на чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението и всички други обстоятелства, които
имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да направят
всичко възможно да намалят скоростта или да спрат превозното средство във
всички случаи, когато възникне опасност за движението". В конкретния
случай съдът намира, че на 16.10.2017 г. при управлението от страна на обвиняемия
В. на лек автомобил марка Фиат, модел Скудо с рег.№ В 1841 КМ в гр.Долни
чифлик, обл.Варна, по ул.Ботевска, той е управлявал превозното средство с
несъобразена скорост. В конкретния случай съдът приема, че същият се е движил
със скорост 28,48 км/час, което е посочено в авто-техническата експертиза.
Обвиняемият се е движил в рамките на разрешената скорост, която за населено
място е 50 км/час. Но съдът счита, че обвиняемият не е отчел при избора на тази
величина на скоростта влиянието на няколко фактора, които създават опасност за
движението по пътищата съгласно изискването на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Безспорно по делото е установено, че пътно транспортното произшествие
е станало в активната част на денонощието около 14-15 часа в оживен участък на
гр.Долни чифлик, в близост до магазин за хранителни стоки, който работел. С
оглед на горното съдът счита, че обвиняемият В. не е съобразил скоростта си на
движение с горепосочените обстоятелства, които е следвало да бъдат взети
предвид и същият да избере подходяща скорост на движение. Нарушенията в съвкупност
на конкретно цитираното правило за движение по пътищата от страна на обвиняемия
Б.В. е довело до вредоносния резултат – причиняване на средна телесна повреда
на Т.М.. В конкретния случай обвиняемият Б.Д.В. не е контролирал непрекъснато
МПС, което е управлявал, като непосредствената причина за настъпване на ПТП е
несъобразената скорост на автомобила с конкретните пътни условия, подробно
описани по-горе. В конкретния случай обвиняемият В. е оценил неточно създалата
се пътна обстановка. Той не е отчел, макар че се е движил със скорост в рамките
на законово разрешената, конкретната пътна обстановка и е надценил качествата
си на водач на ППС. Безспорно е и че обвиняемия В. не е направил всичко
възможно, за да намали скоростта или да спре МПС от момента, в който е
възникнала непосредствена опасност за движението му. Касае се за комплекс от
нарушени правила за движение, които се намират във взаимовръзка помежду си,
като всяко от тях е допринесло в определен момент за настъпване на вредоносния
резултат. Констатираните нарушения на правилата за движение са в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения престъпен резултат- причиняване на
средна телесна повреда на Т.М..
При преценка на събраните в хода на наказателното
производство доказателства съдът намира, че в конкретния случай пострадалата М.
като участник в движението-пешеходец чрез своето поведение на пътя е
съпричинила настъпилия вредоносен резултат. Съгласно постоянната практика на
ВКС на РБ, за да е налице съпричиняване е необходимо да са налице следните
предпоставки: извършените действия да нарушават предписани от нормативен акт
правила за поведение; нарушенията да са в причина връзка с настъпилия вредоносен
резултат, т.е. последният да е тяхно следствие; нарушенията да не зависят от
волята на водача /решение № 260 от 05.05.1983 год. по н.д. № 216 от 1983 год.,
III наказателно отделение/. Безспорно по делото е установено от назначената
авто-техническа експертиза, че при преценка на локализацията и морфологията на
констатираните травматични увреждания и огледа на автомобила, че в момента на
удара пострадалата е била ориентирана отляво странично спрямо автомобила, тя се
е движила перпендикулярно и е пресичала пътното платно от ляво на дясно.
Достигайки дясната лента, пешеходката била ударена от предната лява част на
управлявания от обвиняемия автомобил. Безспорно по делото е установено, че в
района на пътно транспортното произшествие не е имало пешеходна пътека, а
основно задължение на пешеходците съгласно разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗДвП е да пресичат платното за движение на обозначените за тази цел
пешеходни пътеки, спазвайки правилата, очертани в т.1 до т.4 от същата разпоредба. Законът е допуснал и възможността платното за движение да
бъде пресичано от пешеходците и на необозначените за тази цел места, но
спазвайки отново изискванията на чл.113 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ЗДвП. Пешеходката М. преди да навлезе в платното за движение не се е
огледала и не се е съобразила с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение. С тези си свои действия
пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.113 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.165 т.2 от ППЗДвП. Нарушенията са в причина връзка с вредоносния
резултат и чрез действията си пострадалата е допринесла за осъществяването на
съставомерния резултат. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
пострадалата Т.М. е съпричинила престъпния резултат, нарушавайки цитираните
по-горе нормативни разпоредби, въвеждащи задълженията за пешеходците, свързани
с начина, времето и местата на пресичане на платното за движение. Това
обстоятелство е важно и съществено относно вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на обвиняемия В.. Но то по никакъв начин не игнорира изключителната
вина на обвиняемия за настъпването на съставомерните общественоопасни
последици.
От субективна страна съдът деянието е извършено при
условията на несъзнавана непредпазливост/небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1 от НК. Тази форма на вината се характеризира с два момента-отрицателен и
положителен. Обвиняемият В. не е предвиждал възможността да настъпят
обществено-опасните и вредни последици. Налице е и положителният момент при
несъзнаваната непредпазливост-деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на тези вредни последици. Формата на вина е извлечена от
действията и цялостното поведение на обвиняемия В. - управлявал е автомобила
със скорост, която не е била съобразена с конкретната пътна обстановка.
Безспорна е причинно-следствената връзка между описаното поведение на
обвиняемия В. и причинения вредоносен резултат.
Обвиняемият В. като водач на моторно превозно
средство сам се е поставил в невъзможност да спре управляваното МПС, избирайки
неподходящата скорост на движение в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Когато мерките за безопасност - избор на скорост, съобразена с оглед
изискванията на цитираната разпоредба, не са взети своевременно от водача на
МПС, и с това той е допуснал нарушаване на правилата за движение, предшестващо
невъзможността за предотвратяване на произшествието, е налице виновно
поведение. В тази насока е Решение №767/11.11.91 г. по н.д. № 648/91г., I н.о.
на ВКС на РБ.
Относно
обвинението за извършено нарушение на чл.116 от ЗДвП:
Съгласно тази законова разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Касае се за задължение на водача към друг участник в
движението – пешеходец. Но за да възникне това задължение за водача на ППС е
необходимо той да е възприел този участник в движението, да прецени, че с оглед
посоката и скоростта на движение, индивидуалните особености/деца/ този
пешеходец може да предприеме действия, при които да се стигне до възникване на
конфликтна ситуация и едва тогава възниква неговото задължение да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците и да осъществява непрекъснат контрол над тяхното
поведение до момента, в който те престанат да бъдат потенциална опасност за
него. В случая обвиняемият В. е възприел пешеходката М. на пътното платно
непосредствено преди предприемане от негова страна на аварийно спиране, поради
което не може да се приеме, че той е възприел наличие на пешеходец в близост до
пътното платно и че е пренебрегнал задължението си за внимателно и предпазливо
отношение към пешеходците.
При това положение няма как да се вмени на водача нарушение на
нормата на чл.116 от ЗДвП,
защото за да е внимателен той към пешеходците/децата/, то е нужно
първо да е имал възможност да ги възприеме. Никой водач няма задължение да
очаква, че след всеки паркиран или спрял автомобил може да изскочи човек, па
бил той и дете. В противен случай няма да може изобщо да се осъществява
движение с МПС. Нарушение на горната норма ще има обаче, ако водачът е могъл да
възприеме наличието на пешеходец/дете
на тротоара. Тогава е длъжен във всеки един момент да предположи, че това дете
може да изскочи на пътното платно, защото съгласно трайната практика на ВКС децата
са винаги предвидимо препятствие.
За да се приеме, че нарушение на правило за движение,
посочено в ЗДвП е елемент от обективната страна на престъпление по чл.343 ал.1
б.б от НК е необходимо настъпилия общественоопасен резултат да е в пряка
причинно-следствена връзка с това нарушение. Дори да се приеме, че обвиняемият В. е осъществил нарушение на чл.116 от ЗДвП с оглед
заключението на автотехническата експертиза, че
отстоянието от автомобила на обвиняемия В. до мястото на удара (независимо от хода на пострадалата) е било
по-голямо от стойността на опасната зона за спиране, то е безспорно че общественоопасните последици са в
пряка причинно-следствена връзка с нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а не с
евентуално нарушение на чл.116 от ЗДвП, което в случая се явява ирелевантно
Освен
изложеното по отношение на посочената за нарушена разпоредба на чл. 116 от ЗДвП съдът намира, че тази разпоредба
от ЗДвП е обща и съгласно константната практика на ВКС при кумулативно
нарушаване на общи и специални разпоредби на ЗДвП следва да се вменят във вина
на подсъдимия само специалните разпоредби. По тези съображения съдът прие, че
подсъдимият следва да бъде оправдан за нарушение на разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП.
Съдът счита, че с
оглед гореизложеното действително са налице предпоставките на чл.78а от НК
поради което призна за виновен Б.Д.В. за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК
– за това, че на 16.10.2017 г. в гр. Долни
чифлик, обл.Варна, при управление на МПС - лек автомобил Фиат, модел Скудо, с рег.№ В 1841
КМ, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.” и по непредпазливост причинил на Т.Ц.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на
десен долен крайник за период от около 2 месеца, поради което и на основание чл.378
ал.4 т.1 от НПК и чл.78 А ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание глоба в размер на хиляда лева.
На основание чл.78а ал.4 вр.чл.343 ал.1 б.б пр.2
вр.чл.343г от НК съдът наложи на обв.Б.В. и административно наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 7 месеца, като
зачете времето, през което обвиняемият е бил лишен от това право по
административен ред.
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе
предвид следното:
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно,
неосъждано физическо лице.
Причините за извършване на деянието са незачитане на
правовия ред в Република България и в частност правилата на Закона за движение
по пътищата.
Законодателят в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН визира, че наказанията се налагат с
цел са да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на административния
и правов ред в Република България.
Съдът счита, че с посоченото по-горе наказание ще бъдат постигнати целите както на
специалната, така и на генералната превенция.
Съдът не намира, че са налице отегчаващи вината
обстоятелства.
Мотивите за извършване на закононарушението следва да
бъдат търсени в неотчитането на фактическата обстановка към момента на
настъпването на произшествието.
Липсват данни за предишни нарушение на разпоредбите на
ЗДвП.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства
съдът приема чистото съдебно минало на обвиняемия.
Съдът намира, че наказание в този размер ще принуди
обвиняемия да преосмисли отношението си към правилата за движение по пътищата,
пренебрегнати самонадеяно в конкретния момент от него.
Съдът оправда обв.В. по обвинението за извършено
нарушение на чл.116 от ЗДвП.
Съдът присъди подсъдимият да заплати направените по делото
разноски.
По гореизложените съображения, съдът постанови решението
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :